19/03/2020
Идеята за DIDIt тръгна от вечертта на 11 октомври 2018 г в един Тайвански хотел до гарата в град Тайнан (https://en.wikipedia.org/wiki/Tainan). Tочно се бяхме стигнали до крайбрежния бряг, след като 19 часа по-рано далече-далече от брега бяхме потеглили от 2500 м да качваме най-високия на острова връх Юшан, 3952 м (https://en.wikipedia.org/wiki/Yu_Shan). Бяхме само две приятелки от детски години, без водач, без някакво особено оборудване, сателитен телефон или каквато и да е реална идея къде отиваме.
Единствено с раници и една пътека нагоре... и два заветни документа, които ни разрешаваха качването - от полунощ до 17 ч, когато да се върнем обратно. Документите бяха цяла епопея да се случат - на границата на невъзможното във времето и препятствията на азиатската система. Все пак ден по-рано имахме и последната заветна застраховка към разрешителните от полиция и горска дирекция, 2 места в заслона на начална точка. В заслона замъкнахме и куфарите от 10-дневното ни пътуване, от които извадихме само раници и планинска екипировка. За 14 часа се бяхме качили от 2500 на 3952, слезли на границата на разрешенето ни време по залез слънце обратно на изходна точка, но далече от населени места със следващ транспорт чак на сутринта и без повече възможност да преспим в заслона. Като по чудо на финала се прибирахме с две местни момичета, с които се срещнахме при тръгване в нощта и ни направиха снимка на старта за спомен. Тези две наши спасителки се прибираха към Тайнан и ни предложиха да ни качат в колата си и да ни свалят до брега. Е, като предлагаха и се чудеха как да вкараме 4 раници, щеки и т.н. в малката им дамска кола дори нямаха идея, че и 2 пътнически куфара трябва да подредят някак ;).
Все пак с геройски 'тетрис за багажа' в 17:30 потеглихме по криволичещия планински път от 2500 надолу и в 20:30 ч вече бяхме в цивилизацията, в чудесен хотел на крайбежието, отворили по една бира за наздравица. Стояхме след душ на леглата и дори нямахме думи, защото още ни оттекваше и не осъзнавахме какво ни се е случило за 20 часа. Онези концентрирани часове, в които проявяваш смелост, доста безразсъдство и много воля... и какво ли още не.
Тогава по мобилния на Дида дойде съобщение DidIt.
Тя се засмя и каза: "Нали разбираш шегата с името ми?!"
Разбрах и това така се закова в съзнанието ми, че не ми даде мира после.
Стана дълго, но го чувствам ВАЖНО точно сега да си пропомняме какво сме правили и на какво сме способни. Точно сега сме лишени от свободата да пътуваме, да се срещаме, притаили сме се в тишина, в твърда много информация и дезинформация, в самоизолация и несигурност за бъдещето ни.
Светът ни няма да е същия, когато и да се рестартира.
Но и сега е момента да си спомним кои сме всъщност. Всеки има своите DIDIt моменти и те не трябва да са непременно нещо геройско.
#1 e Tайван пътешествие в октомври 2018, за който ще се опитаме да разкажем със самоирония донякъде. И предизвикваме всеки да си спомни своите DIDIt моменти. Точно те са ни важни в момента, за да продължим към неизвестносста, която е пред нас занаред.
