Самадхи समाधि

30/11/2024

05/10/2024

Може би една от най-невероятните скулптури в света. Създадена е от неизвестен френски скулптор през 19 век. Съхранява се в индийския музей Салар Джанг.
Има известна скулптура, наречена „Двойна статуя на Мефистофел и Маргарита“. Факт е, че от едната страна на статуята е изобразена мъжка фигура, а от другата - женска. Зад скулптурата има голямо огледало, за да можете да видите и двете фигури и да оцените умението на автора на това необичайно творение. Скулптурата е създадена от едно парче древно яворово дърво.
Miroslav Ivanov

17/09/2024

ТРИ СЕСТРИ

Живели някога три сестри Вяра, Надежда и Любов. Хората ги обичали и навред посрещали. Любовта все била напред, там дето минавала Любовта, хората веднага призовавали и Вярата и Надеждата. Завидяли сестрите Вяра и Надежда на така популярната си сестра Любов. Не може все нея да търсят и винаги чрез нея да приемат и Вяра и Надежда.
Да я удавим! - казала Надеждата. Когато я няма Любов, хората ще търсят само нас.
Хитра си! Отвърнала Вярата, ако я удавим, хората търсейки я ще изправят теб Надеждата напред, а аз ще вървя след теб като бито кутре. По - добре да я направим грозна, да я наклеветим и окаем, така че хората сами да се отвърнат от нея, Любовта. Да не я търсят, да не я пожелават. Когато хората се отвърнат от нея ще им останем само ние - Вярата и Надеждата.
И започнали да кроят планове как да подхлъзнат сестра си Любовта. Ще подшушнат на хората, че да си влюбен е глупаво, ще им покажта как Любовта е измамница и под красивите и червени воали се крие несъвършена грозна плът. Ще посочват всичките и грозни белези, та хората да не я припознават за красива и да я пренебрегват с Вярата и Надеждата за богатства и жълтици. И така докато крояли женските си планове настигнало ги Щастието. А то вървяло тихо след Вярата и Надеждата и без да иска дочуло кроежите им... Па рекло:
- Тая няма да стане момичета! Казвам ви го аз Щастието, моето име всеки назовава и вика, но никой не ме забелязва, дори когато седя на трапезата им. Хората са слепи за мен, виждат само вас трите, но ще ви кажа, ако им отнемете Любовта те няма да потърсят нито Надеждата, нито Вярата в сърцата си, а аз Щастието ще стана съвсем невидим и непотребен.
Няма ли я Любовта, да може да я разкаже едното сърце на другото... хората не сещат Щастието си, дори да е седнало на трапезата им.
Имат нужда да го споделят, а само Любовта го може.
Убиете ли любовта, убивате и хората. Без Любов и ти Вяра, и ти Надеждата ще сте напълно безполезни!
Рекло им Щастието и затропало с тояжката си по прашния път.

из Дневниците на Пълната Нула

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на ИМЕНИЦИТЕ ❣

14/09/2024

Каква беше тайната на жената, за която почти всички мъже в Европа искали да се оженят, включително Ницше и Фройд
В историите на красивите жени винаги има някаква мистерия как са успели да спечелят сърцата на мъжете, често без да имат шикозен външен вид. Луиз Саломе е от онези жени, които са създали историята не само като писателка, философ и автор на скандалния бестселър Еротика, но и като човек, който не се страхува да предизвика обществото и да покори сърцата на много мъже.
Разгледахме биографията на една жена, чиято съдба е свързана с имена като Ницше, Фройд и Рилке, с голям интерес и нямаме търпение да я споделим с вас.
Лу Саломе - умен, смел и независим
Луиз е родена в Санкт Петербург през февруари 1861 г. Дъщерята на генерал Густав фон Саломе, който по това време е бил вече над 50 години, и най-малкото дете сред 5-те по-големи братя - не е изненадващо, че е израснала в атмосфера на абсолютно мъжко обожа Какво не можеше да не се отрази върху характера и съдбата ѝ.
На 17-годишна възраст Саломе започва да преподава теология, философия, френска и немска литература от холандския проповедник Хендрик Гийо, който е с 25 години по-голям от Именно той скъсява "Луиза" на "Лу" - име, което е писано да бъде известно. Младата Лу толкова обърна главата си на свещеник, че дори ѝ предложил да се омъжи за него, обещавайки да напусне вече съществуващото семейство и служение. Нищо обаче не се получи.
Луиз е била възхитена от жени бунтовници, като Вера Засулич. В Швейцария Лу учи философия, в Италия посещава курсове за еманципирани жени. В Рим тя се запознава с философа Пол Реу, който също поиска брак за него. Но тя отказа, предлагайки да заживеем заедно и да живеем като приятели.
През 1882 г. Реу представя Саломе на приятелката си Ницше, която е пленена както от интелигентността, така и от красотата ѝ. Тримата се сприятелиха, отделяйки време за интелектуални разговори, съчинения и пътувания. Ницше също ѝ предлага предложение – и също е отхвърлен.
Известната снимка на Саломе, която преследва Реу и Ницше, окована за каруца с камшик, е направена около това време. Ницше каза, че тя е най-умната от всички хора, които някога е срещал. Казват, че дори е използвал чертите ѝ в "Заратустра". Но сестрата на Ницше Елизабет беше абсолютно против всички тези връзки и след избухването на конфликта с Лу остава само Рейо. Ницше никога не се омъжва.
През 1886 г. Луиз неочаквано се омъжи за всички. Неин избран е Фридрих Андреас, университетски професор, практикуващ източни езици. Той беше с 15 години по-голям от Лу и беше решен да я направи своя съпруга. Първоначално го отхвърлиха. В ярост той грабна ножа от масата и се нарани в гърдите. Лу беше впечатлена от това и тя се съгласи да се омъжи за Андреас. Вярно е, при едно условие: без физическа интимност. През 43-те години, през които са живели заедно, според биографите, които внимателно са изследвали всичките ѝ дневници и лични документи, това никога не се е случва
Все пак Луиз влиза в интимна връзка с мъж. Той се оказа Джордж Ледебур, един от основателите на Социалдемократическата партия в Германия и марксисткия вестник "Forwarts". Но уморен от скандали и от съпруг, който се опита да се самоубие отново, и от нов любовник, Лу ги зарязва и двамата през 1894 г. отива в Париж. Въпреки многобройните предложения на ръка и сърце, тя никога не е мислила за развод и винаги първа е зарязвала мъжете. Литературните ѝ дейности я доведоха до слава.
На 36 години Саломе се запозна с начинаеща поетеса, 21-годишната Рилке. Пътували заедно в Русия, тя го научи на руски. Рилке, както много други любовници на Лу, живя с нея и съпруга ѝ в дома им. 4 години по-късно Лу заряза и него, т. К. той, както много други, искал тя да подаде молба за развод. Рилке каза, че без тази жена никога нямаше да може да намери пътя си в живота. Но те останаха приятели за цял живот, пишат си съобщения с години.
През 1905 г. прислужницата на съпруга ѝ му роди дъщеря. Лу остави неомъжено дете в къщата и няколко години по-късно я осинови. Това е момичето, Мари, което в крайна сметка остана с нея на смъртна присъда.
Лу Саломе беше запалена по психоанализата, тя сама я практикуваше, докато работеше с пациенти. Зигмунд Фройд, с когото се запознаха на Международния психоаналитичен конгрес, не можа да ѝ устои, въпреки че тогава вече беше на 50. Фройд, със своята емоционална чувствителност, не претендира за притежание над нея, затова са били истински приятели дълги години.
Луиз Саломе почина на 75-годишна възраст, оцеля много от любовниците си. „Каквато и болка и страдание да донесе животът“, написа тя малко преди смъртта, „трябва да я поздравим въпреки това. Който се страхува от страданието, се страхува от радостта. "
Казват, че такива жени се раждат веднъж на 100 години, а дори и по-малко.

13/09/2024

„Ако квантовата физика не ви е разтърсила из основи, значи нищо не сте разбрали от нея. Всичко, което наричаме реално, е изградено от неща, които в никакъв случай не могат да се нарекат реални.“

– Нийлс Бор.

Квантовата физика ни казва, че обкръжаващият ни свят не е нещо твърдо и неизменчиво, както ни се струва.

Обратното – то е нещо непрестанно променящо се, построено на нашите индивидуални и колективни мисли. Това, което смятаме за истина, на практика е илюзия, почти нещо като цирков трик.

От какво са направени телата ни? От тъкани и органи. А от какво се състоят тъканите и органите? От клетки. От какво са направени клетките? От молекули. От какво молекулите? От атоми. От какво са атомите? От субатомни частици. Какъв е състават на субатомните частици? От ЕНЕРГИЯ!

Всички ние сме чиста енергия – светлина в най-красивото и разумно въплъщение. Енергията под повърхността постоянно се променя, но под контрола на могъщия ни интелект.

Всеки от нас е едно звездно могъщо човешко Същество.

Ако можехме да се видим под мощен електронен микроскпоп и да проведем експерименти над себе си щяхме да се удебим в това, че сме съставени от постоянно променяща се сгъстена енергия във вид на електрони, неутрони, фотони и т.н.

Никой обект не съществува самостоятелно от този, който го наблюдава! Така че нашите наблюдения, нашето внимание към нещо, нашето намерение буквално създава конкретния обект.

Нашият свят се състои от дух, разум и тяло. Всеки от тези три елемента изпълнява функция, която е уникална и недостъпна за останалите. Това, което виждат очите ни и усеща тялото ни, това е физическият свят, който ще наричаме Тяло. Тялото – това е ефект, създаден по някаква причина. Конкретната причина – това е мисълта. Тялото не може да създава. То може само да усеща и да бъде сетивно – това е неговата уникална функция.

Мисълта не може да усеща. Тя може само да мисли, да създава и да обяснява. Тя се нуждае от свят на относителността (физическият свя, тяло), за да усеща себе си.

Тялото няма властта да създава, макар и да се внушава такава илюзия. Точно тази илюзия става причина за много разочарования. Тялото – това е просто резултат и не е в негова власт да стане причина или да създаде нещо.

Енергията в природата никога не се губи, тя само преминава от един вид в друг оставяйки информационен отпечатък с ниска ентропия върху заобикалящата среда – ентропията е дял от физиката и философията изучаващи хаоса и безпорядъка.

Основавайки се на този първичен физичен закон, излиза че същността ни е информационна единица, стремяща се да запази съдържанието си за максимално дълго време, като част от нея се предава в околната среда и материя.

Бианка Павлова

29/08/2024

НЕ ЧУКАЙ!

Не чукай! Няма я! Замина!
По тъмно си събра нещата
Взе само себе си. Замина!
В една торба събра тъгата

Не чукай! Ключът е отвътре.
И твоят няма как да пасне
Надеждата на екс гаврътна
ТЯ пак отказа да порасне.

Не чукай! Няма я! Замина!
Взе вярата си и отпраши
Мечтаеше си за градина
За слънце, рози и „Хаваши“

Не чукай! Стаята е празна...
Избра „мечти“ и просто тръгна
Вземи си чук, длето и ваза
Букет любов на тръгване остана

Не чукай! Влез със взлом!

24/08/2024

"А аз се питам: „Кой е сънувал? Кой е сънувал тази история? Тя? Той? Двамата? Всеки за другия? И от кой момент истинският живот се е превърнал в тази извратена фантазия? Когато влакът се е плъзнал под Ламанша? По-рано? Сутринта, когато тя е обявила, че заминава за Лондон? Още по-рано? В деня, когато е срещнала в кабинета на графолога сервитьора от кафенето в нормандския град? Или още по-рано? Когато Жан-Марк й е изпратил първото си писмо? Но пращал ли ги е наистина тези писма? Или ги е писал само във въображението си? В кой момент точно истинското се е превърнало в неистинско, действителността във фантазия? Къде е била границата? Къде е границата?“.

Виждам двете им глави в профил, осветени от малка нощна лампа — главата на Жан-Марк с тила на възглавницата, главата на Шантал, сведена десетина сантиметра над него.
Тя казва:
— Вече няма да те изпускам от поглед. Ще те гледам непрекъснато.
И след малко:
— Страх ме е, когато мигам. Страх ме е, че през секундата, в която окото ми загасне, на мястото ти ще се плъзне змия, плъх, друг човек.
Той се опитва да се поизправи, за да я докосне с устните си.
Тя клати глава.
— Не, искам само да те гледам.
И после:
— Ще оставя лампата да свети през цялата нощ. През всички нощи.

Край

из "САМОЛИЧНОСТ"
Милан Кундера

23/08/2024

ДА ЗНАЕШ, КОЕ Е ЗАБЕЛЕЖКА и КОЕ КРИТИКА... ЗАЩОТО... ТРЯБВА ДА ЗНАЕШ...

„Ще плащате за всяка дума“ – не за цяло изречение, вече е късно – всяка дума. Всяка изпусната дума, тя ще те гони. Някои мислят, че като кажат „извинявай“ и че се решава въпроса.
Не! Ти с думи може да убиеш някой човек. Няма „извинявай“! Трябва да започнеш искрено да тренираш, за да се освободиш, да станеш неспособен да обиждаш, да критикуваш, да завиждаш и както казах и преди – да знаеш кое е забележка и кое е критика, защото трябва да различаваш."

Елезар Хараш - из Чистото Слово
------------------------

Бъдете внимателни с ДУМИТЕ! Вашата реч е отговорност!
Думите са шепот. Обич. Камшик. Грижа. Музика. Война. Оръжие. Плач. Щастие. СИЛА. ВСУЕ!

Ти БЪЛГАРИНО, говориш и пишеш с кода на живота.
Всяка буква, носи енергия. Всеки звук е клетва, руна, магия.

НЕ СЛОВОБЛУДСТВАЙ!
Всяка фраза - написана и изречена с писменината Българска е нота във вселенската музика.
Не създавай звукова ОРГИЯ!

Дневниците на Пълната Нула

на изображението:
стр 180-184
д-р Стефан Гайд в книгата
„Тракийското Писмо ДЕКОДИРАНО IV“

12/08/2024

ЛЮБОВТА е демон.
"Вярвам само в демоните на човека!" каза някой... някъде... не помня вече. Платон е гениален... Е! Защото все още се чете 2300 г всякакви философи се упражняват върху писанията му. Удобно!
И стигаме пак до онази тъпа фраза...
"Какво е искал да каже Авторът?"
Ала ТОЙ го е казал, защо е нужно да се тълкува... кой както му хрумне! Горкия Платон, ако можеше да стане от пепелта и да попсува :(

"Ерос е демон
Велик демон, Сократе. Понеже всяко демонично същество е нещо средно между бог и смъртен. "

Тези, които носят плодовитостта в тялото си, се обръщат повече към жените и по този начин те осъществяват любовта, като чрез създаване на деца си спечелват во веки веков, както те мислят, безсмъртие, спомен и щастие. А пък тези, които носят плодовитостта в душата си – да, има и такива – каза тя, -които оплождат в душата – и то много повече, отколкото в тялото – това, което й е присъщо и да го зачене, и да го роди. А какво й е присъщо? – Мисъл и останалите добродетели. Между тези хора са без съмнение и всички поети, които са творци, а между занаятчиите тези, които наричат изобретатели.
Но най-значителната и най-красивата изява на мисълта е тази, която се отнася до уреждането на държавата и изобщо на живота и чието име е именно благоразумие и справедливост. И всякога, когато между тези хора някой още от млада бъде плодовит в душата си, понеже е божествен, и като му настане възрастта, го обхване желание да създаде и роди, той обикаля и търси красивото, в което би създал нещо, което никога не би направил в грозно. В този момент на проява на плодовитостта той обича повече хубавите, отколкото грозните тела, а попадне ли на красива, благородна и талантлива душа, той се радва извънредно много на това двойно съчетание и при един такъв човек той е пълен с речи за добродетелта, с какво трябва да се занимава, за какво да заляга един достоен мъж и се заема да го обучава. Понеже, свързвайки се, мисля, с този красив човек и общувайки с него, той създава и ражда това, с което отдавна е плодовит, и присъствайки и отсъствайки, той мисли за това и заедно с другия отхранва рожбата. Така че такива хора имат помежду си много по- силно общуване, отколкото е общуването с децата ни, и много по-здраво приятелство, понеже техните общи деца са по-красиви и по-безсмъртни. Всеки би предпочел да има такова, а не човешко поколение."

Из "ПИРЪТ" Платон

Кадър от филма „За любовта и други демони“ на режисьора Илда Идалго по романа на Габриел Гарсия Маркес

09/08/2024

🥇ВЕЛИК БЪЛГАРИН, РОДЕН ОТ БЪЛГАРСКА МАЙКА ЮНАШКА‼️🇧🇬

🥇ОЛИМПИЙСКО ЗЛАТО ЗА БЪЛГАРИЯ ПО ВДИГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ ДО 89кг.‼️🥇

🥇🇧🇬‼️ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ‼️🇧🇬🥇

🇧🇬‼️"... Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка; ..." ‼️🇧🇬

06/08/2024

...разкажи на всичките си деца, че никой от плът не е истински праведен пред лицето на господа...

из Книга на Енох

Скритата История

06/08/2024

ВЪЗРАСТТА НЕ СЕ СЪДЪРЖА В НАШАТА ДНК
Стареенето е програма за контрол над Съзнанието. Лъжа е, че хората умират от старост, защото „възрастта“ на нашето ДНК в нашите клетки не съществува.
Нашите телесни клетки се обновяват постоянно, дори и при възрастните хора. Има много грешки в клетъчното възпроизвеждане, но винаги има биологично-емоционална причина за нашата смърт. Не е толкова лесно човек да умре.
Хората не умират от старост или болест, хората умират от емоционалните си конфликти, довели до това стареене и след това до смърт.
Няма възраст за нашето ДНК, ние създаваме граници с годините, в които тялото ни умира.
Стареенето идва от негативното мислене и ниското състояние на вибрационна доминация.
Ако нямаме ограничаващото убеждение, че е нормално да остаряваме, тогава няма да остаряваме или поне не със скоростта, с която остаряването е „нормално“.
Това защото:
✅Кожата ни се обновява на всеки 3 месеца.
✅ Кръв - На всеки 6
✅ Белите дробове се обновяват всяка година.
✅ Черният дроб се възстановява за 18 месеца.
✅ Мозъкът напълно възстановява клетките си на всеки 3 години.
✅ Скелетът се регенерира напълно за 10 години.
✅ Всеки мускул и тъкан се регенерират за 15 години.
✅ Дори нашата личност се обновява на всеки 7 години.
Ние трябва да осигурим регенерацията си по всякакъв начин – с храна, въздух, вода, които носим, и най-вече с мисли и информация за себе си.
Старателно скрита от нас тайна е, че нашата ДНК не съдържа данни за нашето остаряване.
Програмата за остаряване се създава изцяло от нас в нашите глави, чрез нашите убеждения и убеждения, придобити в средата, в която сме родени, растем и живеем.
Толкова сме вкоренени, че вярваме, че това е нормален начин да живеем, остаряваме и умираме.
За наше щастие реалността е съвсем различна.
Не е тайна, че когато сме изгубени в миналото, винаги гледаме към бъдещето.
И всъщност е важно да оставите миналото зад себе си и да продължите напред, да живеете и да промените настоящето в ума си.
изт: Пътеки през Вселената

06/08/2024

Тайните тунели под Египетския Сфинкс

Едгар Кейси (1877-1945) е американски мистик и медиум, известен със способността си да навлиза в състояние, подобно на транс и да предоставя информация по широк кръг от теми, включително здраве, духовност, прераждане и пророчества. Въпреки че през годините има много легенди и приказки за тайни проходи и стаи под Сфинкса и пирамидите, никой не е допринесъл повече за съвременните спекулации по темата от него самият. Кейси привлича голямо внимание към легендата за скритите зали под Сфинска, още в началото на 20-ти век. Той предполагал и че самият Сфинкс е построен от атлантите и съдържал скрити стаи и тунели, водещи до „Залата на хрониките“.

В пророчествата си твърдял, че входът на тази мрежа от проходи може да бъде намерен под дясната лапа на Сфинкса. Американският медиум бил убеден, че там има не просто подземна структура, а зала, в която се съхраняват знанията на древните цивилизации. Той вярвал, че тази зала ще бъде разсекретена и отворена в бъдеще, когато човечеството е готово да приеме неговите учения. Интересното е, че Кейси описва Голямата пирамида като храм на посвещението, а не като гробница. Естествено, малко хора му повярвали, тъй като се смята, че под такава огромна и масивна каменна структура няма как да съществуват кухини.

Кейси пише:
„Там има документи и съкровища или от Атлантида, или от някоя друга високоразвита, но мъртва цивилизация. Когато бъдат открити, съдбата на света ще се промени радикално и може би ще настъпи дългоочакваният Златен век, за който мечтаят мистици и поети!“
---------------
В пресата и електронните медии, през годините се появили множество статии и публикации за изследвания, проведени още през 1989 година от японски учени, под ръководството на професор Сакуджи Йошимура. Със специално и модерно за онова време сонарно оборудване, те открили под лявата лапа на Сфинкса тесен тунел, водещ към пирамидата на Хефрен. Тунелът се спускал с наклон надолу. Открити били голяма кухина зад северозападната стена на Камерата на Царицата и външен тунел от южната страна на пирамидата, спускащ се под монумента. Какво е имало по-надолу не станало ясно, тъй като египетските власти се намесили и спрели проучването.

Йошимура твърдял, че първоначалните строители на Сфинкса са принадлежали към по-висша раса от високо интелигентни същества и че тайният тунел съдържа знанията, които са натрупали 10 500 години преди Христа. Не било обаче ясно дали тази култура може да бъде свързана с оцелели от катаклизма на Атлантида или дори да е била формирана от извънземна цивилизация. Публикуваните резултати от тази експедиция били поставени под съмнение, а много хора обявили оборудването на японските изследователи за дефектно. Въпреки че световната общност била скептична към тази информация, мнозина станали последователи на Йошимура и продължили да изследват тази област.
----------------
През същата година, сеизмологично проучване на местността около Сфинкса извършил и американският геофизик Томас Добецки. Той открил голяма правоъгълна камера, разположена под предните лапи на Сфинкса. Неговите изследвания били част от проучванията на професор Роберт Шох от Университета в Бостън, но и неговата работа била преустановена. Нещо повече, египетското правителство временно не разрешило да се провеждат геологически и сеизмологични изследвания около Сфинкса.

И всичко това станало, когато проучванията на Шох били много близо до установяване на възрастта на Сфинкса, за което преди се интересували и месните власти. Възниква логичното подозрение, че египтяните знаят повече за тайните на Сфинкса, отколкото съобщават и ужасно се страхуват, че истината ще излезе наяве. Самите те също започнали разкопки вдясно от Сфинкса – но след известно време ги прекратили. И така започнали всевъзможни хипотези…
------------------
Чак през 1993 година, египетският археолог и понастоящем бивш Министър на антиките – доктор Захи Хауас започнал нови разкопки в открития неотдавна храмов комплекс, от времето на древните царства, с подземни тунели, намиращи се от югоизточната страна на Сфинкса. Изследвайки тесните шахти с помощта на миниатюрен робот с фотокамера, на самия край на южната шахта, до стената на Камерата на царицата, открил малка врата с медни дръжки. Но не могъл да продължи изследването си, защото възникнал проблем – Германският археологически институт не получил разрешение за нови изследвания от страна на египетските власти.

През 1995 година „Египетската организация на старините“ предупредила немските власти и техните учени да не се опитват да продължават изучаването на Великата пирамида. Смята се, че все пак египтяните са намерили подземната стая, открита от японците през 1989 година. Но там имало само някакви съдове и въжета. В пода на помещението обаче открили тунел към друга, кръгла стая. От нея към Голямата пирамида водели три подземни канала. Предполагало се наличието на 12-етажна структура дълбоко под земните недра, кото водела към огромен подземен град…

Подробно описание на грандиозната подземна структура може да се намери и в официалния научен доклад „Разкопки в Гиза“ на археолога д-р Селим Хасан, официално публикуван през 1944 г. от Държавното издателство в Кайро. Според египтолога, слизайки надолу към подземния град, археолозите се натъкнали на множество огромни храмове, великолепни дворци, реки и езера. Всичко показвало, че градът бил създаден според ясен и точен план.

В един от древноегипетските трактати от името на богинята Изида се съобщава, че Бог Тот е скрил на тайно място свещени книги, които съдържат в себе си „тайните на Озирис“, след което е скрил всичко с магия, за да останат знанията недостъпни до момента, в който не се родят хора, достойни за него. Освен множеството дребни артефакти, там имало камера, в която се съхранявала „Жезълът на Силата“, който принадлежал на самия бог Тот, с чиято помощ можело да се контролират силите на природата. Жезълът бил висок 1,5 м. и 3 см. в диаметър. Той се се стеснявал в долната част и уголемявал в горната. Бил изгравиран с доста скъпоценни камъни, а на върха му се намирал огромен кристал.

Според проучванията на археолозите има цели шест тунела в статуята на Сфинкса, водещи към подземния град. Един от тях е разположен на гърба на Сфинкса. Друг се намира на нивото на земята от северната страна на статуята, близо до бедрото. Третият тунел е разположен от северната страна на Сфинкса и е бил покрит с тухлена зидария по време на реставрационни работи. Четвъртият е разположен под ухото на Сфинкса. Петият е в централната горна част на главата му. Шестият проход се намира между лапите на Сфинкса. По време на своите проучвания, самият Захи Хауас лично се спуснал в тунела, който е разположен на гърба на скулптурата, водещ към вътрешните помещения.

В интервюто за телевизията той казал, че този вертикален тунел бил изкуствено издълбан и водил до дълбочина, където имало камера, но няма по-нататъшно преминаване, защото по време на възстановителните работи проходът е бил засипан с цимент. В същото време има информация, че Хауас бил проникнал много по-далеч, където е намерил друга камера, в центъра на която стоял древен саркофаг, заобиколен от вода. В края на същата година немските учени се обърнали към Захи Хауас с молба да направят документален филм за телевизията, който да бъде посветен на загадките на Сфинкса. Но по незнайни причини, археологът накрая решил да се отрече от думите си и променил версията на разказа си. Дали е бил заплашен от египетските власти, ако разкрие повече от необходимото или самият той е искал да запази тайната за себе си, можем само да предполагаме.

Тунел над главата на Сфинкса

През 20-те години на миналия век, от балон с горещ въздух е направена въздушна снимка на Сфинкса от която се вижда ясно, че в горната част на главата му има отвор. Теоретиците на конспирациите смятат, че входът на тайната стая на Сфинкса е разположена в горната част на главата му, но тази дупка може да е била използвана от строителите по време на изграждането на скулптурата.

Дупката на Перинг

На гърба на Сфинкса се разкрива дупка на около 4 фута зад главата. Направена е от Хауърд Вайз през 1840 г. и е наречена Дупката на Перинг, кръстена на името на неговия инженер. Търсейки камери във вътрешността на паметника, той пробива дупка с дълбочина 27 фута, но сондажната щанга се заклещва. Той се опитва да използва барут, за да я извади но се отказва, за да не нанесе повече щети върху Сфинкса. Кухината, създадена от Вайз, е разчистена през 1978 г. от Заки Савас и вътре в нея той открива част от тунелите в Сфинкса.

Четвърти предполагаем тунел под ухото на Сфинкса

Египетските власти в крайна сметка отричат всички открития на археолозите досега и разпространяват твърдението, че подземен град не съществува, а откритите под повърхността на Сфинкса кухини са просто останки от древни рудници. Въпреки огромния научен доклад на д-р Селим Хасан, днес правителството на Египет продължава официално да отхвърля всякакъв вид информация за съществуването на подземен град под Сфинкса. От тук следват въпросите: Ако нищо не се крие под Сфинкса, защо бяха взети толкова драстични решения относно спиранията на проучванията и разкопките? Възможно ли е да не искат да разкрият нещо под тази могила?

В крайна сметка там би могла да съществува легендарна библиотека от знания, която да промени съдбата на цялото човечество. Не е логично някой да има толкова много възражения срещу откриването на нещо, което може да се окаже още едно удивително чудо на света, което да привлече още много хиляди туристи в Египет. Но дали сме готови да приемем всичко това, ако то бъде разкрито? Какво ще се случи с досегашните вярвания за историята ни? Всичките тези проучвания през годините напразни ли са били или има нещо много по-дълбоко и неразкрито тук? Може би само времето ще ни позволи да разберем… Без съмнение обаче фактът, че Сфинксът превъзхожда всеки друг паметник по своята внушителност и мистицизъм няма как да бъде оспорван.

изт: Colours Of Life

19/02/2024

Огюст Роден
Катедралата - 1908

04/02/2024

"В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. "
Йоан 1:1-18 VBG
____________

"Нашето мислене е създало света такъв какъвто е сега. Всеки път, когато назоваваме нещо, като добро или лошо, ние сами създаваме предпочитание в нашия УМ, което е плод на егоистични структури или лични интереси.
Решението не е да се БОРИМ за мир или за подчиняване на природата а да осъзнаем простата истина, че самото съществуване на его структурата създава двойственост. Разделение между индивида и другите. Мой и ваш. Човекът и природата. Вътрешен и външен.
Егото е НАСИЛИЕ, бариери и граници над другите, за да съществува. НЕегото не воюва срещу никого. Няма високомерие, няма изнасилване на природата за печалба. Външните кризи в нашия свят са отражение на нашите вътрешни кризи.

НИЕ НЕ ЗНАЕМ КОИ СМЕ

Напълно сме се отъждествили с его индивида. Обзети от страхове. Откъснати от истинската ни природа. Раси, религии, политически принадлежности. Всичко към което се отъждествяваме само подсилва нашите егоистични личности. Всяка човешка група съществуваща на планетата иска да претендира за истинност. Точно както го правим на индивидуално ниво.

The Awaken the World