Списание “Гора”

Списание “Гора” Списание за горско, ловно стопанство и екология

https://www.gorabg-magazine.info/

Изложение „Лов и куче“ в Дортмунд – популярността на България като ловна дестинация расте От 28 януари до 2 февруари таз...
28/01/2025

Изложение „Лов и куче“ в Дортмунд – популярността на България като ловна дестинация расте

От 28 януари до 2 февруари тази година в Дортмунд отново се провежда едно от най-очакваните събития в света на лова – традиционното изложение „Лов и куче“. Събитието, което събира ловци и любители на природата от цял свят, тази година отбелязва своето 44-то издание, а България за пореден път заема достойно място на международната сцена на лова. Страната ни е представена от Министерството на земеделието и храните, което демонстрира дивечовото ѝ богатство чрез своите държавни ловни стопанства. Българският щанд, разположен на площ от 21 кв.м в хале 7 на панаира, привлича вниманието на посетителите с внушителна колекция от ловни трофеи, символизиращи дивечовото разнообразие и величието на родната природа. Сред експонатите могат да се видят изключителни трофеи от сръндак, муфлон, благороден елен, елен лопатар, дива свиня и дори глухар.
Грижата за представянето на България тази година бе поверена на Южноцентралното държавно предприятие – Смолян, което със старание и професионализъм успя да създаде впечатляваща атмосфера на щанда. Държавните предприятия играят ключова роля в управлението и опазването на ловните ресурси у нас, а участието им на подобни международни форуми е важно не само за популяризирането на България, но и за изграждането на нови партньорства.
Изложение „Лов и куче“ в Дортмунд не е просто място за показване на трофеи – това е събитие, което обединява култури, традиции и любители на природата. Този форум дава възможност на страната ни да покаже своите дълбоки традиции в лова и потенциала ѝ за устойчиво развитие на ловния туризъм.
С всяко издание на изложението популярността на България като дестинация за лов расте и страната заема важно място на световната ловна карта. Щандът ни в Дортмунд тази година е поредното доказателство за това – огледало на природните ни чудеса и символ на традицията, съчетана с модерния подход към опазването на дивеча.

Текст и снимка:
Райна Пашова

Лесотехническият университет отбелязва 100 години висше лесовъдско образоване в БългарияПресконференция, посветена на 10...
28/01/2025

Лесотехническият университет отбелязва 100 години висше лесовъдско образоване в България

Пресконференция, посветена на 100-годишнината от началото на висшето лесовъдско образоване в България, се състоя на 28 януари в Националния пресклуб на БТА – София. В срещата участваха доц. д-р Христо Михайлов – ректор на Лесотехническия университет, доц. д-р Стоян Стоянов – декан на Факултет „Горско стопанство“, доц. д-р Елена Драгозова – зам.-ректор по акредитация и рейтинг, комуникационна политика и кариерно развитие, и доц. д-р Евгени Цавков – ръководител на катедра „Дендрология“ и на Музея на Лесотехническия университет.
В обръщението си доц. д-р Христо Михайлов каза: „Паметна е дата 28 януари 1925 г., на която е взето решение за откриване на Лесовъдният отдел при Агрономическия факултет на Софийския университет. Българската гора, каквато я виждаме днес, не е природна даденост, а резултат на 100-годишния път на лесовъдите и техник-лесовъдите, обучени в България. В началото на ХХ век много райони на страната са изглеждали като полупустини… Важно е да отдадем заслуженото на поколенията лесовъди, които не са жалили труд, време, сили, някои от тях са паднали свидни жертви, отдали са живота си за българската гора. Гората не е само обществена отговорност, а лична отговорност на всеки от нас. На това учим нашите възпитаници във Факултета по горско стопанство вече 100 години. Ректорското и деканското ръководство, ръководителите на катедри на Университета са положили неимоверни усилия да съхранят качеството на образованието на лесовъдите, да развият техните практически умения и да допринасят за благото на българското общество. Апелът ми към българското общество е: Оставете лесовъдите да работят за благото на българската гора! България е оазис на разнообразие от гори, на биологично разнообразие и трябва да го съхраним. Гората може да ни дава много, но трябва да бъде оставена само и единствено в ръцете на българските лесовъди, за които ние като преподаватели сме готови да носим отговорност“.
Доц. д-р Стоян Стоянов представи събитията през годината, посветени на юбилейната годишнина. През февруари предстои Ден на отворените врати, на който бъдещите кандидат-студенти ще могат да се запознаят с възможностите на Факултет „Горско стопанство“. По време на Седмицата на гората, която също навършва 100 години, ще бъдат организирани редица събития – традиционно залесяване, игри, викторини, горски многобой за студентите и други. Кулминацията на честванията ще бъде на 7 май, когато под патронажа на президента на Република България Румен Радев тържествено ще бъде отбелязана 100-годишнината на висшето лесовъдско образование у нас. От 7 – до 9 май под патронажа на министъра на образованието и науката ще се проведе Международна научна конференция, организирана от Факултет „Горско стопанство“, в която ще участват всички факултети на ЛТУ и сродни факултети от цял свят.
Доц. д-р Евгени Цавков представи ключови моменти от историята на висшето лесовъдско образование в България с разказ за създаването на първите учебни програми през 1925 г., първите преподаватели и студенти, както и за развитието на специалността през годините.
Всички участници в пресконференцията получиха от името на ЛТУ дар – живи иглолистни фиданки черен бор като символ на дърво на бъдещето.
Юбилейните чествания продължават с публичната лекция на доц. Евгени Цавков „Поглед в историята“ на 28 януари от 17:00 ч. в зала „Акад. Мако Даков“ в Лесотехническия университет. Събитието е отворено за всички, които се интересуват от историята и бъдещето на горското дело в България.

Снимка: Йордан ДАМЯНОВ

Изпълнителната агенция по горите създаде уебсайт, посветен на Седмицата на горатаПо случай 100-годишнината от първото че...
28/01/2025

Изпълнителната агенция по горите създаде уебсайт, посветен на Седмицата на гората

По случай 100-годишнината от първото честване на Празника на залесяването, прераснал впоследствие в Седмица на гората, Изпълнителната агенция по горите създаде уебсайт. На него ще бъдат публикувани материали за предвидените събития в юбилейната година.
На сайта може да прочетете и интригуващата история на празника, който традиционно се провежда в първата пълна седмица на април. Обогатен е и с исторически календар с важни дати, свързани с горската история. Специално създадени менюта – „Горска библиотека“ и „Тема на месеца“ – разказват за историята на висшето лесотехническо образование у нас, а публикациите и материалите за всеки отделен месец ще бъдат видими в първите дни от настъпването на предстоящия период.
„Нека заедно си спомним за онези събития и личности, които са в златните страници на нашата лесовъдска история! – апелира сайтът. – Нека разровим старите книги, да чуем ветераните, чиито разкази носят много информация, емоция и вълнение!“.
Можете да посетите уебсайта чрез следния линк: https://sedmicanagorata.eu/

Дирекцията на Природен парк „Странджа“ отбелязва 30 години от обявяването на територията за защитенаНа 24 януари най-гол...
24/01/2025

Дирекцията на Природен парк „Странджа“ отбелязва 30 години от обявяването на територията за защитена

На 24 януари най-голямата защитена територия у нас – ПП „Странджа“, чества своята 30-та годишнина. Паркът е с обща площ 116 000 ха, или над 1 % от площта на страната, и с най-голям процент горско покритие – над 80 % от територията му е заета от гори, от които 30 % са вековни и много добре съхранени. Те са като крепости на биоразнообразието. Същевременно е най-големият дъбов масив в Източна Европа и съхранява близо 50 % от флората на България и 60 % от орнитофауната на България.
На територията му са запазени растителни съобщества от ерата на Терциера. След този период през Кватернера Европа се покрива с ледници. Топлолюбивата растителност се запазва единствено в Странджа и Кавказ. Според учените Паркът е живият музей на Терциера.
Символ на планината е странджанската зеленика, която се среща единствено в Странджа и Кавказ. В защитената територия са разпространени 1700 растителни вида – половината от висшите растения в България.
Дирекцията на Парка отбеляза празника с тържествена програма.

Сърдечни благопожелания от екипа на сп. „Гора“!

Честит празник!

Снимки: Иван Камбуров - ДПП "Странджа"

24/01/2025

Петъчният разказ
„Молбата на гората“
Из „Горска христоматия“, 2020 г.

Човече, аз съм покрив на твоята къща, маса на твоята трапеза, легло, на което спиш, дървото, от което градиш всичко.
Аз давам топлина на твоето огнище през студените зимни нощи, приятна сянка през лятното слънце. С моя сочен лист аз щедро храня твоите стада.
Моите прадеди лежат дълбоко в земята, от които ти можеш и трябва да се отопляваш. Най-после, с моите потоци и реки аз напоявам богато твоите градини, а с моята зелена броня пазя земята ти от порои и наводнения.
Чуй молбата ми:
- Използвай ме, но не ме унищожавай!

Природозащитната организация WWF с ново изследване за ползите, които можем да изгубим, ако игнорираме кризата с изчезващ...
22/01/2025

Природозащитната организация WWF с ново изследване за ползите, които можем да изгубим, ако игнорираме кризата с изчезващото биоразнообразие

Според ново изследване, водено от природозащитната организация WWF, жизненоважните услуги, с които дивата природа осигурява ежедневния ни живот, не получават нужното обществено внимание. Експертите предупреждават, че този пропуск може да има пагубни последствия както върху околната среда, така и върху хората.

Публикуваното в списание Nature Reviews Biodiversity проучване показва, че концепцията за приноса на природата в нашите ежедневие и икономика е приета от науката, бизнеса и политиката. Според нея защитата на дадено местообитание или екосистема автоматично би запазила ползите от природата, на които разчитаме. Това предположение обаче пренебрегва значението на животинските видове, както и безбройните роли, които те играят за това да получим съответната екосистемна услуга.

От 18-те категории ползи, определени от Междуправителствената платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги (IPBES), изследването установи, че най-малко 12 се поддържат пряко от дивата природа. Те варират от материални – като храна, вода, поминък от риба или дивеч – до нематериални като екотуризъм, рехабилитация и чувство на удоволствие от досега с природата. Учените напомнят, че заобикалящата ни среда играе също и критична роля в регулирането на процесите в екосистемите. Едни от най-важните сред тях са: контрол на отношенията между хищници и плячка, опрашване на растенията, разпръскване на семена, както и намаляване на риска от различни заболявания.

Нада Тошева, ръководител на програма „Опазване на видове“ във WWF – България, коментира: „Последният доклад „Жива планета“ на WWF показва, че наблюдаваните популации на гръбначни животни са намалели средно със 73% от 1970 г. насам. Тези цифри демонстрират загуба на генетично разнообразие, което отслабва устойчивостта на дивата природа срещу изменението на климата, болестите и загубата на местообитания. Намаляването на броя на отделните животни или растения може да разстрои цели екосистеми, което да генерира неприятни последици за хората и икономиките“.

Показателен пример за ефекта от загубата на видове са северноамериканските морски видри и търговията с техни кожи през XIX век, което срива критично популациите им, причинявайки „експлозия“ от морски таралежи. Те пък унищожават водораслите, което води до тежки последици за рибните популации, местните рибарски общности и крайбрежните екосистеми, превръщайки района в по-уязвим на бури и намалявайки полезните ресурси.

Подобни ситуации не са чужди и на България. В недалечното минало сред изискванията за заверка на ловния билет било предоставянето на крака от хищни птици, което довело до тяхното изтребване. Това позволило развитието на високи популации от мишки и полевки. За техния контрол били използвани опасни фосфоорганични пестициди, които се натрупват в организма и водят до отложени във времето здравословни проблеми. В същото време загиналите от отровата гризачи бивали изяждани от други видове, което предизвикало срив и в техните популации. Така постепенно били ограничени естествените врагове на гризачите, които по естествен начин контролират пораженията върху селскостопанската реколта.

„Балансът между различните организми в природата е крехък. Макар тя да съумява да се справи с определени катаклизми, масовото унищожаване на видове рефлектира върху качеството на ресурси, които сме свикнали да приемаме за даденост, като чиста вода, въздух, храна и суровини за лекарства. Освен това дивите хищници контролират разпространението на зарази както в гората, така и сред домашните животни, тъй като превръщат болните индивиди в своя плячка“, разказва Александър Дуцов – старши експерт в програма „Опазване на видове“ във WWF – България.

Авторите на изследването призовават за по-голямо признание на приноса на дивата природа, което да намери отражение в глобалните политики за биоразнообразието. Проучването също така обръща внимание на пропуските в широкомащабното наблюдение, като подчертава, че напредъкът в развитието на сателитните технологии, изкуствения интелект и гражданската наука може да подобри знанията и уменията ни да използваме наличните ресурси много по-ефективно. Подобен напредък обаче изисква и по-голямо финансиране.

По информация на WWF - България

Лесотехническият университет с Академични оскариНа 17 януари 2025 г. се проведе деветата церемония по връчване на „Акаде...
20/01/2025

Лесотехническият университет с Академични оскари

На 17 януари 2025 г. се проведе деветата церемония по връчване на „Академичните оскари“ – престижни награди, които вестник „24 часа“ присъжда на водещите университети в България въз основа на рейтинговата система за висшите училища.
Сред 20-те отличени висши учебни заведения, заемащи челни позиции в своите професионални направления, беше и Лесотехническият университет. Ректорът на Университета доц. Христо Михайлов получи наградата и в своето слово подчерта:
„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. В нашия Университет всички ние работим, а не само мечтаем, и имаме своите резултати“.
Лесотехническият университет обучава студенти в осем професионални направления, като тази година получи две първи награди – в професионални направления „Горско стопанство“ и „Ветеринарна медицина“, две втори и една трета. Впечатляващ факт е, че 12 % от студентите са чуждестранни.
Особено значимо е отличието в специалност „Горско стопанство“, тъй като именно през 2025 г. се навършват 100 години от основаването на висшето лесовъдско образование в България.
Доц. Михайлов подчерта значението на сътрудничеството между университетите и бизнеса: „Подаваме ръка на бизнеса, колегите, другите университети и сродните специалности. Пътят към успеха е споделянето на ресурси, технологии, база, иновации и решения“.
Лесотехническият университет продължава да бъде лидер в своите направления, доказвайки, че традициите, качественото образование и иновациите вървят ръка за ръка.

Текст и снимки: Милена КРЪСТАНОВА – Лесотехнически университет

Ваня Тонова е нашият призьор с трета награда във фотоконкурса „Гората е в сърцето ми“, категория „Гора“.Родена е в София...
17/01/2025

Ваня Тонова е нашият призьор с трета награда във фотоконкурса „Гората е в сърцето ми“, категория „Гора“.
Родена е в София през 1984 г., завършва „Макроикономика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Любовта към фотографията наследява от баща си и снима още от ученическите си години. Сега това хоби е напът да се превърне и в професията ѝ. Подкрепяна от съпруга си и семейството, в което всички обичат природата и прекарват много време сред нашите гори и планини, тя никога не тръгва на излет, без да вземе фотоапарата си. По стъпките ѝ върви и 12-годишния ѝ син Александър, който обожава да снима водопади.
Ваня участва в много национални и международни конкурси с природна фотография. От 2024 г. е член на Националното сдружение „Фотографска академия Янка Кюркчиева“.
Пожелаваме ѝ да сбъдва мечтите си, а камерата и сърцето ѝ никога да не пропускат да усетят красотата на българската гора.

Д-р Георги Тахов остава министър на земеделието и храните в редовния кабинет На церемония в Народното събрание министъръ...
17/01/2025

Д-р Георги Тахов остава министър на земеделието и храните в редовния кабинет


На церемония в Народното събрание министърът на земеделието и храните
д-р Георги Тахов положи клетва, а след това поздрави досегашните си колеги и новоизбраните министри в кабинета на министър-председателя Росен Желязков по време на официалното предаване и приемане на властта в Министерския съвет.

„Земеделието е ключов сектор и е един от най-тежките ресори, но се радвам, че ще имаме възможност да продължим работата по стратегическите си цели, които заложихме през изминалите месеци – каза д-р Тахов пред екипа на Министерството на земеделието и храните, който го посрещна, след като прекрачи прага на Министерството като министър от редовния кабинет. – Преборихме се с много предизвикателства, което ще ни позволи заедно да работим в дългосрочна перспектива, за да реализираме максимума от поставените цели не само защото са важни за земеделските стопани, а и защото от това зависи продоволствената сигурност на страната."


По информация на Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, МЗХ
Снимки: МЗХ

17/01/2025

Петъчният разказ

„Живият пън“ от Георги РАЙЧЕВ

Малкият Сашко седна на коленете на баща си, прегърна го през шията и рече:
– Казвай сега, татко!
– Какво? – попита бащата зачуден.
– Забрави ли? – обади се и Милка. – За кютюка, нали обеща миналата неделя, че можеш да разкажеш приказка и за него?
– Аха, я гледай, забравил съм. Добре, ще ви разкажа, но почакайте да намисля.
Бащата тури пръст на челото си, помисли и започна.
– Слушай сега, Сашко. Най-напред запомни, че на български не се казва кютюк, ами пън. Кютюк е турска дума. Та, имало един пън… Не, не е така. Чакай… Имало едно време един дядо и една баба. Дядото бил много добър, а бабата – устата, неразумна и зла. Сиромах човек бил дядото. Имал само една стара къща без ограда, две малки ниви и две мършави кравички, с които орял нивите и прехранвал себе си и бабата.
В разградения двор освен ралото и колата имало един сух пън. Той бил от корена на старо дърво. По него стърчали като ръце дълги, сухи жили. Старецът го пазел от много години. Лятно време обичал да сяда на него като на стол, да отпочива и да пуши лулата си.
Една зима, като наближило Бъдни вечер, бабата внесла дървото в къщи и рекла:
– Нека стои тук, да поизсъхне от снега, че тази година ще го сложим на огнището да ни стопли.
Дядото много се натъжил, но нищо не казал. Вечеряли, угасили кандилото, легнали да спят. Бабата заспала, захъркала сладко-сладко, а дядото не можел да заспи. Мъчно му било за пъна. От огнището блещукал огън и огрявал изправения пън. Дядото го гледал, гледал и по едно време задрямал. Но сетил насън, че някой го дърпа за рамото. Отворил очи и останал смаян. Над него стоял къс и дебел старец с чорлава брада. Дрехата му била като кората на старо дърво, а над кръста до рамената му се подавали сухи черни ръце.
– Кой си ти и какво искаш? – попитал старецът със схванато гърло.
– Аз съм твоят пън – отвърнал многоръкият дебел старец. –Какво съм ви сторил, дядо Кандилко, та искате да ме изгорите?…
– Аз… аз… тя, бабата иска, аз не искам – промълвил старецът.
– Дядо Кандилко, ти си добър човек, искам добро да ти сторя. Помниш ли откъде ме изкопа в гората някога?
– Помня.
– Добре. Там наблизо има побит бял камък. Иди утре в гората и отмери точно средата между моето място и камъка. Там има сух пън на отсечено дърво. Изкопай го. Пъна донеси на бабата да се топли, а каквото намериш под него – запази го за себе си. Но помни – ако ме изгорите, зле ще патите, разбра ли?
– Разбрах, Пънчо, благодаря ти! –извикал старецът.
Бабата се събудила и го задърпала. Дядото отворил очи.
– Какво си се развикал такъв! – скарала му се тя.
Дядо Кандилко й разказал какво сънувал. Той наистина бил сънувал.
– Я го виж, пънът си стои до огнището. Сънувал си, защото дръпна повечко ракийца тази вечер. Спи да спим, че ми се спи.
Но дядо Кандилко все мислел за съня си. На утрото впрегнал кравите и отишъл в гората. Отмерил, каквото му казал дебелият старец, извадил сухия пън, а под него – пълно гърне с жълтици.
Дядото и бабата много се зарадвали. Напролет съборили старата къщурка и съзидали нова, на два ката, заградили двора и заживели честито. Но дядо Кандилко не забравил и пъна. Поставил го на най-лично място в гостната стая. Бабата много се ядосвала:
– Защо ми е този черен пън, за да ми грози новата къща? – думала тя. – Каквото имаме, от съня е, а не от пъна. Да го премахнем, да го изгорим!
– Не бива – отвръщал старецът, – той ни показа богатството и аз го почитам като пръв приятел. Нека стои, никому не пречи.
Дядото отишъл на пазар.
– Сега вече ще се избавя от омразния пън – казала злата баба. Примъкнала тежкия пън, изправила го на разгореното огнище, па излязла навън по работа.
Пънът обгорял от едната страна, наклонил се, паднал върху рогозката и я запалил. А рогозката подпалила къщата. Юрнали се всички хора да гасят. Но едва спасили малко дрехи и покъщнина. Цялата къща изгоряла до основи.
Върнал се вечерта дядо Кандилко. Видял какво е станало и с глас заплакал. На бабата нищо не сторил. Хрисим човек бил. Само й казал:
– Ех, жено, разбра ли сега, че който зло мисли, зло изпаща? – И пак подкарал кравите, да оре двете ниви и да прехранва злата баба.

Елмир Неделчев от София спечели нашата първа награда във фотоконкурса "Гората е в сърцето ми", категория "Диви животни"....
14/01/2025

Елмир Неделчев от София спечели нашата първа награда във фотоконкурса "Гората е в сърцето ми", категория "Диви животни". Пожелаваме му успешно дипломиране в специалността "Горско стопанство" на ЛТУ и още много красиви кадри!

Първият награден от нашия фотоконкурс "Гората е в сърцето ми" вече получи своята награда. Николай Шабарков на 33 г. от В...
14/01/2025

Първият награден от нашия фотоконкурс "Гората е в сърцето ми" вече получи своята награда. Николай Шабарков на 33 г. от Варна, който в момента живее и работи в София, ни изпрати красивия кадър на Чудните мостове в Родопите, с което спечели втора награда в категория "Гори".

На 31 декември 2024 г. почина инж. Васил МаринковРоден е на 01.01.1944 г. в с. Ваксево, Кюстендилска област. Завършва ВЛ...
10/01/2025

На 31 декември 2024 г. почина инж. Васил Маринков

Роден е на 01.01.1944 г. в с. Ваксево, Кюстендилска област.
Завършва ВЛТИ през 1977 година. Има следдипломна квалификация по лесоустройство.
Започва работа като инженер-проектант в „Агролеспроект“, където последователно е ръководител-група и началник на отдел „Лесоустройство“. Пенсионира се през 2008 година. През 2013 г. започва работа в „Призма Инфо“ ЕООД, като консултира всички ключови етапи от изработването на редица горскостопански планове.
Участва в множество програми за обмяна на опит в Полша, Германия и Чехословакия. Целият професионален път инж. Маринков преминава в стремеж за въвеждане на добри практики и усъвършенстване на процесите на планиране и управление на зеленото богатство на България.

Поклон пред светлата му памет!

През 2024 г. посегателствата в горските територии са намалели с над 60 %В сравнение с 2023 г. през изминалата 2024 г. по...
10/01/2025

През 2024 г. посегателствата в горските територии са намалели с над 60 %

В сравнение с 2023 г. през изминалата 2024 г. посегателствата в горските територии в страната са намалели с над 60 %. Служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, държавните предприятия и териториалните им поделения са извършили общо 631 000 проверки (при 612 171 проверки през 2023 г.). Инспекциите целят установяване на нарушения и осъществяване на превенция на посегателства в горските територии, с тях се проследява съхранението, транспортирането и преработката на дървесина, както и се следи за опазването на дивечовите популации по реда на Закона за лова.
Най-много проверки са извършени на превозни средства, транспортиращи дървесина, както и на обекти за добив и преработка на дървесина. В обектите за добив на дървесина горските инспектори са извършили с 6 % повече проверки в сравнение с 2023 година. В резултат на осъществения засилен превантивен контрол от ИАГ и регионалните дирекции по горите през изминалата 2024 г. броят на съставените актове за установяване на административни нарушения и наказания по Закона за горите се запазва относително непроменен – близо 5700 акта годишно. От шестте държавни горски предприятия и техните териториални структури през 2024 г. са съставени над 2100 акта.
Най-честите констатирани нарушения са свързани с транспортиране на дървесина: моторни превозни средства, извозващи дървесина без регистрирани или с неработещи GPS-устройства, превоз на немаркирана дървесина, транспортиране на по-големи количества дървесина и на непридружена с превозен билет. Установени са нерегламентирани дейности в горските територии предимно за добив на дървесина без издадени позволителни за сеч и за сеч на немаркирани дървета. През 2024 г. най-много нарушения на горското законодателство са установени в областите Видин, Велико Търново и София.

По информация на МЗХ

10/01/2025

Петъчният разказ

Из „В гората“ от Георги БОЖИНОВ

Метко казва:
– Гората е цялата моя… това все, дѐ го гледаш тука, всичкото… Директорът ми е дал карбланш… Ще го гътна всичкото… за колко мислиш? За петнайсет дни!… Ѐ с това… – Той повдига резачката и острите зъби на лентата замахват в дъга.
– Няма да си играем тука на лешници… А?… Всичкото тука… Картбланш. Аз съм си го избрал. Най-дебелото. И викам: за мойта група, братио! Ма това група ли е, вика. Старши на един човек, демек? Група, викам. Един – един. Не се смей, викам. Ти само кажи колко. Двайсет кубика на ден! – И се смее. Трийсет ти връзвам у кърпа, викам, и не се смей, после се смей! А ти какво – ще кажеш, иде Девети и прочее? Ударник и знаме. Знаме, викам, аз от лавката ще си купя, и „Ударник“ си купувам оттам, че такива пуша… Друго, викам, друго… Нещо по… Какво друго например, вика. Например, викам, пет-шест по сто на ръка. И едно телевизорче за у колибата, да ми играе и пее. Ааа, много е, вика… Е, викам, ти си знаеш. Много, малко — това е, ако ти арексва… Въртя, сука – няма къде. Кандиса. Ще кандиса, къде ще ходи на майната. Натясно е, хора няма, всичко слязло по селата на коситба и жътва и само ний сме останали. А отзаде го гони план и го настъпва по петите, и му духа у врата… Само да ме не метне – ще му резна главата като на пиле… Че аз съм се напатил от такива, дето много приказват, кога са на зор… Даскале, намират ли ти се цигари? Пробутай една насам. Може и две, няма да сбъркаш. Та така. План, братче. На Девети ела да гледаш какво става. Или парата – или шии ще падат!…
Така говори Метко. Демо нищо не говори. Той се навел и само чука с брадвичката, рядко ще откачи дума. В заканите на Метко едва ли има нещо вярно. Иначе той наистина работи здраво, признава му се. През две минути свири. Демо го следва мълчаливо и неотстъпно. Брадвата му се чува само когато моторчето спре. Но и тогава се чува някак невзрачно, като че кашля късо и придавено и все не може да се изкашля: ких-кух, ких-кух!… И в тая кашлица има нещо овче, нещо примирено със съдбата си.

03/01/2025

Петъчният разказ

„Забравена песен“ от Елин ПЕЛИН

Аз знаех една песен.
Трябва да е било много отдавна, още в детинството ми, защото не помня вече нито мелодията, нито думите. Сърцето ми се топи от спомена и копнее да долови и да се изпълни отново с тая сладка пролетна мелодия и тия пълни с тайнственост думи на моята песен, но не може.
И всеки път, когато изляза на полето, видя неговия пролетен празник, срещна взора на срамежливите теменуги, чуя над главата си песента на чучулигата, усетя младата милувка на вятъра, който закача зелените листа и танцува по поляните като момиче: всеки път, когато видя пръснати по черните угари, наведени над ралото бедните деца на майката земя и погледна тоя безкраен пейзаж от селца, пътища и речища, огрян от небесната усмивка — тогава в душата ми се наливат вълни от сладкото томление, от тържеството и надеждата, с които ме изпълваше някогаш моята малка песен. Моята забравена песен!
Есени, когато тежки мъгли легнат на небосклона, когато огнени и златни рани нашарят гората, когато птичките бягат, когато цветята мрат и тревата более, колко мъчно ми е тогава за моята забравена песен!
Каква беше тя? За моето детинство ли разправяше, моето малко селце ли рисуваше? Или то беше песента на бързата рекичка, при която си играех? Или това не било песен, а само тъй ми се струва? Може би това е мъничката другарка на детските ми игри, която сега тихо почива в своето малко гробче! Може би това е нежната майчина милувка, топлата майчина сълза!
Съществуваше ли тя, пял ли съм те, моя малка, мелодична, тайнствена песен, или това са били блажените сънища на едно мечтателно и болно дете?
Плаче ми се за тебе, моя забравена песен!
Дали ще си припомня някога думите ти, дали ще чуя пак твоята нежна полска мелодия?
Тогава, когато, уморен от живота, легна да си почина в гроба, освободен от хилядите предразсъдъци, които правят живота мъчен, от хилядите условности, които го правят суетен, когато над мене се зазеленее тревица и цъфне саморасла шипка, когато забравя всичко и моят ум престане да търси истината и да се тревожи от лъжата за добро и зло — тогава, в тая гробна тишина, аз вярвам, ще чуя тебе, моя сладка забравена песен, и под твоята тиха мелодия, и под твоите тайнствени и мили думи ще спя, ще спя тихо като на майчини си скути.

Да се сбъдне всичко, което си помечтаете в Новогодишната нощ! А ние си пожелаваме да сме заедно и през Новата година!
31/12/2024

Да се сбъдне всичко, което си помечтаете в Новогодишната нощ!
А ние си пожелаваме да сме заедно и през Новата година!

Address

Улица "Антим I" 17
Sofia

Opening Hours

Monday 09:00 - 17:30
Tuesday 09:00 - 17:30
Wednesday 09:00 - 17:30
Thursday 09:00 - 17:30
Friday 09:00 - 17:30

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Списание “Гора” posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Videos

Сушата покосява церови насаждения в община Тервел Това показа съвместна проверка на Лесозащитна станция - Варна, и Регионалната дирекция по горите в града. Лесовъдите ще наблюдават насажденията до началото на следващия вегетационен период, когато ще се установи процентът на увреждане в тях и ще бъдат предприети действия. През последните два месеца на територията на Североизточна България се наблюдава съхнене по цера - показват съвместни проверки на ЛЗС и РДГ във Варна. Здравословният проблем е констатиран и в семенни, и в издънкови насаждения без значение от възрастта. Заснемане с безпилотната летателна техника на Станцията на територията на Държавно горско стопанство – Тервел, показва засегната площ на увреждане в землището на с. Главанци. Причината според експертите е станалата вече „традиционна“ суша в Североизтока, която отслабва физиологично дори устойчиви дървесни видове, какъвто е и церът. До момента информация за съхнене на цера е подадена от ДГС - Добрич, и ДГС - Суворово. Данните в лесопатологичния модул на информационната система на Изпълнителна агенция по го

ЖИВАТА УКРАСА НА ГОРАТА С любезното съдействие на Ирина Жерева – PR на Югозападното държавно предприятие – Благоевград, ви предоставяме клипче, заснето от служители в едно от ловните стопанства на Предприятието. Искаме повече хора от страната да се насладят на тези кадри и да почувстват благодарност към грижовните стопани, които пазят горите и нейните обитатели. И призоваваме всеки гражданин - турист, берач на гъби и билки, дете и родител: „Пазете горите от пожар!“ Не палете огън в гората и край нея - не създавайте условия огнените езици да поглъщат зелената красота на нашата България! Не искаме красиви кадри от горски пожари! Искаме красиво и отговорно отношение към природата!

Shortcuts

Share

Category