ЕКИП

27/01/2025

Stoyan Panchev: Лъжеха за Хърватия, както сега за критериите.

На графиката се вижда сравнение между тенденциите за ръст на цените в България и Хърватия - преди и след влизането на вторите във валутния съюз.

Обръщането на тенденцията е очевидно. В България цените растат повече отколкото в Хърватия преди премахването на куната (нормално, хърватите са по-богати). След влизането в еврозоната, нещата стават наопаки.

Еврото носи инфлация за Хърватия. По последни публикации на Евростат - двойно по-голяма от българската.

Данните ни са до август 2024 г., ако продъжлим до днес, дисбалансът ще е още по-очевиден.

П.П. Графиката е от нашия доклад за инфлацията в Хърватия, вижте го коментарите.

23/01/2025

Georgi Vuldzhev:

Дори само повърхностно да сте преглеждали медийните публикации от последните дни, няма как да не сте попаднали на бушуващия конфликт между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и телекомите в България.

Днес излезе и позиция на асоциацията за небанково кредитиране (АОНК) срещу скорошните действия на регулатора в кредитния сектор. Новото управление на КЗП (настоящият председател е назначена май месец) за отрицателно време успява да влезе в конфликт с няколко сектора, дори с юридическия, като преди два месеца де факто призовава потребителите да не използват адвокати при подаването на жалби. Което провокира искания за официално извинение или оставка на председателя на регулатора.

Фурията от активности на комисията през последните месеци на пръв поглед може би изглежда добре от потребителска гледна точка. Като признак, че се върши работа. Само че трябва да имаме едно наум всеки път когато някоя държавна структура поради шумна хиперактивност започне да привлича страшно много медийно внимание. Напомням за активността на прокуратурата по времето на Иван Гешев.

Действията на държавните агенции трябва да се съдят по резултатите, а в случая хиперактивността на КЗП не е постигнала никакъв позитив за българските потребители. Заповедите, които издава падат в съда, а предложенията, които прави се отхвърлят от други държавни структури като противоречащи на закона (и с право).

Когато пазарът е конкурентен и работи добре той е най-добрият регулатор. Питайте всеки икономист. Правилно разбрана, функцията на регулаторните агенции трябва да е да поддържат такава среда. Когато обаче намесата на регулатура е прекомерна, хаотична и в най-лошия случай незаконна, това може само и единствено да влоши пазарната среда. Действия, които уж са в услуга на потребителите много бързо се оказват в техен ущърб. Особено в условията на продължителна политическа криза и липса на инвестиции, пазарната среда в България е силно уязвима към подобни неадекватни действия от страна на регулаторите.

Въобще не е добре да се изгражда впечатлението, че дадена регулаторна агенция работи хаотично и произволно. Това създава недоверие към нея и неизбежно възпрепятства функционирането ѝ в дългосрочен план. Комисията за защита на потребителите може да работи в тяхна полза само ако работи И с бизнеса, а не води война срещу него. Ако бизнесът бъде сплашен и се чувства застрашен, то той няма да има никакъв стимул да кооперира с регулатора. А без сътрудничеството на самия бизнес няма как да се решат проблемите в който и да е сектор.

Това важи с особена сила за пазари които с право имат репутацията на проблемни като телекомуникационния сектор и кредитния сектор. В тях със сигурност има проблеми за решаване, обаче подход в стил „след мен и потоп“ вдига много медиен шум, но не постига нищо. Да искаш отнемането на лиценза на всички големи телекомуникационни фирми е безразсъдно действие. Добре, че другата релевантна държавна комисия в случая имаше разсъдъка да го спре.

Ами ако го беше одобрила? Утре милиони български потребители щяха да останат без телекомуникационни услуги ли? Същото и в сферата на банковото и небанковото кредитиране. Там не трябва да се води регулаторна война срещу всички, а да се поощряват тези, които работят съвестно и според закона и да се наказват тези, които мамят (особено в сегмента на бързите кредити).

Силно препоръчително е ръководството на КЗП да направи една крачка назад и да се поуспокои. Крайно време е, с оглед на това, че последните ѝ инициативи бяха отхвърлени както от съда, така и от друга регулаторна институция. Продължаване на произволните и непремерени действия ще създаде трайно впечатление за целенасочен регулаторен тормоз. С каква точно цел не съм сигурен, но резултатът със сигурност няма да е добър за интересите на потребителите. Няма да е добър и за самото ръководство на КЗП.

20/01/2025

Новият ни анализ разкрива истинските структурни тенденции в ценовите ефекти от еврото в Хърватия. Той показва, че при приемането на еврото инфлационния тренд в Хърватия се отклонява в по-висока посока в сравнение с тренда както в България, така и в ЕС и еврозоната като цяло.

Цените в Хърватия след еврото нарастват по-бързо от тези в България със следния темп:
❗️ 2.63 процентни пункта при общия инфлационен индекс
❗️ 3.52 процентни пункта при базисната инфлация
❗️ 9.03 процентни пункта при услугите;

Ако България беше приела еврото заедно с Хърватия и беше изпитала аналогично отклонение в инфлационния тренд, то загубите на покупателна способност за страната биха варирали между 1 млрд. и 6.7 млрд. лв. (към август 2024).

Повече четете в пълния ни анализ. 👇

Две години след официалното въвеждане на еврото в страната, Хърватия продължава да има проблеми с ръ

15/01/2025

Stoyan Panchev: Още един мит за еврото рухна.
Данните много ясно показват, че след влизането си в еврозоната Хърватия е привлякла ПО-МАЛКО преки чужди инвестиции (ПЧИ).

На 10 януари Хърватската централна банка публикува последните данни за ПЧИ в страната, които са до септември 2024 г. Така статистиката за последните 5 години изглежда по следния начин в графиката.

Като се има предвид, че 4-то тримесечия обикновено са най-слаби откъм чужди инвестиции - излиза, че вече 2 години откакто е в еврото Хърватия привлича по-малко ПЧИ, отколкото през последните 2 години с националната им валута.

08/01/2025

В опит порочно да защитят тезата, че частните болници трябва да провеждат обществени поръчки, ИПИ тълкуват превратно практиката на СЕС. По този начи на практика предлагат квази-одържавяване на частните лечебни заведения. Това не е редно!

Препоръките им биха довели до бюрократизация вместо качество - повече хартия, по-малко медицина. Неясно защо, колегите напълно игнорират единствения изчерпателен анализ по темата в България, изготвен от ЕКИП.

Защо нито е необходимо, нито е редно частните болници да бъдат възложители по ЗОП вижте в коментара на ЕКИП. 👇

В опит порочно да защитят тезата, че частните болници трябва да провеждат обществени поръчки, защото

06/01/2025

Годината е 2025 – време, в което технологичните успехи процъфтяват редом с упоритото ехо на минали конфликти. От гледна точка на Хъксли, светът блести от напредъка в областта на изкуствения интелект, биотехнологиите и цифровата свързаност, докато хората се борят със съблазнителните удобства на модерното общество, които могат да замъглят по-дълбоките екзистенциални въпроси.

За разлика от тях, ремаркианският обектив се вглежда безпощадно в трайните белези от войната, призрачната несигурност на бъдещите конфликти и тежестта, която тези кризи налагат на човешкия дух. В рамките на това напрежение между привидно утопичните постижения и суровата реалност на политическите борби за власт пет блока доминират на сцената на многополярността.

„Понеже те сееха вятър, буря ще пожънат“ (Осия 8:7) Годината е 2025 - време, в което технологичните

23/12/2024

Нов анализ върху празничната трапеза за 2024 г. разкрива, че инфлацията продължава да влияе върху цените на основните продукти за Бъдни вечер и Коледа в България. Цената на продуктите необходими за традиционната Коледна трапеза в България се е увеличила с 4.7% на годишна база, надвишавайки общата инфлация на потребителските цени от 2.1% за месец ноември.

Като цяло данните показват нормализация на инфлационните тенденции, но ценовите увеличения, натрупани през последните години, остават осезаеми. Научете повече тук:

Идея и методологическа бележка Целта на този анализ е да изследва инфлационните тенденции на продукт

21/12/2024

Докато светът е на прага на нова ера, определена от технологичното господство и геополитическата фрагментация, уроците от антиутопичните романи служат както като предупреждения, така и като ръководства.

Решенията, взети днес в заседателните зали, лабораториите и парламентите ще оформят контура на бъдещето, определяйки дали човечеството ще се издигне до нови висоти или ще се спусне в разпокъсана, силициево задвижвана антиутопия.

Някога, в загадъчните калифорнийски лаборатории, в средата на XX век, микрочиповете се раждаха като

03/12/2024

Концентрацията от седем поредни избора и рекордният неуспех при гласуването за председател, изискват кратка дописка със структуралистки анализ. За опресняване на паметта.

Концентрацията от седем поредни избора и рекордният неуспех при гласуването за председател, изискват

04/10/2024

Само 22% или малко над една пета от българите спестяват. От тези един милион и двеста хиляди души само 37% спестяват ежемесечно. Българите спестяват основно за извънредни ситуации (68%) и почивки и екскурзии (42%). Чак след това в приоритетите на спестяващите идва дългосрочно натрупване на стойност – за пенсиониране 13%, за покупка на имот 12% и за инвестиране 6%.

Това показват резултатите от съвместно проучване на Изследователски център „Тренд“ и Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Научете повече на линка долу:

Само 22 % или малко над една пета от българите спестяват. От тези един милион и двеста хиляди души с

30/08/2024

По-рано тази седмица излезе новият актюерски доклад НОИ с изчисления и дългосрочни прогнози за състоянието на държавния стълб на пенсионната система. За съжаление обаче коментарите от политици и експерти по темата останаха крайно повърхностни и дори незаинтересовани.

Сякаш причина за паника няма и пенсионната система без проблем може да продължи да си крета почти същия начин, по който и досега. Истината, обаче, е съвсем различна. Нуждата от фундаментална пенсионна реформа е по-очевидна от всякога.

По-рано тази седмица излезе новият актюерски доклад на Националния осигурителен институт (НОИ), с из

23/07/2024

ЕКИП подготви първия по рода си в България публичен сравнителен правен анализ и оценка на въздействието във връзка с транспонирането на Директива 2014/24 за обществените поръчки по отношение на частните лечебни заведения в България и наказателната процедура на ЕК срещу България по този повод.

Вижте какви са заключенията на анализа:

|Пълен текст на анализа| ЕКИП подготви първия по рода си в България публичен сравнителен правен анал

26/04/2024

България въведе правилата за облагане с глобален минимален данък на големите мултинационални и национални групи предприятия в самия край на 2023 г. Това се случи след традиционните за българския законодателен процес дълго забавяне, липса на открито публично обсъждане и промени в гласуваните текстове „на коляно“ в последния момент.

В настоящото изследване ще демонстрираме, че предположението за ниското корпоративно данъчно облагане в България е мит, както и че България е без изключение единствената (!) страна в ЕС, която е въвела национален допълнителен данък, без да предостави предвидените за тази цел облекчения и изключения.

| Пълен текст на анализа | България въведе правилата за облагане с глобален минимален данък на голем

19/04/2024

ГЕРБ поглъща ПП–ДБ като боа – хапка по хапка – цветущо се изрази Костадин Костадинов по време на злощастните преговори за ротацията на сглобката. Насочвайки ни към една полу-забравена тропа от коалиционното минало на Борисовата партия гласяща, че който управлява с ГЕРБ, остава историческа бележка под линия – Реформаторски блок, АБВ, ВМРО, НФСБ и т.н.

ГЕРБ поглъща ПП–ДБ като боа – хапка по хапка – цветущо се изрази Костадин Костадинов по време на зло

29/01/2024

Ново проучване на кредитния пазар показва основните тенденции при заемните средства и техните лихвени проценти. В навечерието на вероятно обръщане на паричната политика в Европа, кредитният пазар в България остава силно динамичен, за разлика от намаляваща кредитна активност в еврозоната.

Кредитирането в потребителския сегмент от страна на небанковите дружества расте с изпреварващи темпове през последните две години. Възможно обяснение на това е, че поради високата инфлация и повишаването на лихвените проценти (по потребителските кредити), потребителите са се насочили към небанковото кредитиране като по-гъвкава и бърза алтернатива за финансиране на своите покупки, особено по-крупните такива.

Повече за актуалното състояние на кредитния пазар в България четете в пълното изследване на нашия сайт.

Ново проучване на кредитния пазар показва основните тенденции при заемните средства и техните лихвен

08/01/2024

Аз също може да не издържа. Опасявам се, че няма. Психологическият дан на стоките, които не устояват, е че човек губи вяра, че бъдещето изобщо ще дойде. След това губи и интерес бъдещето да дойде, защото му се струва, че малко от това, което ползва или цени, ще бъде с нас да го посрещне.

Започваш да се чудиш – чие излизане от употреба се планира, на нашите продукти или на нас самите?

Автор: Уолтър Кирн Преди около пет години купих стара сокоизстисквачка за седем долара от магазин вт

02/01/2024

Последният епизод от сагата „съдебна реформа“ завърши, както биха казали работодателите на умно-красивите активисти, със скимтене, вместо със взрив.

Но защо? Защо просто изпълниха няколко формални KPIs – падна Гешев, мазаха по конституцията- но някак си не изглежда, че „лошите“ са загубили влиянието си, даже напротив...

Последният епизод от сагата