21/01/2025
Тук времето спира, душата лети,
в мир и хармония сърцето мълчи.
История стара в земята тупти,
говори за корени, дълбоки следи.
Парче от рая, дом на мечти,
където душата вечно цъфти.
🌍Колекционирам спомени, а не вещи📸
🏆700+ български дестинации
📱SMM специалист
🪶 Писател Творческа работилница за романи Гравирана душа
Sofia
Be the first to know and let us send you an email when Lyubka Predova posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.
Send a message to Lyubka Predova:
Години наред се опитвах да се изправя пред миналото лице в лице и да разкажа историята, която преобърна живота ми. Обожавам да пиша, стихове, цитати и разни мисли в силни моменти от живота. И така, една вечер легнах в леглото си и си спомних какво ми каза той.
- Започни да пишеш, мила нека има полза от тези преживелици в крайна сметка. - Какво да пиша, дарлинг ще се гмурна в съзнанието си и ще се удавя в този потоп, а знаеш, че не умея да плувам. - Още по-хубаво, аз на такова писане вярвам! Оголено без преструвки, хващай тефтера и започвай!
Не вярвах, че ще го послушам, но в този ден аз извадих телефона си и написах няколко реда за това как бих представила историята си на света. В следващия прекрасен летен ден, без много да му мисля, направих една снимка и я качих в току-що направената страница във фейсбук, която дори нямаше име. В този ден аз направих представяне на книгата, коятo бе единствено в главата ми. Не бе написано нито ред от нея. Стотици хора се влюбиха в представянето на книгата и се очакваше от мен скоро да публикувам първата глава. Не можех да повярвам какъв интерес събудих у хората. Вайках се няколко дни и не си давах сметка какво съм направила. Онази секунда смелост, бе обещание за това да разкрия цял един живот зад кулисите. С месеци се убивах бавно за да възродя спомените си в най-малките детайли, те ме накараха да изживея всеки един момент до дъно отново. Знаех, че ще е много трудно, но не знаех какво ще е да изпитам всичко това наново и когато вече бях на ръба на отчаянието, закрачих заедно с всички почитатели по пътя на историята. Дадох си сметка... Нямам сили да си представя, че един ден книгата ще свърши. Не мога да си представя, че ще пусна историята да си отиде с последния написан ред. И никога няма да имам силата да го сторя, тя винаги ще живее в мен. Защо Гравирана душа? Защото няма по-дълбок белег от този в душата ми, който ме е гравирал завинаги с такава обич и всеотдайност.