InfoSpravka.com

29/09/2024

На 29 септември 1918г. е подписано Солунското примирие между България и Антантата, с което страната ни излиза от Първата световна война.

По силата на договора всички български военнослужещи намиращи се на запад от старопрестолната българска столица Скопие остават заложници. В плен попадат 3 наши дивизии с численост 100 000 войници и 14 полкови знамена. Френското командване издава заповед за предаването на всички знамена на пленените български войскови части, а наказанието за укриване на знаме се наказва със смърт.

Всички знамена до едно са спасени с риск за живота на офицери, подофицери и войници, които под заплахата от разстрел месеци в плен ги крият под дрехите, във възглавнците си, в тайници и хралупи и след бягства и нощни преходи успяват да върнат всички знамена непокътнати в България. Всеки един от десетките хиляди български войници е знаел къде е знамето на полка му, но нито един не го предава за по-добра храна, легло, пари, дори и след мъчения.

Знамето на 1-ви пехотен Софийски полк е спасено от капитан Любен Кузупов и поручиците Златев и Петков, организирали бягство от заложническия лагер и отнесли полковата светиня в разположението на частта в София.

Командирът на врачанци полк. Иван Башавлиев, строява полка и заявява, че няма по-голямо безчестие за войника от това да се предаде свещеното знаме на врага. След което, заповядва на командирът на 12-та рота, запасен поручик Ангел Янчев от гр. Враца, който е и знаменосец на полка да изгори знамето. Поручикът вместо знамето изгаря неговата калъфка, скрива истината, а полковата светиня препасва около кръста си. Така, с риск за живота си, пази знамето в продължение на 9 месеца.

Интересна е съдбата на 27-ми пехотен Чепински полк. Организира се група от войници, които с ясното съзнание, че ако бъдат заловени ще бъдат разстреляни, връща знамето в родината. На 24 май 1919 г. войниците от полка все още са заложници на французите. Младите войници, попълващи редиците на полка в Чепино (Велинград), полагат своята тържествена клетва под спасеното бойно знаме.

15-ти пехотен Ломски полк - В. Шишков организира спасяването на знамето. През нощта на 3 срещу 4 октомври 1918г. той, заедно с подполковник Христо Младенов скриват знамето в сандъче и го заравят. За да заблудят французите изгарят калъфа, в който обаче няма знаме. На 4 октомври 1918г. полкът се предава на французите в гр. Скопие. Взема се решение укриването на знамето да се извърши от капитан Петко Капитанов, поручик Страхил Митев и фелдфебел Доно Велков. На 6 февруари 1919г. го предават на полковник Йосиф Петров, който, използвайки факта, че е свръзка при Френското главно командване в Солун, успява да го предаде на началник щаба на 10-та дивизия в гр. Гюмюрджина полк. Вълков. Той го връща в министерството на Войната.

52-и пехотен Моравски полк – командирът - полковник Стефан Соларов заповядва да се спаси знамето. Поручик Цветко Митков заедно с подофицер Цено Лозанов и девет войници тръгват в полунощ на 3 октомври 1918г. към България заедно със знамето. Пристигат на 10 октомври 1918г. в гр. Враца.

Знамето на 25 пех. Драгомански полк е спасено от кап. Веселинов, командир на нестроевата рота, ст. подофицер Паунов и трима войници. Те скриват знамето в куртката на энаменосеца, металните части в торба и през Смедерево, Лом, София спасяват светинята на полка. Предадени са и 173000 лв. от полковата каса.

28/09/2024

🇧🇬Първата българка изкачила хималайския осемхилядник Манаслу.

На 24 септември 2024 г. в 6:45 ч. местно време 45-годишната Христина Йосифова стъпи на този изключителен връх- 8️⃣1️⃣6️⃣3️⃣ метра надморска-височина!

☝️Боян Петров пръв успя да изкачи Манаслу през 2015 година. След това дотам са се изкачили само още 5 български мъже, а сега и една ЖЕНА!

28/09/2024

Невероятни и зашеметяващи факти за делфините🐬🐬🐬

Тези красиви създания не спират да ни изненадват:

Делфините спят с едно отворено око. Никога не спират да гледат и слушат какво се случва около тях.

Дясното и лявото полукълба на мозъка спят редувано, за да могат животните да дишат докато си почиват. За тях е необходимо да останат активни през цялото време, поне отчасти, за да се издигнат на повърхността и да избегнат среща с хищници.

Дори много сериозни и дълбоки наранявания (като ухапвания от акула), при делфините зарастват много бързо. Телата им се възстановяват в първоначалното им състояние.

Делфините обичат да гледат себе си в огледало и да се възхищават на красотата си.

Има животно наречено орка делфин - хибрид на орка и делфин. В момента само двама от тях са живи.

Известни са случаи, когато мъжките делфини улавяли женски и не им позволявали да ядат, докато не се съгласят да правят с**с.

Освен хората, само делфини, китове и маймуни са способни да се самоубият.
Делфините понякога играят с бебета акули като волейболни топки.

Делфинските зърна са в ануса - бебетата делфини вкарват клюновете си в дупката, а майката пуска мляко.

Делфините си дават имена и отговарят на призива дори на непознати роднини.
Делфините имат самосъзнание.
Следователно някои изследователи и защитници на животните търсят статута на „нечовешки интелигентни същества“ за тях и изискват правата им да бъдат спазени. Това, между другото, са единствените животни, които използват мозъка си по-активно от хората.

Делфините могат да разпознаят стар приятел дори след 20 години разделени.
Делфините много обичат да се смеят ...

28/09/2024

На 28 септември 1987 г. пред сградата на Партийния дом в Русе е организиран първият протест срещу бездействието на тогавашните български политици. Години наред крайдунавският град е обгазяван от завода за хлор и хлорни продукти в Гюргево, Румъния, но по външнополитически съображения ръководството на БКП не предприема решителни действия в защита на населението.

На 23 септември е предвидена церемония, на която трябва да бъдат вързани червените връзки на русенските пионери, която се състои въпреки неколкократно завишените хлорни емисии във въздуха. Бездействието на властта кара 6 жени, служителки на "Паркстрой-Русе", да излязат на протест пред сградата на местния партиен дом. На демонстрацията е поставен единствено въпросът за чистотата на въздуха в града, като са избягвани всякакви искания от политически характер. Благодарение на този първи протест информационното затъмнение върху съдбата на Русе е вдигнато, а жителите на града се подготвят за нови акции.

Кулминацията е демонстрацията на майките с детските колички от 10 февруари 1988 г., когато на централния градски площад се събират 2000 души. Действията на русенската общественост скоро привличат вниманието на останалата част на страната, довело до създаването на първата дисидентска организация в социалистическа България - Обществения комитет за екологична защита на Русе.

Във видеото можете да видите документалния филм за шестте жени, организирали първия протест.

https://www.youtube.com/watch?v=tMvywT5ndB0

27/09/2024

26/09/2024

Панагюрското златно съкровище е едно от най-известните и впечатляващи археологически находища не само в България, но и в целия свят. Открито случайно през 1949 година, това представлява великолепен златен сервиз, изработен от древните траки в периода на IV–III век пр.н.е

Панагюрското златно съкровище е едно от най-знаменитите и впечатляващи археологически

26/09/2024

🐝🐝🐝 Пчелата живее по-малко от 40 дни, посещава поне 1000 цветя и произвежда по-малко от чаена лъжичка мед, но за нея това е целият ѝ живот... 🐝 🧡🐝

26/09/2024

На 26 септември 1886г. е роден Ран Босилек.

Генчо Станчев Негенцов, както е истинското име на Ран Босилек е български писател, поет и преводач. Той е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Творчеството му е насочено основно към деца.

Негови са произведенията “Я кажи ми, облаче, ле бяло” , сборници Кумчо Вълчо и Кума Лиса, “Патиланско царство”, сборник “Родна реч” и много други.

26/09/2024

Битката при Черномен (25-26.IX.1371 г.)

След превземането на Адрианопол от османците през 1369 г., балканските християнски държави решават да организират поход, с който да спрат нашествието и да ги изтласкат от полуострова. В организацията на похода инициативата поемат братята Вълкашин Мърнячевич (крал на Прилеп) и Йоан Углеша Мънрячевич (деспот на Сяр). Допълнителна сигурност на християните дава факта, че от 1366 г. Галиполи е в ръцете на Източната Римска империя и османците няма как да прехвърлят войски от Мала Азия. Към пролетта на 1371 г. основните османски сили, командвани лично от султан Мурад I са в Мала Азия.
През лятото на 1371 г. под знамената на Вълкашин и Углеша се събират около 20 000 души. Те са основно българи от Македония, сърби, албанци и гърци, а вероятно е имало и унгарски и влашки наемници.

Събраната армия е трудноконтролируема тъй като е мултинационална. Според сведенията от Монах Исая христиняската армия наброява 60 000 души, Димитър Кантакузин пише за 70 000 души. И двете сведения са доста нереалистични, тъй като числеността на войските е доста преувеличена (типично по маниер на ромейските хронисти). Според Мавро Орбини християнската армия е в състав от 20 000 души, което звучи доста по-реалистично и доказуемо, въпреки че и тази численост изглежда доста висока. За османската армия на Балканите по онова време хронистите не дават точна численост. Димитър Кантакузин твърди, че под свое командване бейлербеят на Румелия Лала Шахин паша има 4 500 души. Мавро Орбини съобщава, че силите му наброяват 3 000 души. Най-странното сведение за числеността на османската армия идва от ромейския хронист от XV в. Лаоник Халконодил - 800 души. При всички положения османската армия е била по-малобройна.

Походът на Вълкашин и Углеша започва през септември 1371 г. Тяхната цел е да превземат най-важната крепост на османците на Балканите - Одрин. той е още по-важен и поради факта, че от 1369 г. е столица на Османската държава.
На 25.IX.1371 г. силите на Вълкашин и Углеша стигат до р. Марица и се разполагат на лагер в околностите на село Черномен. Там те се отдават на пиянство и разгул, както споменават и християнски, и мюсюлмански автори от XIV-ΧV в. Османските сили в околностите на Одрин се разполагат вероятно на отсрещния бряг на Марица и изчакват манерите на християните. Известно е, че на 25.IX вечерта Лала Шахин паша изпраща отряд под командването на Хаджъ Илбеги на разузнаване около лагера на армията на Вълкашин и Углеша. Когато забелязва, че християнските войници са пияни или заспали, Хаджъ Илбеги решава да не изпраща съобщение на Лала Шахин и разделя отряда си на четири части с цел да обръжи врага. От това съдим, че отрядът му никак не е бил малоброен, а и може би въобще не е бил изпращан на разузнаване, а всичко е било добре обмислено нощно нападение. След полунощ, на 26.IX войниците на Илбеги атакуват християнския лагер от четири страни. Войската на Вълкашин и Углеша решава, че е нападната от многочислена османска армия и изпада в паника. Османските части нахлуват в незащитения християнски лагер и започват да избиват войниците. Не е известно дали и Лала Шахин с основните сили не е взел участие в битката.

Сражението продължава почти цяла нощ. Загиват множество християнски войници, крал Вълкашин и деспот Углеша са убити. Част от войската им бяга към р. Марица в търсене на спасение, но неуспешно. Повечето от войниците, които стигат до реката се издавят. Спасяват се само малцина. Част от оцелелите са отведени в робство. По заповед на султан Мурад I пленниците под 18 години са причислени към османската армия като еничари.
След битката при Черномен османците предприемат настъпление само в земите на Сярското деспотство и го превземат. Прлепското кралство става васално на османците и е управлявано до 1395 г. от сина на Вълкашин - Марко Мърнячевич.

25/09/2024

Осоговска планина, известна още като Осогово, е една от най-красивите и мистериозни планински вериги на Балканския полуостров.

Осоговска планина: Естествената граница на България и Северна Македония Осоговска пл

25/09/2024

💡На 25 септември отбелязваме Световния ден на фармацевта. Датата е избрана от Международната федерация на фармацевтите (FIP), която е основана точно на този ден през 1912 г.

🛎Световният ден на фармацевта се чества ежегодно, като основната му цел е да насочи общественото внимание върху значението на фармацевтичната професия за успешното функциониране на всяка здравна система.

👩‍🔬Работата на магистър-фармацевтите е ключов фактор за осигуряването на комплексни грижи за здравето на пациентите.

🫶Честит празник, магистър-фармацевти!

25/09/2024

❗📢Легендарният командир на Конната дивизия – така остава в съзнанието на българите генерал-лейтенант Иван Колев (1863 – 1917).

ℹТой е роден на 25 септември 1863 г. с. Бановка, Бесарабия. Завършва българската гимназия в Болград, Бесарабия (1882), Военното училище в София (1887) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1894).

🔹През Сръбско-българската война (1885) е доброволец от Ученическия легион. Служи като командир на ескадрон в 3-ти конен полк (1887 – 1890), командир на Конно-сапьорна команда (1890 – 1892), старши адютант при 1-ва пехотна софийска дивизия (1894 – 1897), командир на ескадрон в 4-ти конен полк (1897), офицер за особени поръчки (1898 – 1900) и старши адютант в Кавалерийската инспекция (1900 – 1902), помощник-командир на Лейбгвардейския конен полк (1902 – 1904) и началник-щаб на Кавалерийската инспекция (1904 – 1908). На 4 октомври 1908 г. е назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк (1908 – 1912).

🔹По време на Първата балканска война (1912 – 1913) е офицер за поръчки към Главната квартира на Действащата армия и началник-щаб на 3-та армия (от декември 1912).

🔹Във Втората балканска война (1913) заема длъжността началник-щаб на 1-ва резервна и на 5-а отделна армия. От 21 октомври 1913 г. поема командването на 1-ва конна бригада, а от октомври 1914 г. – на 10-а пехотна беломорска дивизия.

🔹Укрепва Беломорската брегова граница и на 22 януари 1916 г. успява да отблъсне опита за десант на английски и френски военни кораби при Порто Лагос.

👉Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на 1-ва конна дивизия (1916 – 1917) и инспектор на конницата, с която воюва на Добруджанския фронт. Паметни остават победите на конницата при Куртбунар (дн. Тервел), при селата Кочмар и Кара Пелит, при Добрич, при Кубадинската позиция, при с. Кара Мурад.

🔍Особено впечатляващ е маньовърът на 7 септември 1916 г., когато под носа на цяла една руска конна дивизия ген. Колев светкавично се придвижва и напада във фланг и тил атакуващите Добрич румънски, руски и сърбо-хърватски части. Противникът не само е отблъснат, но търпи пълно поражение и отстъпва в безпорядък.

➡Поради заболяване напуска фронта и заминава на лечение във Виена, където умира на 29 юли 1917 г. Награден е с военен орден „За храброст“ ІІ степен и ІІІ степен 1 и 2 клас.

25/09/2024

На днешната дата, през 1396г. се състои битката при Никопол, предпоследния голям кръстоносен поход в Средновековието, който до голяма степен предопределя бъдещето на държавата ни.

След дълга,крайно оспорвана и кръвопролитна битка османските турци начело със султан Баязид печелят една от най важните победи в цялата си история срещу обединените християнски сили начело с унгарския крал Сигизмунд.

Българските надежди за възвръщане на държавността са ликвидирани. В края на 1396 година Видинското царство пада под ударите на турското нашествие.Последният български цар Константин II Асен си възвръща крепостта и владее града и областта до към 1417 – 1422 г. когато е окончателно прогонен от турците. Така България пада под османска власт. С падането на Видинското царство е сложен край на средновековната българска държава.

България потъва в петвековна забрава.

25/09/2024

👀Храни опасни за кучетата🐕!

24/09/2024

На 24 септември 1859 г. в сливенското село Градец е роден ген. Радко Димитриев, герой от Балканската война. Животът му е може би най-показателният пример за съдбата на българин, разкъсван между любовта си към България и Русия. Още на 17-годишна възраст се включва в подготовката на Априлското въстание, а след Освобождението е един от българските капитани, защитили Съединението по бойните поля на Сръбско-българската война. Димитриев е обаче убеден русофил и противник на княз Александър Батенберг и под руско давление участва в детронацията на българския владетел. След контрапреврата на Стамболов младият офицер бяга в Русия, където за пръв път в живота си е зачислен в редовете на руската армия. През 1898 г. се завръща в България и се издига до званието генерал-лейтенант. В навечерието на Балканската война на ген. Радко Димитриев е поверено командването на Трета армия, която влиза в Лозенград и разгромява турските войски на укрепената линия Люлебургас-Караагач-Бунархисар. След този успех генералът повежда обединените сили на Първа и Трета армия срещу последната точка на турската отбрана - Чаталджа, но българите са отблъснати след тежки кръвопролитни боеве. След като България влиза в Първата световна война на страната на Германия, ген. Радко Димитриев напуска страната в знак на протест. За втори път в живота си предлага услугите си на Петербург и се включва в редовете на руската армия. Единственото му желание е да не бъде изпращан да воюва срещу български войски в Добруджа. По време на войната командва руските 3-та и 12-та армия. След Октомврийската революция е пленен от болшевиките и е разстрелян на 18 октомври 1918 г.

24/09/2024

На 24 Септември 1937 Цар Борис III събира демонстративно 35 000 щика край Попово на военно учение с което заявява пред целия свят, че Царство България няма да съобразява с унизителния Ньойски договор, който ѝ забранява да има своя армия.

Заради личното участие на Борис Трети учението е известно като големите царските маневри.

Поканени са военните аташета в София на 14 държави, сред които на Германия, САЩ, СССР, Франция, Югославия, както и всички бивши военни министри и стари генерали.

Край Попово войската си поставя важни цели - да се провери нивото на бойната подготовка и дисциплината, но и да се повдигне духът на народа и вярата му в собствените сили, тъй като по това време мечтата за обединението на българските земи все още е жива.

На маневрите са командировани много журналисти, вдигнато е цяло отделение на радио “София”, което предавало наживо от мястото на събитието концертите на военната музика, мобилизирана е филмовата студия при Щаба на войската.

В местността Шабанца на 15 км от Попово в района на селата Паламарца и Ковачевец е изграден цял военен град, където е разположена главната квартира на щаба. Тук прокарали ток и вода.

Царят обикалял района на “бойните
действия” на кон или с автомобил. Движел се на изток по линията Разград - Търговище, на запад - по линията Бяла - Горна Оряховица - 70 км ги разделяли.

Царят дошъл в Попово с автомобил, но всички други високопоставени гости пътували от София със специален влак. Той потеглил в 7,32 ч и спрял на поповската гара в 15,10 ч в първия ден на маневрите. Във влака било цялото правителство воглаве с премиера Кьосеиванов. То било изпратено на софийската гара от единствения министър, останал в София в онзи момент - министъра на вътрешните работи и народното здраве Иван Красновски.

23/09/2024

Невероятно, но факт – в България през 1925 година е имало около 1500 камили, почти половината от тях отглеждани в Тополовград
Всъщност, старото име на Тополовград е Кавакли, а най-ранните данни за селището са от османски данъчен регистър от 1492/1493 г., където е посочено селище под името Кавъклу.

През последните десетилетия на 18 и началото на 19 век каваклийският район става арена на кърджалийски набези – там се вихри Индже войвода, чийто байрактар е Кара Кольо от село Омарчево,
Но откъде идват камилите в Кавакли/Тополовград?

След края на Първата световна война и обликът на града коренно се променя – всички досегашни кариоти се изселват и на тяхно място идват български бежанци основно от Беломорска и Одринска Тракия, както и няколко десетки семейства от Егейска Македония.
В града се заселва голяма част от населението на дедеагачкото село Еникьой, занимаващо се с отглеждане на камили, откъдето по-късно излязло и прозвището „камилари“ на каваклийци, с което станали известни в района.

Камилите се развъждали в Кавакли и били основно използвани за пренасяне на стоки като руда, въглища, пясък и продоволствия, в труднодостъпни райони на Юзгоизточна България.

С развитието на технологиите и железницата камилите започнали да губят значението си. Данни за последните камили в Тополовград са от 1974 г. последните камили били продадени на месари в Хасково.

Хората в Тополовград обаче още си спомнят времената на камиларството и разказват легенди за отминалите дни.

22/09/2024

Автомобилът Cannabis на Хенри Форд е направен от коноп: 10x по -силен от стомана, 100% зелен! Годината е 1941!
Двигателят работи с конопен дизел.

През 30-те години Хенри Форд поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на автомобилите, изработени от стомана, работещи на бензин. Той започва работа по алтернативи, изследванията му го намират да се заиграва с идеята да прави коли от коноп. Индустрия, която по това време тепърва се появяваше в САЩ.

През 1941 г., след дванадесет години усилени изследвания, Хенри Форд демонстрира своя върховен продукт с потенциал да промени околната среда, кола, направена изцяло от коноп и може да използва конопено гориво, както и растително масло. Панелите на автомобилите са формовани под хидравлично налягане от 1500 фунта пси по рецепта, която използва 70 процента целулозни влакна от пшенична слама, коноп и сизал плюс 30 процента смола свързващо вещество. Единствената стомана в цялото тяло беше в заварената рамка на автомобилите.

Рудолф Дизел, бащата на дизеловия двигател, също е сключен договор. Той е проектирал двигател за „пластмасовия“ автомобил, който да използва растителни масла и масла от семена като коноп. Всъщност Форд винаги е виждал растителните масла като бъдещето на горивата, с известните му думи „има достатъчно алкохол в едногодишния добив от декар картофи за задвижване на машините, необходими за обработване на нивите в продължение на сто години“. За съжаление правомощията, които бяха по онова време, включваха огромната мощна и богата бензинова индустрия, която лобираше силно за поддържане на високите данъци върху алкохола и намаляване на цените на бензина.

Статия на express drivers US

22/09/2024

На 23 септември 1912 г. е формирано Македоно-одринското опълчение!

Македоно-одринското опълчение е българска военна част, създадена на 23 септември 1912 г., в навечерието на Първата Балканската война.
Съставено е от доброволци от териториите на Македония и Одринска Тракия, които все още са под османска власт, доброволци от други страни и една арменска рота. В състава на Опълчението влизат бивши воеводи и четници, учители, студенти, селяни, занаятчии, лекари, възрастни опълченци от Освободителната война.
Много чужденци – руснаци, румънци, черногорци, гърци, сърби, чехи, словаци и др. също изявяват желание да се бият за освобождението на поробените българи от Македония и Одринска Тракия.
Общият състав на Македоно–одринското опълчение достига над 14 600 доброволци. За командир е назначен генерал – майор Никола Генев, за негов помощник охридчанинът полк. Александър Протогеров и за началник – щаб, кукушанинът, майор Петър Дървингов. Решено е сформираните опълченски дружини да носят имената на градове, които са се прославили с участието на населението им в националноосвободителните борби на Македония и Одринска Тракия. Тези райони са определени по–късно и за райони на действие на доброволческите формирования. Всички дружини от Македоно – одринското опълчение имат и свои знамена. Повечето от тях са ушити по време на войната и са им връчени от градовете, чиито представители са доброволците. Главно знаме на Македоно – одринското опълчение е знамето на 11 – та Серска дружина, изработено по проект на Иван Мърквичка и дарено лично от българската царица Елеонора на 28 октомври 1912 г. на подполковник Александър Протогеров. Пред осветеното знаме полагат клетва опълченците.
До края на октомври се сформират още 6 дружини, включително 12 – та Лозенградска, която се организира в Бургас в триротен състав под ръководството на Трифон Бояджиев. В първата рота, (т.н. „юнашки легион”), с командир подофицер от швейцарската армия Луи Айер, са включени 205 души, членове на юнашката гимнастическа организация. Втората рота е съставена само от арменци и по време на войната числеността и достига 273 души.
Поверена е на подпоручика от българската армия Гарегин Нъждех. В третата рота са обединени всички доброволци от Македоно – одринското братство в Бургас. Заедно с тях, на източния фланг на фронтовата линия, в района на Странджа, действа дружината на подпоручик Михаил Герджиков и подпоручик Димо Аянов. В състава преобладават произхождащите от Одринска Тракия четници, сред които бежанци от Лозенградско и Малкотърновско.
Техни документи, снимки, отличия и лични вещи се съхраняват в Историческия музей в Бургас. Фигурират имената на Христо Мюфтиев, Марин Вълчанов, Тодорка Янкова, Калица Берберова. Сред реликвите от Балканската война е и знамето на Лозенградската дружина, ушито специално за изпращане на доброволците на война. То няма бойна история, но е със сантиментална стойност и илюстрира ентусиазма и духа на времето. Пряпорецът е от зелена коприна, обрамчен от три страни с бели, зелени и червени триъгълници. От едната страна има извезан с жълт атлаз надпис –„Македоно – одринско опълченско дружество – Бургас”.
От другата страна е избродиран българският лъв с надпис М.О.ОП. Лъвът със знамето е стъпил на пиедестал с надпис „Преди всичко изпълни дълга си” 1912 г.
Задачата на Лозенградската дружина е да действа в пространството между Черно море и р.Марица. Предвидени са акции, които да разстроят тила на неприятеля, включително чрез прекъсване на ж.п.връзката между Одрин и Цариград.
По план са атакувани гарнизоните в с. Граматиково, гр.Малко Търново, Василико, Ахтопол, където се урежда временна местна власт чрез назначени градски комисии.

След поредица от успешни операции между Малко Търново, Ковчаз, Гьоктепе и Лозенград ротите на Герджиков и Аянов са насочени към охрана на черноморския бряг между Подима и Караджакьой. Цялостната дейност на дружината е оценена по достойнство от българското командване и 15 четници от нейния състав са отличени с ордена „За храброст”

22/09/2024

🚂🚂🚂На този ден през 2002 г. в 10:28 ч. от гара Бойчиновци към София потегля на собствен ход последният парен локомотив в историята на българския железопътен транспорт.

➡Парната машина с фабричен номер 15-215 е произведена през 1943 г. в Германия. Спряна е от движение през 1970 г. и е възстановена изцяло със средства на железничари в депото на гара Бойчиновци от 40-годишния шлосер Боно Стефанов.

➡Локомотивът се движи с 60 км. в час и се управлява от "реставратора" Боно Стефанов и помощник-машиниста Вельо Маринов. Всички изпитания са доказали, че локомотивът от времето на цар Борис III е напълно годен за експлоатация.

➡Той е единственият парен локомотив в България, който може да пътува по цялата жп мрежа. Максималната му скорост е 140 км в час. Участвал е в редица кинопродукции. Наричан е българския вариант на прочутия "Ориент експрес".

На снимката: Бойчиновци (23 септември 2002) В гара Мездра пристига възстановеният парен локомотив с фабричен номер 15-215 от 1943 г. След като му е направен технически преглед, локомотивът е заредена с вода и гориво. На някогашното обръщало в депото локомотивът е завъртян и поема в посока към София.

📷Пресфото-БТА снимка: Любомира Филипова/архив

22/09/2024

Тайният басейн в пустинята Мохаве
За да посетите The Social Pool има само две условия: да разполагате с точните координати на басейна в пустинята и да сте се сетили да вземете ключа от него.
На пръв поглед – басейн като басейн - 11 метра дължина, 5 в ширина. Модерен, минималистичен дизайн.

Е, локацията е крайно необичайна. Басейнът на име The Social Pool се намира насред пустинята Мохаве в Калифорния, САЩ. Достъпът до него е свободен за всеки един посетител, пожелал да разхлади тяло там.

Това, разбира се, ако водният ентусиаст разполага освен с плавници, с GPS координатите на The Social Pool и… с ключа за басейна.

Ето още една подробност - ключът обикновено стои в Центъра за изкуство и архитектура MAK в Лос Анджелис, където пребивава и създателят на ексцентричния проект – Алфредо Барсулия.

Единственото условие е, че можете да се възползвате от басейна за максимум 24 часа. Няма възможност за предварително обаждане или резервации – „Ако ключът е там, го взимате и отивате“.

Всичко това е много интересно, но каква е всъщност идеята на The Social Pool? Инсталацията цели да покаже: „усилието, което хората правят, за да получат луксозни стоки и услуги“. Причината, поради която авторът се спира на този формат е, че басейнът е символ на висок социален статус.

„Заинтригуван съм от ролята на басейните, които често са неразделна част от архитектурата на луксозната къщата. Много често се случва хората да имат басейн, но никога да не го използват. Харесва им просто да демонстрират, че го имат. Че няма нужда да се притесняват за вода“, обяснява Барсулия.

Според официалното описание на инсталацията от създателя, Social Pool е олицетворение на противоречията на съвременното общество, в което уединението, тишината и изолацията са се превърнали в истински лукс за стресираните и „заляти“ от комуникация обитатели на големите градове.

22/09/2024

Тюленовата пещера е най-дългата по Българското Черноморие с дължина от цели 107 метра.

Едноетажна е и има разклонения. Съвсем естествено е наречена Тюленовата пещера. В нея, през 1978 г., са открити останки от тюлен монах.

Предполага се, че именно той е последният, живял в тази акватория. В района има много подводни пещери, които обаче са достъпни само за опитни гмуркачи при спокойно време.