25/12/2020
Честито рождество Христово. 🙂🙏🙌
“Исус Христос е бил гуру” (от книгата Наука за себепознанието)
В това есе духовният учител на Харе Кршна движението казва, че Господ Исус Христос е „син на Бога, представител на Бога,...наш гуру,...наш духовен учител”, но в същото време остро критикува тези, които сега претендират, че са последователи на Христос...
Шпимад-Бхагаватам твърди, че всеки истински проповедник на Божието съзнание трябва да има качествата титикша (търпение) и каруна (състрадание). В характера на Исус Христос откриваме и двете качества. Той проявявал такава търпимост, че дори когато бил разпъван на кръста, ни осъждав ликого. И бил толкова състрадателен, че се молел на Бога да прости на хората, които са опитвали да го убият. (Разбира се, те не са можели да го убият. Но са мислели, че той може да бъде убит, и така са извършили велико оскърбление.) Докато Христос бил разпъван на кръста, той се молел: „Отче, прости им. Те не знаят какво правят.”
Проповядващият Божие съзнание е приятел на всички живи същества. Господ Исус Христос е дал пример за това с учението си „Не убивай!”. Но християните обичат да тълкуват погрешно тази инструкция. Те смятат, че животните нямат душа, и затова могат спокойно да убиват милиарди невинни животни в кланиците. Затова, макар да има много хора, които претендират, че са християни, много трудно ще бъде да намерим дори един, който стриктно следва инструкциите на Господ Исус Христос.
Един ваишнава е нещастен, като гледа страданията на другите. Затова Господ Исус Христос се съгласил да бъде разпънат на кръст – за да освободи другите от страданията им. Но неговите последователи са му толкова предани, че да решили: „Нека Христос страда заради нас, а ние ще продължаваме да вършим грехове.” Те толкова силно обичат Христос, че мислят: „Скъпи Исусе Христе, ние сме толкова слаби. Не можем да се откажем от греховните си дейности. Затова те молим, изстрадай всичко вместо нас.”
Исус Христос учи: „Не убивай!” Но последователите му сега са решили: „Няма значение, нека убиваме!” – и отварят огромни съвременни, научнообезпечени кланици. „Ако в това има някакъв грях, Хрлистос ще го изстрада заради нас.” Това е най-отвратителното заключение.
Христос може да приеме страданията за предишните грехове на своите предани. Но преди всичко те трябва да се опомнят; „Защо трябва да карам Исус Христос да страда заради моите грехове? Нека прекратя греховните си дейности.”
Да допуснем, че човек, любим син на своя баща, е извършил убийство. И да допуснем, че мисли: „Ако ми наложат някакво наказание, баща ми ще го изстрада вместо мен.” Законът ще позволи ли това? Когато убиецът бъде арестуван и каже: „Не, не. Освободете ме и арестувайте баща ми – аз съм любимият му син!”, – мислите ли, че служителите на властта ще изпълнят молбата на този глупак? Той е извършил убийството. Но смята, че баща му трябва да понесе наказанието! Това разумно предложение ли е? – Не. Ти си извършил убийството – ти трябва да бъдеш обесен. По аналогичен начин, когато извършваш греховни дейности, ти трябва да страдаш – не Исус Христос. Такъв е законът на Бога.
Исус Христос е бил велика личност – син на Бога, представител на Бога. Той не е имал вина и все пак е бил разпънат на кръст. Той е искал да раздава съзнание за Бога, а в замяна на това те са го разпънали на кръст – такава е човешката благодарност! Хората не са могли да оценят това, което той е проповядвал. Но ние високо го ценим и му отдаваме цялата си почет като на представител на Бога.
Разбира се, посланието, което Христос проповядва, е съобразено със съответното време, място, държава и е подходящо за определена група хора. Но, разбира се, той е представител на Бога. Затова се прекланяме пред Господ Исус Христос и му отдаваме почитанията си.
Веднъж в Мелбърн ме посети група свещеници християни. Те попитаха: :Какво мислите за Исус Христос?” Аз им отговорих: „Той е наш гуру. Той проповядва съзнание за Бога, следователно е наш духовен учител.” Свещениците оцениха това много високо.
Всъщност всеки, който проповядва величието на Бога, трябва да бъде приеман за гуру. Исус Христос е един от тези велики личности. В писанията се казва, че всеки, който смята духовния учител за обикновен човек, има сатанински манталитет. Ако Исус Христос беше обикновен човек, нямаше да може да раздава на хората съзнание за Бога.
„Не убивай!” или „Не убивай хора!”?
В една монашеска обител близо до Париж, пред юли 1973 г. Шрила Прабхупада разговаря с кардинал Жан Даниело: „... Библията не казва: „Не убивай хора!” Тя казва в по-широк смисъл: „Не убивай!” ...Защо тълкувате това така, както ви е изгодно?”
Шрила Прабхупада: Исус Христос казва: „Не убивай!” Тогава защо християните убиват животни?
Кардинал Даниело: Несъмнено в християнството убимането е забранено, но ние вярваме, че между живота на човека и на животните има разлика. Животът на човека е свещен, защото човек е направен по подобие на Бога. Затова се забранява да се убиват хора.
Шрила Прабхупада: Но библията не казва: „Не убивай хора!” Тя каза в широк смисъл: „Не убивай!”
Кардинал Даниело: На човека му е необходимо да убива животни, за да има какво да яде.
Шрила Прабхупада: Не. Човек може да яде зърнени храни, зеленчуци, плодове и мляко.
Кардинал Даниело: А месо не?
Шрила Прабхупада: Не. За човешките същества е предназначена вегетарианската храна. Тигърът не идва да яде плодовете ви. Предписаната за него плана е животинска плът. А храната за човека са зеленчуците, продовете, зърнените храни и млечните продукти. Тогава как може да казвате, че убийството на животните не е грях?
Кардинал Даниело: Вярвам, че това е въпрос на мотивиране. Ако убиването на животно служи, за да се нахрани гладният, то е оправдано.
Шрила Прабхупада: Но да вземем например кравата: ние пием млякото й, следователно тя е нашата майка. Съгласен ли сте?
Кардинал Даниело: Да, вярно е.
Шрила Прабхупада: Така. Ако кравата е ваша майка, как може да насърчавате убиването й? Вие вземате мляко от нея, а когато тя остарее и не може да дава повече мляко, прерязвате гърлото й. Нима това е хуманно? В Индия месоядците са съветвани да убиват някои низши животни, като кози, прасета и дори биволи. Но убийството на крава е най-големият грях. Когато проповядваме Кршна съзнание, ние молим хората изобщо да не ядат месо и моите ученици стриктно следват този принцип. Но ако при някои обстоятелства се налага хората да ядат месо, те трябва да ядат месо от по-низши животни. Не убивайте кравите. Това е най-големият грях.
А когато човек е грешен, не може да разбере Бога. Най-важната задача на човека е да разбере Бога и да Го обича. Но ако си останете грешен, никога няма да бъдете способен да разберете Бога – а и дума не може да става да Го обичате.
Кардинал Даниело: Според мен това не е най-важната точка. Най-важното нещо е да обичаме Бога. Практическите заповеди могат да варират в различни религии. Шрила Прабхупада:Добре, в Библията практическата заповед на Бога е, че не може да убиваме. Следователно убиването на крави е грях за вас.
Кардинал Даниело: Бог казва на индийците, че убийството не е добро нещо, а на евреите казва, че...
Шрила Прабхупада: Не, не. Исус Христос учи: „Не убивай!” Защо тълкувате това, както ви е изгодно?
Кардинал Даниело: Но Исус позволява пасхално жертвоприношение на агне. Шрила Прабхупада: Но той никога не е поддържал кланица.
Кардинал Даниело: [Смее се.] Не, но той все пак е ядял месо.
Шрила Прабхупада: Когато няма друга храна, човек може да яде месо, за да не гладува. Това е друго нещо. Но най-греховно е постоянно поддържане кланици само за да удовлетворявате езика си. Всъщност не можете да имате човешка цивилизация, ако не спрете тази жестока практика да поддържате кланици. И макар че ибеването на животни понякога може да се налага, за да преживее човек, поне животното майка, кравата, не трябва да се убива. Това еу обикновено човешко приличие. В движението за Кршна съзнание ние не позволяваме убиването на никакви животни. Кршна казва: патрам пушпам пхалам тойам йо ме бхактйа прайаччхати – „На Мен трябва да Ми се поднасят с преданост зеленчуци, плодове, мляко и зърно.” [Бхагавад-гита 9.26] Ние приемаме остатъците от храната на Кршна (прасадам). Дърветата ни дават различни плодове, но дърветата не биват унищожавани. Разбира се, едно живо същество е храна на друго живо същество, нож това не означава, че можеш да убиеш майка си, за да се нахраниш. Кравите са беззащитни. Те ни дават мляко. Вие вземате млякото им – и след това ги убивате в кланицата. Това е греховно.
Ученик: Шрила Прабхупада, разрешаването на месоядството в християнството е основано на възгледа, че по-низшите видове живот нямат душа както човешките същества.
Шрила Прабхупада: Това е глупост. Преди всичко трябва да разберем кое свидетелства за присъствието на душа в тялото. Тогава ке можем да разберем дали човешкото същество има душа, а кравата няма. Какви са характерните черти на кравата и на човека? Ако намерим разлика в отличителните им черти, ще можем да кажем, че в животното няма душа. Но ако разберем, че животното и човешкото същество имат еднакви черти, как бихме могли да кажем, че животното няма душа? Основните характеристики са, че животното яде и вие ядете, животното спи и вие спите, животното се съвкуплява и вие се съвкуплявате, животното се самозащитава и вие се самозащитавате. Къде е разликата?
Кардинал Даниело: Ние допускаме, че животното може и да има същото биологично съществуване, както човека, но в животното няма душа. Ние вярваме, че душата е човешка душа.
Шрила Прабхупада: Нашата Бхагавадв-гита казва: сарва йонишу – „Душата съществува във всички биологични видове живот.” Тялото е като костюм. Вие носите черни дрехи, аз съм облечен в шафранена дреха. Но под дрехата ви се намира човешко същество и оз също съм човешко същество. Телата на различните
биологични видове живот са точно като разните видове дрехи. Има 8 400 000 биологични вида, или дрехи, но във всеки от тях има духовна душа, неразделно свързана с Бога частица. Да предположим, че баща има двама сина, които не са еднакво достойни. Единият може да бъде върховен съдия, а другият – общ работник, но бащата смята и двамата за свои синове. Той не прави разлика между тях, смятайки, че синът съдия, е по-важен от сина работник. И ако синът съдия каже: „Скъпи татко, другият ти син е безполезев. Нека да го заколя и да го изям”, – бащата би ли позволил това?
Кардинал Даниело: Не, разбира се. Но е трудно да приемем идеята, че всеки живот е част от живота на Бога. Има огромна разлика между живота на човека и животното.
Шрила Прабхупада: Тази разлика състои в степента на развитие на съзнанието. В човешкото тяло има развито съзнание. Дори дървото има душа, но съзнанието на дървото не е много развито. Когато отсечете дърво, то не се съпротивлява. Всъщност то се съпротивлява, но в много малка степен. Един учен на име Джагадиш Чандра Бос е изобретил апарат, който показва, че дърветата и растенията чувстват болка, когато ги отсичат. Ние и сами можем да видим това – когато убиват животното, то се съпротивлява, плаче, издава ужасни звуци. Така че това е въпрос на степен на развитие на съзнанието. Но душата се намира вътре във всички живи същества.
Кардинал Даниело: Но от метафизична гледна точка животът на човека е свещен. Човешките същества мислят на по-висша платформа, отколкото животните. Шрила Прабхупада: Какво е тази по-висша платформа? Животното яде, за да поддържа тялото си, и вие ядете, за да поддържате тялото си. Кравата яде трева на полето, а човешкото същество яде месо от огромните кланици, обзаведени със съвременна техника. Но това, че имате големи машини и ужасни зрелища, а животното просто си пасе трева, не означава, че само във вашите тела има душа, а в тялото на животните няма.
Кардинал Даниело: Но само в човешките същества наистина откриваме метафизични търсения на смисъла на живота.
Шрила Прабхупада: Да. Сега така метафизично открийте защо вярвате, че животното няма душа – това е метафизика. Ако мислите метафизично, това е много добре. Но ако мислите като животно, тогава каква полза има от метафизичните ви проучвания? Метафизично означава „над физичното”, с други думи, „духовно”. В Бхагавад-гита Кршна казва: сарва йонишу каунтейа – „Във всяко живо същество има душа.” Това е метафизично разбиране. Сега вие трябва да приемете за метафизични или ученията на Кршна, или третокласното мнение на някой глупак. Кое приемате?
Кардинал Даниело: Но защо Бог е създал животни, които да ядат други животни? Както изглежда, в творението има нещо грешно.
Шрила Прабхупада: Това не е грушка. Богът е много милостив. Ако искате да ядете животни, Той ще ви даде пълна възможност за това. Ще ви даде тяло на тигър в следващия ви живот, така че ще можете да ядете месо съвсем безпрепятствено. „Защо е нужно да поддържате кланици? Аз ще ви дам зъби и нокти на хищник. Яжте сега!” Така че месоядците ги очаква такова наказание. Месоядците в следващия си живот стават тигри, вълци, котки и кучета – за да получат по-добри възможности.
