Блистер е електронно списание за изкуство и критика. Изданието има за цел да предлага актуална информация за събития в сферата на културата, включва информационни анонси, критика и теория на изкуството. Блистер дава пълна свобода на авторите да изразяват личното си мнение и пристрастия и допуска крайно субективни оценки и противоположни позиции.
Блистер е онази опаковка, обвиваща стоката подобно н
а златна рибка в аквариум; примамва ни да вземем продукта; блистерътзаема формата на същината и после цялото е изрядно подредено - без значение дали е със сила набутан кашкавал или чифт батерии.
Критиката в Блистер неизбежно отразява формата на това което анализира, но в същото време не се бои от контакт, от натиск, за да създаде в крайна сметка нова форма. За разлика от блистерачиято цел е да покаже нещо, но като го предпази от докосване, Блистер не изолира нито кашкавала, нито батериите а ги отваря и разглежда внимателно без да се страхува че ще си изцапа ръцете.
Блистер, разбира се, означава на английски и мехур, а още по-лошо – значи и мазол. Според един речник за слeнг изрази блистер е: “Some lazy bastard who always mysteriously appears after the hard work has been finished, much like a blister”.
Още в първи курс някои отрудени, изцапани с боя или глина творци заявяваха редовно в двора на Aкадемията на висок глас, така че да ги чуем и ние - наблизо стоящите студенти по изкуствознание, че критиците нищо не могат да правят и се появяват, само за да критикуват труда на вдъхновените и талантливи художници. Като се има предвид честотата, с която се тиражираше тази реплика, тя си беше нещо като девиз на твореца, като вид знание, което се преподава в аудиториите паралелно със златното сечение или с анатомията на човека. Тази фраза е нещо като подписана гаранция, че работата на твореца е непокътната за думите на критика; че творчеството е забранена територия; стои някъде високо, на своеобразен Олимп. И колкото и ретроградно да звучи днес, това верую се корени в издигнотото в култ умение да се рисува, да се работи с ръце, да се съзидава. Нещо, което критикът по принцип не умее, а ако умее - го гледат с още по-голямо подозрение.
Имало е и периоди в миналото, в които безсилието и конформизмът на критика са дали основание за такова схващане, но пък същите безсилие и конформизъм са били част от цялата художествена сцена.
Критикът вече се ползва със свобода и както във всяко друго общество, се налага да озъптяват собствените му фриволност или интелектуален снобизъм. Вече има критика на критиката. Тя обаче си остава владение на хората на словото. Дюренмат предлага на критиците да пробват собствената си гозба. Все пак, за да брани творчеството си, с повече елегантност и сърказъм по френски, Ролан Барт запраща определени критици право в салона на Вердюренови.
Не веднъж се случва критиката да е истински мазол за твореца, да е пришка, която го мори и го кара да стиска зъби и да вие от болка. И на критика не му е лесно. Сигурно е, че след обиколката на Джардини или на Касел, без значение от цената на обувките ви излизат мехури, мазоли, пришки, блистер, blister, BLISTER
Blister Magazine е проект на Фондация "Изкуство - Дела и Документи"
Зад дейността на фондацията стоят кураторите Десислава Димова, Светлана Куюмджиева, Вера Млечевска и Весела Ножарова.
***
Blister is an online magazine for culture and art criticism. It provides up-to-date information about cultural events and art highlights, and is a forum for art criticism and art theory. To sustain this policy its editors welcome subjective appraisals and encourage polarising opinions. A blister pack is a piece of packaging that wraps merchandise like a gold fish in a fish tank. It assumes the shape of the contents, making them neat and clean regardless of whether it is a cut of cheese or a pair of batteries. In Blister, art criticism invariably reflects the form of its subject. At the same time, in its efforts to create new forms, Blister fears no contact or pressure. Unlike the blister pack, which gives a you-can-look-but-you-can’t-touch experience, Blister protects neither cheese nor batteries; it opens up the packaging without fear that its hands may get dirty. Of course blister is also a synonym for bubble and boil. According to a popular dictionary of slang, a blister is also “some lazy bastard who always mysteriously appears after the hard work has been finished, much like a blister.”
Once there were artists at the Art Academy who, even as work-worn and paint-dirtied freshmen, loved loitering in the garden and speaking within earshot of us art history students. They used to relish saying that critics weren’t capable of creating anything and justified their profession only by panning the labours of artists, the people inherently blessed with inspiration and talent. This conception had such currency that it became a sort of professional slogan, a piece of knowledge taught in the lecture halls in the same breath as the golden section or anatomy. It used to be brought forward as an implicit guarantee that an artist’s creation was under embargo for the words of the critic, that the work of art was a no-fly zone, that it belonged on Olympus. As retrograde as this may sound today, this creed underlies the shrine status of the skills of painting, sculpting and creating, skills that critics do not originally possess. However, if a critic happens to have some talent, the suspicion towards him or her goes through the roof. There were times in which art critics’ helplessness and conformity were the reasons for this idea to have merit; these were the periods, however, in which helplessness and conformity were the characteristics of the entire art scene. Today art critics have the freedom they need, and, as has been the case in every society, their shares of frivolousness and intellectual snobbery need to be contained. Now there is even criticism of criticism, an activity mostly exercised by men of letters. Friedrich Dürrenmatt once suggested that critics taste their own dish; on his part, Roland Barthes, in an effort to defend his own work (and by employing greater finesse and sarcasm) banished certain art critics directly into the salon of the Verdurins. Oftentimes criticism causes boils and blisters to grow on the artist, making him or her clench his teeth and wail in pain. But also the critic’s path is no cakewalk. What is certain, nonetheless, is that after a stroll around the Giardini or Kassel, no matter how much your shoes cost, you get blisters. Blister magazine is a project of the Art Affairs and Documents Foundation, a non profit orfanization based in Sofia, Bulgaria, whose mission is to present and popularise contemporary art and culture. The foundation was set up and is run by curators Dessislava Dimova, Svetlana Kuyumdzhieva, Vera Mlechevska and Vessela Nozharova.
