Китай днес

Home
Bulgaria
Sofia
Китай днес

Седмично издание за общество, политика, икономика и култура В.

"Китай днес" се издава от 10 години от Пресгрупа "Днес", която предлага на медийния пазар и ежедневника "Земя", седмичника "Русия днес" и "Турция днес".

06/10/2024

Привлекателни местенца от филмите и телевизионните драми

Известните филми или сериали имат силата да направят цели градове известни и да предизвикат туристически бум. За зрителите любим филм или телевизионен сериал може да се превърне в пътеводител, чрез който да се потопят в сюжета. За мнозина това се превърна в тенденция. Киноманите вече не се задоволяват само с гледането на предаването на екрана и са нетърпеливи да стъпят на сцената и да преживеят ежедневието на любимите си герои. През миналата година няколко филма и телевизионни драми поставих местата на снимките си в центъра на общественото внимание.

Префектура Дали Бай в провинция Юннан
С премиерата на телевизионната драма „Запознай се със себе си“ (Meet Yourself) по-рано миналата година, автономната префектура Дали Бай в провинция Юннан в Югозападен Китай се превърна в много търсена туристическа дестинация.
Драмата е заснета в Дали, показвайки основни забележителности, като езерото Ърхай, древния град Дали, село Фънян’и, древното село Шаси и град Сиджоу. Романтичната природа и спокойният начин на живот, изобразени в драмата, се оказаха упояващ балсам за мнозина, което доведе до бум на туризма в Дали по време на празниците на Пролетния фестивал. Държавните служители на Дали дори излязоха с изявление, в което похвалиха драмата за значителния й принос към местната туристическа индустрия.
Според статистиката по време на Пролетния фестивал провинция Юннан става първенец по прием на туристи от страната с приходи от туризъм от 38,4 милиарда юана (5,35 милиарда долара). От тях Дали е приел 4,24 милиона туристи, отбелязвайки забележително увеличение от 219 процента в сравнение с предходната година.
Дзянмън в провинция Гуандун
Благодарение на успеха на хитовото шоу „Нокаутът“ (The Knockout), Дзянмън в провинция Гуандун се издигна до известна туристическа дестинация миналата година. Като виден роден град за много китайци отвъд океана, градът може да се похвали с исторически културни улични сцени, екзотична архитектура в южноазиатски стил и разнообразен набор от ароматни закуски, привличащи множество туристи и телевизионни фенове.
Данни от местния отдел за култура и туризъм разкриват забележително увеличение от 217 процента на месечна база в търсенията, свързани с туризма в града през февруари. В момента резервациите за пътуване са свидетели на значително увеличение от 144 процента на месечна база.
Освен това в изявление, издадено от градската управа през март миналата година, се съобщава, че градът е регистрирал повече от 3,34 милиона пътувания през януари и февруари, което е ръст от 67,8 процента на годишна база, а пътуванията са генерирали над 3,4 милиарда юана приходи от туризъм за град, което отразява значително увеличение от 124,3 процента в сравнение със същия период на предходната година.
Древният окръг Тайюен в провинция Шанси
Филмът „Червена река“ (Full River Red), най-касовият блокбастър по време на миналогодишния Пролетен фестивал, подпали с вълнение древния окръг Тайюен в Шанси. Филмът е режисиран от емблематичния режисьор Джан Имоу и черпи вдъхновение от известна поема на патриотичния генерал Юе Фей от династията Южна Сун (1127 – 1279).
Заснет в жилищен комплекс, съставен от пет затворени двора в древен град реликва в област Дзинюен, град Тайюан, провинция Шанси, филмът улавя душата на сложните, криволичещи улички и отличителни древни дворове на страната, оставяйки траен отпечатък в зрителите.
От 21 до 31 януари окръгът стана свидетел на наплив от над 400 000 туристи, значително увеличение в сравнение с около 180 000 посетители по време на предишния празник на Пролетния фестивал. Трябва да се отбележи, че една трета от тези туристи са били извън провинция Шанси, според местната статистика.
Циндао в провинция Шандун
Друг много касов филм по време на миналогодишния Пролетен фестивал беше „Скитащата Земя 2“ (The Wandering Earth 2), научнофантастична история, изследваща дигиталния живот и междузвездното пътешествие.
Филмът демонстрира впечатляващи и грандиозни научнофантастични сцени. Интересното е, че мнозина може би не знаят, че освен някои сцени, заснети в чужбина, 90 процента от филма всъщност е заснет в град Циндао.
Например огромният мост, показан в началото на филма, всъщност е мостът на залива Дзяджоу, известен като най-дългия мост през морето в света. За феновете на научната фантастика или филмовите ентусиасти посещението на местата от сцените на филма се превърна във вълнуващо изживяване.
Музеят на град Нинбо в провинция Джъдзян
С излъчването на телевизионната драма „Трите тела“ музеят на Нинбо привлече значително внимание. Телевизионният сериал е адаптиран от трилогията „Трите тела“, която се превърна в най-известната китайска научнофантастична поредица. Преди няколко години тя беше преведена и на български от преводача Стефан Русинов.
Музеят в Нинбо, който стана главна сцена на сериала, е проектиран от Уан Шу – първия китайски архитект, спечелил наградата за архитектура Pritzker. Смесвайки регионални културни особености, традиционни архитектурни елементи и модерни техники, структурата служи като съд за история и култура и е представителна за архитекта.
В телевизионната драма музеят Нинбо е на видно място във външни сцени, показващи външното стълбище на третия етаж и платформа на открито, където героите участват в провокиращи мислите диалози, символизиращи колелата на мисловната вселена.
Отличителният дизайн на архитектурата, характеризиращ се с неправилни фасади на сградата, придава усещане за технология. Тази уникалност вероятно е повлияла на избора на местоположението на телевизионната продукция, както обясни Джан Лян, кураторът на музея в Нинбо.
След пускането на телевизионното шоу броят на посетителите скочи до 50 000 по време на Пролетния фестивал, отбелязвайки забележително увеличение от 220 процента на годишна база. Дори след фестивала имаше постоянен дневен приток от 2000 до 3000 посетители.
В. "Китай днес"
www.kitajdnes.com

05/10/2024

Демокрацията по китайски: Уроците на Общокитайското събрание на народните представители за 70 години

На 15 септември се навършиха 70 години от едно знаменателно събитие, за което малцина българи са чували, но което има своята историческа проекция не само върху Китай, но и върху целия свят. Става въпрос за честванията по повод основаването на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП), които бяха отбелязани от ЦК на Китайската комунистическа партия и Постоянния комитет на ОСНП. По същество това е раждането на китайската народна демокрация.

По повод тези чествания Си Дзинпин заяви, че страната трябва да укрепи увереността си в собствения си път, в идеологията си и културата на Китай, развивайки народната демокрация. Може би това звучи абстрактно и далечно за българския читател, но всъщност става въпрос за онази уникална система, която позволи на КНР да се превърне във втора икономика в света, както и да изведе над един милиард души от състояние на бедност до нов, по-устроен, уреден и охолен начин на живот.
Исторически контекст и основи на ОСНП
Създаването на ОСНП през 1954 г. е част от усилията за утвърждаване на социалистическата правова държава в Китай, основана на принципите на колективното управление и народната демокрация. След победата на Китайската комунистическа партия (ККП) в Гражданската война през 1949 г. и основаването на КНР, ръководството на партията си поставя за цел изграждането на нови институции, които да отразяват волята на народа.
Конституцията на Китай от 1954 г. формализира създаването на ОСНП като орган с широки правомощия в сферата на законодателството, контрола върху правителството, бюджета и международните договори. Така ОСНП става основен стълб на държавната власт, като обединява представители от всички етнически групи и социални слоеве на Китай.
Развитието на ролята на ОСНП
През последните 70 години ролята на Общокитайското събрание на народните представители значително се е развила. Макар първоначално да е функционирало предимно като инструмент за изпълнение на политическите решения на ККП, постепенно ОСНП утвърждава своята роля като важен елемент в съвременната китайска политическа система.
През годините се наблюдава разширяване на правомощията на ОСНП особено по отношение на законодателния процес. Все повече закони се обсъждат и приемат на сесиите на събранието, като акцент се поставя върху стабилността, социалното равенство и устойчивото икономическо развитие.
Съвременното ОСНП играе и важна роля в надзора на ключови правителствени политики, особено в области като климатичните промени, борбата с бедността и реформите в публичния сектор. Въпреки че системата на КНР не предполага политически плурализъм в западния смисъл, ОСНП действа като форум за дискусия на важни национални въпроси и включва представители от всички важни сектори на обществото. И за разлика от много западни парламенти, досега в ОСНП не е имало съмнения за частен лобизъм, специални интереси и чуждо влияние.
Важността на китайската специфика
Една от особеностите на китайската политическа система, включително и на ОСНП, е подчертаването на китайската специфика на социализма.
Това се отразява в концепцията за „демократична диктатура на народа“, при която основната цел е запазването на националната стабилност и сигурност, съчетани с икономическо развитие и подобряване на условията на живот на населението.
През изминалите десетилетия китайското ръководство нееднократно подчертава важността на това ОСНП да служи като символ на националното единство и механизъм за интеграция на различните етнически групи в Китай. Представители от над 55 етнически малцинства участват активно в ОСНП, като така се гарантира, че гласовете на различните общности в страната се чуват и отразяват в управленските решения.
Влиянието на ОСНП върху глобалната демокрация
От китайска гледна точка, успехът на ОСНП и развитието на социалистическата демокрация в страната предлагат алтернатива на западния модел на демокрация, който не винаги е подходящ за всяка държава. Пекин, за разлика от Вашингтон, не цели да налага системата си на целия свят и разбира, че различните народи имат различен исторически път на развитие и интереси.
Китай смята, че демокрацията не трябва да се разглежда като „универсален“ продукт, а трябва да се адаптира към спецификите на всяка държава, нейния исторически, културен и социален контекст. Китайският модел на демокрация, воден от ОСНП, представя този принцип в действие.
ОСНП демонстрира, че е възможно изграждането на политическа система, която съчетава централизирането на властта с участието на широки слоеве от обществото. За Китай демокрацията не се изразява единствено в изборите или многопартийната система, а в осигуряването на политическа стабилност и икономически напредък, които служат на интересите на народа. От китайска перспектива това е реална и ефективна демокрация, при която гласовете на различни социални групи и етноси са представени, но в контекста на по-широкия стремеж към колективен прогрес.
Китай изтъква, че неговият модел на демокрация може да предложи решения за много страни, които срещат предизвикателства при прилагането на западните демократични форми. Докато много нации по света се сблъскват с политическа нестабилност и икономическо неравенство, китайската система демонстрира, че е възможно съчетаването на социално развитие с политическа структура, която осигурява дългосрочна устойчивост.
Визия за бъдещето
Китай продължава да развива своята политическа система с оглед на съвременните предизвикателства и глобалната среда. Ролята на ОСНП остава критична за постигането на целите на КНР, свързани с „великото възраждане на китайската нация“ и „китайската мечта“. Реформите в законодателството и управлението ще продължат, като се очаква увеличаване на прозрачността, подобряване на административните процеси и задълбочаване на социалистическата демокрация.
От китайска перспектива, ОСНП не е просто законодателен орган, но и олицетворение на желанието за изграждане на нов тип държавност, при която народът е както източник на властта, така и бенефициент на нейните плодове. С отбелязването на 70-годишнината от създаването на ОСНП, Китай утвърждава своята решимост да следва своя уникален път на развитие, който съчетава традициите на древната китайска култура с изискванията на съвременния свят.
Общокитайското събрание на народните представители е институция, която отразява както вътрешната социална динамика на Китай, така и неговото влияние на международната сцена. За Китай 70-годишнината на ОСНП не е само вътрешно събитие, а послание към света, че демокрацията може да приема различни форми, основани на уникалните характеристики на всяка страна.
Това е символ на китайската увереност в своя собствен модел на развитие и в потенциала на социалистическата демокрация с китайска специфика да предложи решения за предизвикателствата на глобалния свят.
В. "Китай днес"
www.kitajdnes.com

04/10/2024

Приемът на китайското посолство се превърна в празник на приятелството между Китай и България

През изминалите 75 години Китай и България останаха добри приятели и се отнасят с уважение и доверие един към друг, подчерта в словото си Н. Пр. посланик Дай Цинли

Посолството на Китайската народна република даде на 27 септември прием по повод 75-годишнината от основаването на КНР и 75-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Китай.
Събитието се превърна в празник на традиционното българо-китайско приятелство и сътрудничество, издържало политическите промени на времето и продължаващо да се развива. Голямата зала на хотел „Рамада“ в София не бе достатъчна да побере множеството официални гости и многобройните български приятели на Китай.
Приема почетоха вицепрезидентът на България Илияна Йотова, президентът Георги Първанов, депутати от 50-ото народно събрание, конституционният съдия Янаки Стоилов заместник-министърът на външните работи Невяна Митева, заместник министри и други високопоставени представители на властта, на културата и на бизнеса. Сред гостите бяха и издателят на в. „Китай днес“ проф. Светлана Шаренкова и председателят на Редакционния съвет проф. Димитър Иванов. Бяха поканени и редица окръжни управители и кметове на градове в страната, ръководители на политически партии и обществени организации. Тук бяха и мнозина чуждестранни дипломати, сред които посланикът на Русия Елеонора Митрофанова и посланици на други страни.
Н. Пр. Дай Цинли, посланик на Китай в България, произнесе интересна реч, в която сърдечно приветства официалните лица и гостите на приема и им изказа благодарност за участието в тържественото събитие. Тя подчерта, че през последните 75 години китайският народ, под ръководството на ККП, прокара пътя на модернизацията в китайски стил, като постигна бързо икономическо развитие и социална стабилност. От 2012 г. насам, под ръководството на ККП и начело с председателя Си Дзинпин, партията и страната постигнаха исторически успехи и промени с безпрецедентен мащаб, изграждайки силна икономика. Приносът на Китай към световния икономически растеж се запазва на ниво от около 30% през годините.
Н. Пр. Дай Цинли е впечатлена от проучване, което сочи, че България е с най-висок процент на положително отношение към Китай в ЕС. Бях поразена от големия интерес на българския народ към китайската култура и желанието му да засили сътрудничеството с нашата страна, сподели тя и изтъкна, че приятелството между хората служи като неизчерпаем стимул за развитието на двустранните отношения.
След това слово произнесе и вицепрезидентът на България Илиана Йотова, в което подчерта, че България и Китай продължават сътрудничеството си и уверено пишат историята на своето дългогодишно приятелство и сътрудничество. Рецептата за устойчивите българо-китайски отношения е взаимно доверие, уважение, желание за опознаване, диалог и партньорство.
Още по-ценна е тази рецепта в днешния все по-разделен и конфликтен свят. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова поздрави присъстващите на тържествения прием, организиран от Посолството на Китай. Тя изтъкна активните двустранни отношения в редица области, като посочи значителния ръст на търговския стокообмен през последните години. „Китай е стратегически партньор на България.
Това е ясно заявено в ключовата декларация, която през 2019 г. приеха президентите Румен Радев и Си Дзинпин“, заяви вицепрезидентът. Като пример за активното двустранно сътрудничество българският вицепрезидент посочи организирания наскоро и открит от българския държавен глава в София голям търговски форум на водещи китайски компании, лидери в областта на технологиите, иновациите, дигитализацията, банковото дело, логистиката, транспорта и енергетиката.
Илияна Йотова припомни и българската амбиция, изразена от президента Радев пред президента Си Дзинпин за откриването на клон на китайска банка, както и директна авиолиния София – Пекин. „Стратегическото географско положение на българската държава й отрежда ролята на мост между Европа и Азия. България може да бъде посредник в задълбочаването на отношенията между страните от Централна и Източна Европа и Китай“, убедена е вицепрезидентът Йотова. Тя коментира и активните контакти в областта на културата чрез дейността на Институт „Конфуций“ и Китайския културен център в София. По-често да препрочитаме уроците на миналото и да черпим от мъдростта на дълголетните ни цивилизации“, напомни вицепрезидентът, като не пропусна да спомене и важната роля за двустранните отношения на българската редакция към Китайската медийна група, която чества 50 години от създаването си.
Попитан от в. „Китай днес“ за впечатленията му от приема, президентът Георги Първанов заяви: „Това е едно забележително събитие в нашия културно-политически календар. Очевидно е, че ние, българите, обичаме китайския народ. Това събитие е продължение на традицията от времето, когато първи сме признали КНР. Надявам се, че като виждам тук много политици, икономисти и дипломати, да можем да надградим отношенията в икономически и културен план“, каза Георги Първанов.
До тържеството бяха изпратени поздравителни адреси от Росица Кирова, заместник-председател на 50-ото НС, и от Атанас Зафиров, изпълняващ функциите на председател на БСП. На събитието присъства заместник-кметът на община Русе Златомира Стефанова, която връчи поздравителен адрес от името на кмета Пенчо Милков.
На приема бе изнесена впечатляваща културна, музикална и танцова програма, в която участваха китайски студенти певци от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, ученици от 140. СУ „Иван Богоров“ изпълниха български и китайски народни танци. Състоя се и дефиле на народни носии от Китай и България „Пътят на коприната“ с участници от 18. СУ „Уилям Гладстон“, студенти от Китай в България и участници в конкурса „Мис Родина“ на фестивала на киселото мляко в Момчиловци.
Гостите на приема се насладиха и на разнообразните и вкусни китайски ястия и сладкиши, поднесени от домакините на приема.
Любомир МИХАЙЛОВ
В. "Китай днес"
www.kitajdnes.com

04/10/2024

Безпрецедентна велика кауза

Президентът Си Дзинпин изнесе приветствено слово на приема по случай 75-ата годишнина от основаването на КНР, в която подчерта, че китайският народ ще постигне още забележителни постижения и ще има по-голям принос към благородната кауза за мир и развитие на човечеството.

Президентът Си Дзинпин, също и генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай (ККП) и председател на Централната военна комисия, изнесе приветствено слово на приема, организиран в Голямата зала на народа в Пекин за честване на 75-ата годишнина от основаването на Китайската народна република (КНР).
Националният празник на Китай се чества на 1 октомври.
Приемът бе ръководен от Ли Цян. Присъстваха също Джао Лъдзи, Уан Хунин, Цай Ци, Дин Сюсян, Ли Си и Хан Джън заедно с около 3000 китайски и чуждестранни гости.
В своето обръщение председателят Си, от името на Централния комитет на ККП и Държавния съвет, първо отдаде висока почит на хората от всички етнически групи в Китай, на офицерите и войниците от Китайската народноосвободителна армия и Народната въоръжена полиция, и на други политически партии и лица без партийна принадлежност.
Лидерът на Китай отправи искрени поздрави към сънародниците в специалните административни райони на Хонконг и Макао, в Тайван, както и на китайците отвъд океана. Той също така изрази сърдечна благодарност към дружеските държави и чуждестранните приятели, които се грижат и подкрепят развитието на КНР.
В новото пътуване към новата ера централната задача на партията и страната е изграждането на Китай като силна страна и постигането на национално възраждане на всички фронтове чрез осъществяване на китайската модернизация, каза ораторът.
Устойчивото напредване на тази безпрецедентна велика кауза е най-добрият начин да отпразнуваме годишнината на КНР, подчерта той.
Председателят Си подчерта, че за напредъка на китайската модернизация е наложително винаги да се поддържа водещата роля на партията в упражняването на цялостно ръководство и координирането на усилията на всички сектори от живота, да се следва неотклонно пътя на социализма с китайски характеристики, да се задълбочават реформите във всички области и да се разширява отварянето, поддържане на подход, ориентиран към хората, и последователно ангажиране с мирното развитие на света.
Лидерът на КНР подчерта важността на пълното, вярно и решително прилагане на политиката „Една държава, две системи“, според която народът на Хонконг управлява Хонконг, а народът на Макао управлява Макао, и двете с висока степен на автономия. Той също така призова за усилия за осигуряване и напредък на дългосрочния просперитет и стабилност в Хонконг и Макао.
„Тайван е неразделна част от територията на Китай“, каза той и призова за усилията за задълбочаване на икономическия и културен обмен и сътрудничество през Тайванския проток и решително противопоставяне на сепаратистките дейности, насочени към „независимостта на Тайван“.
Отбелязвайки, че хората от всички страни живеят на една и съща Земя и споделят обща съдба, председателят Си призова и за усилия за насърчаване изграждането на общност със споделено бъдеще за човечеството.
След 75 години напрегнати усилия китайската модернизация разкри обещаващи перспективи, каза президентът Си Дзинпин, като същевременно предупреди за потенциални рискове и предизвикателства по пътя напред.
„Трябва да сме винаги наясно с потенциалните опасности и да бъдем добре подготвени“, каза Си Дзинпин, призовавайки към усилия за решително преодоляване на несигурността и неочакваните рискове и предизвикателства.
В. "Китай днес"
www.kitajdnes.com

04/10/2024

Излезе 39 брой на в. "Китай днес"
www.kitajdnes.com

29/09/2024

Китай ще играе все по-голяма роля на световната политическа сцена

Китайците изпитват много голямо уважение към българите и китайските политици никога не пропускат да споменат факта, че сме втората държава, признала КНР, изтъква в интервю за в. „Китай днес“ журналистиката Таня Глухчева. Тя неотдавна участва в състоялия се в Чунцин годишен форум за журналисти на глобалната инициатива „Един пояс, един път“.
На форума Китай отново засвидетелства уважението към България, като удостои Съюза на българските журналисти, представен от председателката Снежана Тодорова, с почетен плакет за дългогодишно сътрудничество, заедно с още 14 държави. А Таня Глухчева бе избрана с колеги от Аржентина, Египет и китайски журналисти международници да бъдат „медийни посланици“ на инициативата „Един пояс, един път“.

– Г-жо Глухчева, Вие се завърнахте неотдавна от Чунцин, където бяхте по повод годишния журналистически Форум на глобалната инициатива на „Един пояс, един път“, която навършва 11 години от стартирането й от Китай. Какви са впечатленията и изводите Ви от тазгодишния форум?
– Тази година форумът „Един пояс, един път“ за журналисти бе проведен за пръв път извън столицата Пекин. Събитието беше в най-големия град в Китай – Чунцин (населението му заедно с това на прилежащите му предградия е 34 милиона души). Организаторите ни довериха, че и други големи градове са изявили желание да бъдат домакин на този форум догодина.
Инициативата „Един пояс, един път“, започнала като мечта на президента Си Дзинпин, вече 11 години променя живота към по-добро на милиони хора по света. Над 150 държави и международни организации са се включили. Западът, разбира се, е скептичен. Трудно му е да повярва, че някой е способен да помогне, без да иска нещо в замяна. А причината за безвъзмездната помощ е съвсем логична: според Си Дзинпин всички живеем в едно глобално село и е съвсем нормално да си помагаме, за да направим общия ни дом по-добро място за живеене.
Изводите ми от тазгодишния форум са, че все повече страни от различни континенти ще се включат в инициативата, още повече че видяхме различни презентации с постигнатото до момента – в Афганистан, Сърбия и други страни.
Много приятна изненада беше, че се създават нови длъжности, за да може да се чуе гласът на повече хора. Лично аз съм горда, че бях избрана с колеги от Аржентина и Египет и китайски журналисти международници да бъдем „медийни посланици“. Този „пост“ е въведен тази година и ние имаме честта да сме първите, но също и отговорната задача да проправим път за „наследниците“ ни.
В Китай също така засвидетелстват уважението и благодарността си към вече установените връзки. Друго признание за България е, че СБЖ, представен от председателя Снежана Тодорова, бе удостоен с почетен плакет с още 14 държави за дългогодишно сътрудничество.
– През септември Китай бе в навечерието на отбелязването на 75-ата годишнина от създаването на Китайската народна република. Каква роля според Вас играе все по-голямото отваряне към света на голямата азиатска страна, която е втора икономическа сила в света, за постигнатите от КНР всестранни успехи в икономическата, научно-техническата, социалната и други области? Бихте ли споделили някои от Вашите лични впечатления за този процес.
– Китай ще играе все по-голяма роля на световната политическа сцена. Западът е наясно с това и засега все още „играе“ предпазливо, нахвърляйки се главно срещу Русия. Но страхът на Европа и САЩ идва основно от това, че вече са се изчерпали. Няма какво ново и полезно да предложат на света. Докато, както правилно отбелязахте, Поднебесната империя има успехи в безброй области. И съвсем скоро от втора икономическа сила ще стане първа. Причините за това са няколко, но основните са, че Китай се отваря към света, гледа, наблюдава и слуша какво се случва. Интересува се от опита на другите, докато западните държави са се капсулирали, подхождат с предразсъдъци и сами си поставят бариери, заслепени от високомерието си и заблудата, че са „най-великите“.
При последното ми посещение в Китай ни заведоха в село, специализирано в производството на алкохол. Местна журналистка предварително се беше подготвила с въпроси за нашата Розова долина и продуктите, които се произвеждат от розовото ни масло. Разпитваше ме какви са практиките ни, какви съвети можем да им дадем, за да привличат повече туристи на това място и т. н. Докато при нас – какво се случва? Всичко си знаем, не се нуждаем от акъл, а ако някой случайно реши да предложи нещо, обикновено му се казва: „Като си недоволен, отиди на друго място“.
– „Един пояс, един път“ е една от най-впечатляващите изяви на китайското отваряне. В тази глобална инициатива участват над 150 държави и около 30 международни организации. Обикновено, когато се говори за инициативата, се акцентира на икономическите връзки между участващите. Но бихте ли разказали нещо за културното сътрудничество, за човешките контакти и ролята им във връзките на Китай със света и държавите от „Един пояс, един път“?
– За мен най-важното нещо са човешките контакти и установяването на културните връзки, които прерастват в икономически. На журналистическия форум например, бяхме стотина участници от 50 държави. Организаторите ни бяха разделили в 4 групи и имахме възможност да обсъждаме проблемите си, да се учим един от друг, а последните два дни различните групи обменяхме опит. Накрая всички бяхме единодушни колко полезна е тази практика и как точно в Китай, обявен от Запада за „диктатура“, се оказва най-демократичния терен, където спокойно можем да се изкажем, без да ни грози затвор или уволнение.
– За отвореността на една държава показател е и броят на чуждестранните туристи. Какво сочи този показател за Китай след постковидния период? Каква е статистиката за развитието на китайския туризъм тази година? Посещенията на българи в Китай и на китайци в България увеличават ли се?
– Имам възможността да сравнявам в рамките на една календарна година как се е променил пътникопотокът. Миналата година, в края на февруари, страната тъкмо се отваряше към света след строгата КОВИД политика. В онзи момент дори в Пекин много местни гледаха изненадано чужденците. Година по-късно – това е една от най-обичайните гледки. От много познати знам, че в различни туристически агенции у нас местата за екскурзиите до Китай са изчерпани за месеци наред. Много бизнесмени имат сътрудници в азиатската държава. Различните културни и работни обмени също допринасят за много пътувания – отиде ли човек веднъж в Китай, му се иска отново и отново да го посети. Достатъчно е само да видим опашките за китайски визи.
Проблем обаче остава привличането на китайски туристи, защото не умеем да се рекламираме. Но колкото повече българи имат възможността да отидат и говорят хубави неща за родината ни, толкова повече хора ще привлечем. Иска ми се китайците да идват заради самата България, а не защото е „в пакет“ с друга страна.
– България е втората държава, която призна създаването на КНР. Но всъщност, както показват фактите, тя е първата. По времето на социализма обаче не е било политически коректно да сме първи, защото първото място се е отреждало за Съветския съюз. Това бе посочено неотдавна и на състоялата се в София българо-китайска конференция по повод Третия пленум на 20-ия ЦК на ККП, на която се обсъждаха новите възможности за разширяване на българо-китайските връзки на фона на задълбочаването в духа на пленума реформи и развитието на социалистическата модернизация на Китай. Китайците особено ценят този исторически факт. Възползва ли се обаче пълноценно нашата страна от възможностите, които ни предлага приятелският Китай, който все повече се отваря пред света?
– Китайците изпитват много голямо уважение към нас. Същото го забелязвам и сред нашите сънародници – много ценят китайската култура и постижения. Проблемите идват на политическо ниво. Докато китайските политици никога не пропускат да споменат факта, че сме втората държава, признала КНР, то родните ни политици, независимо дали са част от редовно или служебно правителство, се чувстват „длъжни“ да следват „евро-атлантическата ориентация“ на страната ни. Като коне с капаци, напълно безропотно и безволево се подчиняват на ЕС и САЩ. От това те (политиците) вероятно имат някаква изгода, докато ние, обикновените хора, само губим. Макар от 9 години България да е част от „Един пояс, един път“, какво е постигнато? Нима имаме магистрали като в Сърбия и Черна гора? Нима имаме жп линии като в Сърбия и Унгария? Нищо. Защото политиците ни възлагат проекти на западни инвеститори, от които се облагодетелстват с пари. Докато китайците не приемат корупцията и ако не видят взаимно желание за сътрудничество – си отиват. Добре че са културните, научните и работните обмени, за да се поддържат и задълбочават двустранните отношения. Така има надежда, че ще се появят политици, които ще мислят повече за развитието и доброто на страната ни, а не какво смятат Брюксел и Вашингтон.
Интервюто взе Любомир МИХАЙЛОВ
В. "Китай днес"
www.kitajdnes.com

Address

Sofia

Website

http://kitajdnes.com/

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Китай днес posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Videos

For peace

Дигитално запалване на огъня на Азиатските игри в Ханджоу

Огънят на церемонията по откриването на Азиатските игри в Ханджоу тази година беше запален на страхотна дигитална церемония, в която участваха хиляди онлайн участници. Церемонията за първи път „интегрира цифровото и реалното“. Радио Китай