Archaeologia Bulgarica

20/08/2024

КОЛЕКТИВНА НАХОДКА ОТ 18 БРОНЗОВИ римски монети бе открита днес в гроб на малко дете на форума на Хераклея Синтика. Предстои почистване на монетите и антропологичен анализ на костите, но отсега може да се каже, че става дума за III век сл. Хр. „Костите не са в анатомичен порядък, някои липсват, други са обгорени. Вероятно детето е пострадало при вражеското нападение в края на века, което вече сме установили при предишни разкопки тук. Но за нас е странно, че то е погребано с толкова много монети. Иначе фактът, че не е в некропол, има обяснение – още от праисторически времена, а също и през Античността, е съществувал обичай малките деца и бебетата да се погребват близо до дома на семейството“, коментира ръководителят на проучването проф. д-р Людмил Вагалински.

06/08/2024

СТАТУЯТА ОТ ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА /разкопки 2024/ днес беше разопакована, допълнително обезопасена и благополучно изправена на място, където всеки посетител на Петричкия музей може да я види. Скоро реставраторите ще започнат работата си по нея, но и така се вижда, че е майсторска изработка. След като лицето бъде окончателно почистено, ще се избистри и версията за това кой може да е бил управникът, изобразен като бог.

17/07/2024

СРОДНИЦИ НА ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР ли са погребаните в цитаделата на Кокалянски Урвич? Вече има няколко аргумента в подкрепа на такава хипотеза според ръководителите на разкопките там Виолина Кирякова /НИМ/ и д-р Филип Петрунов /НАИМ-БАН/. Първо сребърният пръстен с позлата и двуглав орел, открит във вкопания в скалата гроб в преддверието на черквата-гробница насочи проучвателите към идеята за делегиране на власт. После и фините бижута, изработени специално за погребаното в близост дете потвърдиха съмненията им, че става дума за аристократична фамилия, управлявала крепостта през 60-те -70-те години на XIV век. А и въпросното момиченце /2,5-3-годишно/ със скъпите накити е било погребано седнало, установи първоначалният антропологичен анализ на доц. Виктория Русева. Дали това означава посмъртна интронизация, знак за принадлежност към управляваща фамилия?
„Едва ли става дума за случайност или пестене на място – коментира д-р Филип Петрунов. – При висшия клир по този начин се подчертава специалния статут на духовника. Не можем да сме сигурни как точно биха погребали царска дъщеря или друга роднина на Иван Александър /1331-1371 г./, наследник на Асеневци по майчина линия – нямаме база за сравнение. Но знаем, че управлявайки голяма територия на Балканите, цар Иван Александър е изпращал близки до трона, често свои сродници, да провеждат политиката му извън Търново. Да не забравяме и какво е мястото с разкритите гробове: храм, построен за черкуване на управителя на цитаделата, след неговата смърт преустроен в гробница. Детето е погребано с кърпа на главата, пристегната с масивна сребърна игла. Към нея са били пришити един наушник и две перпендули – всички вече са почистени от реставраторите на НИМ. Вижда се, че тези от Никополското съкровище са сходни като изработка, пак с лунули, но с друга големина, като за зряла жена. Гробът на мъжа с пръстена /бил е млад, най-много на 30/ доказано е от същия период – хоросанът, използван за замазка върху ковчега при него и при момиченцето в зиданото гробче е еднакъв, но различен от този в градежа на черквата. Вероятно двамата, а и не само те, са починали от заразна болест, може би чума. Имаме общо 11 гроба в черквата и около нея, предстоят ни още много изследвания. Но сме обнадеждени, че може би сме на прага на голямо откритие за българската история през втората половина на XIV век.“

12/07/2024

СКУЛПТУРАТА ОТ ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА беше пренесена благополучно до музея в Петрич. Както се вижда от снимките тук, реставраторите тепърва ще имат работа по нея. Засега не са намерени липсващите части от ръцете. След разкриването на цялото лице археолозите видяха портретни черти, но те все пак вероятно са идеализирани и затова ще им трябва още малко време за по-категорично предположение кой може да е изобразеният като бог.

12/07/2024

СТАТУЯТА ОТ ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА показа лицето си изцяло, макар и замалко - преди да я опаковат заради пренасянето в музея на Петрич. То е изключително интересно и навежда към идеята за портретни черти на владетел, изобразен като бог, бе първият коментар на проф. Вагалински. Предполага се и че статуята е по-ранна. Очаквайте подробности!

12/07/2024

АЖУРНИ НАКИТИ излязоха току-що при разкриването на детски гроб в близост до мястото, където археолозите извадиха пръстена с двуглавия орел. Очаквайте подробности от Урвич!

11/07/2024

ЗАПОЧНА ПОДГОТОВКАТА ЗА ПРЕНАСЯНЕТО НА НОВООТКРИТАТА СТАТУЯ НА ХЕРМЕС в Хераклея Синтика. Взети са точните ѝ размери и е инсталирана специална метална конструкция, така че безценната скулптура да бъде възможно най-безопасно повдигната и опакована, а след това превозена до Историческия музей в Петрич. „Още не мога да кажа кога точно ще завърши целият процес, за нас най-важното е да обмислим всеки възможен риск с помощта на конструктори, архитекти и реставратори. Но вече имаме „пътната карта“, така че се надявам това да се случи до края на седмицата“, коментира проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН), ръководител на археологическия екип.

10/07/2024

ПРЪСТЕНЪТ С ДВУГЛАВИЯ ОРЕЛ, открит вчера при проучването на една от черквите в цитаделата на Кокалянски Урвич, вероятно е принадлежал на човек от българското царското семейство от втората половина на XIV век. Над орела няма корона, което означава, че не става дума за самия владетел. Това е първоначалната хипотеза на археолозите от екипа на Виолина Кирякова /НИМ/ със съръководител д-р Филип Петрунов /НАИМ-БАН/.
Пръстенът е открит в един от четирите гроба, маркирани в каменния плочник на черквата-гробница (много рядък тип) чрез нещо като псевдо арки. Два от тях вероятно ще се окажат ограбени още през XVI век – при премахването на насипа археолозите са намерили пръснати сребърни ажурни части от накит, вероятно диадема. Но първия гроб, който са отворили, не е бил обект на посегателства, макар че костите в ковчега с хоросанова замазка отгоре не са в добро състояние заради просмукването на дъждовна вода. „Все пак мога да кажа, че първоначално пръстенът трябва да е бил на ръката на покойника. Мястото на гроба е в преддверието, тоест на човек от по-късно погребаните в черквата – коментира д-р Филип Петрунов. – Иконографския тип ни насочва към 60-те-80-те години на XIV век, но още не сме готови да предположим името на човека, заради когото скалата е била изсечена много трудно на 1,10 м надолу. Ще добавя само, че розетата отстрани върху пръстена символизира приемственост и родова памет.“

09/07/2024

СРЕБЪРЕН ПРЪСТЕН СЪС ЗЛАТЕН ОБКОВ бе открит при редовни разкопки на Националния исторически музей в цитаделата на Кокалянски Урвич. Находката е от гроб 9 в една от проучваните черкви, съобщи д-р Филип Петрунов (НАИМ-БАН), който заедно с Виолина Кирякова (НИМ) ръководи проучването. Очаквайте още подробности и първи хипотези около находката още утре!

04/07/2024

НОВООТКРИТАТА В ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА МРАМОРНА СТАТУЯ все още не е разкрита изцяло - другата ръка с преметната около нея дреха още не е освободена напълно от пръстта. Но ви я показваме пак и на този етап, в различни ракурси, защото вече си личи, че е великолепна! Правена е от майстор, използвал цял мраморен блок, вероятно през II век сл. Хр. Според археолозите има паралели с други изображения на бог Хермес, от известен иконографски тип е, но са запазени много малко подобни статуи по света. За България е първата.
Вече се прави специална конструкция, с която утре тежката скулптура да може безопасно да се извади от Клоака максима, да се опакова и да се повдигне с кран, за да стигне до музея.

04/07/2024

ЗА ПРЪВ ПЪТ ЦЯЛА СТАТУЯ В ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА! Мраморната скулптура, която археолозите започнаха да разкриват вчера в Cloaca Maxima (в Големия канал на античния град), се оказа изключително запазена - за разлика от всички останали досега, откривани без главите. „Над два метра е и вероятно изобразява Хермес, едно от най-популярните божества в този район – коментира ръководителят на разкопките проф. д-р Людмил Вагалински. – Предстои ни още много работа и не искам да прибързвам със заключенията, но отсега мога да кажа, че тази антична статуя е не само най-добре запазената сред откритите тук, а и изобщо на територията на България. Предполагам, че някогашните жители на града са я положили в пръстта на това място след голямото земетресение през IV век – за да съхранят за по-добри времена едно от старите си божества в период, когато християнството вече е официалната религия.“
Статуята ще бъде внимателно преместена в музея на Петрич и след необходимата реставрация и консервация ще бъде изложена за посетители там.

03/07/2024

НА ГОЛЯМА СТАТУЯ - над човешки ръст, се натъкна екипът на проф. д-р Людмил Вагалински още на третия ден от подновените разкопки в Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Все още не е ясно дали скулптурата е запазена изцяло, но според проучвателите вероятно става дума за божество. Очаквайте още новини от Хераклея първо тук!

24/06/2024

НОВО ПОДВОДНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ на Национален исторически музей / National Museum of History в акваторията на варненския нос Галата доказа съществуването на Г-образен каменен кей с дължина 50 м в посока северозапад – югоизток и перпендикулярно продължение около 20 м. Екипът под ръководството проф. д-р Иван Христов и доц. д-р Преслав Пеев потвърди, че локализираната при изследване на Института по океанология (БАН) през 2021 г. структура действително е била част от пристанището на Галатската крепост. Но откога точно съществува кеят?
Отговорът ще дойде след анализ на събрания керамичен материал – основно антични, късноантични и средновековни фрагменти от амфори, питоси, кани. Както можете да видите на кадрите тук, всеки намерен съд се документира внимателно от специалистите в екипа.

Очаквайте скоро подробности около откритието на сайта ни Archaeologia Bulgarica, а по-нататък – и още новини от проучванията и разкопките на НИМ!

26/05/2024

БЛАГОЕВГРАД, идваме! Благодарим на Регионален исторически музей Благоевград за поканата да представим утре резултатите от разкопките на Хераклея Синтика и първия исторически трилър, чието действие се развива в този античен град. Надяваме се,че 16 ч. не е твърде рано за любителите на археологията и на литературата, които ще поискат да си вземат двоен автограф – от проучвателя на Хераклея проф. д-р Людмил Вагалински и от журналистката Ирина Вагалинска, авторка на книгата. Но пък който не успее за срещата на живо, ще може да ни чуе и види след това по БНТ 2 – така че благодарим и на БНТ-Благоевград за възможността да разкажем пред камера за нашите проекти.

14/05/2024

ГРАЖДАНСКАТА БАЗИЛИКА НА ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА преди векове е била място за раздаване на правосъдие. Там се развива и част от действието в новия исторически трилър „Мистерии в Хераклея Синтика“. Затова пак там, на 16 май от 18 часа, ще ви чакаме, за да си поговорим за книгата, за археологията, за пресечната точка между науката и литературата и за всичко друго, което ви интересува.
Срещата по повод на тази книга е част от официалното представяне на „Проект за реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на археологически обект Античен град Хераклея Синтика и прилежащи некрополи“ с домакини Община Петрич и Исторически музей Петрич.

07/05/2024

РАЗКОПКИТЕ В ЮЖНИЯ НЕКРОПОЛ НА ДЕУЛТУМ днес преминаха пред камерите на екипа на проф. Бетани Хюз. Тя държеше да види мястото, където през сезон 2023 археолозите под ръководството на доц. д-р Иво Чолаков и Красимира Костова откриха сребърния амулет от втората половина на II – началото на III век с името на Христос и архангелите Гавраил и Михаил – най-ранното археологическо свидетелство за християни по днешните български земи.
Екипът на проф. Бетани Хюз засне и останките от крепостта на най-старата римска колония у нас (край с. Дебелт, община Средец) – и неин сладкодумен „гид“ там отново бе проф. д-р Людмил Вагалински, който я разведе из Хераклея Синтика миналото лято. Филмът, в който античният град край с. Рупите стана акцент, е събрал рекорден брой гледания след премиерата на 27 април т.г. и тъкмо това стана причина англичаните да се върнат отново толкова бързо, за да заснемат още разкопки в България за следващия сезон на Bettany Hughes’ Treasures of the World“ – поредицата, която се разпространява по британския Channel 4 и много други канали и платформи в 120 страни по света.
Снимките, които ви показваме тук, са дело на археоложката Пламена Дакашева.

01/05/2024

ОСТАНКИ НА ГИГАНТ бяха открити при спасителни разкопки на частен имот в с. Дебелт, община Средец. Заради бъдещ строеж на къща там екип археолози, ръководен от доц. д-р Иво Д. Чолаков и Красимира Костова, разкри и проучи 21 гроба; според учените те са се натъкнали на периферията на Западния некропол (II – III век) на римската колония Деултум. В най-интересния гроб № 10 е положен скелет с дължина 2,20 м, без дарове. Около стъпалата са намерени цинтове от обувките. Вероятно приживе човекът е страдал от гигантизъм или друго рядко заболяване, но това ще се уточни след предстоящото костно изследване.
На антроположката доц. Виктория Русева ще бъдат предоставени и още поне два скелета – от Южния некропол на колонията, където същият екип разкри 30 гроба (II век сл. Хр.). В един от тях бяха намерени скелетите на двама души, обърнати един към друг, сякаш са искали да останат заедно и след смъртта. Дали са били влюбени приживе, няма как да се разбере, но антропологичното изследване ще установи пола, възрастта и евентуално причината за смъртта на двойката. Интересен детайл е, че всеки от тях е бил погребан с една монета точно под брадичката (Харонов обол).

25/04/2024

НОВИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ ТРИЛЪР "Мистерии в Хераклея Синтика" събуди интереса на много медии - благодарим на всички тях за подкрепата! Специални благодарности за Мария Чернева от БНТ, за всички нейни репортажи от мястото на събитието - включително за този от премиерата на книгата, илюстриран с разкопките на Хераклея Синтика🌸

24/04/2024

ПЪРВИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ ТРИЛЪР ЗА ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА вече е по книжарниците. След премиерата в София се очаква още една в Петрич - през месец май, датата още се уточнява.
Заговори и интриги, преследвания и убийства, религиозни сблъсъци и тайни ритуали, саможертва от любов и престъпления от алчност - "Мистерии в Хераклея Синтика" предлага всичко това, но и решението на една археологическа загадка на фона на мощното земетресение от IV век, сринало античния град до основи.
В тези 220 страници ще отркиете и документална част с цветни илюстрации - "Истина или измислица", в която се прави паралел между научното изследване и трилъра.
Можете да поръчате книгата и през съобщенията тук, с двоен афтограф - от авторката на романа Ирина Вагалинска (журналист и съосновател на тази медийна платформа) и от ръководителя на проучването проф. д-р Людмил Вагалински.

04/04/2024

КАДРИТЕ ОТ ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА, ЗАСНЕТИ ОТ ЕКИПА НА ПРОФ. БЕТАНИ ХЮЗ, ще се завъртят премиерно по Channel 4 на 27 април от 19 ч. (Лондонско време). Те са акцент във филма ѝ за културно-историческото наследство на България – четвърти епизод от новия сезон на британската поредица „Bettany Hughes’ Treasures of the World“, която се разпространява по телевизионни канали и платформи в 120 страни по света. Новината дойде от продуцентите на проф. Хюз, чиито екип остана двойно повече от предвиденото време в античния град край с. Рупите, Петричко миналото лято. А колко впечатлени са останали от видяното там си личи и по рекламната снимка за поредицата – тя е направена в Исторически музей Петрич на фона на артефактите от разкопките в Хераклея Синтика.

08/02/2024

ВИЖТЕ СРЕБЪРНИЯ АМУЛЕТ от Деултум с първото споменаване на Христос и първата поява на кръстния знак по българските земи! Бързаме да ви го покажем веднага, след като текстът бе разчетен и коментиран от гл. ас. д-р Николай Шаранков (СУ „Св. Кл. Охридски“; НАИМ-БАН).

Гл. ас. д-р Николай Шаранков При проучване на погребение на юноша в некропола на римския град Деултум (при с. Дебелт, между Бургас и Средец) през лятото

13/01/2024

ОЛОВЕН ПЕЧАТ НА ВИСШ САНОВНИК ОТ VІІІ-ІХ век бе открит в Деултум край с. Дебелт, община Средец, при разкопките на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ – БАН). След като бе разчетен от гл. ас. д-р Пантелис Харалампакис (НАИМ-БАН), можем да ви съобщим и интересните подробности.
От надписа научаваме, че сановникът, кореспондирал с администрацията на Деултум, разположен на границата между България и Византия, е бил патриций, императорски протоспатарий и стратег на тема Елада.
През този период „патриций“ е важна почетна титла, въведена още от император Константин Велики и свързана етимологично с римския патриций. Званието „протоспатарий“ било давано на висши генерали и областни управители. Протоспатариите получавали по 72 златни монети на година и били членове на Византийския сенат (синклит).
Мнозина се домогвали до престижната титла. В края на ІХ век например възрастен духовник платил 19,4 кг злато, равни на 60 годишни възнаграждения (по 72 номизми), за да я получи. Въпросната тема (основна военно-административна област в Източната Римска империя) Елада била създадена в края на VІІ век за борба със славянските племена, заселили се в Гърция. По същото време била обособена и тема Тракия, но за противодействие с българската държава.
Оловният печат е поредно свидетелство за същественото значение на старата римска колония Деултум в контактите (мирни и военни) между България и Византия през ранното средновековие.

22/12/2023

НА ПЛОЧА С ВРЯЗАНИ РИСУНКИ И РУНИ ОТ Х ВЕК се натъкнаха археолози от НИМ и Шуменския университет при проучването на мащабен комплекс в зоната на Плиска. Става въпрос за археологически структури, разположени на площ от 30-40 дка край с. Велино, Шуменско, които тепърва ще бъдат подробно проучени. Но над плочата вече работят специалистите в лабораторията на Национален исторически музей / National Museum of History и ние скоро ще ви покажем това, както и първите коментари около откритието.
Очаквайте и други интересни новини от разкопки във видео филма ни „Писма от далечното минало. Резултати от археологически сезон 2023 в НИМ“!

13/12/2023

ЧЕТИРИТЕ ЧАСТИ ОТ НАЙ-ВПЕЧАТЛЯВАЩАТА ОБРОЧНА ПЛОЧКА НА НЕМЕЗИДА, открита при разкопките в Хераклея Синтика, вече са събрани в едно. След консервация и реставрация в лабораторията на Националния археологически институт с музей при БАН мраморният барелеф, посветен на богинята на справедливото възмездие, днес бе предаден в Историческия музей на Петрич от откривателя – ръководителят на разкопките в античния град край Рупите проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). В същия музей се пазят и останалите знакови артефакти от обекта. Сега в Петрич ще може да бъде изложена и най-интересната находка от единственото проучено светилище на Немезида на територията на България.
Тази оброчна плочка е важна и защото дава информация за драматичните събития, разиграли се в Хераклея Синтика в края на IV в. сл. Хр. Тя неслучайно е намерена на части (и не всички са открити) – малко преди разрушителното земетресение, сринало града след 388 г., светилището е било атакувано, най-вероятно от християни. Това се е случило след публикуването на прословутия Солунски едикт (380 г.) , наложил християнството (и Никейския символ на вярата) за държавна религия на територията на империята, все още населена преобладаващо с езичници.
Археолозите и реставраторите са единодушни – въпросната плочка, както и останалите артефакти от светилището на Немезида в Хераклея Синтика, са били натрошени през античността нарочно, с фокус върху лицето на богинята, закрилничка на онеправданите, но и на гладиаторите – а нали тъкмо на арените са загивали в мъки християните през предишни периоди, когато са били преследвани заради вярата си... Вероятно трусът е сринал сградите наоколо буквално дни след атаката срещу светилището. Дали оцелелите са го приели като наказание, пратено от разгневената Немезида?
Може би това е изострило допълнително конфликта между християните и езичниците в Хераклея Синтика. Защото култът към Немезида е имал дълготрайни корени там, подсказва и надписът на реставрираната плочка. Епиграфът гл. ас. д-р Николай Шаранков (СУ „Св. Кл. Охридски“) разчете няколкото запазени думи на старогръцки: „…посвети, както беше обещал в молитвите си…“. Името на човека в началото на изречението не е запазено, но е ясно, че става дума за благодарствена формула. Тя е била използвана, когато хората са се молели на Немезида да накаже враговете им и дочаквали възмездието да ги застигне.
Върху най-големия запазен фрагмент от оброчната плочка (с различен от останалите части цвят заради престоя на открито, извън светилището) богинята държи везни и е стъпила върху полегнала фигура – вероятно на момиче, символизиращо враговете на Римската империя и греховността, а наоколо са показани гладиаторски атрибути – шлем, мечове, тризъбец. Според проф. д-р Вагалински по изработката и повтарящата се иконографска схема на изображението може да се съди, че тази плочка е била изработена в същото местно ателие като останалите, открити на парчета при разкопките. Светилището на Немезида е единственото от 15-те верижни помещения на форума в Хераклея, чието предназначение е установено със сигурност. То е функционирало през ІV век, но откритите в него оброчни плочки са били създадени в предходното столетие, коментира в изследванията си проф. Вагалински. Вероятно са били пренесени от предишно светилище на богинята, пострадало при вражеското нападение в края на ІІІ век.

09/12/2023

ПОСЛЕДНИ АВТОРСКИ БРОЙКИ на „Хераклея Синтика. История чрез археология“! Тиражът е разпродаден, не се очертава друг, така че само оттук (с поръчка през съобщенията) все още можете да се сдобиете с хартиения вариант на книгата, при желание с автограф от автора – проф. д-р Людмил Вагалински, дългогодишен ръководител на разкопките в Хераклея. Цената на луксозно издадения двутомник остава 100 лв, но до Нова година доставката до всяка точка на България ще е безплатна.
„Хераклея Синтика. История чрез археология“ е увлекателен разказ за съдбата на града и същевременно научно издържан анализ на резултатите от разкопките (2007 – 2021 г.) Читателят ще може да научи всичко за възникването и етническия състав, за религията и некрополите, за разкритата архитектура, за административното устройство и стопанското развитие на античния град.

09/12/2023

Проф. Людмил Вагалински разказва за Хераклея Синтика - днес по БНТ.

Преди 20 години учените за първи път установиха къде точно се е намирала Хераклея Синтика. Досега е разкрит само един процент от античния град. Но и т...

17/10/2023

МРАМОРЕН ПОД НА РАННОХРИСТИЯНСКИ ХРАМ бе разкрит при проучването на римската колония Деултум край с. Дебелт, Бургаско. Подът е изграден в техниката opus sectile – по-сложна от обикновената мозайка, при която фрагментите са по-малки и с еднакви размери. „Отдавна търсим култовата сграда, още през 2021 г. попаднахме на мраморна колонка от олтарна преграда в близост – коментира ръководителят на разкопките проф. Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). – Най-старият римски град на територията на България е имал християнска община още през ІІ сл. Хр. Известен е неин епископ от края на ІІ век – Елий Публий Юлий. Пак от писмените извори научаваме имената на още трима епископи от V век – Атанасий, Йовий и Евстратий, като първият е бил епископ и на съседния Созопол.“
През февруари миналата година ви показахме тук и раннохристиянски сюжет със св. Петър, разкрит частично при сглобяването на фрагменти от късноантична стъклена купа, открити при разкопки в Деултум. Над главата, гравирана в източен стил, се чете Πέτρο[ς]. Светецът е в профил, вероятно срещу него е бил разположен св. Павел, предположиха тогава специалистите на базата на подобни изображения от периода.
Догодина предстои цялостно проучване на раннохристиянския храмов комплекс в Деултум.