04/12/2025
Хр. Г. Данов (1828–1911) е фигура, излязла сякаш от страниците на приключенски роман, чийто дълъг път навързва съдбите на поколения българи – отпреди Кримската война, през Освобождението, почти до Балканската война. (Провидението му спестява да види първото крушение на нова България.) Смайващо е колко малко знаем за тази „жива история на новобългарската просвета“ и голямото достойнство на монографията на проф. Ангел Димитров е, че ни позволява да провидим през човека епохата, пресъздавайки биографията като история.
И още нещо важно: първото издание на тази книга през 1988 г. предизвиква голям и заслужен интерес не само сред историческата гилдия, но и сред широката читателска публика, тъй като превръща Хр. Г. Данов в алтернатива на „непосредствените работи в народната просвета“. В „бавното време“ на Живковия застой, обрамчено от доста изветрели идеологически щампи, проф. Ангел Димитров със средствата на историческото изследване извайва автентичния образ на един голям просветител от „бързото време“ на Възраждането, на един истински европеец, убеден, че „ние живеем в тока на най-бързите случаи и идеи, които вече са повлекли след себе си народите…“. В този смисъл тази биография на Хр. Г. Данов, както и изследванията на проф. Николай Генчев за българското Възраждане трябва да бъдат четени и в друга оптика – като „бели лястовици“ още преди базисните промени в България след 1989 г.
Тони Николов за Хр. Г. Данов, Данов, човека епоха
https://kultura.bg/web/%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%85%d0%b0/