La Estreya

03/12/2023

Излезе новият 17-ти брой на списание La Estreya, посветен на еврейския печат, във време, когато той отмира, когато миризмата на печатарското мастило е омайна за все по-малък брой хора, когато светът живее онлайн и буквално се събира целият в един мобилен телефон, когато новината се разпространява по-бързо от светлината, когато все повече хора имат самочувствието на репортери и когато ни е все по-трудно да се защитим от дезинформацията и фалшивите новини.
Тях, дезинформацията и пропагандата, ги е имало във всички времена и във всички общества от мига, в който човекът е разбрал, че вестникът може хем да е рупор на свободната мисъл, хем да е перфектен инструмент за манипулация и внушения. Нищо ново под слънцето. Само дето днес краските са по-сгъстени, езикът е друг, а методологията – перфидна.
На 1 ноември 2023 година отбелязахме 90 години от излизането на първия брой на в. „Еврейски вести“. Преди 90 години този вестник е само част от богатата еврейска преса в България и намира нишата си.
Но за юбиляря малко по-нататък, когато отвориш, уважаеми читателю, подробното и вещо изследване на доц. Жана Попова от ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“ със заглавие „Еврейски вести“ и изпитанията на свободното слово“.
Еврейският периодичен печат в България не се намира на остров, който няма връзка със сушата. Напротив, той живо се интересува от обществените, социални и културни проблеми на страната, в която има свободата да излиза. Той е активен, ококорен, аналитичен, критичен, устат, когато се налага, и това подчертават статиите на Бойка Василева, Иванка Гезенко, Йорданка Кривошиева, които също се помещават в новия брой на списанието.
Изборът ни да разкажем за Емил Шекерджийски, Йосиф Хербст и Алберт Коен с помощта на умелото перо на Тони Николов и проф. Алберт Бенбасат са също част от картината, която описва достойното място, което заемат журналистите с еврейски произход в обществения и политически живот на България в различни периоди от време.
В този разказ не пропускаме и името и делото на Буко Пити, обикновен журналист, автор на няколко книги, редактор на вестници и какво ли още не през живота му, разделен между България и Израел.
Този брой на списанието излиза в годината, в която отбелязваме 80-годишнината от спасяването на българските евреи и в която почитаме паметта 11343 наши братя и сестри от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот и сме избрали една различна пресечна точка на двете годишнини. Предлагаме ви едно епистоларно свидетелство на трагизма на времето преди 80 години, обвързано с приятелството между Жак Битев Гатеньо – писател, преводач и литературен критик и Йордан Методиев Ковачев – юрист, поет и преводач.
Новият брой на списанието можете да закупите в Еврейския културен дом, в книжарниците „Нисим“ и „ Български книжици“. За първите купувачи сме приготвили и малък подарък.
Благодарим на СТУДИО ФРАНК за перфектното графично оформление.
Приятно четене.
Михайлина Павлова и Долорес Мешулам

23/09/2022

„[Д]остойното място, което заема еврейството в българския обществен живот“. Така в своето въведение към бр. 16 на списанието за „еврейска история, изкуство, култура“ „La Estreya“ неговата главна редакторка Михайлина Павлова определя задачата на този, пък и на всички предишни 15 броя на изданието: да изкаже, покаже и разкаже за евреите строители на съвременна България. В 16-ата книжка иде реч за наистина строители – предприемачи, индустриалци, юристи, които полагат основите на промишленото и институционалното развитие на младата държава. Млада във всякакви отношения, включително производствени: България се изгражда и развива и българските евреи са с неотменима лепта в това нейно изграждане и развиване. Така видяно, „La Estreya“ е персоналистично списание (в смисъла, теоретически разработван от проф. Михаил Неделчев): негови герои са личностите, не процесите.

A A A от Митко Новков - 23.09.2022 10:45 0 166 Еврейските строители на съвременна България „[Д]остойното място, което заема еврейството в българския обществен живот“. Така в св...

09/08/2022

Излезе 16- тият брой на списанието за еврейска история, изкуство и култура " La Estreya ". С него даваме старт на разказа за евреите, които през последните повече от 100 години са дали своя принос в изграждането и развитието на стопанския и икономическия живот на България, както и на юристите, участвали в съграждането на законите на страната, защото правото осмисля както икономиката и обществото, така и политиката.
Личностите, за които разказваме в този брой, макар и живели в различно време и с различни политически убеждения и пристрастия, си приличат много заради смелите им умни решения, заради модерното им мислене, заради високата степенен на образованост, заради социалната им и обществена ангажираност, заради изключителната им лоялност към България.
Благодарим на авторите, включили се в подготовката на този брой, на ДА „Архиви“ за подкрепата и предоставения снимков материал, на Студио ФРАНК за графичното оформление. Благодарим ти, Albena Limoni,за търпението.
Списанието ще можете да си купите от Български книжици и от
Книжарница Нисим

10/11/2019

Беше хубава вечер. Благодарим ви, Юлия Дандолова, Максим Бенвенисти, Албена Лимони, Надя Сотирова, Митко Новков, Димитър Горчаков, Даниеле Феббо, Тони Хаздай, Вальо! Бяхте невероятни.

09/11/2019

На медийния пазар вече е 15-ия брой на нашето списание за еврейска история, изкуство и култура La Estreya, издание на Организация на евреите в България "Шалом".
Този брой има две отличителни черти. Първата е свързана с годишнината на списанието, защото то току-що навърши 10 години и има самочувствието, че през това време е радвало читателите си, допускайки ги до свят, който те малко познават.

Втората му отличителна черта е, че то (и заради празника, и заради темите в него) по-скоро „ свири“, отколкото „говори“ и читателят трябва да настрои ушите, душата и фантазията си, за да улови звуците, които се разнасят от разлистените му страници.
Да кажем, че това никак не би било трудно, заради настроението, което ще грабне читателя още от корицата, която буквално настоява: „Маестро, музика!“ - авторско решение на художничката Albena Limoni.

Ние, редакторите на списанието – Михайлина Павлова и Долорес Мешулам, имахме идеята да покажем една малка част от многообразното присъствие на българските евреи в културния живот на страната ни и разбира се, в този на Европа и света.
Авторите обаче, направиха друго. Със своите текстове и задълбочени анализи те превърнаха 15-ия брой на La Estreya в картина на един много голям исторически период, в който можеш да откриеш всичко – политика, войни, неравенство, културни постижения, успехи и падения. И при цялото богатство от информация, която може да се намери в изданието, музиката не е просто фон, тя е деен участник и герой в него.

Какво можете да прочетете в новия ни брой?
„Доближаване до Владигеров“ на Svetlana Avdala,
“Музика с корени в небето“ на Владимир Гаджев,
„Из филмовата музика на Милчо Левиев“ на проф.д.н. Claire Levy,
„Българското кино и еврейската тема“ на Росен Спасов.

Ще добавим и постоянните теми в списанието, които и този път допълват историята:
„Еврейски илюстрирани ръкописи“ на Димитър Иванов- Мики,
„Духът на еврейската общност в Русе“ на проф. д-р Nenov,
„Тримата Вагенщейн“ на @Митко Георгиев Новков.
И разбира се, като капак, две изненади, които ни поднасят Елиас Канети и Леон Даниел.

Този цветен, вълнуващ, безкрайно интересен и освен това юбилеен нов брой на списанието можете да закупите от нашите верни приятели от книжарница Български книжици, както и в редакцията на La Estreya, по предварителна поръчка.

Приятно четене! :)

20/12/2018

Ето я и нашата 14-та La Estreya :)
В края на годината, в която отбелязахме 75-тата годишнина от спасяването на българските евреи и почетохме паметта на нашите братя и сестри от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот, смело можем да кажем, че успяхме да издадем поредния брой с висока научна и изследователска стойност.

В него ще прочетете изследвания, повечето от които разработени специално за това конкретно наше издание, даващи светлина върху страшното и не толкова далечно минало, в което крехкостта на доброто /виж Цветан Тодоров и неговата книга La fragilité du bien/ е била готова да се пръсне на малки болезнени частици. И на много места се е пръснала, всъщност...

Но това е една дълга история, част от която ще опознаете сега, разлиствайки нашето списание, издание на Организация на евреите в България "Шалом". Ето темите в него:
- "Еврейският въпрос в България 1940-1944:
Кратка драма с дълга предистория"
- "Контролираният печат в България
и „еврейският въпрос“ (1940-1944)"
- "Ролята на адвокатите за спасяването
на българските евреи през Втората световна война"
- "Българските писатели – антисемитизмът – спасяването"
- "Съюзът на дружествата на художниците в България: „В интерес на изкуството и на общата ни родина“
- "Българският лекарски съюз и еврейската кауза"
- "Изложение от Централната консистория на евреите
в България"
- "Между Голготата и спасението. Лом – оазис на приятелството".
Авторите им нямат търпение да ги прочетете :)

С този брой на La Estreya също така ще имате удоволствието да станете притежатели на аудио диск с мемоарната книга "Късчета от пъзела" на режисьора Еди Шварц - първият председател на ОЕБ "Шалом" след промените от 1989 година, разказана от самия Izko Finzi.

Няма да пропуснем да благодарим на художничката Albena Limoni за прекрасната корица на списанието, която ни вдъхва надежда, че доброто и мирът могат да бъдат запазени, ако сплетем ръцете си, за да ги задържим :)

А буквално до дни ще можете да си купите нашия 14-ти брой в книжарница Български книжици.

Желаем ви приятно четене! :)

10/12/2018

A A A от Митко Новков - 07.12.2018 13:33 0 672 Медийна звезда от първа величина La Estreya – списание за паметта, традициите, личностите La Estreya на ладино, езика на сефарадските евреи, ...

08/12/2018

Уважаеми читателю,
Знаем, че с нетърпение очакваш брой 14 на La Estreya. С удоволствие ти съобщаваме, че очакваме броят да излезе топъл-топъл от печатницата, още на 20-ти декември.
Този брой, предупреждаваме те, ще се чете трудно и ще изисква твоето съсредоточено внимание. Изданието излиза в годината, в която отбелязваме 75-тата годишнина от спасяването на българските евреи и почитаме паметта на нашите братя и сестри от Беломорска Тракия, Вардарска Македонии и Пирот.

А докато чакаш, уважаеми читателю, ти предлагаме този текст на Митко Новков, публикуван в Портал Култура. Митко Новков вероятно познаваш като автор, критик, старши редактор в Редакция "Радиотеатър" на Програма "Христо Ботев" БНР, както и като носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература.

Задълбоченият му анализ върху работата ни от 2009-та г. досега, ни остави без думи. Защо, ще оставим на теб да прецениш. :)
Приятно четене!

A A A от Митко Новков - 07.12.2018 13:33 0 368 Медийна звезда от първа величина La Estreya – списание за паметта, традициите, личностите La Estreya на ладино, езика на сефарадските евреи, ...

28/08/2018

Очаквайте 14 брой на списанието, посветено на 75 години от спасяването на българските евреи и почитане паметта на нашите братя и сестри от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. Голяма част от този брой ще бъде посветен на спасителите.......но сега няма да навлизаме в подробности, за да ви бъде интересно, когато четете изследванията, които направиха нашите автори. Позволявме си обаче да публикуваме само част от историята на една от Праведниците на света.... българката Надежда Василева....
СПОМЕНИ
Излагам спомените от сърцераздирателните сцени, на които бях очевидка по време на евакуацията на беломорските и тракийски евреи през 1943 г. (през пролетта) от пристанище и гара „Юг“ през Лом за Германия, отгдето може би някой се е завърнал, за моя радост, тъй като би потвърдил писаното...
Родена съм [през] 1891 г., на 6 август в Никопол. Именувам се Надка Светослав Х. Василева, жителка на град Лом, ул. „Славянска“ №10. Живея в къщата на Слави Пънтов, бивш делегат на комисаря на еврейските въпроси, сега отчуждена от държавата.
В началото на март или [в] края, бе точно 15-20-ти 1943 г., понеделник. Отидох у своята съгражданка госпожа Пенка Вуко Ивошева, жена на тогавашния сръбски погр.[аничен] агент. Поднесе ми чаша кафе с думите: „Не мога, како Надке, от три дена да влеза в кухнята, да си гледам работата, от милост, като чувам писъците и молбите по линиите, пълни с вагони с евреи, които ще ги изпращат в Германия и чакат параходи“.
Оставам чашата на масата, без да съм напила, отивам в съседната стая, която гледа към Дунав, и покърти ми се душата при гледката: отгоре, от дупките на конски вагони – глави човешки, заедно с ръце простиращи се, плачовни гласове, молещи се на три езика – български, турски и еврейски. „Няма ли хора милостиви тук към нас, да додат и водица поне да ни дадат!“ „Сучас“ и „агу“ и пр. – всичко разбирах и на трите езика, тъй като съдбата ми е отредила още като малка в родния ми град да отрасна между еврейчета деца, които с милост са ми подавали, а и самите майки са ми подавали нещо със съжалителни думи една към друга: „Ести я ес син падри“. Дори братята и сестрата на тогавашния от Никопол тук д-р Алфандари са ме съжалявали и играли с мен. Тая покъртителна гледка, тия жалки молби, чувайки от вагоните, извикаха спомени от тежки детски преживелици. Притъмня ми пред очите, постоях замаяна и когато се самообладах, поисках една кофа, голяма кана с вода и канче. Налях ги от дворната чешма и с пълните съдове отивам към линиите с вагони. Но ме пресрещат стражари – митнишки и полицейски – кои с прикладите, кои с дулото на пушките си, ми викат: „Назад! Ще стреляме! Ще те убием като куче!“ Един ме блъсна с пушката си в гърдите, като вика „назад“. Погледнах го право в очите, питам го: „Ти, човече, нямаш ли жена, деца? Ти не знаеш утре какво би станало с тях. Не ме ли познаваш?“ „Зная, че си на Василев госпожата, но сега не те познавам!“ И пак ме блъсна. „Убий ме, но ме пусни на тия грешници по капка вода поне да дам! Нямате ли сърца, нямате ли души! Как може три дена и три нощи да викат като животни хора[та] и поне капка вода да не им се даде?“
И както съм със съдовете в ръце, отивам напред, а те занемяха, защото видяха, че съм решила и да ме прострелят.

/целият текст , който можете да прочете в нашето списание ,се пази в оригинал в Централния Държавен архив/ Благодарим на отговорния редактор на La Estreya Долорес Мешулам за работата по този текст.

15/05/2018

В навечерието на Шавуот поднасяме на нашите читатели един специален дар- тринайстия брой на списание "La Estreya", издание на ОЕБ "Шалом", посветен на историята на ашкеназките евреи в България.
Това е рядък брой, защото е събрал малкото ни запазено знание за така наречените "немски" евреи, населявали земите ни още преди на тях да се заселят сефарадите.
Статиите в този брой могат да се нарекат начало на едно задълбочено изследване, в което има история и музика, в което присъства езикът на кръвта, в което има съпричастност, и известни имена, оставили отпечатъка си в българската култура.

Далеч сме от самочувствието, че всичко сме разказали, но със сигурност сме дали тласък към по-сериозни и последователни стъпки в една важна посока.

Особено благодарим на Людмил Станчев, преподавател в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски",
на Ваня Гезенко, главен специалист от Главна дирекция "Архиви",
на доц. Сабин Леви,
на Елеонора Хризман,
на проф. Алберт Бенбасат,
на внука на Анна Крамер - Марио Златев,
на д-р Александър Оскар, предоставил ни архивите на своя дядо.

Списанието ще стане наистина живо, когато го разлистите, уважаеми читатели. Да му пожелаем на добър път, или както казват ашкеназите: "Ина гитър шу! " :)

04/05/2018

След броени дни ще имаме удоволствието да ви представим брой 13 на La Estreya, издание на ОЕБ "Шалом" и списание за еврейска история, изкуство и култура. Брой 13 е посветен на ашкеназките евреи, населявали земите ни от векове. Ще имате удоволствието да прочетете статии, които се публикуват за първи път в българския печат, и които анализират историята, езика и културата на така наречените "немски" евреи.
Имахме щастието да получим и едно невероятно дарение - картина на голямата българска графичка Анна Крамер.
Но имайте търпение за повече подробности :) Засега публикуваме венчалното свидетелство на Йосиф Хербст и Виола Каравелова, приела при женитбата си името Сара Бат Авраам.

Идваме! Чакайте ни! :)

18/03/2017

А може би не знаете, че можете да намерите списание La Estreya в книжарница Български книжици :)

09/03/2017

Сефарадска вечер в Instituto Cervantes Sofia по повод тематичния брой 12 на списание La Estreya.
Благодарим на г-н Хавиер Валдивиелсо и институт "Сервантес" за гостоприемството, на г-н Ели Анави за съдействието, и най-вече на г-н Яков Елад, спонсор на изданието.

23/04/2016

Хаг Песах Самеах, приятели!

По повод празника, ви предлагаме една рецепта за вкусния и традиционен ашкеназки сладкиш харосет :)
За него ще ви трябват:
- 2-3 настъргани ябълки
- 500гр смокини или фурми, без костилки
- 150гр стафиди
- 1 чаена чаша счукани орехи
- настърганата кора от един портокал
- 1 чаена лъжичка канела
- 1/2 чаша сладко червено вино
- щипка кардамон или карамфил (по ваше желание)
- ако имате под ръка, натрошете и два листа маца, за да постигнете балансиран вкус

Разбъркайте хубаво всичко в дървена или стъклена купа и го сложете в хладилника за час-два. Или пък направо взимайте една лъжица и хапвайте без да чакате - изборът е ваш :)

Ние от La Estreya ви желаем светъл празник! И догодина в Йерусалим! :)

10/03/2016

На днешната дата, 10-ти март 2016г, отбелязваме 73 години от спасяването на българските евреи и почитаме паметта на 11 343-мата депортирани към лагерите на смъртта евреи от Македония и Беломорието.
Брой 4-ти на списание La Estreya е посветен на тези важни за страната ни събития.

Ако не можете да прочетете някоя от публикуваните в албума статии, свалете я на компютъра си, за да използвате увеличението.

01/03/2016

Темата на броя е образованието. Между думите и усещането за празник, един разказ за Книгата, за еврейското образование в България, за ползата от поезията и за началото на пътя, по който не спираме да се движим.

Ако не можете да прочетете някоя от публикуваните в албума статии, свалете я на компютъра си, за да използвате увеличението.

02/02/2016

Броят е посветен на сто годишнината от освещаването на софийската Централна синагога. Запознайте се с хариби Мешулам и битката му за нея, както и с първия неин равин - равин д-р Маркус Еренпрайс. Прочетете за сефарадска сватба и разгледайте отблизо етюдите на пианиста Алексис Вайсенберг.

Ако не можете да прочетете някоя от публикуваните в албума статии, свалете я на компютъра си, за да използвате увеличението.

01/02/2016

Списание La Estreya е направено както за хората от еврейската общност, така и за тези извън нея.
Споделете, за да ни помогнете да увеличим броя на читателите си.
Благодарим ви!

29/01/2016

Потопете се в малкия женски свят на българската еврейка. Запознайте се с евреите и българската градската култура от Възраждането. Прочетете единственото интервюто на проф. Исак Паси, дадено специално за списание La Estreya.

Ако не можете да прочетете някоя от публикуваните в албума статии, свалете я на компютъра си, за да използвате увеличението.

27/06/2015

Брой 11 на списание "La Estreya" е вече тук!

15/12/2014

03/01/2012

Очаквайте новия брой на списанието,което ще излезе в навечерието на Песах. Ще бъдете щастливи да притежавате в приложение Агадата на ладино и на български. Ще бъде невероятно. Ще се срещнете с 95 годишния ( Бог да го поживи) Нахум Гилбоа, ще ви разкажем за героите- евреи в освободителните войни на България, ще прочетете какво мисли и чувства Блага Димитрова за академик Азаря Поликаров, когато изобщо не е бил академик.Представа си нямаме още какво ще ни предложи академик Николай Кауфман за музикалната ни страница

23/11/2011

Излезе новият брой на "La Estreya". Петата книжка е посветена на София и софийските евреи. Темите в броя : "Народът на книгата", "Барухиада или случки от един 90 годишен живот","Софийските евреи" на доц.д-р Светлин Кираджиев,"Геула"- банка за взаимопомощ,спестовност и солидарност "на доц.д-р Нинел Кьосева,"Една история без два диоптъра далекогледство"-разказ за Мориц Йомтов, един от братя Мормареви,"Борис Шатц- писма от България","Камъни"-идилия на П.Ю. Тодоров и отново музика от архива на академик Николай Кауфман

11/04/2011

Списание La Estreya е вече и във фейсбук!