04/06/2024
С разрешение на Luboslava Venkova публикуваме без редакторска намеса ревюто й в групата "Стивън Кинг - любовта ни към автора и обсъждане на книгите му". Заслужава си да го прочетете. Вероятно ще вдъхне у вас желанието да притежавате този роман (ако още не сте го купили). И понеже Любослава няма снимка на корицата, ние качихме наша фотография
"Добър вечер, група! Нямам снимка на книгата (имам навик да правя на всички прочетени на Кинг, нищо, че са ми в библиотеката), но ме сърбят пръстите да пиша за нея. Става на въпрос "Долорес Клейборн".
Купих книгата преди няколко месеца, но така и не я прочетох. Преди нея "глътнах" "Роуз Мадър" (която е близо до Долорес по тематика), която също обхваща темата за насилието, токсичните взаимоотношения, вътрешната борба в човека и изпитанието на духа пред трудностите, с които се сблъсква.
Няма да тегля излишни локуми за книгата, защото повечето от заклетите фенове на Кинг със сигурност са я чели. Подхванах я от чисто любопитство и нетърпение предвид това колко хубави думи чух за нея, и, да ви кажа право - има защо! Долорес се превърна в един от топ персонажите на Кинг, с които съм се запознавала. Абсолютно възхитена бях пред борбата ѝ, която е водила цял живот, не само с мъжа си, а и с всички неволи, които са ѝ се случвали и за това. Борбата на една майка, която прави всичко възможно да защити децата си, не се свени да премине границата на допустимото, която не се притеснява да нарече себе си "мръсница". Останах изумена от начина, по който Кинг е пресъздал и историята - единствено в пряка реч, без да се включват диалози от останалите персонажи.
Долорес е трудна за харесване. Не е най-предпочитана приятелска компания. Притежава остър език, грубовата е, но е искрена от мозъка до костите и обича да ѝ се говори без заобиколки. Накратко, Долорес Клейборн е жена, която на много млада възраст се е запознала и омъжила за мъжа си. В началото всичко било чудесно и двамата много се разбирали, но постепенно Джо е посягал често към алкохола, а това е довело и към проблемите му с поведението - посягал на Долорес и я е малтретирал физически и психически. Няма да изпадам в подробности повече, освен че в книгата се прави и препратка към "Играта на Джералд". За прочелите ѝ - ще разберат защо, а за тези, които все още не са - не губете повече време.
Проблемите им в брака ставали все по-чести, все по-трудни за преглъщане от Долорес. Понасяла кротко посягането лично към нея, но това, което е сложило край за търпението ѝ, е бил фактът, че отношението на Джо пряко засягало и трите им деца. Спирам дотук. Подробностите ще научите сами.
Много лична книга е това. Истинска. Тежи на душата и застава като буца на гърлото. Долорес съвсем откровено заявява още от първите страници, че и тя самата има кусури, че е допуснала грешки и в никакъв случай не може да вникне в определението "невинна". Помислете си - колко често ние самите се сблъскваме с жени като Долорес? Жени, които търпят униженията, побоят и обидите на мъжа си, за да могат да опазят децата си? Не мога да я виня за това, че е търпяла послушно и е мълчала. В чуждите очи техните взаимоотношения изглеждали повече от прилично - семейство със скромни възможности, три деца, работещи и здрави родители. Достатъчно, че да заблуди хората и тясното общество, в което живеят. Общество, което не се интересува особено дали жената получава леко "пляскане" за това, че била непослушна. Не са се повдигали въпроси за брака им, нито за децата, всичко било повече от добре и това им стигало да създадат една фалшива стена от тях самите.
Прочетете я тази книга. Съпреживейте тази история, лична, откровена, болезнена, тъжна. Мога да я определя съвсем спокойно като "изповед" - изповедта на една майка, наричаща себе си "мръсница", изповед за болката, за брака, за децата, за жертвите, за предаността към семейството, за преглътнатите сълзи, за майчинството, способността да обичаш някой друг повече от себе си и кротко да понасяш ударите на съдбата като камшик, който се врязва в кожата и оставя трайни следи.
Тази книга докосна и най-тънките, най-невидимите струни на душата ми. Прочетете я. Бавно. Преживейте я. И не осъждайте Долорес. Не замахвайте пръст, не я обвинявайте, а я разберете. Прегърнете я. Толкова човешка книга, събрана в толкова малко страници. Кинг се е справил повече от блестящо в това да опише разкъсаната и наранена майчина душа, душата на една жена, пренебрегнала себе си в името на децата.
Благодаря на всички, които прочетоха тези редове. За да не седи празно накрая, показвам две от книгите на Краля, които купих на Панаира. Сега чакам "Нощна смяна" и "Очите на дракона" от промоцията на Orange - 20% на книгите на Краля. Отделно започнах и "Торба с кости". Изгълтах я половината за няма и ден.
Хубава вечер!"
