15/01/2024
Излезе от печат книгата „Искрици от бъдника“ с автор Цветана Цанева, издателство „Пропелер“.
" Най-после денят на новогодишното тържество дойде. Окичената с пъстри гирлянди стая ухаеше на свеж бор. Отпред беше сложена голяма елха, украсена с разноцветни играчки и опаковани лъскави кутии. Облечени като снежинки в бяло, с надиплени полички от разтегателна хартия и диадеми, изрязани от кадастрон, зачакахме Дядо Мраз. Не след дълго вратата се отвори и той, натоварен с тежкия чувал, пристигна. Аз, нали бях последна в редичката, се оказах най-близо до него. Какво беше разочарованието ми, когато забелязах, че брадата му, леко разлепена от едната страна, не е истинска, а от памук. Като се вгледах, разпознах в него домакина на училището. В миг вълшебството изчезна. Като че зла магьосница беше докоснала с жезъла си мразовития старец и го беше превърнала в домакина бай Руси.
Всяка илюзия рано или късно свършва... А аз дори не подозирах, че големите разочарования тепърва ми предстоят...
Казахме си стихотворенията, изпяхме песничките и изиграхме красивия танц. Родителите много ни ръкопляскаха, но аз вече бях разбрала, че те купуват новогодишните подаръци и че Дядо Мраз не е истински. Въпреки откритието си, стоях храбро в редичката и се чудех само аз ли съм разбулила голямата тайна, но другите деца гледаха с възторг и очакване белобрадия старец. Когато дойде моят ред, той ми даде красиво опакованата книжка „Червената шапчица и други приказки“. Много я харесах, десетки пъти съм я чела по-късно, но тогава ми беше горчиво, че не получих куклата. Защо ли все ни привлича това, което не можем да имаме?
А едно мое съседче, русо и красиво като приказната принцеса от шкафа, получи като подарък само малка кутийка с локум. Бяха четири деца и родителите им явно нямаха възможност да купуват скъпи подаръци. Много ми беше мъчно за Зорка, затова още на другия ден отидох у тях и ѝ предложих да разгледаме заедно новата книжка. Видях как светнаха очите ѝ и ми стана приятно. Разлиствахме с възхита красивите илюстрации и си представяхме невероятните истории. Оставих ѝ цветната книжка за няколко дни – да ѝ прочетат приказките. Когато ми я върна, видях в очите ѝ благодарност. Тогава усетих колко е хубаво да доставиш радост на някого и да направиш добро, дори да е съвсем мъничко.
Вкъщи повече не споменах нищо за мечтаната кукла, но след време разбрах от баба си, че насън съм говорила нещо за нея. Майка ми два дни крои тайно някакви парчета плат, ши нещо на машината и на Ивановден, когато двамата с баща ми бяха именици, получих неочакван подарък – прекрасна голяма кукла.
Е, нямаше руси къдрици като тази в детската градина и тялото ѝ беше натъпкано с памук, но ми изглеждаше още по-хубава, защото я беше направила мама. Тя беше купила глава от детския магазин в града (тогава се продаваха такива бакелитови главички с всякакви размери), беше извадила кройка от едно списание и ми беше ушила куклата. Кръстих я Ванча – на мама, а и беше като дете, дошло с името си – на Ивановден.
Години наред не се разделях с моята Ванча. С нея играех по цял ден, на нея четях приказки, когато започнах да сричам, с нея заспивах... Най-хубавата кукла! Единствената, която съм имала…"
Из книгата "Искрици от бъдника", 2023 г