09/02/2023
Още помним онази зимна вечер, в която сгушени на топло в обятията на литературата и виното, се запознахме с него. Сред суматохата и глъчката се открояваше една лъчезарна, добронамерена и някак обнадеждаваща усмивка.
„Приятно ми е, Иван. Накратко – Нав.“
Днес, година и малко по-късно, отваряме прозорците широко и се молим за въздух. Притиснати между гнева и недоумението, единственото, което можем да направим е да благодарим.
Благодарим за уюта.
Благодарим за емоциите.
Благодарим за човечността.
Екипът на вестник Еволюция изразява своите искрени съболезнования.
Поклон пред пламтящата памет на Иван Владимиров.
