Основател и главен редактор на списание „Понеделник” е чл.кор.проф.Александър Лилов, създателя на „Центъра за стратегически изследвания” на БСП, учения, политика и държавника, който остави дълбока диря в цели две епохи....Ключова фигура в историята на българския социализъм, като символ на модернизацията и бъдещето му.
Няма друго списание у нас, което вече 17 години от прехода да е издържало в
тези трудни и конфронтационни времена на тежестта на финансовите изпитания. Да устоиш превратностите в читателската вярност , че и да имащ сили да продължиш своя живот Списанието за теория,политика и култура определено е в лявото политическо пространство, но неговите над 600 автори, 100 от които от чужбина, са „тежка артилерия” в своята дейност и те не са позволили в годините на изпитание и заклеймяване от всички посоки на левите идеи, да се заглуши словото им.
България има нужда от такова издание
Защото основополагащата идея да се представят модерни становища, пътища за развитие при новите условия на 20-и и 21-ви век, стратегически постановки и водещи тенденции в новата геополитическа ситуация в света са все въпроси, от които имат нужда цялото ни общество и държава.
Щом е просъществувало толкова години, явно има нужда от „Понеделник”, особено върху фона на десетките изчезнали печатни медии у нас през последните 20-ина години. Очакваните кардинални световни промени, преломните събития и повишена турболентност на политическата обстановки във всички държави оформя и нов начин на живот, борба на цивилизациите, което от своя страна изисква компетентно обяснение и изясняване на тяхното влияние върху бъдещето на България и нейните национални интереси.
Може би затова думите на главния редактор на списанието, чл. кор. проф. Александър Лилов, че за страната ни има 3 основни проблема заслужават особено внимание. А именно - опасността от тоталитарно израждане на демокрацията, социалният упадът на нацията и необходимостта да се създе национална програма за ликвидиране на демографския срив на народа ни.
Наистина е нужен друг модел на социално икономическо развитие, за да се отговори на предизвикателствата на времето, и това е основна цел на списание „Понеделник”.
Тревогата в обществото ни от разпадните процеси, липсата на обединителни тенденции, хаосът и идеологическите противоречия, личностните травми вследствие на стихийните промени изискват друг поглед върху събитията, трезва преценка на обстоятелствата у нас и по света, критична оценка на миналото, но без отричане на постижения, и поука от грешките. А това са въпроси, на които „Понеделник” търси отговори.
Светът е на прага на нов ред
Често това става и като се публикуват мненията на западни учени, които вече многократно са посочили,че проведената приватизация е разрушила икономиките на Източна Европа, а наши учени вече считат, че преходът всъщност е реставрация на капитализма и това е внесено отвън.
Звучат изненадващо цитираните думи на Збигнев Бжежински в книгата му „Големият провал на комунизма”, че България преди 1989 г.не е била страна в криза, а публикуваните в сп. „Форин афеърс” данни,че през 1985 г. България е сред най-бързо развиващите се страни, сега звучат странно.
През целия преход се внушаваше точно обратното. Както се натрапваше и становището, че демокрацията ще ускори икономическото развитие на страната, което не се потвърди на практика. Още повече, че сега съществува опасност България да бъде поставена в периферията на ЕС.
Екипът на „Понеделник” се обединиха около извода, че съществуват радикални промени във възгледите на дясно мислещите личности и ролята на списанието е да намери верния път за развитие на България от позициите на ляво ориентираните хора, които са в състояние да решат социалните въпроси на европейско ниво.
България в региона на Балканите, доминиран от водещата роля на Турция, е тема, която също намира сериозно присъствие на страниците на „Понеделник”, а фактът ,че светът е на прага на нов ред изисква и друго ниво на хората, от които зивиси съществуването на страната ни.
Да пожелаем дълголетие на списание „Понеделник”, защото България има нужда от идеите му, от становищата, които се споделят на страниците му и от хората, които го списват.
