04/11/2022
Как би изглеждало откровеното мотивационно писмо, ако голяма част от търсещите работа не бяха принудени да съчиняват високопарни (прекалено) добре звучащи подмазвации:
🤨🤔
Не съм готов за работа под стрес, както и за извънреден труд, освен ако за това не съм солидно заплатен.
Честно казано, не ми пука за целите на вашата компания, ако със заплатата си не мога да покривам всички свои текущи разходи, плюс и да ми остане за облекло и обувки, книги, пътувания, почивка и спорт.
Действам на принципа колкото парите, толкова и музиката.
Също така изобщо не ме интересува, че сте на загуба, и очаквам, че всички законови задължения ще изпълните навреме и че ще спазвате всички празници, както и годишния ми отпуск.
Факт е, че ще ви напусна веднага щом открия по-подходяща работа с по-големи шансове за растеж.
Комуникативен съм с приятни и учтиви обноски, но за дразнителите фитилът ми е много къс.
Псувам на няколко световни езика, но сериозна кореспонденция и разговор мога да водя само на майчин език и на английски и не се фукайте с мултинационалността на компанията, тъй като и това, което ви предлагам, ви е много.
Това, че от време на време реализирате сделка със Сърбия, Босна, Хърватия или Словения, не ви прави сериозна мултинационална компания.
Следвах 100 години, но смятам, че е успех, че изобщо завърших факултет в тази страна, каквато е тя към настоящия момент.
Усъвършенствам се непрекъснато и без вас, защото съм любопитен човек и мисля, че животът има смисъл и без да се съсипеш от работа.
Реагирам само на положителна стимулация.
Недейте да ме тормозите с тестове и тийм-билдинг глупости.
Ако вече си падате по такива европейски "изпълнения", тогава осигурете ми и европейска заплата и условия на труд.
Това, че сте били на два-три семинара, не ви прави образована личност.
Което не знам, ще науча, не съм дебил.
И, да, има неща в живота, които бих правил от чист ентусиазъм, но за съжаление трябва да ви кажа, че работата, която предлагате, не е едно от тях.
