Монд дипломатик

13/09/2024

Концепцията, че величието на една нация се основава на произхода ѝ от един предишен, благороден и висш народ, се смяташе за погребана след разгрома на нацистка Германия през 1945 г. Но съвременен Таджикистан, търсейки своята национална идентичност, се връща към този арийски мит, възникнал в Европа на хиляди километри от тази централноазиатска страна.

от Жюдит Робер (Монд дипломатик, септември 2024)

06/09/2024

от Акрам Белкаид (Монд дипломатик, септември 2024)

06/09/2024

„Тази страна след трийсет години, или дори по-малко, няма да съществува, неизбежно е“, уверява лекарят Шломо. „Трябва непременно да се промени посоката. Ако това не се случи, Израел няма да има бъдеще“, смята Яир Лайбел, от мозъчния тръст „Молад“. За мнозина страхът от изчезването на Държавата Израел е взел невиждани мащаби след 7 октомври. Знак на времето – редакционният директор на всекидневника „Аарец“ Алуф Бен публикува през февруари дълга статия, озаглавена „Самоунищожаването на Израел“.

„Някои търсят причини да се надяват. Не вярвам, че Израел е пред изчезване“, подчертава Менахем Клайн. Но страната „извънредно много се промени“ в смисъл, който той не одобрява. Шаул пък вярва във възможна еволюция. „Малко по-малко, казва той, все повече хора разбират, че силата не може всичко да разреши. Безперспективно е, но това е важна еволюция“. Професор Давид Шулман: „Някои сутрини се събуждам с мисълта, че едно движение за деколонизация е напът да се роди в Израел. Защото ако хората манифестират за освобождаването на заложниците, те фактически изобличават едно бедствие. Но на следващия ден ставам с чувството за колективно израелско самоубийство“.

Дълъг, но интересен репортаж на журналиста Силвен Сипел за настроенията и нагласите в израелското общество. Прочетете.

от Силвен Сипел (Монд дипломатик, септември 2024)

06/09/2024

Стратегията на Лейбъристката партия да се представи като нова консервативна партия, за да спечели поддръжниците на старата, не даде успех. Тя привлече само незначителен процент от привържениците на торите, а много повече предпочетоха да се въздържат или да гласуват за „Реформирай Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж, която взе 4 милиона гласа. Всъщност Кийр Стармър дължи служебния си триумф на порочния ефект на мажоритарния вот в един тур.

Де факто, въпреки двупосочните усилия за заличаване на неговото наследство, Джереми Корбин остава основна референция за британската левица. Поради невъзможност да участва под лейбъристки флаг той се яви като независим кандидат в избирателния район на Северен Лондон, където разгроми претендента на Стармър.

Очистена от социалдемократическите идейни принципи, включително най-умерените, Лейбъристката партия се надява да отнеме от торите титлата на водещ представител на капитала в Обединеното кралство. Лейбъристите предвиждат да намалят публичните разходи, като същевременно увеличат до максимум печалбите на компаниите в сферите на здравеопазването и жилищното настаняване. Големите екологични политики ще бъдат замразени. Не се предвижда ръст на данъците на богатите и фирмите. На международната сцена свещените „специални отношения“ със САЩ ще се радват на предимство.

Докато Лейбъристката партия се старае да изгражда привлекателен имидж на правителствена сила, има вероятност в близките години консерваторската реторика да се концентрира върху цивилизационните заплахи, които произхождали от „уокизма“, „джендър идеологията“ и имиграцията. За да не бъдат изпреварени по тази тема, водещи тори обмислят съюз с „Реформирай Обединеното кралство“. Двете формации спечелиха заедно 38% от гласовете на последните избори, т.е. 4% повече от лейбъристите, което им позволява да създадат ксенофобски фронт срещу имиграцията, с оглед на изборите през 2029 г., и да ориентират още по-надясно националния политически дискурс.

от Оливиър Игълтън (Монд дипломатик, септември 2024)

05/09/2024

Според анкета, направена от Си Ен Ен, към 1 юли само 3 от 24-те бригади на „Хамас“ са били напълно унищожени, 8 можели да продължат да действат и 13, макар и отслабени, все още разполагали със средства да провеждат партизански атаки. Способността им да възстановяват силите си почива на набирането на нови бойци, „с хиляди“, според запитан израелски военен.

Според представители на израелските разузнавателни служби „Хамас“ е успяло да произведе голям брой от своите ракети и противотанкови оръжия от хилядите боеприпаси, които не са експлодирали, когато Израел ги е хвърлил над Ивицата Газа.

Източникът на най-важната сила на „Хамас“ и на другите недържавни участници, обикновено наричани „терористични“ или „въстанически“ групи, е по-скоро способността да привличат нови поколения бойци, готови да умрат за каузата. Огромното мнозинство палестинци продължава да подкрепя „Хамас“. Не защото е „ислямистка“, а защото представлява силата, която разчупи амнезията, обхванала „палестинския въпрос“, който след 7 октомври се върна в центъра на дипломатическите тревоги.

Войната срещу Газа вече е най-дългата в историята на Израел…Въпреки военната си мощ, въпреки безусловната подкрепа на САЩ и силната поддръжка на европейските страни, на първо място на Франция, Израел ще излезе от този конфликт по-изолиран на международната сцена, по-разединен вътрешно, по-несигурен за своето бъдеще. Когато оръдията замлъкнат, той все още ще е изправен срещу 7-те милиона палестинци, които живеят на историческата територия Палестина и които ще продължат да се съпротивляват на чуждата окупация и на режима на апартейд, който им е наложен.

Анализ на Ален Греш

от Ален Греш (Монд дипломатик, септември 2024)

01/09/2024

Включването на Камала Харис в американската президентска надпревара не гарантира провал на нейния републикански съперник. Критиките срещу него загубиха част от предишното си въздействие. А той разчита на електорат, който го възприема като водач на народ, презиращ прогресисткия елит. Както и на подкрепата на една сплотена партия, възторгваща се от всичко, което той казва и прави.

от Серж Алими (Монд дипломатик, септември 2024)

01/09/2024

от Пиер Рамбер (Монд дипломатик, септември 2024)

01/09/2024

Трите регионални избора, които се провеждат този месец в бившата Източна Германия (Тюрингия, Саксония и Бранденбург), не само ще потвърдят силното присъствие на крайната десница. „Съюзът Сара Вагенкнехт“, лява партия, създадена миналия януари, ще тества на тях една оригинална линия: прогресивна по социалните и икономическите, консервативна по социокултурните въпроси.

от Петер Вал & Пиер Рамбер (Монд дипломатик, септември 2024)

12/08/2024

В броя от август 2024:
- Голямото френско разочарование
- Медиите срещу Джулиан Асанж
- Силата и благоразумието на „Хизбула“ в Ливан
- Възможен е и друг изкуствен интелект
- Островите Кук в геополитически турбуленции
- Самотата на богатите, самотата на бедните

12/08/2024

Преобладава едно дефиниране на проблема, което в голяма степен се основава на обвинението в некомпетентност към онеправданите, за това, че са неспособни да превърнат самотата в жизнена сила. За тях самотата е просто още една беля, която води със себе си много други. Затова предупрежденията в медиите често са придружени от препоръка за „подновяване“ на „социалните връзки“. Не за пари, работа, квалификация или жилище; не за критика на политическото и икономическото положение, а точно за „социално сближаване“. Сякаш това е нещо, което ще покълне от само себе си в почвата на добрата воля.

от Силвен Бордиек (Монд дипломатик, август 2024)

08/08/2024

Добивът от морското дъно вбива клин между държавите в региона. Кирибати, Науру и Тонга изглеждат решени да се впуснат в тази дейност, докато Тувалу, Палау и Вануату все още имат сериозни съмнения. Но това е без значение, американците идват, а с тях идва и тяхната военна машина. Защото, както често става, дейностите, свързани с извличането на суровини, и западната склонност към война вървят ръка за ръка.

от Глен Джонсън (Монд дипломатик, август 2024)

06/08/2024

„Хизбула“ ще отговори на бомбардировките на Тел Авив срещу цивилното ливанско население, като вземе на прицел израелски селища, пощадени досега от стрелбата на нейните части. Тази заплаха, която Хасан Насрала, водачът на „Хизбула“ – военизираната партия, съюзник на Иран, непрекъснато повтаря, е показателна за ескалирането на напрежението в Страната на кедъра. Колкото до населението, то се люшка между подкрепа за палестинците и отказ от нова война.

от Емануел Хадад (Монд дипломатик, август 2024)

06/08/2024

Напредъкът в областта на изкуствения интелект смайва, но и поставя въпроси: дали технологиите не пропускат същественото? През 70-те години на миналия век учени мечтаеха за машини, които да ни помогнат да развием своя „естествен“ интелект и връзката си със света.

Уорън Броуди – психиатър, преминал към кибернетиката, преди да стане хипи, сега е на 100 години. Неговите причудливи идеи са оставили дълбок, но – странно – почти невидим отпечатък върху нашата дигитална култура. По време на кратката си кариера в Масачузетския технологичен институт (МТИ) Броуди взема под крилото си някой си Никълъс Негропонте, авангарден техноутопист, чиито работи в голяма степен допринасят за това да се определят условията на дебата за цифровата революция. Ала философиите на двамата се различават напълно.

Според Броуди кибернетичните уреди от ново поколение трябва да се отличават преди всичко със своята „реактивност“, като средство да се улесни диалогът човек – машина и да се изостри нашето природосъобразно съзнание. Той смята, че всеки индивид искрено се стреми да се развива, и възприема компютъра като съюзник в това начинание за постоянна трансформация. Неговото протеже Негропонте адаптира понятието, за да го направи по-удобно: машините според него имат като първа функция да разбират, предсказват и задоволяват нашите непосредствени нужди.

Общо взето, Негропонте се стреми да създаде оригинални и чудновати машини, докато Броуди е убеден, че интелигентната среда, интелектът, не може да съществува без хората, и се опитва да създаде оригинални и чудновати човеци. Силициевата долина възприема визията на Негропонте.

Един друг елемент отличава Броуди от колегите му: докато компютърните специалисти от онова време виждат в ИИ инструмент за „увеличаване“ на човека (т.е. машините извършат непривлекателните трудови дейности, за да стимулират производителността), той цели „подобряването“ на човека – понятие, което надхвърля самата ефективност. „Подобряването“ се състои в това човек да си служи с технологията, за да развива нови способности.

Накратко, „увеличаването“ ни отнема способности в името на ефикасността, докато „подобряването“ ни помага да придобиваме нови способности и обогатява нашите взаимодействия със света.

„Увеличаването“ цели да създаде машини, които мислят и чувстват като нас, създавайки риск да направят нашите компетенции нищожни. Сегашните инструменти, основани върху генериращия ИИ, не само целят да се увеличи работата на творците и авторите, но заплашват чисто и просто да ги заменят. И обратно, интелигентните технологии на Броуди трябваше не да автоматизират човека до степен на нещо морално остаряло и ненужно, нито да стандартизират живота на хората, те обещаваха да обогатят нашите вкусове и да разширят способностите ни. С други думи, да повишат човешкия опит, вместо да го намалят.

Броуди все още прекрасно олицетворява проекта за отворено развитие, който е защитавал през 60-те години. Очевидно човешкото „подобряване“ за него е проработило. Това означава, че вероятно би могло да проработи и за всички нас – при условие че изберем подходящите технологии и култивираме добра доза скептицизъм към изкуствения интелект.

от Евгени Морозов (Монд дипломатик, август 2024)

01/08/2024

Освобождаването на австралийския журналист Джулиан Асанж в края на юни сложи край на едно 14-годишно мъченичество. Това обаче не освобождава от отговорност неговите мъчители. По този въпрос Вашингтон, Лондон и Стокхолм действаха в съучастие с една институция, която по презумпция трябва да казва истината за властта и да защитава невинните – пресата. А в случая тя съвсем не е колегиална...

от Лоран Доре (Монд дипломатик, август 2024)

01/08/2024

от Беноа Бревил (Монд дипломатик, август 2024)

30/07/2024

В Социалистическата партия линията, възприета от първия секретар Оливие Фор от 2022 г. насам, както и позициите на еколозите по време на европейските избори ясно показаха: акомпаниращата левица (която акомпанира, съпътства неолибералната трансформация) приема радикалната левица (която желае скъсване с неолиберализма или дори с капитализма) в най-добрия случай като резервна електорална сила, която не би трябвало да се допуска до формиране на политиките, в случай че се спечели властта.

Съюзът на Новия народен фронт (NFP), набързо сформиран след разпускането на Националното събрание през юни, много временно и много несъвършено прикрива това съперничество между „Непокорна Франция“ (LFI), от една страна, и Социалистическата партия, еколозите и Френската комунистическа партия (ФКП), от друга.

Няма съмнение, че акомпаниращата левица увисва, особено по време на президентски избори. Но този спад е по-малко очевиден при други избори. По този начин вляво не наблюдаваме еквивалент на трусовете в другия лагер, където доминира десницата, влизаща в съюз с Националния сбор. Това несъмнено се дължи и на „опцията за излизане“, от която акомпаниращата левица смята да се възползва, във вид на съюз с политическите сили от буржоазния блок, макронистите или онези, които се стремят да ги наследят.

Подобен вариант се подсилва от възможна симетрична стратегия на тези, които, ако не получат достатъчно подкрепа от десните партии, биха опитали да възстановят един съюз на центристите. Позициите на Рафаел Глюксман след европейските избори, както и изявленията на Едуар Филип по време на законодателната кампания, а и интензивната пропаганда срещу „Непокорна Франция“ и Жан-Люк Меланшон през същия период, са част от тази перспектива, която предполага маргинализиране на радикалната левица.

Невъзможността на никоя от групите в Националното събрание да си осигури абсолютно мнозинство подхранва политическите сметки за евентуално споразумение – повече или по-малко формално – между акомпаниращата левица, макронистите и всички или част от „Републиканците“.

от Брюно Амабъл (Монд дипломатик, август 2024)

18/07/2024

Много рядко международните съдилища са се оказвали толкова силно под светлината на прожекторите. Двете процедури за Газа, започнали в Хага, едната – срещу държавата Израел, другата – срещу двама от нейните ръководители и тези на „Хамас“, са показателни за разломите на една объркана геополитика.

от Ан-Сесил Робер (Монд дипломатик, юли 2024)

18/07/2024

Геноцидът на арменците през 1915 г. е един от първите през ХХ век. От края на 2023 г. сме свидетели на нещо, което би могло да стане първият признат геноцид на ХХI век – унищожаването на палестинците в Газа.

Обвиненията в геноцид се множат заедно с конфликтите и авторитарните уклони на някои режими. От полемиките се интересуват както юристите, така и историците. Тяхната експертиза хвърля светлина върху миналите и настоящите трагедии, особено тези на арменците в Османската империя и на палестинците в Газа. Можем ли да ги сравним?

от Размиг Кьошеян (Монд дипломатик, юли 2024)

13/07/2024

В средата на юни, в навечерието на мирната конференция, организирана в Швейцария без участието на Русия, последната предяви претенции към Украйна да отстъпи обширни територии като предварително условие за преговори. В проекта за споразумение между двете страни от 2022 година, подобно искане не фигурираше. Тогава Западът уговори Киев да не приема споразумението, като обеща оръжия и разгром на руснаците.

Анализ на Самуел Шарап и Сергей Радченко за Foreign Affairs.

от Самуел Шарап & Сергей Радченко (Монд дипломатик, юли 2024)

12/07/2024

Начело на държавата, чиито народни маси нямат доверие помежду си, е един безсилен президент, който се опитва да импровизира. Но както показват дипломатическите му резултати, този метод си има граници

от Грегори Ржепски (Монд дипломатик, юли 2024)

11/07/2024

Половин век след основаването си Националният сбор се превърна в първа политическа сила във Франция. Неговите идеологически приоритети – затягане на наказателните мерки, борба срещу имигрантите и „живеещите на помощи“, стават пример за политиките на президента Еманюел Макрон. Много отдавна обаче тази крайна десница се подхранва от отстъпленията и угодничеството на основните партии.

от Беноа Бревил, Пиер Рамбер & Серж Алими (Монд дипломатик, юли 2024)

10/07/2024

Европейските избори от 9 юни т.г. промениха разпределението на силите в Европейския парламент. Националистическата десница укрепна, но остава разединена. Либералите и еколозите отстъпват. Социалдемократите и ЕНП запазват доминиращата си позиция. Зад тази привидна приемственост обаче се очертава един неоконсервативен идеологически блок, олицетворяван от Урсула фон дер Лайен.

Не можем да отречем, че перспективите, очертани от председателката на Комисията, се отличават с яснота. Далеч от идеята за отхвърляне на рамката, която затяга бюджетните политики на държавите членки, бъдеща Европа ще продължи да поставя под въпрос социалната държава, харчейки безразсъдно обществени средства за превъоръжаване и иновации. Резултатът ще бъде по-скоро гибелен, отколкото благотворен за населението и околната среда.

Затягане на коланите и либерализация във вътрешен план, плаха легитимация на протекционистки практики, поръсени с екологични или социални доводи, и най-вече масивни инвестиции във военнопромишления апарат – всичко това очертава главните направления, споделяни от основните политически сили, на едно ново председателство на Фон дер Лайен.

Тази икономика в камуфлажна униформа, загърбила зелената идея, още през 2022 г. бе съчетана с нов наратив за европейската идентичност, основана на противопоставяне: срещу Русия, срещу Китай, срещу исляма, в различни комбинации и акценти, според действащите лица, залозите и момента.

Но за да се укротят „постлибералните“ сили и да се спои това пространство – обективно разнородно в икономическо, политическо и религиозно отношение – е необходим още по-мощен идеологически двигател: утвърждаване на спецификата, дори превъзходството на европейската цивилизация, дефинирана с умишлено мъгляви аргументи. Г-жа Фон дер Лайен е завиден майстор в това отношение. Всяка от различните политически сили може да се разпознае в една „Европа на ценностите“ (демокрация, екология, социална среда) и „Етно-религиозна Европа“.

Чрез магията на едно прагматично евронационалистическо позициониране Фон дер Лайен би могла да обедини няколко полюса, често противопоставящи се на национално ниво. На първо място – „демократите“, широко представени на запад сред висококвалифицираните специалисти, които срещу „руско-китайската“ авторитарна заплаха проектират върху света своите фантазми за „Европа на ценностите“; освен тях – простонародните и средните класи, много често прехвърлящи върху мигрантите собствените си фрустрации от неолибералните реформи и крещящите несправедливости; и най-сетне – икономически доминиращите социални групи и техните интелектуални и медийни поддръжници, които продължават да прокарват тази разрушителна за социалното сближаване политика.

Именно тази обществено-политическа „голяма коалиция“, чието изграждане е в ход, вероятно спечели изборите на 9 юни.

от Фредерик Льобарон (Монд дипломатик, юли 2024)

15/06/2024

Прочетете статиите в юнския брой.
Следете ни също в Telegram - t.me/LMD_bg

15/06/2024

Докато войните в Украйна и в Газа парализират Съвета за сигурност на Обедините нации, дипломатите в световната организация продължават да обсъждат важи договори. Според генералния секретар Антониу Гутериш, който организира срещата на върха за бъдещето през идващия септември, изборът е между „провал и рестарт“ на международното сътрудничество.

от Ричард Гоуан (Монд дипломатик, юни 2024)

15/06/2024

Реч, произнесена от севернокорейския водач Ким Чен Ун през януари 2024 г., породи големи тревоги сред западните правителства. Обявявайки стратегически обрат, Пхенян като че ли заплашваше южния си съсед, подготвяйки военно нападение. Както често се случва, преобладаващите анализи на ситуацията пропуснаха да вземат под внимание отговорността на останалите участници в конфликта.

от Мартин Харт-Ландсберг (Монд дипломатик, юни 2024)