29/05/2024
Издателство Недланд ви кани на 31 май от 17.30 ч. в шатра №29 на Пролетния панаир на книгата, където Нада Григорова ще раздава автографи на своите почитатели.
ПРИНЦЕСАТА ОТ ТАВАНСКИЯ ЕТАЖ
Тя редовно посещаваше магазинчето за дрехи втора употреба. Беше най-евтиното от всички във веригата магазини за маркови облекла, както ги наричаха. В него успяваше да намери цели съкровища за стотинки. Почти нови, качествени и елегантни дрехи.
Не ѝ личеше, че е полу-клошарка, точно защото се обличаше елегантно. А беше полу-, защото благодарение на своята находчивост намери къде да се подслони.
Обичаше таваните с изглед в небето. Когато остана без дом заради предоверяване, потърси празен таван. И откри този – не беше вписан в нотариалния акт на собствениците и младите наследници не го потърсиха.
Как разбра? Е, има как, стига да искаш...
Та, затова наричаше себе си полу-клошарка – макар и нелегално, беше с покрив над главата. Изкарваше и някакви пари от време навреме. Тъкмо начинът на препитание я правеше клошарка – от контейнерите, златната мина за хората от нейната черга.
Обзаведе стаичката си с мебели от кашони, собственоръчно направени. Пресова добре велпапето, закрепи го здраво с тел и ето ти диван за чудо и приказ. Така си направи и гардероб, и нощно шкафче – за книгите. Четеше вечер на свещ. Книгите вземаше от антикваря пред кооперацията, в която живееше. Имаха уговорка с него като ги прочете, да ги връща.
Днес в магазинчето я привлече една прасковена на цвят бална рокля. Беше много скъпа за нея – десет лева.
Няколко дни обикаля.
Не че ѝ трябваше. Тя и бал!
Много я хареса. Искаше поне веднъж да има повод да я облече.
Роклята беше за младо момиче, личеше си. Но недоимъкът я беше направил стройна като девойка, така че щеше да ѝ стане. Смешни ѝ бяха всички тези жени с диетите. Я да те опнат на мизерия и глад, и ставаш манекенка дори на петдесет и отгоре.
След няколко дни роклята беше шест лева, после три, два и накрая – заветните петдесет стотинки. Не повярва на очите си. Това чудо за петдесет стотинки. Влезе, опипа твърдия гладък сатен с опитната ръка на бивша модистка, сега ги наричат дизайнери, огледа кринолините отдолу, които я правеха бухнала и прелестна и реши – ще я купи. Роклята беше пипната майсторски и много скъпа.
Можеше да си я позволи.
Щастливо закрачи към тавана си с черния найлонов плик.
И ето че събитието не закъсня. Неин приятел клошар, с когото обикаляха заедно и намираха разни ценни предмети по контейнерите и после пак заедно ги продаваха на битака и по антиквариатите, ѝ каза за голямото празненство в градската градина.
Облече роклята. Едва тогава забеляза петно от кафе или от коктейл, но това не беше кусур. Маскира го с една старинна брошка. Направи и косата си на хубав кок. Дори сложи лек грим, и това се намираше в контейнера. Както и много елегантни златисти малки пантофки, съвсем в тон с роклята. И те от магазина за висша мода „Конт Ей Нер”.
Приятелят ѝ я чакаше пред входа. И той се беше издокарал, но на него му личеше, че е клошар. Знаеше, че не си отиват, но какво да прави, и за това не можеше да придиря. Пък и не ѝ беше мъж, все пак.
Денят беше слънчев, небето – дълбоко синьо и лазурно.
В градината свиреше духов оркестър, имаше голяма маса, богато отрупана с храни и напитки. Тъкмо приближаваха към нея, когато усети как някой я хваща над лакътя. Обърна се – полицай. Стандартен въпрос – Какво прави тук?
Е, как какво. Каквото всички – весели се, хапва, пийва и се радва на слънцето и синьото небе.
Не може – отсича той, – нямате покана.
Но това тържество е за всеки, който иска да го посети.
Вие не сте за тук. Прибирайте приятелчето си и да ви няма. Че да не ви намерим къща за дълго. Хайде, по-бързо прочиствайте терена. И каква е тази рокля, да не играете принцесата и граховото зърно с твоето приятелче.
Откъде пък знае приказката тази униформа – недоумяваше тя.
Безцеремонно ги повлякоха с още един от охраната. Не че се съпротивляваха, но облечените с власт явно обичаха да карат хората да се чувстват виновни и гузни.
Прибра се.
Слънцето беше спуснало един лъч от капандурата точно върху дивана. Тя забеляза, че нещо му липсва.
Съблече внимателно роклята и започна да я разпаря. Беше толкова богата на плат, че я пори до вечерта. Дори конците от нея събра, за да ги използва. Направи си една лятна рокля и две блузи, а от парчетата – малки възглавнички за дивана.
Стаята грейна в прасковено жълто-оранжево.
Един ден, облечена в преправената бална рокля, мина покрай луксозен магазин за италиански мебели. От витрината се вгледа в изложените мебели от... кашони – гардероби, дивани, нощни шкафчета. Е, по-добре пресовани от нейните, явно със специални машини. И подобни на нейните възглавнички от сатен, лъскави и малки. А цените – няколко хиляди евро!
Вечерта, когато затвори книгата и духна свещта, последната ѝ мисъл преди да заспи беше:
Ех, скъпо нещо е бедността, скъпооо...
