Sublime Media Room

02/07/2024

КАК СЕ ЧЕТЕ ПРИКАЗКА НА 2,8 ГОДИШНО 🙂

– Ще ми прочетеш ли тази книжка?
– Да.
– Прочети ми я.
– Добре де. И такааа. Грозното Патенце…
– Къде е?
– Ето го тук. Един ден…
– Какво е това?
– Яйце. Слушай сега. Един ден една…
– Къде е майка му?
– Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си…
– Това ли е майка му?
– Това е патицата, да.
– Какво е това?
– Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило…
– Има крака.
– Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото…
– Тук няма крака. Къде са му краката?
– Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата…
– Какво е това?
– Селянин. Той минал покрай патенцето…
– Не! Това е дядо Коледа!
– …!
– Какво е това?
– Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома.
– Къде?
– В тях!
– Tука ли?
– Да. Най-сетне то успяло…
– Защо спи?
– Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта…
– Какво е това?
– Грозното Патенце.
– Това не е грозно патенце!
– Красивите лебеди като малки са много грозни патенца.
– Не е грозно!
– Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди…
– Къде са фтиците?
– Ето ги лебедите Фтици.
– Това са лебеди!
– Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’
– Къде са лебедите?
– Ето ги лебедите.
– А това?
– И това е лебед.
– Лебед… Какво е това?
– Това е… пате някакво, летящо!
– Къде е грозното патенце?
– Аааа! (хвърля книгата и почва да гъделичка детето)

🙂 (Горното е стенографски запис от редово четене на приказка, непълен поради чести пристъпи на неистов кикот)

---
Източник на публикацията:

истината за родителството #2 Или какво обичайно се случва, когато човек се опита да чете приказка на 2-3 годишното си дете. – Ще ми прочетеш ли тази книжка? – Да. – Про....

03/03/2024

🇧🇬 Честит Празник 🇧🇬

Subscribe and follow me to see more!Instagram: https://www.instagram.com/kostov_alex/Facebook: https://www.facebook.com/AlexKostovCinematographyVimeo: https:...

18/02/2024

ИСКАТЕ ЛИ ДА ВИ РАЗПЛАЧА ?!...(аз)
,,Повече от час в един тесен коридор. Чакам. Чакам някой – лекар, сестра, санитар само да ми каже как е мама. На вратата на отделението виси табела, че влизането е забранено. Звънецът не работи. Прозвънила съм всички телефони, обадила съм се на всички познати, задействала съм каквито мога контакти. Но сега трябва да чакам. И чакам. Седнала на малката излющена пейка чакам. Превръщам се в мебел. А вътре нещо вие от бяс и безсилие.

Вратата на отделението се отваря. Санитарката води много възрастен мъж, който се подпира на дървено самоделно бастунче. „Хайде, сядай тука да чакаш, че ми наду главата. Ей на, виде ли, нема го сина ти, ма като искаш, седи вънка!“

Скачам, понечвам да попитам, да кажа, че чакам за сведение, но санитарката дори не поглежда към мен, изстрелва се обратно и затваря вратата на сантиметри от лицето ми.

Поглеждам към дядото. Стар, много стар. С дрехи окъсани, мръсни, сякаш не идва от болничната стая, а от обора. И така понамирисва. Сяда на пейката. На пейката ми. Чудесно, казвам си, сега и да седя няма къде, не ми се сяда при този човек. Облягам се на стената в ъгъла, вадя телефона си и се скривам в екрана.

Усещам, че ме гледа. Внезапно гърдите ми се свиват, дъхът ми секва, после се стрелва и превръща във въздишка. Като прорязване с нож осъзнавам какво направих. Осъзнавам как се отдръпнах. Как победих пейката по бездушие. Как се отнесох с този човек като с мебел… И как загорчава и досрамява от това…

- Как сте? – поглеждам дядото в очите и присядам до него. Дъхът бавно се завръща в гърдите ми.

Въпросът ми го сепва. Стряска го. Че кой те пита как си в днешно време. Мълчи. Гледа ме.

И после проговаря. Говори трудно разбираемо, карам го да повтаря, а той не спира. Разказва ми. Цял един живот ми разказва. За децата. За къщата. Как го излъгали и му взели земята. Съдел ги сега, ма то няма съд и съдии в България. За сиромашията ми разказа. „Пари може да съм нямал ама морал съм имал. Цял живот не излъгах. Ей ме, на 91 години. Не съм бил всякога добър, ма не излъгах за нищо.“ И за болестта си говори. За докторите. За това как тука сестрите са по-добри, не викат, не се карат. И после притихва. И пак започва да разказва. За жена му, която е настанена на долния етаж. Ма не му дават да я види, а тя не може да говори по телефона. „Много сме се карали, ма и се обичаме много. Ма 70 година се обичаме и се караме, а сега ще си умрем, аз тук, тя доле.“

И сякаш бент се срина. Една подир друга сълзи потичат от очите му. Плаче. С глас, като дете. Плаче и разказва. Малко разбирам. Дочувам, че децата му са добри, ма далеч живеят. Чака сина да дойде от София, че да му донесе телефон. Взел нокторезачка да му изреже ноктите, че не може сам. Тя жената все му ги режела. И пак плаче.

Санитарката излиза и чака асансьора там при нас в тесния коридор. Дядото плаче. Аз го държа за ръка. Вратите на асансьора се отварят, а тя не влиза. Обърнала се и ни гледа. Връща се и прикляква до дядото.

- Ей, дядо Стояне, нема страшно, бе човек. Няма страшно. Кажи защо плачеш?

Той говори, бърше сълзи, ама нищо не му се разбира.

- За жена си плаче – обяснявам аз - Долу била, май в неврологията. Не му дават да я види казва, а му е мъчно. Обичали се цели 70 години вече.

Гледа ме санитарката. Дядото бърше сълзите. Аз моите не ги бърша. Хваща го чевръсто под ръка.

- Хайде, идвай с мене, дедо Стояне, ще те водя долу. Ела да се пробваме заедно да влезем при жена ти. Как се казва тя?

- Стояна се казва – хълца дядото.

- Е, па добра двойка сте вие – Стоян и Стояна. Само да не кажеш, че сте Стоянови? – прихва санитарката. Дядото и той се смее. Бавно пристъпва с нея към асансьора, когато се обръща към мен и казва:
- Ей, чедо, ма като поплаках така и сега знаеш ли, не ме стягат така гърдите! А болеше преди! Верно ма - обръща се към санитарката - Ревах и ми мина болестта, ше знайш!

Влизат в асансьора. Санитарката задържа вратата.

- А вие за какво чакате?

- За сведения, за майка ми.

- Сложете едни чисти калцуни и влезте в трета стая. Кажете, че аз съм ви разрешила. Лекарят е там.

И асансьорът потегля. Пълен със събудена човещина. Тя, човещината, е заразна. Дано се качат още хора.

А за един миг разлика можех да продължа да си ровя в телефона…"


Деница Илчева

15/02/2024

🪽 "Жив човек си. Не можеш да имаш само приятели. Нормално е да имаш и врагове, част от които маскирани като приятели. Ще те обичат, защото си добър и ще те мразят също за това. Безжалостната аритметика ще покаже, че цифрата на приятелите прогресивно намалява. Ще си тръгват един по един, по една или друга причина. Ще останат колкото пръстите на едната ръка. И пак ще намаляват. Тези, които те обичат и тези, които те мразят. Накрая ще остане само един. Точно този, който най-малко си очаквал. Дано не си го мислил за враг." 🪽

🕊Рая Видинска🕊

22/01/2024

Пигментните петна са за жалост е проблем на кожата, засягаща милиони хора по света.
Тези тъмни или светли области на кожата се появяват поради различни причини и могат да създадат дискомфорт и ниско самочувствие.

По-долу ще разгледаме някои от причините за появата на пигментни петна, различните видове, както и методите за третиране и предотвратяване.

Любопитно, Мода и красота - Пигментни петна: причини, типове и ефективни методи за третиране Автор: Гост Автор Пигментните петна са за жалост е проблем на кожата, зас...

29/12/2023

Вървиш си с чаша кафе в ръка и изведнъж някой минава и те бута, а кафето ти се разлива навсякъде.
- Защо се разля кафето ти?
- Защото някой ме бутна.
Грешен отговор: Кафето ти се разля, защото имаше кафе в чашата ти.
Ако имаше чай в чашата, щеше да ти се разлее чаят.
Каквото съдържа чашата ти, това ще се разлее.
Така че, когато животът ни разтърси, каквото и да имаме вътре в себе си, това е което ще се разлее извън нас.
Можем да симулираме, вървейки през живота, че "чашата ни" е пълна с добродетели, но когато животът ни разтърси, от нас ще се разлее това, което в действителност имаме вътре в себе си. И истината ще излезе наяве.
Така че, добре е да се запитаме:
Какво има в моята "чаша"?
Когато животът ме изправи срещу трудности, какво ще се разлее от мен ?
Радост, благодарност, мир, смирение?
Или гняв, горчивина, груби думи и груби реакции?
Изборът си е наш!
«Едно кафе за душата ти»
Ликда Елимар Хил Кампо

09/12/2023

В София има книжарница, която изглежда така. 🥰📚

22/11/2023

В съвременния свят, в който търсим интелигентни и енергоспестяващи решения за отопление и охлаждане в дома си, вентилаторните конвектори се явяват като иновативен и мощен инструмент. Тези устройства, комбиниращи конвекцията с вентилаторна циркулация, предоставят ефективно отопление през зимата и осигуряват свежест през лятото. В тази статия ще разгледаме как вентилаторните

Любопитно - Ефективно отопление и охлаждане: Разкрийте магията на вентилаторните конвектори Автор: Гост Автор В съвременния свят, в който търсим интелигентни и ене...

30/08/2023

Поучителна история от една учителка:

"Сега ще разкажа нещо на нашите деца, което, смятам, завинаги ще ги откаже да нараняват птици и други живи същества. Това е моята история. Тъжна и поучителна.
Бях дете на ваша възраст, когато с мои връстници решихме да си направим "шега". Скоро бяха пристигнали щъркелите, бяха си поправили гнездата и вече се редуваха да топлят яйцата. Чакаха малки. От прозореца на моята къща се откриваше чудесна гледка към една от двойките и нейното гнездо. Наблюдавахме ги внимателно. Бяха добри родители. Винаги единият щъркел беше в гнездото, докато другият търсеше храна. В един злощастен ден и двата щъркела отлетяха. Тогава измислих голямата глупост, за която и сега плащам. Качихме се с един приятел до гнездото, взехме яйцата, бързо слязохме. Но и това ни се видя малко. Прибрах се, сварих ги и изскочих да видя дали птиците са се върнали. Нямаше ги. Бързо се качих отново и ги върнах в гнездото. Моят приятел се страхуваше от острите клюнове на щъркелите и голямата поразия извърших сам. При това горд от моето "геройство". Скоро птиците долетяха. Нищо не разбраха. Мътеха яйцата с търпение и непоколебимост. Цяло лято.
Започнах да разбирам какви съм ги свършил, когато другите щъркели отлетяха с младото и силно поколение. А нашите още самоотвержено топлеха яйцата. Падна първият сняг. Щъркелите не мърдаха. Не ходеха и за храна. Докато един ден видях увиснало крило от гнездото. Щъркелите бяха мъртви.
Разплакан разказах на нашите какви съм ги свършил. По-голям бой от баща ми никога не съм ял. За съжаление, нищо не можеше да се направи. Татко свали мъртвите птици и ги погреба в нашия двор, за да не забравям никога моята жестокост. Тази история дълго я помних, но тя има и своето още по-жестоко продължение.

Минаха години. Ожених се. Минаваха година след година, а нямахме деца. Жена ми залиня. Опитахме всичко. Накрая отидох при леля Ванга. От нея да търся помощ. Идваха и си отиваха хора, а мен все не ме извикваше. Накрая се осмелих да попитам, защо не ме приема. А тя, ядосана, ми каза: - Убийци не приемам!!!

Опитах се да се защитя, че не мога и пиле да убия, а тя срещу мен:

- Лъжец! Мене не можеш излъга! А щъркелите? Кой ги уби? И родителите, и малките? Аз ли? Това са свещени животни!!! Ще плащаш!!! С най-скъпото! Да нямаш собствена рожба. Ще се каеш и денем и нощем и ако Господ се смили над теб, може и да се сдобиеш с рожба.

Седем дълги години минаха преди да се роди Гошко - вашият съученик. Той знае тази история откакто започна да разбира и говори. Никога не е пипал прашка. Няма и да се случи. Заедно правим къщички за птици и ги храним. Това е нашата история."

24/08/2023

Това се случило в околностите на Нижни Тагил в началото на 90-те години.
В бригадата от дървосекачи имало един непушач, с любознателен ум. По време на паузите за пушене, за да му мине времето, той измислил „забавление“ за себе си - да брои годишни пръстени на отсечените дървета.
"Броих и се чудех - това дърво е вече на 80 години, това още повече. Тогава забелязах, че някои дефектни пръстени се срещат периодично във всички дървета. И цветът им е нездрав, и не са толкова широки и равномерни. Но всеки има ясно изразена „болест“ - това са 5-6 такива пръстена, вървящи един след друг."
Дървосекачът бил озадачен и решил да изчисли през кои години дървото е „болно“. Резултатът го изумил! Оказало се, че на всички дървета времето на "болестта" се пада през 1941-1945 г.Това доказало , че дърветата са усетили, че се случва нещо ужасно, заедно с хората, които са пострадали от несгодите на войната.
На Соломоновите острови, когато местните жители искат да изчистят гората за нивите си, те не секат дърветата, а просто се събират там като цяло племе и ги ругаят. След няколко дни дърветата започват да изсъхват. Бавно, но сигурно. И накрая... умират.

"Неизвестни знания и факти"

22/08/2023

Това е алуминиева капсула с 4 грама кафе вътре.
4 грама кафе на стойност 0.40 евро, прави 100 евро на килограм.
Освен 1 тон алуминий има и четири тона остатъци под формата на арсен, титан, хром, олово, ванадий, живак.
Вещества, които замърсяват околната среда.
Традиционните кафета се пекат при 200/220 ° за 20 минути, докато за капсулата изпичането е при 1000 ° С за 90 секунди.
Но кафето е пенливо и добро.
Просто защото не съдържа само кафе, но също и животински мазнини и секретни добавки.
Освен това използваните машини имат огромни икономически и екологични разходи за тяхното производство и обезвреждане.
И не забравяйте електричеството, което използват.
Освен кофеин капсулите имат и фуран.
Фуранът е органично вещество (междинен продукт, използван в химическата промишленост като разтворител за смоли при производството на лакове и като агломерат в леярната).
Той е летлив, липофилен и причинява рак на черния дроб.

08/08/2023

Приказка за истинския живот
Отидох да хвърлям боклука.
Пред кофата на няколко метра пред мен виждам една руса детска главичка.
Тича детенце, момиченце, на около 3-4 години. Прелива от светлина и тича.
След него тича друго -
момченце, на около 7-8 годинки.
Трогателно красиви са, излъчват чистота, тичат към слънцето и се смеят.
Докато се рея, загледана в тях, един глас, зад мен, промълви:
- Братче и сестриче. Прелест са, нали?! Това са моите внучета.
Беше приятелка.
Тръгнахме. След 5 крачки тя каза:
- Имам две нови метастази в мозъка.
Вчера разбрах от образната диагностика.
Бодлива тел опаса гърдите ми.
Сви ме сърцето.
Неестествено спокойна, обаче, тя върви и гледа напред.
Беше ми невъзможно да определя какво става в нея.
- На тях им трябва обич, сила, закрила. И аз ще им я дам.
Казва го това и върви, загледана в двете вълшебни семенца пред нас.
Не ме поглежда в очите.
Но аз виждам сълзите ѝ.
Стичат се.
Лицето на Магьосницата остава неподвижно.
Като на мраморна статуя.
Със замръзнали чувства.
Изгнанието закалява.
Но сълзите си текат.
Не съм се запознавала с подобен израз преди.
Всичко се случва с някаква нереална яснота.
Поглеждам напред - съзирам смях, мечти, спомени ...
С нежна, детинска крехкост ... радостта на света нахлува в лицето ми.
Поглеждам надясно - съзирам поразителен профил на неизчерпаема, силна жена.
Профил, който се движи като възкръснал от древно пътуване.
Профил, обгърнат в мистичност.
Профил, укрепен от твърда решителност.
Чувствам се неопитна.
Вмъквам ръката си в нейната ... и я стискам ...
И тя ме стисна, бавно обърна към мен сините си очи, после нищо не каза и се затича след внуците си.
Няколко часа по-късно.
Звъни ми приятелка.
Прелестно, младо създание.
20 минути плаче по телефона.
Хлипа, задушава се, страда:
- Миналата седмица той ми подари годежен пръстен. Бях най-щастлива на Земята. Летях. Казах му “ДА”. Но тази нощ... ние се скарахме, сутринта той си събра багажа и се изнесе. Каза, че късаме и решението му е окончателно.
Скимти в слушалката, тази малката... страда разсипана… изгубена в раните си.
Няколко часа по-късно.
Подготвям си ефира и разговаряме с проф. Огнян Колев, невролог. Той е първият чужденец получил сертификат от НАСА, за върхови постижения в областта на космическата медицина и изследвания. Коментираме причините за световъртеж, което ще бъде и темата в предаването ни.
И той ми разказва:
- Знаеш ли, първият български космонавт, Георги Иванов, ще бъде запомнен с рекорд, от пулс 62 удара в минута, по време на излитане. Това състояния е производно на психиката му. Той има много силна вътрешна устойчивост спрямо външни въздействия. Способен е на себевладеене. Може да контролира себе си и ситуацията, без да се поддава на емоции, породени от екстремно натоварване.
И си мисля...
Никое събитие не идва в живота ни с предварително зададена стойност.
Негатив, позитив, драма, щастие, предателство, почтеност, чудовищност, ужас, прекрастност, изобилие, допустимо, недопустимо...
Ние сме тези, които му придаваме стойност.
Ние сме тези, които го зареждаме с оценъчност.
Ние го изпълваме със съдържание.
Ние го преработваме и оформяме значението му.
И цялата тази интерпретация е свързана с пъпната връв на нашата душа, личност, нагласа, характер.
Цялата тази интерпретация се развива само и единствено през перцептивната решетка в главите ни.
Нагласата е неоценимо нещо.
Може би подлежи на възпитание.
И ако вярваш в това - че нагласата е безценен конструкт - тук вече си заложил много!
Вярвам в това - че нагласата е много по-важна от небесните обстоятелства.
Но и се питам...
Кое е това потайно нещице, което е в състояние да издокара реалността до следния пейзаж:
Излиташ в Космоса и пулсът ти е 62 удара в минута?
Имаш две метастази в главата и оставаш сфинкс, пред това лице на съдбата?
Един човек напуска живота ти и ти се разпадаш... убеден, че светът свършва без него?
Днес на любимата подаряваш годежен пръстен, а утре си тръгваш, от същия този годежен пръстен и го оставяш натопен в легиони от мъка, недоумение, сълзи?
Кое е това потайно нещице?
Което движи ей тия чудеса на света?!
Nedelia Shtonova

26/02/2023

За прошката ...

„Докато някой не ти е простил, можеш да живееш напук на него. Можеш да стъпиш на инат, стабилно и утешително, върху грешката си и да те крепи онова смътно чувство на самоуспокоение, че не само ти си слаб, дето си сгрешил, но и другият е слаб, щом не ти е простил. Тази игра на мерене на слабостите превръща хората в бездни, които ничия чужда прошка не може да запълни впоследствие. Такива бездни човек пълни сам. Със самоопрощение.“

„...Най-грозно съди виновният. Малкият виновен човек. Най-безмилостно и най-шумно. Ще притури върху човешката ти вина и своята присъда. Онази, дето му е отгоре. Защото не може да я понесе, но усеща, че вече му е прочетена. И търси под дърво и камък друг виновен, за да му я стовари на главата, та дано се освободи. Затова малкият човек съди двойно. Но да знаеш, че в тая Вселена няма как да се спъна аз, пък да си счупиш крака ти. Такъв човек трябва да помилваш двойно в душата си, както той двойно те е съдил. И няма значение дали ще е чул и разбрал прошката ти. Свободният след това ще си ти.“

„...Голямата сила на излекувания е свободата да гледа белега си без спомен за болката. Знаеш ли , палачът се ужасява само от едно - от прошката ти.“

„...Дори до края на дните си да не чуеш с ушите си простата думичка „извинявай”, в един миг, извън всяка логика и доказателства, усещаш с кожата и с душата си, че някой някъде ти се е извинил. В този момент трябва да простиш на себе си. Защото си забравил голямата истина, че и обидата, и прошката започват и свършват с теб.“

„… Човек умира не когато трябва, а когато може", сякаш ми отговаря Маркес. Така и не престанах да чета непрекъснато „Сто години самота“. А пък Рей Бредбъри го допълва със „Смъртта е занимание самотно“. Замислих се покрай любимите си писатели, че и прошката е като смъртта. Прощаваш, когато можеш. И най-вече в самота. Само на пръв поглед е странна тази внезапно появила се в съзнанието ми връзка между смъртта и прошката. Не е защото умирам. Може би прошката е краят на гнева ни. А гневът е най-високата точка на нашите страхове. Обратното на страха е не смелостта, а любовта. Тя, любовта, също е занимание самотно и човек обича не когато трябва, а когато може. И свободата - пак така. Най-хубавото е, че залутани между страхове, свобода, прошки, любов и смърт, имаме късмета да ги изживеем.“

“Живот в скалите”, Мария Лалева

21/02/2023

Иван Майоров е обикновено момче от Русия, което стопля сърцата на всички в социалните мрежи с героичната си постъпка. Като всеки един ден, за да съкрати пътя до учил....

15/02/2023

Истинско изкуство в кулинарията 😍

14/02/2023

09/02/2023

Искате ли да стартирате пътуването си за здраве и благополучие с кето хранителен план? Кето храненето се фокусира върху храни с високо съдържание на мазнини и ниско съдържание на въглехидрати, които могат да осигурят множество ползи за здравето. То може не само да ви помогне да отслабнете, но и да ви помогне да се чувствате по-енергични и уверени. За да извлечете максимална полза от кето храненето, е важно да се уверите, че получавате правилните видове мазнини и достатъчно протеини.

Гурме Guide, За храната с любов, Здравословно, Любопитно - Кето хранене - Ползи и страхотни предложения за здравословни кето закуски Автор: Гост Автор Искате ли да стар....

23/01/2023

Влизайки в хипермаркета, още на входа ни очакват седмичните брошури. Мнозина ги подминават, без да им обърнат особено внимание. Но компактната книжка с предложения е полезен ресурс, който може да помогне значително за улесняване на ежедневието.

Любопитно - Да улесним ежедневието си с помощта на седмичната брошура на хипермаркета Автор: Гост Автор Влизайки в хипермаркета, още на входа ни очакват седмичните ...

21/01/2023

За кратко мъглата се вдигна над хижа Мазалат 🔥🌞❄️

14/12/2022

Зарадвайте себе си или Вашити близки с ароматни Коледни свещи и Коледни арома блокчета с аромат на Коледно вълшебство👇

МАГАЗИН за натурална козметика и стоки за дома

03/12/2022

Бихте ли искали и вие да имате такова преживяване?

01/12/2022

Когато искате да направите нещо специално, имате нужда от правилните инструменти. А що се отнася до приготвянето на бита сметана, няма по-добър от зарядното устройство за крем с азотен оксид. Това са малки контейнери, пълни с азотен оксид. Когато ги използвате за приготвяне на бита сметана, азотният оксид помага за нейното стабилизиране, правейки я гъста и кремообразна.

За храната с любов, Любопитно, Рецепти - Патрони за сметана Автор: Гост Автор Когато искате да направите нещо специално, имате нужда от правилните инструменти. А що с...

30/11/2022

Къщата с ягодите

Къщата е построена между 1927 и 1930 г. в стил сецесион за семейството на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович. Архитект е Георги Кунев. След Деветосептемврийския преврат къщата е национализирана и отстъпена от новата власт първоначално за нуждите на румънското посолство, а впоследствие е превърната в средище на съветски активисти. Според едни източници, преди 1989 г. сградата е служела за търговско представителство на СССР, а след това и като седалище на „Агенция печата и новостей“ (АПН), докато други твърдят, че в нея са се помещавали различни канцеларии на съветски представителства под общото наименование „Обединен профкомитет на гражданите на СССР, работещи в НР България“.

В началото на 1990-те години къщата е реституирана на наследник на Димитър Иванов, който скоро след това я продава.

В къщата е сниман филма „Опашката на дявола“ от 2001 г., чието действие се развива изцяло вътре или около старинната къща.

Източната, южната и северната фасади се отличават с богати и балансирани архитектурно-художествени композиции. До централния вход на къщата се достига по три масивни каменни стъпала. Окръглената веранда е с изящни орнаментирани колони, а многоъгълната странична фасада е със закрит балкон, който завършва с кула. Освен с трите характерни тераси, къщата разполага и с три входа, един от които със специална широка порта за карети. Във вътрешното пространство на дома са разположени пет спални, салони за приеми, подиум за музиканти, просторен кабинет, стаи за прислугата и подземна изба. Интериорът включва врати с кристални стъкла, дървена ламперия, камина от червен мрамор и изящни барелефи.

18/10/2022

27/09/2022

Когато дните станат по-къси и живакът падне, е време да посегнете към зимно яке, за да се предпазите от студа. Това обаче може да е много по-трудно, отколкото звучи – дамските връхни облекла вече не са онези безформени модели, които ни карат да се чувстваме дискомфортно и които не можем да съчетаем с нищо друго. Модата отдавна е покорила и зимните якета, затова в момента имаме опция да избираме от наистина превъзходни предложения, без да се налага да правим компромис с външния си вид и защитата от студа.

Мода - Вижте най-топлите дамски зимни якета Автор: Гост Автор Когато дните станат по-къси и живакът падне, е време да посегнете към зимно яке, за да се предпазите от с....

15/09/2022

Ако родителите ни не се обичат
и не се разбират един друг,
не можем да знаем как изглежда любовта. Най-ценното наследство, което родителите могат да оставят на децата си,
е тяхното собствено щастие.
Родителите може да са в състояние
да ни оставят пари, къщи, земи,
но въпреки това да не са щастливи хора.
Да имате щастливи родители означава да получите най-богатото наследство от всички.

Тит Нат Хан