08/09/2024
Народи от Книгата
Евреи, християни и мюсюлмани са все „народи от Книгата“. Божият договор с Авраам е записан и изложен в книга, която съдържа не само него самия, но – в различни нейни части – отражението на завета в историята. Всички наричат това повествование просто „Книгата“ или „Писанието“ (Свещеното Писание) или по-описателно – „Блага вест“ или „рецитация“. Въпросните Писания, до едно претендиращи да са по някакъв начин слово на Единия Истинен Бог, в никакъв случай не са идентични, нито пък се разглеждат като такива от трите общности. всички са съгласни в едно: Книга има. Но дали е настоящата Библия, Новият завет или Коранът, е точно оня въпрос, който разделя евреи, християни и мюсюлмани.
Според еврейското – а и на мюсюлманите – гледище Бог постановява, а Мойсей записва една изключителна и проникновена книга в много части – Закона или Тора. Но макар Тора да заема почетно място в еврейската история на откровения, Божиите намеси в един или друг смисъл между Мойсей и Езра не престават, така че еврейската Библия представлява колективен труд под три заглавия – Закон, Пророци и разнообразни материали, наречени Писания, всички откровения на Бог пред неговия народ.
Така са виждали нещата евреите от дните на Иисус и не съществува никаква причина да приемем, че сам Иисус е гледал на Писанието другояче. Той на свой ред не оставя ново Писание или собствена Книга, така че християнското „Писание“ е, формално погледнато, твърде различно от еврейската представа за подобно. Евангелията представляват записи, отчети, за думите и делата на Иисус в обща биографична рамка, оставени от негови следовници. В очите на християните Иисус не донася Писание; той сам, с личността и посланието си, е откровение, „Блага вест“. неговият живот и самопожертвователна смърт скрепяват един „Нов Завет“, обещан от Бог – предсказан в Стария завет, – и така Евангелията, мислите и делата в ранните християнски общини, отразени в Деяния на Апостолите, плюс писмата на различни Иисусови следовници започват да се разглеждат от християните като Нов Договор или Завет, който застава редом със Стария, записан и почитан в еврейската Библия.
Мохамед може би е разбирал само отчасти този донякъде комплициран процес. Макар привично да назовава еврейското откровение Таврат (Tawrat), ислямският пророк несъмнено е знаел, че има други еврейски пророци, а може би и откровения, след Мойсей. Той обаче никъде не споменава нов завет; говори само за „Евангелие“, на арабски Injil, и видимо го приема като свещена книга, донесена от Иисус или написана от него, нещо като Тора и Мойсей.
Мохамед изпитвал силно влечение към пророческата орис и уважение към поредицата пророци, сътворили юдейско-християнската традиция. След първоначално слабо колебание той решително се нарежда в нея също като пророк и сега, в тези късни времена, когато предишните откровения на Бог били изопачени от своенравни и извратени действия на евреи и християни, Аллах му дава, както на Мойсей и Иисус, свещена Книга. Или поне такава става тя в окончателния си, кодифициран вид. Онова, което сам Бог кара Мохамед да назове Рецитация, на арабски al-Quran, представлява на практика поредица послания, предадени на Мохамед от ангела Гавраил в хода на период от двадесет и две години. Всяка част била признавана като свещена още при живия Пророк, а цялата Книга е завършена със смъртта му.