29/12/2024
⭐️ Истинско самочувствие е това,
което изпитваме към себе си, когато не всичко е наред.
👉 Празниците често са повод за размисъл, затова споделяме един полезен откъс от книгата „Шестте стълба на самочувствието“.
"Обикновеният човек е склонен да съди себе си според ценностите, преобладаващи в социалната му среда, предавани от членовете на семейството, политическите и религиозни водачи, учителите, редакционните статии във вестниците, телевизията и популярното изкуство, като филмите. Тези ценности могат да бъдат рационални или ирационални, да отговарят на нуждите на индивида или да са противни на тях.
Понякога ме питат дали човек не може да постигне истинско самочувствие, въпреки че живее според културни норми, за които никога не се е замислял и които може да нямат много смисъл. Дали безопасността и сигурността, идещи от принадлежността към дадена група, не са форма на самочувствие? Дали груповото утвърждаване и подкрепа не водят до истинско усещане за лична стойност? Грешката тук е в приравняването на чувството за безопасност или комфорт със самочувствието. Конформизмът не е равнозначен на лична ефективност; популярността не е равнозначна на самоуважение. Каквото и удовлетворение да носи чувството за принадлежност, то не се равнява на увереност в собственото мислене или способност за справяне с предизвикателствата. Фактът, че другите ме уважават, не е гаранция, че аз ще уважавам себе си.
Истинско самочувствие е това,
което изпитваме към себе си, когато не всичко е наред.
Ако живея, следвайки неосъзната рутина, без предизвикателства или кризи, може за известно време да избегна факта, че притежавам псевдо самочувствие. Когато всичко е наред, няма проблеми. Така не може да определим наличието на самочувствие. Истинско самочувствие е това, което изпитваме към себе си, когато не всичко е наред. С други думи, когато сме изправени пред предизвикателството от нещо неочаквано, когато другите не са съгласни с нас, когато сме оставени сами на себе си, когато пашкулът на групата вече не може да ни изолира от задачите и рисковете на живота, когато трябва да мислим, избираме, решаваме и действаме и никой не ни напътства и не ни ръкопляска. В такива моменти се разкриват най-дълбоките ни идейни презумпции.
Една от най-големите лъжи, които някога са ни казвали, е, че е „лесно“ да си егоист и че саможертвата изисква духовна сила. Ала хората ежедневно се жертват по безброй начини. Това е тяхната трагедия. Върховният акт на смелост е да почиташ себе си – да почиташ своя ум, преценка, ценности и убеждения. Обърнете внимание колко рядко се случва подобно нещо. Но самочувствието изисква от нас именно това.
В началните страници казах, че нуждата от самочувствие е зов към героя в нас. Въпреки че в цялата книга говорихме какво означава това, нека сега го изясним докрай.
Това означава готовност – и воля – да живеем съобразно шестте практики, дори когато не ни е лесно. Може да се наложи да преодолеем инерцията, да погледнем очи в очи страховете си, да се изправим срещу болката или да останем сами, за да сме верни на собствената си преценка, когато тя не съвпада с мнението на онези, които обичаме.
Колкото и благоприятна да е нашата среда, разумът, личната отговорност и почтеността никога не идват автоматично; те винаги са постижение. Ние сме свободни да мислим или да избягваме мисленето, да разширяваме съзнанието или да го свиваме, да се движим към реалността или да се отдръпваме от нея. Всичките шест стълба са свързани със съзнателен избор.
Съзнателният живот изисква усилие. Изграждането и поддържането на осъзнатост е работа. Всеки път, когато изберем да повишим нивото на съзнанието си, предприемаме действие срещу инерцията. Изправяме се срещу ентропията – тенденцията всичко във Вселената да пропада в хаос. Избирайки да мислим, ние полагаме усилие да създадем в себе си остров на ред и яснота.
Първият враг на самочувствието, който може да се наложи да преодолеем, е мързелът (понякога така наричаме психологическата проява на силите на инерцията и ентропията). „Мързел“ не е термин, който се среща в книгите по психология. И все пак, нима на всички не е ясно, че понякога се проваляме не заради друго, а поради нежеланието да положим нужните усилия? (В „Психология на самочувствието“ наричам този феномен „антиусилие“.) Понякога, разбира се, мързелът се дължи на умора; ала това не е задължително. Понякога сме просто лениви – не отправяме предизвикателство към инерцията, не избираме да се събудим.
Другата ламя, която може да се наложи да посечем, е импулсът да избягваме дискомфорта. Съзнателният живот може да ни принуди да се изправим срещу страховете си; може да ни свърже с болка, която е още жива. Ако приемем себе си, може да се наложи да престанем да избягваме някои мисли, чувства или действия, които ни изкарват от равновесие; това ще разклати „официалната“ ни представа за себе си. Личната отговорност ни задължава да се изправим пред факта, че в крайна сметка човек е сам; тя изисква да се откажем от своите фантазии за спасител. Себеутвърждаването включва смелостта да сме автентични, без да имаме гаранции как ще реагират другите; това означава, че рискуваме да бъдем себе си. Целенасоченият живот ни изтръгва от пасивността и ни въвежда в изискванията на живота със силен фокус; това налага да генерираме сами своята посока и движение. Почтеният живот изисква да изберем своите ценности и да ги отстояваме, независимо дали е приятно и дали другите споделят убежденията ни; в някои моменти това налага взимането на трудни решения.
Човек лесно може да види, че в дългосрочен план хората с високо самочувствие са по-щастливи от хората с ниско самочувствие. Самочувствието е най-добрият показател за това доколко сме щастливи. В краткосрочен план обаче самочувствието изисква готовност за понасяне на определен дискомфорт, ако духовното израстване го налага.
Ако избягването на дискомфорта е сред основните ни приоритети, ако за нас това е по-ценно от нашето самочувствие, то щом попаднем под натиск, ще изоставим шестте практики, точно когато имаме най-голяма нужда от тях.
Самὸ по себе си желанието да избягваме дискомфорта не е порок. Но когато му се отдадем изцяло, затваряме очи за важни аспекти на реалността, не предприемаме необходимите действия и резултатите са трагични.
Ето какъв е базовият модел. Първо, избягваме нещо, което трябва да погледнем, защото не искаме да изпитваме болка. Това избягване ни създава допълнителни проблеми, които също отказваме да погледнем, защото ни причиняват болка. Поредното избягване на свой ред създава още проблеми, за които не искаме да мислим, и така нататък. Трупаме един върху друг пластове от избягване и отречена болка. Повечето възрастни живеят в такова състояние.
Ето и как този базов модел може да бъде преобърнат. Първо, решаваме, че самочувствието и щастието ни са по-важни от мимолетния дискомфорт или болка. Предприемаме малки стъпки, за да бъдем по-съзнателни, да приемаме себе си, да сме отговорни и т.н. Правейки го, забелязваме, че така се харесваме повече. Това ни вдъхновява да продължим и да се опитаме да стигнем по-далеч. Ставаме по-искрени със себе си и другите. Самочувствието ни се повишава. Захващаме се с по-трудни задачи. Чувстваме се малко по-силни, малко по-находчиви. По-лесно преживяваме тревожни емоции и страшни ситуации; чувстваме, че имаме повече активи, с чиято помощ можем да се справяме. По-уверени сме в себе си. Изграждаме духовния еквивалент на мускулите. Усещаме се по-силни и виждаме трудностите по-реалистично. Може никога да не се освободим напълно от страха или болката, но те намаляват неимоверно и вече не ни плашат. Почтеността не ни изглежда толкова страшна и ни идва по-естествено.
Ако процесът беше съвсем лесен, ако в него нямаше нищо трудно, ако не изискваше постоянство и смелост, всеки би имал добро самочувствие. Но само бебетата мечтаят за живот без усилия, борба и страдание.
Нито борбата, нито болката имат стойност сами по себе си. Ако можем да ги избегнем без лоши последствия, трябва да го правим. Добрият психотерапевт работи, за да не бъде процесът на растеж по-труден, отколкото трябва. Като се замисля за собственото си развитие като терапевт през последните три десетилетия, една от целите ми е била да направя така, че изследването на себе си, конфронтацията със себе си и изграждането на самочувствие да са възможно най-малко стресиращи. Моят подход и техника са се развивали с това намерение от самото начало.
Един от начините, по които може да се постигне това, е като помагаме на хората да видят, че не е „голяма работа“ човек да прави каквото е нужно, дори понякога да е трудно. Не е нужно да превръщаме страха или дискомфорта в трагедия. Можем да ги приемем като част от живота, да ги погледнем лице в лице, да се справим максимално добре и да продължим да се движим към най-хубавите възможности, които са пред нас.
Ала винаги е необходима воля. Необходимо е постоянство. Необходима е смелост.
Нужната енергия, за да се посветим подобаващо на тази цел, може да дойде само от любовта, която изпитваме към собствения си живот.
Тази любов е началото на добродетелта. Тя е стартовата площадка на нашите най-висши и благородни стремежи. Тя е движещата сила зад шестте стълба. Тя е седмият стълб на самочувствието."
Натаниъл Брандън
Знаем, че сте смели мечтатели. Затова подбираме за вас точните книги. С вкус към стойностната литература и към авторите с истинско чувство за хумор, издаваме заглав....
Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Издателство Ракета, Publisher, Улица “Пор. Христо Топракчиев” 11, Sofia.
