PROVO

05/08/2024

„Тълпите никога не са били жадни за истини. Те се извръщат пред аргументи, които не са по вкуса им и предпочитат да обожествяват грешката, ако грешката ги привлича. Който умее да ги заблуждава, лесно им става господар, а който се опита да ги извади от заблудата, винаги става тяхна жертва (…) Разменят се твърдения, обиди, от време на време яки удари, никога доводи. Мненията на тълпите са наложени, никога осмислени.
….
Само като се задълбочи малко в психологията на тълпите, човек може да разбере до каква степен е отслабнало въздействието на законите и институциите върху тях; доколко те са неспособни да поддържат каквито и да било мнения, извън онези, които са им били натрапени; и как не биха могли да бъдат ръководени според правила, основаващи се върху чисто теоретичното равенство, ами като се установи от какво се впечатляват и изкушават.
….
Лекотата, с която някои възгледи се налагат като всеобщи, се дължи предимно на невъзможността на повечето хора да си изградят собствено мнение, основано на собствени съждения.”
Густав Льобон🖊️, “Психология на тълпите”, превод: Христо Гутев

04/08/2024

“Това, което свирим, е животът"

🗓123 години от рождението на може би най-известният джаз изпълнител на XX век - Луис Армстронг🎺🎙

🎼Известен с прякора си Сачмо (уста като куфар), той става известен като тромпетист, но е също така и един от най-влиятелните джаз певци и в края на кариерата си е по-известен като вокалист✨

📎Армстронг се превръща във феномен и обогатява джаза в продължение на десетилетия. Сред най-известните му песни са What a Wonderful World, Hello, Dolly, Star Dust, La Vie En Rose, както и легендарните му дуети с Ела Фицджералд – Summertime, Cheek to Cheek, When You’re Smiling и др.✨Той се снима и в над 40 филма, а в медийният му образ е на човек с невероятно чувство за хумор🎞

🗓През 1929 г. Армстронг записва и широко популяризира песента "Когато се усмихваш", в която призовава притиснатите от тежката икономическа криза американци да се усмихват. Изпълнението му завършава с тромпетно соло, в което няма импровизации, но то внушава убедително, че ако човек вложи усилие, той ще победи. Любовта и уважението на американците към Армстронг се дължи до голяма степен на това негово изпълнение🇺🇸❤️

📎Музикантът има и съществен принос към укрепването на междурасовите отношения в САЩ. Кариерата му е белязана и от множество расистки прояви, които не стихват дори и към края на професионалния му път, но за тях той говори с насмешка.

📌Луис Армстронг е първият чернокож, за когото се отварят вратите на „белите“ клубове, първият чернокож, когото обявяват като „специален участник“ в холивудски филм (за ролята му в Pennies from Heaven), първият чернокож джаз музикант, който пише автобиография, първият чернокож, който води национално радио шоу, първият чернокож, който намира място сред американския елит на шоубизнеса❗️

📎Има много символи във факта, че летището на Ню Орлиънс носи името на Луис Армстронг🎼

“Струва ми се, че светът не е лош, лошо е това, което ние му правим. Всичко, което казвам е – вижте какъв прекрасен свят може да бъде, ако му дадем шанс. Любов, бейби, любов! Това е тайната!"

03/08/2024

🗓246 години оперен театър "Ла Скала" 🎼✨

📎Построен е по проект на архитект Джузепе Пиермарини на мястото на църквата Санта Мария дела Скала, откъдето и новата сграда получава името си✨

📎Сградата на "Ла Скала" струва на Милано около 1 милион лири, а разходът е поет от 90 аристократически семейства🎩

📎Откриването се е състояло на 3 август 1778 г. с постановка на операта на Антонио Салиери "Europa riconosciuta".🎭✨

📎По време на Втората световна война театърът е разрушен и възстановен в първоначалния си вид през 1946 г. “Когато "Ла Скала" отново отвори врати, ние най-сетне повярвахме, че войната е свършила. Нашето сърце биеше отново.“🇮🇹💙

03/08/2024

„Българите обраха всички медали на олимпиадата по търсене на кусури на олимпиадата. Липсата на руските православни братя в Париж ни настърви до кръв, и други работи. От откриването, във всеки състезателен ден, всяка спусната опорка, фейк новина или манипулативно заглавие бяха споделяни и разчепквани до разраняване на душата. И българските медии не изостават в това. Никоя пропаганда оплюваща европейските либерасти, либерални еврогейове и трансджендъризма не беше пропусната от живеещите само за това състезатели, даващи всичко от себе си в защита на православието, християнските ценности, традиционните изконности и любовта към русия. Не знам колко състезания не гледахте, колко рекорди, страхотни надпревари и велики моменти пропуснахте, за да коментирате под постовете на всеки громящ джендъризма и либерастията уонаби драскач или политически гьонсурат. Гледахте ли днес мача на сестри Стоеви, класирането за финал на Десислава Ангелова, плуването на Габриела Георгиева, достойната загуба на Станимира Петрова? Не, нали? Но пък плюхте цял ден. Смешният плач за изконните християнски ценности и Европа удави всякакъв спорт и смисъл. Не може да се преживее липсата на русия, а всяка спусната от захарова или през тролски сайт опорка се раздъвква, раздува и разпространява. Не просто като за световно, а като за истинска олимпиада. И да, всички медали в тази помийна олимпиада са за българите. А най-много са за новия "Майкъл Фелпс на помията", "Карл Люис на манипулацията", "Наместникът на путинската църква", "Пазителят на ортодоксалната путинофилия", "Чукът срещу вещиците на либерализма и демокрацията", Я.Д., чийто яд пръска от сутрин до вечер из социалните мрежи, за да си заслужи всяка копейка от антиолимпийската премия. Но от националните телевизии до трибуквените държавно-предприятийни (ДП) сайтове, през хленчещи драскачи, комунистически словославци, християнски фанатици, политически използвачи и вся осталная манипулирушая сволочь, всички пригласят и помагат в борбата за тиквените медали за омраза и бълване на гнусотии. Наздраве! До паметника на българската завист, може да се вдигне и такъв на преклонената верноподаническа главичка, която се е раззинала срещу всички врагове на московския падишах”
Светлозар Желев🖊️

03/08/2024

Паун запитал лястовичка:
- Какво приказват зарад мене
между небесното крилато население?
- За тебе — възразила мъничката птичка, —
откак се щурам аз из сините простори,
едно и също нещо се говори!…
- Че съм най-драголюбен хубавец,
нали?…
- Че си богато пременен глупец!

🗓97 години без видния български писател и общественик Стоян Михайловски🖋

Екът
Екът кашли, екът пeй,
Екът киха и се смeй;
Екът моли, екът плачи,
Блeй, реве, подсвирва, грачи;
Екът вие, екът лае,
Екът мъмри и кълне,
Екът вика Да, и Не;
Всичкитe езици знае, —
Едно подир друго повтаря — каквото
Дочуе, доброто, нещастното, злото!...
Кому прилича жалкий ек?
На безхарактерний човeк!

📎Творчеството на Михайловски е жанрово многообразно - пише епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми. Известен е с псевдонимите: Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Де Профундис, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Стоян Стрелков🖋✨

„Зад изящните форми, зад прелестните черти трябва душа. Душа в художественото произведение, душа в човешкия образ.“

📎Негови басни са класически образци в българската литература, с трайно присъствие в българското национално съзнание. В епиграмите си е пределно афористичен и злободневен, а поезията му е изпълнена с митологични и библейски мотиви и има амбицията да постигне триединство между философия, поезия, политика.

“Тъмен е светът само за оня, който носи тъмнина в себе си.”

📎Той е роден на 07.01.1856 г. в град Елена, в семейството на възрожденеца Никола Ст. Михайловски, племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново, лицея „Галата сарай” в Цариград, завършва право във Франция. Учителства в Дойран. Адвокат, съдия, редактор, учител, преподавател във Висшето училище (днес СУ), професор, член на БАН. Народен представител, председател на Върховния македоно-одрински комитет. Автор на басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, драми, на химна „Кирил и Методий” („Върви, народе, възродени…”), християнска поезия и проза.

„- Какво ти сторих?…
– Ти ми пречиш! Умри!
– Че как ти преча?
– Светиш!…“

По-известни произведения: „Философически и сатирически сонети” (1895), „Книга за българския народ” (1897), „Книга за оскърбените и онеправданите” (1903), „Източни легенди” (1904), „От развала към провала” (1905) и др.📚

“В църквата светлината идва от свещи, а в душата светлината идва от Любовта.”

02/08/2024

“Искам да изживея един епичен живот. Такъв, който да изпиша с големи прилагателни, да задраскам скучните абзаци и да подчертая правописните си грешки!"

🗓На 2 август 1942 г. в Лима, Перу е родена чилийската писателка 🇨🇱Исабел Алиенде🖊

"Корените на един човек не се крият в пейзажи, държави или нации, те са вътре в него."

📎Тя е една от най-известните съвременни романистки. През 90-те всяко ново заглавие я поставя в челната десетка на най-продаваните автори в света📖
“Впечатляват ме маргиналите. Хора, които трябва да преодоляват препятствия, хора, които не са защитени от чадъра на тесногръдието си."

📎Алиенде сама обявява романите си „Къщата на духовете“, „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“ за трилогия, макар фабулно да не са точно това📚Президентът Салвадор Алиенде е братовчед на баща ѝ. Той присъства в "Къщата", където са и Пабло Неруда, Виктор Хара...

“Този свят винаги ще има нужда от отцепници, дисиденти, авантюристи, аутсайдери и бунтовници, които задават въпроси, огъват правилата и поемат рискове."

📎Самият Неруда я съветва да остави журналистиката и да се отдаде на художествената литература. Днес тя не маха томовете му изпод компютъра си, всеки нов роман започва на 8 януари и целият ѝ живот върви в стила на онова, наречено някога "магически реализъм"!

01/08/2024

"Кой вижда правилно човешкото лице: фотографът, огледалото или художникът?"
Пабло Пикасо🎨

"Герника" е името на световноизвестната творба на Пабло Пикасо нарисувана през май 1937г. по поръчка на правителството на испанската република🇪🇸за испанския павилион на Световното изложение в Париж 🇫🇷същата година.

📎Когато приема да изпълни поръчката, в първите дни на 1937г. Пикасо все още не може да намери достатъчно значителен сюжет. Такъв сюжет му дава самата действителност - Испанската гражданска война, в която междувременно са се намесили и фашистките правителства на Германия 🇩🇪и Италия🇮🇹

📍Столицата на древните баски Герника и Луно е малко градче в Испания без всякакво стратегическо значение. В паметния следобед на 26 април 1937г., било вторник, пазарен ден и имало хора, надошли и от съседните села, в 16:40 ч. немските самолети започнали бомбардировка, организирана на принципа "бомбен килим" - първата репетиция за бомбардировките над Ковънтри, Ротердам и Дрезден. В 19:45 ч. Герника била сравнена със земята, по улиците и под развалините останала една трета от населението.

📌Под страшното впечатление от това събитие, всичко, премислено през последните месеци от художника, кристализирало и се оформило в художествен замисъл. Първата скица към картината Пикасо прави само няколко дни по-късно - на първи май. Появяват се конят, бикът и жената, която се подава с лампа в ръка от прозореца вдясно. Още от самото начало раненият кон е централна фигура в композицията. След десет дни художникът опъва в ателието огромно платно с размери 7,80 х 3,50 м. Тъй като височината на помещението била по-малка от три метра, налагало се платното да бъде поставено под наклон назад, така че в горната му част Пикасо трябвало да рисува качен на стълба със специални четки с много дълги дръжки.

📎Междувременно, в процеса на работа художникът прави още 14 етюда за картината и множество скици на отделни фигури и детайли. Интересно е, че всички етюди изобилстват от багри, докато самата творба остава монохромна.

🗓На 1 август 1937 г., точно два месеца след започването на първата скица, картината заела своето място в испанския павилион и веднага се превърнала в център на ожесточени спорове. Самият Пикасо нито присъствал на откриването, нито взел някакво становище по многобройните коментари.

📎През военните години Пикасо живее в окупирания от нацистите Париж, в същото ателие на улица "Гран Огюстен" №7, където създава монументалната творба. Нацистки офицер показва на Пикасо репродукция на "Герника" и го пита: “Вие ли направихте това?", а Пикасо отговаря:
“Не. Вие!"❗️

📎След края на войната споделил с един журналист: "Стремях се да предам ужаса не на едно конкретно събитие, а на общочовешката трагедия". Затова картината се превръща в изобличение и протест не само срещу фашизма, а срещу агресията въобще, срещу всички бъдещи агресори и войни❗️

📎След Париж "Герника" на Пикасо заедно с подготвителните скици е показана в Норвегия, която скоро ще изпита върху собствения си гръб нацизма, а след това в Лондон и в други английски градове, докато достигне Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк, където е от началото на Втората световна война и със съгласието на Пикасо остава временно там. Завещанието на художника гласи:
“Герника" да остане в САЩ, докато Испания стане свободна страна."
Днес произведението може да бъде видяно в Museo Reina Sofía в Мадрид🇪🇸където по случай 80-годишнината от създаването на "Герника" от 4 април до 4 септември 2017 г. беше показана изложбата "Пътят към "Герника".

31/07/2024

"Няма значение дали имате стил, репутация или пари. Ако нямате добро сърце, не струвате нищо!”

🗓110 години от рождението на френския филмов и драматичен актьор-комик, киносценарист и кинорежисьор - Луи дьо Фюнес 🎭🇫🇷💫

“Не съжалявам за късното развитие на кариерата си. Този факт ми помага да разбера по-добре професията си. Когато бях още неизвестен, боядисвах декори, играех малките роли, които ми възлагаха. Получавах такива образи, които нямаха нищо комично в себе си, без което аз не бих могъл да направя кариера. Затова предпочетох да започна отначало и не бих се отказал от този път"🎞📺

30/07/2024

кой си ти
дочух глас отдалече
кой си ти
приближи се гласът
кой си ти
накрая попитах
никой не отговори
в л а д и с л а в х р и с т о в🖊️
о б р а т н о б р о е н е 📖

📷: Dilyana Dimova

29/07/2024

От Осанна до Разпни го, прочетох толкова коментари, че едно стана ясно: има харесали и не харесали. Съвсем нормално. Има обаче и такива, които изписаха ужасно обидни, а често - и тотално некоректни като информация, коментари без дори да си направят труда да прочетат малко повече и евентуално да разберат. От години не бях блокирала хора, този път го направих с цялото право, което ми дават социалните мрежи.
Сега отговарям на молбата на Ели да сложа пост с детайли за спектакъла.
Аз съм луд фен на епохата на Краля Слънце! Артистичният директор на откриването - Thomas Jolly, също е голям фен на тази епоха! Епоха, в която Кралят Слънце поставя началото на изключително много неща, които днес са част от нашето ежедневие - мода, дизайн, дипломация, етикет и протокол, организиране на мащабни събития с много артисти, музика, фойерверки…
Затова е важно да уточня нещо, което много хора не разбраха. Откриването беше вид модерна реконструкция на традицията от времето на Луи XIV - на процесиите с кораби, които са се организирали по Сена. За тях придворният композитор Жан-Батист Люли е създавал сценарии на постановки по кейовете на реката с музиканти, балетисти и акробати. Царската свита ги е наблюдавала от корабите и понякога е спирала при тях. Може да се каже, че спектакълът е истинска културна реконструкция на онази епоха.
Всеки елемент по маршрута на атлетите, край всеки парижки културен паметник, имаше история и символика. Нищо не беше случайно и хаотично. Всичко имаше разказ и послание, а уникалните парижки сгради, бяха естествен фон.
Целият спектакъл беше подчинен на 12 картини: Очарование, Синхрон, Свобода, Равенство, Братство, Солидарност на жените, Спортен дух, Празничност, Тъмнина, Тържественост, Солидарност, Вечност.
Редуваха се елементи от историята на Франция, пресъздадени с типичния френски артистичен гений, който умее да съчетава традиция и модернизъм.
Церемонията почете жени, чийто исторически принос често е бил пренебрегван, със статуи, които се очаква да останат по улиците на Париж: героините на правото на аборт Симон Вейл и Жизел Халими, гилотинираната революционерка Олимп дьо Гуж, комунарката в изгнание Луиз Мишел, или дори пионерката на женския спорт Алис Милиат, която се бори за включване на жените в Олимпийските игри и която не е била особено обичана от бащата на съвременния олимпизъм, Пиер дьо Кубертен.
Това е и първата Олимпиада с равен брой участници мъже и жени!
Дори накрая - балонът с олимпийския огън отдаде почит на първия опит за вдигане на балон през 1783 г. от братята Монголфие - точно на същото място в градините Тюйлери.
Олимпийският огън, който всички ще виждат от целия град всяка вечер до края на игрите.
А колкото до възмущението от “Тайната вечеря” - реално това НЕ беше картината на Леонардо! Това беше празника на Дионис с цялото разточителство на пиршеството, което този Бог символизира, а перформънсът следваше картината “Празникът на боговете” на Jan Harmensz van Biljert, рисувана 1635 г. и изложена в музей в Дижон. В центъра е Аполон, отпред лежи Дионис заобграден от други богове. Нека си спомним, че по време на първата Олимпиада, всички атлети са били голи, както и по време на гръцките и римските оргии… Ех, нужно е знание и широта на мисълта, нали?
И още! Lutetia е френската форма на името, използвано от римляните - Lutetia или Lutetia Parisiorum за обозначаване на гало-римския град, известен днес като Париж, както и неговия oppidum. По това време Секуана е била галска богиня, която става покровителка на Сена. Тя беше тази, която разцепи водите с коня си...
И такива препратки към историята и изкуството има за всеки елемент от спектакъла! Гениално!
Да не забравяме също, че Франция е люлката на демокрацията, на човешките права, че е държава доказала, че може да вдига революции и да има изключително гражданско общество, което при нужда се обединява в името на страната си! Държава, в която никой на никого нищо не натрапва, в която всеки може да живее спокойно и равнопоставено без да е сочен с пръст, държава, която има за девиз трите силни думи: Свобода. Равенство. Братство.
Не случайно Томас Жоли споделя:
„Във Франция имаме право да се обичаме, както искаме, с когото искаме, във Франция имаме право да вярваме и да не вярваме. Във Франция имаме много права“.
И накрая - преди да търсим кусури, нека първо оценим мащабите на това, което се случи. Париж беше превърнат в сцена, стадион, театър! Този милионен град приюти в центъра си декори, светлини, перформънси, музика, стотици артисти и над 300 000 човека публика! Можем ли дори да си представим каква организация, полет на въображението и организация изисква това! И то без нито една репетиция на самото място, за да не се издаде тайната на спектакъла! Нито една репетиция! Занимавам се със събития от 30 години… всичко това даже не мога да го асимилирам как би могло да се случи!
Париж винаги оцелява и тържествува. След революции и войни. След огромните критики към Айфеловата кула при нейното построяване, за да се превърне в един от най-големите френски символи. След съвременните критики при построяването на стъклените пирамиди в двора на Лувъра, край които днес се вихрят опашки за влизане в най-посещавания музей в Европа и където всички се снимат. Париж тържествува и сега. За да ни подари поредната история за вечността. Защото французите отдавна са доказали, че имат визия за света и знаят как да строят мостове от миналото към бъдещето.
И преди да съм забравила! Не е никак случайно, че Селин Дион избра именно тази церемония и този спектакъл, за да се върне отново на музикалната сцена! И понеже Франция обича елегантността до последния възможен детайл, в модна къща “Диор” са ушили и подарили на Селин роклята за нейното представяне. 1000 часа ръчна изработка за пришиването на хиляди кристали и сребристи нишки…
Citius, Altius, Fortius – Communiter » - “По-бързо, по-високо, по-силно - заедно!”
Заедно! Не случайно Тони Естанге заяви: “Дори, ако игрите нямат силата да решат всичко, дори ако дискриминацията и конфликтите в света няма да изчезнат, тази вечер вие ни напомнихте колко красиво е човечеството, когато се събере заедно.”
Велики думи! 💙🤍❤️
Всеки вижда толкова, колкото знае и колкото може. Въпрос на интелект, култура и светоусещане. Пък и вековният Париж написа поредната си блестяща история - дали се интересува от нашето мнение? 🥰
Анета Недялкова🖊️

28/07/2024

С церемонията за откриването на Олимпиадата в Париж Франция направи нещо меко казано изумително. За четири часа англоцентричният свят, в който живеем си припомни огромното влияние на френската култура, но и установи, че от нея продължава да извира креативност, която има отзвук в целия свят. Модно дефиле, оперно изпълнение, дет метъл, кабаре, модерни и класически танци, драг шоу, хип хоп, диско, french touch, анимация и какво ли още не бяха обединени с невероятна лекота. Всичко това крещеше ценностите на Франция, които буквално объркват света от векове, но на Франция не ѝ пука. Нещо повече, цялата церемония беше пропита със символика и история, от Червения терор на Мария Антоанета, през кражбата на Мона Лиза до дреболия като балона с Олимпийския огън, който се извисява на мястото, където се случва първият значим полет с летателен балон в историята. Дионисиево пиршество, поставящо началото на поредицата от аполонови постижения на атлетите от целия свят, които ще ни впечатляват в следващите седмици. Намигване към античността и произхода на Олимпиадата по модерен начин, който без притеснение гледа в настоящето и бъдещето на света и все по-свързаната ни култура. Шоуто отрази ценностите, които дефинират олимпийския дух и модерния свят - разнообразие, свобода, равенство, братство, обединение, солидарност, спортсменство, вечност. Те обаче са трън в очите на много шумна маса, която явно предпочита нещо друго. Не знам какво, може би нещо по-близо до откриването на Игрите в Берлин през 1936. Продължавам да се надявам обаче да живеем в свят по-близък до това, което Париж 2024 символизира.
В този свят Ая Накамура може да направи дует с оркестъра на Републиканската гвардия и гордо да заеме мястото си в групата на големите франкофонски артисти. Селин Дион може да преодолее тежкото си заболяване и с гласа си да накара Айфеловата кула да е просто декор. Gojira могат да се обединят с оперната певица Марина Виоти за първото не просто метъл, а death metal изпълнение в историята на Игрите, при това на революционна песен с послания в духа на творчеството на метъл бандата. Герой от видеоигра може да пренесе Олимпийският огън, а десетки танцьори и драг артисти могат да превърнат Сена в парти клуб, отворен за всеки.
Заради всичко това, браво на Париж 2024, браво на Франция и благодаря за неповторимия спектакъл.
Илия Темелков🖊️

28/07/2024

“Съвестта е човешкият компас. “

🗓На днешната дата, преди 133 години, в ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира с думите:
"Иска ми се да мога да умра така", отрупан с далии и обичните слънчогледи🌻

📎Винсент ван Гог 🎨е един от най-видните представители на постимпресионизма, смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност - автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. Заболява от психична болест и извършва самоубийство през 1890 г., когато е едва на 37 години... 💫

“Мечтая да рисувам и след това рисувам мечтата си.”

📎Не особено известен приживе, посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж, 🇫🇷 са изложени 71 от неговите произведения.
Една от най-известните му творби е "Слънчогледите" 🌻(1888, Арл).

“Какъв би бил животът, ако нямахме куража да променим нищо?”

🖼”Автопортрет”, 1887-1888

27/07/2024

БАЛАДА ЗА БЪЛГАРИЯ
България във тихата дъга
над жълтите поля с червени макове,
България във моята тъга
зад тъмните стъкла на всички влакове.
България
по тъмните бразди на всяка равнина.
България
във светлите гърди на моята жена.
България по тъмните крила
на птиците, от зимата прокудени.
България по светлите чела
на всички пеещи и всички влюбени.
По всички, всички стародавни пътища
България.
Бавно вървяха
в пътища тесни
с детска уплаха
твоите песни.
Тъжни девици
в късни седянки,
бивши войници,
слепи, шармантки
като по книга
ги пяха жално...
Песни ли? Стига!
Ти беше гладна.
От болка - черна,
от мъка - свята,
вдовицо верна
на Караджата...
И твойта мъка,
дълго люляна,
изпъна лъка.
Народът стана
из минни кули,
из ниви гъсти,
със медни скули
и силни пръсти
хвърли в борбата
той свойте сили,
пося земята
с братски могили
и те прегърна
като закрила...
Всичко ти върна -
вяра и сила.
Сега, когато
люлей в балкана
твоето лято
златна камбана,
то се надвеси -
горда родилка -
и ми донесе
в пъстра престилка
мъдрото детство
на свободата
като наследство
от Караджата...
България по малките слънца
на поздрави и възпоминания.
България във кротките сърца
на всички честни в своите желания.
България измедната тръба на всяка веселба.
България
във моята съдба и вашата съдба.
България по сините крила
на дни и нощи, радостно събудени.
България по мъжките тела
на мойте стихове, безумно влюбени...
По всички, всички устремени пътища
България!

🗓22 години без Христо Фотев 🖊
(25 март 1934 - 27 юли 2002)💫

БЯХ НА САМИЯ ВРЪХ...
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив. ✨

26/07/2024

Идеалите са като звездите - ако не можем да ги достигнем, поне можем да се ориенираме по тях."
🗓168 години от рождението на Джордж Бърнард Шоу - британски писател от ирландски произход – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик🖋💫
"Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът - парашута."

25/07/2024

Винаги съм се чудил, защо в България успехите са общи, а загубите - лични. Ето, например, "България с медал от олимпиадата!", но "Мария Гроздева се провали при стрелбата.". И това е винаги. Всеки е виновен лично за неуспехите си, което си е така, но същото важи и за успехите, все пак. Писал съм за заглавия като "Български разказ в американска христоматия", за "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова, но в спорта е още по-силно. Ами, като успехите, победите и медалите са на България, хайде и провалите, загубите и неуспехите да са общи, а? Защото иначе живеем в една илюзорна среда, че хем всичко ни е наред, хем един - два медала са достатъчни за гордост, и не правим нищо, и не изискваме от федерации, изпълнителна и законодателна власт да направят всичко възможно да имаме още повече успехи. И ако не го направят, да дадат път на други да го направят, защото явно са некомпетентни. Например, при провал на Олимпийските игри, със сигурност министъра на спорта трябва да си подаде оставката, както и шефовете на провалилите се федерации. А не да се кичат с двата успеха, постигнати от спортистите, много често, въпреки тях. Същото важи и за писателите, художниците и музикантите ни, които, когато постигнат успехи, популярност, уважение, веднага са обявени за постижения на България, а не се отбелязва нищото, което държавата прави за културата, развитието на младите таланти, популяризирането им тук и по света, и осигуряването на условия за развитие на потенциала им. Казвам нищо, защото нито средата, нито държавната политика и стратегия, нито законодателната рамка, нито финансовите средства, а това са начините, по които една държава може да подкрепя културата си, отговарят на международните стандарти и добрите практики в тази област. Скривайки се зад думи и изрази като "ние сме бедна държава", "езикът ни е малък", "ние сме малки", те оправдават собствените си неуспехи и нежелание да променят нещата. Стига толкова сме се кичили с индивидуалните лични успехи на талантливи и умни хора, и да обвиняваме другите, че не са справили с едно или друго. Зад всеки успех и неуспех стои лична отговорност, но когато говорим за условия, политики, стратегия, дейности, подкрепа, отговорността е и на замесените с тези неща лица. На олимпийските игри в Сеул 1988 българските спортисти спечелиха 35 медала, от които 10 златни. Ами, това е цел, която трябва да гоним. Не да обясняваме как няма условия. Какво се случва с детския спорт, и още повече, с развитието на талантите след 18 годишна възраст? Имаме доста световни шампиони при юношите и девойките, след което те се губят, не успяват да развият потенциала си. Мизерни тренировъчни бази, салони, липса на треньори, масажисти, кондиционери, психолози, на средства за лагери и възстановяване. Котерийни борби вътре във федерациите, в БФС, БОК и къде ли още не, феодали, които управляват федерациите от десетилетия, организирани избори, корупция и кражби. Спортът е място за печалби на гърба на спортистите. А после провалите са си лично техни, а успехите на федерацията, на министерството, държавата и целия народ. Това че от години нямаме олимпийски шампион, след прекрасната Румяна Нейкова от Пекин 2008 е само и единствено Ивет Горанова в Токио 2020, е вина и на държавата, институциите, на БОК, и на федерациите, и на гражданското общество и всички нас, че ходим за гъби по избори, псуваме спортистите пред телевизора, когато загубят, а се кичим с успехите им, когато печелят. Не може така.
Дано и още много български спортисти спечелят отличия, защото те са примера за младите, за нас, и за поколенията. Че всичко е възможно. Нека да мислим, и действаме, всеки по силите си, за да можем да се гордеем с право с техните постижения и победи, и да анализираме загубите, и да се стараем да правим нещата по-добре.
А утре започва олимпиадата.
Светлозар Желев 🖊️

25/07/2024

Да си спомним за най-известният бард - Владимир Висоцки🎙

🗓️44 години без руския поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. След смъртта му на 25 юли 1980 г., в личния архив, баща му и жена му, Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България)🎼

📎След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване съхраняване на творчеството му. Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми🎼

📎Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

През 1986 година посмъртно му бива дадено званието заслужил артист, а през 1987 година излизат игрален и документален филм за него🎸

Włodzimierz Wysocki - [В который раз лечу Москва-Одесса...] Więcej o Wołodii na mojej stronie http://www.vysotsky.neostrada.pl/ [Moskwa - Odessa]