Странджа фолк

03/02/2021

ФОЛКЛОРНИ ЛЕГЕНДИ НА БЪЛГАРИЯ!

На 03.02.1943 в с.Веселиново, община Тунджа, област Ямбол, е роден ВЪЛЬО НАЧЕВ - Солист на Ансамбъла на МВР и на МНО, лауреат на много награди в страната и чужбина:

Народен певец с неограничени певчески възможности в тракийската народна музика и български фолклор като цяло с Първа солистична категория.

Пее в Окръжния ансамбъл в Пловдив през 1960 год.

Прави записи в Радио Пловдив с оркестъра за народна музика към радиото, в който свирят музикантите - гъдуларят Янко Петров, кавалджията Васил Милев, тамбуристът Игнат Куков, гъдуларят Георги Гарджаров и мн. др. известни!

Носител на златен медал от Втори републикански фестивал и Спартакиада /1962/

Номиниран през 1967 на Първо място в Пловдивска област като изпълнител на народни песни.

През 1967г. печели Първо място на национален конкурс за народна музика и печели първа награда с екскурзия до СССР, където отива със съпругата си Мария Вълева.

С многобройни национални и международни участия в Европа, Молдова, Украйна и Сърбия като в Сърбия има издадена плоча с авторски песни и турнета в Нови Сад и Белград.

Солист на Ансамбъл "Пловдив", днешния Ансамбъл "Тракия", с главен художествен ръководител проф. Асен Диамандиев.
Солист на Ансамбъла на МВР и на Министерство на Отбраната. Участвал при посрещането на многобройни международни делегации по време на управлението на Тодор Живков и с песните си лично е посрещал в Пловдив първия космонавт Юрий Гагарин.

През 1968г. печели Първо място на национален конкурс от Концертна Дирекция "София" за избор на изпълнител, който да представи България във Франция с концерти в Париж и Дижон, както и да бъде международно продуциран, но тогавашното управление в България не му позволява да напусне страна и изпраща на негово място певеца Костадин Гугов, който е поддръжник на управляващите власти.

След 40 години на 30-31.05. и 01.06.2005г. сбъдва мечтата си да пее и посети Франция като солист-гост певец на събитието "Среща с България" в Ателието на Пабло Пикасо в Париж, благодарение на творческата активност на дъщеря си Надя Вълева (www.facebook.com/LadyNadyaValeva), която е Президент на Националната камара за мода на България (www.camaramoda.bg).

Въльо НАЧЕВ почина изненадващо от внезапна странична реакция от лекарства, ударили сърцето му в 13.30 часа на 11.04.2013г. в дома му в с. Царимир, община Съединение, Пловдивска област, на 70-годишна възраст.

Въльо Начев Вълев бе голям Демократ. Последните години от своя живот като пенсионер, той беляза и с внимание към рибарското си хоби, но винаги с отличен конкурентен улов.

За неговата светла и вечна памет съпругата му Мария Вълева и дъщеря му Надя Вълева учредиха фамилна ФОНДАЦИЯ за музика "ВЪЛЬО НАЧЕВ" (www.facebook.com/foundationvalyonachev) Мащабната национална и международна дейност на Фондацията включва Национален конкурс "С песните на Въльо Начев" (https://www.facebook.com/events/1577693295581775/), фестивала за авторски песни "Странджа фолк" (https://www.facebook.com/strandzhafolk/), благотворителното събитие "Царимирска софра" за подкрепа на музиканти-ветерани (https://www.facebook.com/tsarimirskasofra), национално-представителни Български Музикални Награди (https://www.facebook.com/BulgarianMusicAwards/) и мн.др.

Фамилната фондация ще популяризира неговите авторски 16 песни чрез ежегоден национален конкурс "С песните на Въльо Начев":

1. "Белила Неда дарове" (бърза):
https://youtu.be/gDyZRZzW2uw

2. Проводи Мирчо сватове - бърза

3. "Закичила Лала две бели лалета" (бърза):
https://youtu.be/eYOuznZ5J0s

4. Донка си платна белеше - бърза
5. Мари, Марино Маринке - бърза

6. "Слънцето трепти да зайде" (бавна):
https://youtu.be/ehxn9SWsXdU

7. Горе ле, горо зелена - бавна
8. Седнал е Марко да яде - бавна
9. Бързай, бързай Райне - бавна
10. Златко на чардак стоеше - бавна
11. Запяла е хубава Елена - бърза
12. Донка буля си думаше - бърза

13. "Мари Марийко, Кара Гьозлийко" (бърза):
https://youtu.be/v1cq5CX8dJU

14. Абре, Стояне, Стояне – бърза

15. "Кольо си Марга залюби" (бърза):
https://youtu.be/NXfZCdO9DZM

16. Абре, Вълко, Терзи Вълко - бърза

На снимката:
Въльо Начев в ателието на Пабло Пикасо, родната къща на Оноре дьо Балзак на ул. Гранд Огостюн 7 в Париж, Франция, 31-ви май 2005г. по време на премиерата на Националната камара за мода на България.

Харесайте и следвайте неговата официална фен страница:
https://www.facebook.com/…/a.5782223955328…/590346580987124/

Включете се в неговата официална група, тук:
https://www.facebook.com/groups/235418144064482/

Абонирайте се за негоия официален видео канал, тук:
https://www.youtube.com/user/ValyoNachev

In memory of the great Bulgarian folk singer Valyo Nachev ( Feb. 3rd, 1943 - April 11th, 2013) В памет на големия Български народен певец Въльо Начев

10/01/2021

Десетки бяха ентуасиастите, които играха в студената вода, наричайки за здраве и берекет

03/01/2021

Сурва, сурва година! Път дай, Снежко, да мина - да обходя къщята, да зарадвам децата.
Сурва, сурва година! със засмяна дружина ред по редом да ходим, вредом радост да водим.
Сурва, сурва година! Плод нечуван в градина, стада гойни в полята, чисто злато в нивята!
Сурва, сурва година! да похапнем от млина, да сме здрави и сити и доволни, честити!
Ран Босилек

Родната сурвачка се прави от дрян и това не е случайно. Дрянът е най-жилото дърво, то първо цъфти, последно връзва.

26/12/2020

През нощта срещу 25 декември в Странджа, както и в останалата част на страната, група момци ходят от къща на къща и пеят подходящи за случая песни, наречени „коледа”....

26/12/2020

https://www.tsarevo.info/kultura/strandzhanski-koledarski-pesni/

Традиционните странджански коледарски песни са едно безкрайно интересно и богато нематериално културно наследство. Вижте частица от него тук.

26/12/2020

Честито Рождество Христово! #БъдетеЗдрави и очаквайте първия национален фестивал Странджа фолк 2021 в град Ямбол

Каргонски коледари, Ямбол. Коледа 2019ръководител: Елиян Кисьов

13/12/2020

Странджа фолк е фестивал за авторски песни, който има за цел да популяризира богатия фолклор от региона на Странджа и българската народна музика. Автори са Mariya Valeva и Nadya Valeva, съпруга и дъщеря на народния певец Valyo Nachev/Въльо Начев. Създава се по негова идея и е неосъществена, до момента, негова мечта. Реализира се в негова памет и в чест на родния му край #Ямбол, който ще бъде ежегоден домакин и съорганизатор. Продуцент: Music Foundation Valyo Nachev

Всички права запазени! 2020

Красотите на България - Странджа

30/11/2020

Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция. Близо е до българското Черноморие. През годините е наричана Тратонзос, Салмидесос, Mons Asticus (Планината на астите), Хемимонт (в превод „Червена планина“), Парория.[1]

Географско положение, граници, големина

Странджа е разположена в източната част на историко-географската област Тракия. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина. На северозапад се свързва с Бакаджиците (в района село Стефан Караджово) и Дервентските възвишения (в района на село Странджа). Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 125 km, а ширината ѝ достига до 65 km. Общата площ на планината е около 10 000 km², от които на българска територия са около 35%, а на турска – 65%.
Релеф

Странджа е ниска планина. Релефът ѝ се характеризира с разлати ридове, ограничени от дълбоко всечени между тях речни долини. На наша територия се очертават два главни рида, ориентирани общо взето в посока запад – изток: Южен Граничен с най-висока точка на българска територия връх Градище (709,6 m) и северен Босна (връх Папия, 502 m), от който на север се отделят ниски и хълмисти ридове – Каратепе, Росен баир, Медни рид и Китка (Узунджа баир). Между двете била, по долината на река Велека е разположена историко-географската област Хасекията. Южно от с. Белеврен, отново на турската граница, се издига връх Арабаджи баир (709,6 m; 42.0604 сш; 27.1935 ид). На юг на турска територия е главното (основно) било на планината ориентирано от северозапад на югоизток. В него се намира най-високият връх на планината – Голяма Махиада или Махиада (Mahya Dağ, Махя даг), висок 1031 m в частта Карамустафа баир. На югоизток височината му постепенно намалява и завършва с връх Каратепе (484 m). По цялото било на планината от северозапад на югоизток преминава участък от главния вододел на Балканският полуостров между водосборните басейни на Черно и Егейско море.
Геоложки строеж, полезни изкопаеми, геоморфоложки особености

Планината е заета от т.нар. Странджански антиклинорий, който в ядката си е представен от херцински гранитни интрузии и палеозойска и мезозойска мантия, в която участват сенонски седименти и вулканити и внедрени с ларамийска възраст сиенит-монцонити. Във връзка с геоложкия строеж на планината са и богатите находища на полезни изкопаеми, най-важните от които са медните находища в района на селата Граматиково, Росен и Зидарово.

Геоморфоложкото развитие на релефа през плиоцена е свързано с две епейрогенни издигания. Тези два планационни етапа се потвърждават от добре изразените две денудационни нива в планината с понтийска (на около 450 m н.в.) и левантийска (на 300 m н.в.) възраст. Ритмичните издигания през кватернера и деференцираната екзогенна дейност на реките са спомогнали за формирането на съвременната долинна мрежа и серията от речни тераси. Пълният спектър на тези тераси дава възможност да се разкрият цялостно етапите в полицикличното развитие на релефа през кватернера. Те са сравнително добре запазени върху устойчивия субстрат на андезитите и върху силно изпечените от бившата вулканична ерупция сенонски варовици и мергели.
Климат и води

Климатът на Странджа е преходно-средиземноморски със силно черноморско влияние по североизточните ѝ склонове, което се потвърждава не само от високите средни януарски температури (от 2 до 3,2 °C), но и от значителните средногодишни валежни суми (от 500 до 1000 mm). Непосредствената близост до пътищата на средиземноморските циклони определя термичния и валежния режим, а добре изразеният зимен максимум на валежите потвърждава климатообразуващия ефект на Средиземно море.

Реките, водещи началото си от планината, се отличават с преобладаващо дъждовно подхранване (до 80%) и с незначително участие на снежното подхранване (до 20%). Максимумът на речния отток се проявява през февруари и е отражение на големите валежни количества през този период, на сравнително слабото изпарение и бързото разтапяне на снежната покривка. От друга страна минималният отток през септември е като последица от оскъдните валежи и значителното изпарение през този месец.

От планината водят началото си множество реки, принадлежащи към водосборните басейни на Черно и Егейско море: От най-югоизточната част на планината извира най-голямата странджанска река Ергене (ляв приток на Марица), в която отдясно се вливат множество реки, също извиращи от Странджа – Визадереси, Имралъдереси, Бургаздере, Еландере, Бабаескидереси, Куртдереси, Ченгерладереси (Тенедере) и др. Към Черноморския водосборен басейн се отнасят реките, течащи на изток и на север. Това са: Каландере, Напучдере, Буланъкдере и др. на турска територия и Резовска река, Велека (с притоците си Айдере и Младежка река), Китенска река (Караагач), Дяволска река, Ропотамо, Изворска река, Факийска река (с притоците си Даръдере и Белевренска река), Каракютючка река (приток на Средецка река) и др. на българска територия.
Почви, флора и фауна

Преобладаващите почви в планината са канелени горски, а по средното поречие на река Велека са характерни жълтоземните подзолисти почви.

В Странджа се срещат уникални растителни видове като Странджанската зеленика. Горите са от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и други) и субевксински гори от благун, цер и източен горун. Флората на планината е от 1665 вида, като има десетки реликтни и ендемични растения. Фауната на Странджа има 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната ѝ фауна е най-богатата в българска защитена територия – 263 вида. Растенията, които растат в Странджа, са: бор, смърч, ела и др.

От 26 юни до 5 юли 1985 г. Биологическият факултет на Софийския университет провежда природонаучна експедиция за изследване фауната и флората в определени части от планината. Събрани са ценни сведения и материали за изучаване на египетския лешояд, бухала, гарвана, крехара, както и над 80 вида висши растени.[2] До 1980-те години орнитофауната на планината ‒ една от най-богатите в България, бе слабо изучена.[3] В следващите години изключителен принос в опознаването на птичия свят и в опазването на странджанската природа има доц. Боян Милчев.[4][5][6][7][8][9][10]

Селища

Странджа е най-слабо населената област в България – едва 10 души на квадратен километър. На българска територия в планината и по Черноморското крайбрежие са разположени 4 града: Малко Търново, Царево, Приморско и Ахтопол и няколко десетки предимно малки села, а на турска територия има 5 града: Малък Самоков (Демиркьой), Кофчаз, Лозенград (Къркларели), Бунархисар (Пънархисар) и Виза (Визе) и множество села.
Природен парк „Странджа“

Основна статия: Странджа (парк)

На територията на планината се намира Природен парк „Странджа“ (обявен за парк през 1995 година със 116 136,2 хектара той е най-голямата защитена територия в България). На територията на Парка попадат и резерватите: „Витаново“, „Силкосия“, „Средока“, „Тисовица“ и „Узунбуджак“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B0

Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция. Близо е до българското Черноморие. През годините е наричана Тратонзос, Са...

30/11/2020

Strandzha (Bulgarian: Странджа, also transliterated as Strandja, pronounced [ˈstrand͡ʒɐ]; Turkish: Istranca [istɾand͡ʒa], or Yıldız [jɯɫdɯz]) is a mountain massif in southeastern Bulgaria and the European part of Turkey. It is in the southeastern part of the Balkans between the plains of Thrace to the west, the lowlands near Burgas to the north, and the Black Sea to the east. Its highest peak is Mahya Dağı (Bulgarian: Махиада, Mahiada) (1,031 m or 3,383 ft) in Turkey, while the highest point on Bulgarian territory is Golyamo Gradishte (Bulgarian: Голямо Градище) (710 m or 2,329 ft). The total area is approximately 10,000 km2 (3,861 sq mi).

The name of the massif allegedly derives from Istranca, the former name of the municipality of Binkılıç in Çatalca district, Istanbul province.

Geography and climate
Topographic map of Strandzha and Sakar

The climate of the area is considerably influenced by the Black Sea and is predominantly humid continental in the mountains and humid subtropical at the coast. Major rivers in the area are the Veleka (147 km or 91 mi long) and the border river Rezovska (112 km or 70 mi long).
Strandzha Nature Park

Strandzha Nature Park, established in 1995 in the Bulgarian part of the massif, is the largest protected area in Bulgaria, embracing 1,161 km2 (448 sq mi), or about 1% of Bulgaria's total territory.
History and culture

Inhabited by the Thracians in antiquity, Strandzha is an area with a large concentration of ruins of Thracian sanctuaries, sacrificial altars, dolmens, and other archaeological objects.

The mountains were the site of the Bulgarian Preobrazhenie Uprising of 1903 that was crushed by Ottoman troops. The current Bulgarian-Turkish border in the region was established after the Balkan Wars of 1912-1913, when the northern part of Strandzha became part of Bulgaria.

Culturally, the Bulgarian part of Strandzha is known for the specific architecture that can be observed in Malko Tarnovo, Brashlyan, and most other villages, the rich folklore and distinctive rituals, such as nestinarstvo (barefoot dancing on live embers), that preserve pagan elements.
Flora and fauna

The Strandzha Mountains have a rich and diverse flora and fauna, unique within Europe. 50% of Bulgaria's flora can be observed in Strandzha Nature Park and the area has 121 habitat types. In Strandzha over 600 species of invertebrates are found, as well as over 400 species of vertebrates, 41 species of freshwater fish, 10 species of amphibians, over 20 species of reptile, more than 130 species of breeding birds, and over 60 species of mammals.[1]

One of the reasons for the abundance of flora and fauna is the area's location at a bio-geographical crossroad between the European and Asian continents.

The plant communities in Strandzha developed before Europe was separated from Asia by the formation of the Bosporus Strait that now connects the Black Sea with the Mediterranean Sea. Land-ice never reached Strandzha during the ice-ages of the Pleistocene and the Holocene. This lack of glaciations helped create the circumstances in which flora characteristic for the Tertiary period on the European continent has been preserved in Strandzha.

Honour
Strandzha Glacier on Livingston Island in the South Shetland Islands, Antarctica is named after Strandzha Mountain.

https://en.wikipedia.org/wiki/Strandzha

Strandzha (Bulgarian: Странджа, also transliterated as Strandja, pronounced [ˈstrand͡ʒɐ]; Turkish: Istranca [istɾand͡ʒa], or Yıldız [jɯɫdɯz]) is a mountain massif in southeastern Bulgaria and the European part of Turkey. It is in the southeastern part of the Balkans between the ...