Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който българите наричат Бдин (свързвайки го и с глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя е сред главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападн
а България и Източна Сърбия.
По време на Втората българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб Иван Срацимир, като го коронясва за цар, който се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство, което по-късно е покорено от османските турци.
През 1444 г. Видин е обсаждан от Владислав Варненчик, а през 17 и 18 в. е превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците. Иван Срацимир има сестра Доротея Българска, женена за Твърдко I; негова съпруга е Анна Басараб, чиято сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство Стефан Урош V.
Като част от Османската империя Видин е важен административен и икономически център. От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия. За известно време е управляван фактически самостоятелно, когато Осман Пазвантоглу е бил владетел на Видинско - от 1798 до 1807 г. В 1806 г. бившият еничар Осман Пазвантоглу затваря няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник в църквата св. Петка и ги изколва пред олтара. Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.
