27/05/2024
- Казвам се Цеца Ангелова Владимирова. На 23 години съм, от град Свиленград. Студентка съм по медицина 5-ти курс към университет „Професор д-р Асен Златаров” - град Бургас.
Относно коя съм аз, мога да кажа за себе си, че съм момиче от ромски произход, отраснала в ромската махала на Свиленград, доста притеснително, стеснително и срамежливо, не обичам много да говоря, но за сметка на това съм доста добър слушател. Всеки, който ме познава знае, че обичам да изслушам хората, техните притеснения и проблеми и се чувствам много доволна от себе си, когато успявам да помогна с каквото мога, било то и с просто един обикновен съвет. Освен това съм и доста борбено и ентусиазирано момиче и давам винаги всичко от себе си, за да получа това, което искам и да постигам това, за което мечтая. Дете на разведени родители съм. Майка ми и баща ми си имат отделни семейства и от четири годишна живея с моята баба, която е майка на баща ми и всъщностна на нея съм и кръстена. Когато бях на 8, дядо ми почина и останахме да живеем само двечките. Живеехме в доста лишения, но аз никога не съм била претенциозна. От нея научих, че животът е борба и ако искаш нещо трябва да се бориш, за да го получиш, да не очакваш нищо от никого, но да разчиташ най-вече на себе си и на Бога!
- Как реши да учиш в университет?
- Още от дете много обичам природата и разходките сред нея. Обичам цветята, дърветата, птичките и животинките. Разходките в такава хармонична и спокойна обстановка будят у мен възхищение и вдъхновение. Още по-голямо и силно възхищение и вълнение буди у мен обаче човешката природа. В училище чаках с нетърпение часоветепо ,,Човекът и природата“ и ,,Биология“. Детската ми щура глава беше изпълнена с голям интерес и любопитство какво се случва в човешкия организъм и как точно възникват болестите. Учителката ми по биология г-жа Севдалина Пейкова виждаше този силен, нестихващ интерес и силно ме насърчаваше и окуражаваше, че един ден от мен може да стане добър медицински специалист. От тогава започнах силно да мечтая, да вярвам и да се надявам, че въпреки трудните обстоятелства, които крещят толкова силно ,,Няма да се справиш“, ,,Невъзможно е“, ако продължавам да се боря за мечтите си, един ден те ще се превърнат в действителност. Отначало тръгнах доста плахо по този път, но с течение на времето виждах, че когато човек вярва силно, мечтае и работи върху мечтите си, нещата се подреждат по най-добрия възможен начин, дори много по-добър отколкото си е представял.
- Как се чувстваш в университета сега?
- Винаги съм си представяла как съм облечена с бяла престилка и лекувам хората, как им помагам, а те в знак на благодарност се прибират с усмивка на лицето и щастие в очите, излекувани.
Университетът и образованието са ключът, който отключва вратата към моите най-дълбоки мечти и желания. Затова съм благодарна и щастлива и се чувствам на правилното място, а именно в среда, в която имам възможността да изучавам специалността, която толкова много исках.
- С каквo трябваше да се справиш преди да станеш студент и какви трудности имаш сега?
- Най-големият проблем, с който трябваше да се справя бе финансовата трудност, но благодарение на предоставената ми стипендия през тези 5 години, този проблем бе решен. Освен това преди да стана студентка трябваше да се справя и с притесненията на моята баба, която до последно се опитваше да ме разубеди в решението ми да продължа да уча, поради финансовата ни нестабилност и тревожността ѝ относно това, че ще бъда сама в големия град и няма да се справя!Откакто съм студентка най-голямото ми предизвикателство е да успявам да усвоя максимално материала по различните дисциплини и да си взимам изпитите успешно. Крача гордо по пътя към успеха и се усъвършенствам като личност и човек, който може да бъде ролеви модел за подражание.
- Как попадна в стипендиантската програма на Фонд Активни граждани България и Тръст за Социална Алтернатива/Trust for Social Achievement?
- Като цяло за ТСА и Фонд Активни граждани научих от Зина Тенекеджиева, която тогава бе регионален координатор към фондация ,,АРЕТЕ“. Зина през годините е била неотлъчно до мен и ми е помагала винаги. Към края на 11-ти клас със Зина научихме, че може да имам възможността да бъда част от подготвителните курсове за ромски кандидат-студенти, които имат интерес към медицински специалности, подкрепен от ТСА. И всъщност на интервюто за приемане в курса за росмки кандидат-студенти за първи път се срещнах с екипа. След успешното ми преминаване през кандидатстудентските изпити и приемането ми в университет, разбрахме и за стипендиантската програма на ТСА и Фонд Активни Граждани, проучихме какво е нужно, за да кандидатствам и започнахме с подготовката на документите за стипендията.
- Как убеди комисията да те подкрепи?
- Доколкото си спомням първият етап за отпускане на стипендията беше подаване на набор от документи, който включваше и препоръки.Препоръка ми изготвиха професор Търнев, с когото се запознахме по време на подготвителните кандидатстудентски курсове и Радост Чапразова (директор на МФ ,,АРЕТЕ”), с която се познаваме от лагера за момичета от ромски произход през 2017 и националния лагер за младежи от ромски произход през 2018, на които участвах. Вторият етап включваше провеждане на индивидуално интервю с всеки от кандидат-стипендиантите. Мисля, че по време на интервюто комисията видя в мен плахо, но ентусиазирано и борбено момиче, което е готово да преминава през препятствията по пътя към сбъдването на мечтите си и може да бъде добрия пример за околните.
- Какво би казала на младите хора, които имат мечти, но нямат възможност да вървят по твоя път?
- На младите хора, които имат мечти, но нямат възможността, която се предостави на мен, бих казала на първо място да вярват, да мечтаят смело и не на последно място упорито да преследват мечтите си. Защото няма невъзможни неща за този, който вярва, а трудът и усилията никога не са напразни, но упоритият труд винаги бива възнаграден!
- Какво би направила, за да подобриш ситуацията конкретно на твоята общност в твоето населено място?
- Много от конфликтите между роми и лекари са поради причината, че чакат винаги до последния момент, и когато стане много зле положението, тогава посещават лекаря. Най-вече това се случва поради страха да не им кажат нещо лошо и да ги приемат в болница или пък да не им се открият някои неизлечими заболявания. Но не осмислят факта, че колкото по-рано се хване едно заболяване,толкова по-голям е шансът да се излекува. И всъщност лекарите не са магьосници, нито Богове, а хора, които имат знания и умея да спасяват човешки животи, но само когато се потърси тяхната помощ навреме. Друг е въпросът, че доста хора не са здравноосигурени и поради това нямат еднакъв достъп до лекарска помощ. Затова нещото, което искам да направя е да подобря комуникацията между лекаря и пациента и всички хора в България, независимо от произхода си да имат равен достъп до лекарска помощ. Освен това бих могла да насърчавам повече хора да посещават профилактични прегледи, които са съществена част от откриването на заболяванията в ранен срок, в който могат да бъдат излекувани. Смятам, че ако успея да направя това, би било голяма стъпка към подобряването на здравето и качеството на живот на хората не само от моята общност, а като цяло.
- Как щеше да се развие животът ти, ако не беше студентка, замисляла ли си се?
- Напоследък се замислям върху този въпрос и се чудя как наистина би могъл да се развие животът ми, ако се бях отказала. Мисля, че най- вероятно бих била вече семейна с две деца, а за професия ми е трудно да си представя, че бих могла да бъда нещо друго, освен медицински специалист. Не знам със сигурност, но би било нещо, с което бих била отново полезна на хората, а защо не и здраве медиатор, например.
- До тук добре, а сега накъде?
- Предстои ми трудна сесия, след която завършвам 5 -ти курс. След това 6-ти курс, който представлява 1 година държавен стаж. По време на стажа ще имам и държавни изпити, и живот и здраве ме очаква и дипломиране! Относно специализацията, не съм решила все още категорично, харесала съм си ня колко неща, от които се надявам, че през следващата година по време на стажа ще избера само едно и ще взема крайното решение. Обмислям след завършването на специализацията, с Божият а воля да започна работа в моя роден град - Свиленград, където има голям недостиг на медицински кадри. Мисля, че там е моето място близо до моите близки и семейство, където бих могла да бъда от полза и на хората от моята общност!
- Някой, на когото би искала да благодариш?
- На първо място бих искала да благодаря на Бога, че подреди нещата в живота ми по най-добрия начин. Без Него не бих могла да стигна до тук! На второ място благодаря на целия екип на Тръст за социална алтернатива за оказаната подкрепа. Благодаря и на всички преподаватели от училище, от подготвителния курс за ромски кандидат-студенти и разбира се, от университета. Специални благодарности към Зина Тенекеджиева, която е много близък до сърцето ми човек и е направила наистина много за мен! Тук е мястото да благодаря и на всички хора от семейството ми, на моя приятел (и бъдещ съпруг) Христо, който винаги ми е вдъхвал кураж и е вярвал в мен и възможностите ми и най-вече на моята баба, която с лишения ме е отгледала и е дала всичко от себе си да ме възпита. Без вас нямаше да съм това, което съм! Каквото и да кажа, думите не биха стигнали, за да благодаря на всички, които спомогнаха да стигна до тук!
Това е финалната, шеста година на програмата, подкрепяща студенти като Мария. Ако искате да научите повече и да подкрепите десетките студенти, които продължават да учат и след финала на програмата, може да се свържете с Тръст за Социална Алтернатива/Trust for Social Achievement.
Проект „Менторска подкрепа за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности“ и съпътстващата го стипендиантска програма се реализират от Тръст за социална алтернтива в рамките на Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014-2021."
Виж още в коментарите ⬇️
