ЕКИП

08/02/2025

Stoyan Panchev: След изнесените от финансовия министър данни всички онези 96% от българите, за които еврозоната не е приоритет (съгласно социологически резултати на агенция
„Тренд”) могат да бъдат спокойни – България скоро не би трябвало да приеме еврото.

Дано няма ала бала с данните, защото:

С дефицит над 3% от БВП на начислена база миналата година, България не изпълнява маастрихтския критерий, а Европейската комисия трябва да обяви, че страната ни има „свръхдефицит” по европейските правила.

Следват години на мерки и ангажименти за свиване на дефицита и проверки от страна на Европейската комисия. През това време е невъзможно изобщо да се мисли за влизане в еврозоната.

Министър Теменужка Петкова оповести, че общо 4,068 милиарда лева ще бъдат прехвърлени за плащане от бюджета за миналата година към бюджета за 2025 г.

Тази сума включва:
- 1,080 милиарда лева разходи, които са фактурирани през 2024 година, но не са платени;
- 1,630 милиарда лева дейности, за които има сертификати, но без фактури (било
казвано на контрагентите, че няма необходимия ресурс и по-добре тези фактури да не бъдат издавани);
- 0,913 милиарда лева подписани споразумения за разсрочване на разходи, които са били подписани през последните години, вкл. разходи за лихви, разходи за дела, разходи за компенсации;
- 0,444 милиарда лева дефицит във Фонда за гарантиране на енергийната система.

Също министърът обяви, че дължимият от държавата към бизнеса ДДС през 2024 г. възлиза на 0,728 милиарда лева.
Въпросната сума от 4,068 млрд. лева представлява 2% от прогнозния БВП за миналата година.*

Ако цялата сума се прибави към вече обявения от МФ дефицит на касова основа от 3%, тогава дефицитът на начислена основа за 2024 г. нараства до 5%.

Ако се прибавят дори само фактурираните 1,080 милиарда лева разходи – дефицитът на начислена основа ще бъде най- малко 3,5% от БВП.

И това са консервативни, минимални оценки. Защото по думите на самия министър става въпрос за подадена до момента информация на новото ръководство в МФ от страна на министерства, ведомства и общини. Т.е. може да се очаква да постъпи още подобна информация.

* Прогнозният БВП според актуалната прогноза на МФ. Същият прогнозен БВП е използван за изчисляване на постигнатия 3% дефицит на касова основа за 2024 г. в прессъобщението, публикувано от министерството в края на януари.

07/02/2025

Светът ще запомни 2020 с върлуващия коронавирус, рестрикциите на социалния живот и свободно придвижване. Лично аз бих искала 2020 година да се помни в България и като годината на масови протести срещу кабинета на ГЕРБ, които бяха провокирани от бездействията на изпълнителната и съдебната власт спрямо разрастващото се беззаконие, срастване на държавните с партийните интереси, нецелесъобразно изразходване на европейски средства и мафиотизацията на цели индустриални отрасли.

Гледайки през призмата на 2025 година и поредният кабинет на ГЕРБ, усмивките от площада пред Народното събрание вече изглеждат малко като кадри от детска постановка – изпълнени с ентусиазъм, но наивно откъснати от реалността.

Последните пет години бързо се завъртяха и въпреки че се случи толкова много на световно ниво, в Бъл

07/02/2025

O tempora, o mores! Според австрийския икономист Фридрих Хайек „Колкото повече държавата "планира", толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек.“ Хубаво е някои да си го припомнят.

Дебатът за одържавяването на частните болници продължава. Твърде тъжно е, че в него се намесват доскорошни защитници на свободния пазар от страната на държавата. ЕКИП вече изрази своята позиция в становища към институциите. Ето и част от мнението на нашия автор и колега Arkadi Sharkov в статията на Десислава Николова от Капитал:

"Като централизират обществените поръчки в рамките на държавно регламентирани процедури, политиците създават система, в която управляващите диктуват кои доставчици да се възползват, като често облагодетелстват политически свързани субекти, вместо да позволят на конкурентните пазарни сили да определят ефективността и достъпността. Това подкопава автономността на частните болници, като ги прави все по-зависими от държавните разпоредби и уязвими към бюрократична неефективност. Произтичащите от това ограничения не само увеличават разходите над пазарните нива, но и водят до забавяне на обществените поръчки, което намалява способността на болниците да реагират на спешни медицински нужди."

06/02/2025

Georgi Vuldzhev: Нека си поговорим за дефицита.

Миналия петък Министерство на финансите оповести, че 2024 е завършила с бюджетен дефицит точно 3% от БВП. Колко удобно. Как пък го натаманиха пак да е точно в необходимата граница, при все, че икономическият растеж се оказа много по-нисък от прогнозата в Бюджет 2024?

Основно благодарение на 1.4 млрд. неизпълнени разходи, по линия на социални плащания и разходи за издръжка (можем и за приходите да си говорим как са успели да ги съберат, въпреки разочароващия икономически ръст, но това е друга тема).

Така или иначе тези данни са ирелевантни, защото са на касова основа. Те не ни интересуват що се касае критерия за еврозоната. Там се гледат данните за дефицита на начислена база. Опростено, разликата между сметката на касова и начислена основа е като разликата между това да си купиш дъвка с пари в брой и да си купиш дъвка на кредит. Когато си купиш дъвка с кредитна карта - няма разход на касова основа, защото никакъв паричен поток не се е осъществил. Но на начислена има - защото се фактурира задължение.

Засега нямаме данни на начислена основа за последното тримесечие на 2024, но имаме за първите три и всеки може да ги види на сайта на Евростат. Какво показват до момента?

През трето тримесечие 2024 България има най-големия бюджетен дефицит в целия Европейски съюз. Прочетохте правилно. На начислена база през Q3 имаме дефицит равняващ се на 8.7% от БВП, по-висок от която и да е друга страна ленка на ЕС. Най-близка е съседна Румъния с 8.6%, която е във фискална криза и не планира никакво присъединяване към еврозоната в обозримо бъдеще.

Важно е да се знаят тези неща когато разни партийни и номинално непартийни говорещи глави обикалят телевизора да разправят, че проблем с дефицита няма, дупка в бюджета всъщност няма, всичко е тип-топ. Тези хора говорят лъжи или поради зла умисъл или просто от липса на мисъл.

И ситуацията през третото тримесечие не е аномалия. Във второ тримесечие дефицитът е 3.5% от БВП, а в първо е 5.4%. В нито едно от първите три тримесечия на 2024 не се вписваме в критерия за дефицита. Общото отклонение от критерия в рамките на тези три тримесечия е по-голямо от който и да е друг аналогичен период откакто влязохме в ERM-2 през 2020 г. И то много по-голямо. Можете да видите данните в таблицата долу (има и линк в коментарите).

За да се компенсира дефицита отчетен на начислена база в първите три четвърти на 2024, в последната четвърт от годината трябва да се е реализирал излишък с рекордни размери. Най-близката такава ситуация е 2023 когато след три тримесечия с дефицит на начислена база над 3% от БВП, през последното за годината сме на излишък от 3.1%.

Две неща си струва да се отбележат тук. Първо, тогава дефицитите през предходните тримесечия са доста по-ниски, съответно 3.1%, 4.1% и 4.4%. Следователно, сега има много повече за компенсиране.

Второ, в България от 2022 г. насам се забелязва една много любопитна динамика в данните за дефицита на начислена основа. Две поредни години имаме първи три тримесечия дълбоки дефицити, последвани от последно тримесечие с изненадващ излишък, който толкова удобно ги компенсира и връзва дефицита на годишна база да е под заветната граница 3% от БВП. За да сме в изпълнение на критерия за дефицита, това трябва да се е случило и през 2024.

Такава динамика не се наблюдава никъде другаде в ЕС. Ако първите три тримесечия от годината си на дефицит, напълно естествено е да си на дефицит и в последното. Ако си бил на излишък - същото. Ако балансът се върти около нулата, то може да има леки отклонения над и под нея. Но да си на дефицит над 3% от БВП три поредни тримесечия и накрая да си на излишък, това никъде го няма.

Замислете се как и защо се случва това в България. Оставям моите разсъждения по този казус за друг път. Само ще отбележа, че макар и по-трудно, данните на начислена основа също могат да бъдат манипулирани.

04/02/2025

Georgi Vuldzhev: Според новото проучване на социологическа агенция "Мяра", 57.1% от българите са твърдо "ПРОТИВ" приемането на еврото. Едва 39% са "ЗА" смяната на валутата и само 25.7% подкрепят тази смяна да се случи на 1 януари 2026 г. Данните са красноречиви.

Любопитно е сравнението с нагласите преди 5 години, през 2020, точно преди тогавашното управление на ГЕРБ да ни засили към ЕРМ-2. През януари 2020 от ЕКИП публикувахме социологическо проучване по темата, което беше съставено от напълно различна агенция - "Тренд". То показа, че 50% от пълнолетните българи са "ПРОТИВ" приемане на еврото, само 19% са "ЗА" и 54% искат референдум по темата.

Тоест, две проучвания на две различни агенции показват, че за 5 години нагласите не са се променили съществено, но при дела на тези, които са принципно "против" смяната на валутата има увеличение, така че сега те представляват ясно изразено мнозинство от населението. Тотален провал на про-евро лагера.

Провал с монументални размери, при все, че този лагер имаше на разположение целия държавен ресурс през тези години (всички правителства от тогава до днес бяха "за" влизане в еврозоната). Финансираха се щедро уж разяснителни кампании, дори се направи специален сайт, който да промотира въвеждането на еврото. Но не постигнаха нищо освен да "усвоят" едни пари.

Имаше и огромен публичен натиск по темата, включително политически такъв върху медиите. Всеки, който изразяваше евроскептична позиция беше наричан путинист, руски шпионин, "четирихилядник" и какво ли още не. До болка ни е познат сценария вече. Но въпреки това, пропагандата не сработи. Провал след провала.

Безобразният отказ на парламента да одобри провеждането на референдум, в пряко противоречие на духа на конституцията със сигурност не помогна на анти-лев лагера. Даже напротив, според мен това е събитието от последните години, които най-много е допринесло за увеличаването от 50% на 57% на дела на тези, които не искат приемането на еврото.

Уви, и днес, въпреки категоричното мнозинство против смяната на валутата, възможно най-бързото приемане на еврото продължава да ни се тика в гърлото от настоящите (поредни) управляващи. Защо ли го правят? Всеки сам може да разсъждава по този въпрос, но очевидно не е защото им пука какво мисли българският народ.

27/01/2025

Stoyan Panchev: Лъжеха за Хърватия, както сега за критериите.

На графиката се вижда сравнение между тенденциите за ръст на цените в България и Хърватия - преди и след влизането на вторите във валутния съюз.

Обръщането на тенденцията е очевидно. В България цените растат повече отколкото в Хърватия преди премахването на куната (нормално, хърватите са по-богати). След влизането в еврозоната, нещата стават наопаки.

Еврото носи инфлация за Хърватия. По последни публикации на Евростат - двойно по-голяма от българската.

Данните ни са до август 2024 г., ако продъжлим до днес, дисбалансът ще е още по-очевиден.

П.П. Графиката е от нашия доклад за инфлацията в Хърватия, вижте го коментарите.

23/01/2025

Georgi Vuldzhev:

Дори само повърхностно да сте преглеждали медийните публикации от последните дни, няма как да не сте попаднали на бушуващия конфликт между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и телекомите в България.

Днес излезе и позиция на асоциацията за небанково кредитиране (АОНК) срещу скорошните действия на регулатора в кредитния сектор. Новото управление на КЗП (настоящият председател е назначена май месец) за отрицателно време успява да влезе в конфликт с няколко сектора, дори с юридическия, като преди два месеца де факто призовава потребителите да не използват адвокати при подаването на жалби. Което провокира искания за официално извинение или оставка на председателя на регулатора.

Фурията от активности на комисията през последните месеци на пръв поглед може би изглежда добре от потребителска гледна точка. Като признак, че се върши работа. Само че трябва да имаме едно наум всеки път когато някоя държавна структура поради шумна хиперактивност започне да привлича страшно много медийно внимание. Напомням за активността на прокуратурата по времето на Иван Гешев.

Действията на държавните агенции трябва да се съдят по резултатите, а в случая хиперактивността на КЗП не е постигнала никакъв позитив за българските потребители. Заповедите, които издава падат в съда, а предложенията, които прави се отхвърлят от други държавни структури като противоречащи на закона (и с право).

Когато пазарът е конкурентен и работи добре той е най-добрият регулатор. Питайте всеки икономист. Правилно разбрана, функцията на регулаторните агенции трябва да е да поддържат такава среда. Когато обаче намесата на регулатура е прекомерна, хаотична и в най-лошия случай незаконна, това може само и единствено да влоши пазарната среда. Действия, които уж са в услуга на потребителите много бързо се оказват в техен ущърб. Особено в условията на продължителна политическа криза и липса на инвестиции, пазарната среда в България е силно уязвима към подобни неадекватни действия от страна на регулаторите.

Въобще не е добре да се изгражда впечатлението, че дадена регулаторна агенция работи хаотично и произволно. Това създава недоверие към нея и неизбежно възпрепятства функционирането ѝ в дългосрочен план. Комисията за защита на потребителите може да работи в тяхна полза само ако работи И с бизнеса, а не води война срещу него. Ако бизнесът бъде сплашен и се чувства застрашен, то той няма да има никакъв стимул да кооперира с регулатора. А без сътрудничеството на самия бизнес няма как да се решат проблемите в който и да е сектор.

Това важи с особена сила за пазари които с право имат репутацията на проблемни като телекомуникационния сектор и кредитния сектор. В тях със сигурност има проблеми за решаване, обаче подход в стил „след мен и потоп“ вдига много медиен шум, но не постига нищо. Да искаш отнемането на лиценза на всички големи телекомуникационни фирми е безразсъдно действие. Добре, че другата релевантна държавна комисия в случая имаше разсъдъка да го спре.

Ами ако го беше одобрила? Утре милиони български потребители щяха да останат без телекомуникационни услуги ли? Същото и в сферата на банковото и небанковото кредитиране. Там не трябва да се води регулаторна война срещу всички, а да се поощряват тези, които работят съвестно и според закона и да се наказват тези, които мамят (особено в сегмента на бързите кредити).

Силно препоръчително е ръководството на КЗП да направи една крачка назад и да се поуспокои. Крайно време е, с оглед на това, че последните ѝ инициативи бяха отхвърлени както от съда, така и от друга регулаторна институция. Продължаване на произволните и непремерени действия ще създаде трайно впечатление за целенасочен регулаторен тормоз. С каква точно цел не съм сигурен, но резултатът със сигурност няма да е добър за интересите на потребителите. Няма да е добър и за самото ръководство на КЗП.

20/01/2025

Новият ни анализ разкрива истинските структурни тенденции в ценовите ефекти от еврото в Хърватия. Той показва, че при приемането на еврото инфлационния тренд в Хърватия се отклонява в по-висока посока в сравнение с тренда както в България, така и в ЕС и еврозоната като цяло.

Цените в Хърватия след еврото нарастват по-бързо от тези в България със следния темп:
❗️ 2.63 процентни пункта при общия инфлационен индекс
❗️ 3.52 процентни пункта при базисната инфлация
❗️ 9.03 процентни пункта при услугите;

Ако България беше приела еврото заедно с Хърватия и беше изпитала аналогично отклонение в инфлационния тренд, то загубите на покупателна способност за страната биха варирали между 1 млрд. и 6.7 млрд. лв. (към август 2024).

Повече четете в пълния ни анализ. 👇

Две години след официалното въвеждане на еврото в страната, Хърватия продължава да има проблеми с ръ

15/01/2025

Stoyan Panchev: Още един мит за еврото рухна.
Данните много ясно показват, че след влизането си в еврозоната Хърватия е привлякла ПО-МАЛКО преки чужди инвестиции (ПЧИ).

На 10 януари Хърватската централна банка публикува последните данни за ПЧИ в страната, които са до септември 2024 г. Така статистиката за последните 5 години изглежда по следния начин в графиката.

Като се има предвид, че 4-то тримесечия обикновено са най-слаби откъм чужди инвестиции - излиза, че вече 2 години откакто е в еврото Хърватия привлича по-малко ПЧИ, отколкото през последните 2 години с националната им валута.

08/01/2025

В опит порочно да защитят тезата, че частните болници трябва да провеждат обществени поръчки, ИПИ тълкуват превратно практиката на СЕС. По този начи на практика предлагат квази-одържавяване на частните лечебни заведения. Това не е редно!

Препоръките им биха довели до бюрократизация вместо качество - повече хартия, по-малко медицина. Неясно защо, колегите напълно игнорират единствения изчерпателен анализ по темата в България, изготвен от ЕКИП.

Защо нито е необходимо, нито е редно частните болници да бъдат възложители по ЗОП вижте в коментара на ЕКИП. 👇

В опит порочно да защитят тезата, че частните болници трябва да провеждат обществени поръчки, защото

06/01/2025

Годината е 2025 – време, в което технологичните успехи процъфтяват редом с упоритото ехо на минали конфликти. От гледна точка на Хъксли, светът блести от напредъка в областта на изкуствения интелект, биотехнологиите и цифровата свързаност, докато хората се борят със съблазнителните удобства на модерното общество, които могат да замъглят по-дълбоките екзистенциални въпроси.

За разлика от тях, ремаркианският обектив се вглежда безпощадно в трайните белези от войната, призрачната несигурност на бъдещите конфликти и тежестта, която тези кризи налагат на човешкия дух. В рамките на това напрежение между привидно утопичните постижения и суровата реалност на политическите борби за власт пет блока доминират на сцената на многополярността.

„Понеже те сееха вятър, буря ще пожънат“ (Осия 8:7) Годината е 2025 - време, в което технологичните

23/12/2024

Нов анализ върху празничната трапеза за 2024 г. разкрива, че инфлацията продължава да влияе върху цените на основните продукти за Бъдни вечер и Коледа в България. Цената на продуктите необходими за традиционната Коледна трапеза в България се е увеличила с 4.7% на годишна база, надвишавайки общата инфлация на потребителските цени от 2.1% за месец ноември.

Като цяло данните показват нормализация на инфлационните тенденции, но ценовите увеличения, натрупани през последните години, остават осезаеми. Научете повече тук:

Идея и методологическа бележка Целта на този анализ е да изследва инфлационните тенденции на продукт

21/12/2024

Докато светът е на прага на нова ера, определена от технологичното господство и геополитическата фрагментация, уроците от антиутопичните романи служат както като предупреждения, така и като ръководства.

Решенията, взети днес в заседателните зали, лабораториите и парламентите ще оформят контура на бъдещето, определяйки дали човечеството ще се издигне до нови висоти или ще се спусне в разпокъсана, силициево задвижвана антиутопия.

Някога, в загадъчните калифорнийски лаборатории, в средата на XX век, микрочиповете се раждаха като

03/12/2024

Концентрацията от седем поредни избора и рекордният неуспех при гласуването за председател, изискват кратка дописка със структуралистки анализ. За опресняване на паметта.

Концентрацията от седем поредни избора и рекордният неуспех при гласуването за председател, изискват

04/10/2024

Само 22% или малко над една пета от българите спестяват. От тези един милион и двеста хиляди души само 37% спестяват ежемесечно. Българите спестяват основно за извънредни ситуации (68%) и почивки и екскурзии (42%). Чак след това в приоритетите на спестяващите идва дългосрочно натрупване на стойност – за пенсиониране 13%, за покупка на имот 12% и за инвестиране 6%.

Това показват резултатите от съвместно проучване на Изследователски център „Тренд“ и Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Научете повече на линка долу:

Само 22 % или малко над една пета от българите спестяват. От тези един милион и двеста хиляди души с

30/08/2024

По-рано тази седмица излезе новият актюерски доклад НОИ с изчисления и дългосрочни прогнози за състоянието на държавния стълб на пенсионната система. За съжаление обаче коментарите от политици и експерти по темата останаха крайно повърхностни и дори незаинтересовани.

Сякаш причина за паника няма и пенсионната система без проблем може да продължи да си крета почти същия начин, по който и досега. Истината, обаче, е съвсем различна. Нуждата от фундаментална пенсионна реформа е по-очевидна от всякога.

По-рано тази седмица излезе новият актюерски доклад на Националния осигурителен институт (НОИ), с из

23/07/2024

ЕКИП подготви първия по рода си в България публичен сравнителен правен анализ и оценка на въздействието във връзка с транспонирането на Директива 2014/24 за обществените поръчки по отношение на частните лечебни заведения в България и наказателната процедура на ЕК срещу България по този повод.

Вижте какви са заключенията на анализа:

|Пълен текст на анализа| ЕКИП подготви първия по рода си в България публичен сравнителен правен анал

26/04/2024

България въведе правилата за облагане с глобален минимален данък на големите мултинационални и национални групи предприятия в самия край на 2023 г. Това се случи след традиционните за българския законодателен процес дълго забавяне, липса на открито публично обсъждане и промени в гласуваните текстове „на коляно“ в последния момент.

В настоящото изследване ще демонстрираме, че предположението за ниското корпоративно данъчно облагане в България е мит, както и че България е без изключение единствената (!) страна в ЕС, която е въвела национален допълнителен данък, без да предостави предвидените за тази цел облекчения и изключения.

| Пълен текст на анализа | България въведе правилата за облагане с глобален минимален данък на голем