16/01/2025
Всяка затаена травма от миналото ограничава и обременява нашите реакции спрямо настоящето и ни държи в плен на стари модели на поведение. Вместо да реагираме подходящо на ситуацията, ние привнасяме в нея багажа си от миналото...
Поради програмирането и блокирането на поведения и модели,усвоени от родителите, често се случва душевните наранявания да бъдат до известна степен потиснати и заключени. Така, всяка нова лека травма се прибавя към кълбото от травми, което непрекъснато расте, докато се превърне в някаква болест и се изяви на физическо ниво.
По такъв начин, всеки път, когато преживяваме травма, тя извиква у нас, заедно със съответното ново чувство, и всички предишни травматични емоции. В резултат се получава прекомерна или отслабена реакция. Ето примери за неадекватни последици от натрупаната травма.
Ако някой в автобуса ви настъпи, уместната реакция би била да му кажете направо и незабавно: „Настъпили сте ме. Моля, дръпнете се, защото ме боли.”
Травматичната прекомерна реакция може да бъде следната: „Разкарай се, бе, дръвник, да не ти фрасна един!” Това е свръхреакция без обяснение, която издава доскоро потискан гняв, дълбока травма, ярост, отприщена агресивност и като цяло нападателна позиция.
„Извинете, моля, бихте ли се отместили мъничко, ако обичате, стига да не ви притеснява” – това изречение, казано с плах гласец и мека усмивка, отново без да се изясняват причините, разкрива значителна интернализация и потискане на гнева при човек, възприел ролята на жертва. .......
Когато ги сполети неприятност, повечето хора я преживяват така, както са преживявали нещо подобно в миналото. По този начин, болката от старата случка се прибавя към болката от настоящето и я увеличава.
На практика се оказва, че когато сме вътрешно травматизирани, ние привличаме събития, които причиняват връщане на чувствата, съпровождали травмата от миналото. Аз наричам това явление „повтаряне на сценария”.
В тази повторяемост има известна логика. Травмата в нас кара лечебния ни разум (имунната система) да търси пътища за разрешаване на проблема. Чрез „повтарянето на сценария” ни се напомня за някогашната травма и ни се дава възможност да предприемем активни стъпки към собственото си излекуване. Ако заедно с това получим истинска и навременна подкрепа, можем да се избавим от всичките си травми. Тогава вече няма нужда от ново повтаряне, стига оздравяването да е съпроводено с вътрешно пречистване и промени в поведението.
По този начин, във всяка житейска криза са заровени семената на пълното ни оздравяване. Затова е изключително важно да я оценяваме правилно и да разбираме истинския й смисъл – всяка криза е израз на вътрешния ни проблем.
Травма е емоционалното състояние, породено от наранени чувства,когато дадена ситуация ни завладява до толкова, че не можем да действаме по най-подходящия начин. Ни....