23/01/2025
Georgi Vuldzhev:
Дори само повърхностно да сте преглеждали медийните публикации от последните дни, няма как да не сте попаднали на бушуващия конфликт между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и телекомите в България.
Днес излезе и позиция на асоциацията за небанково кредитиране (АОНК) срещу скорошните действия на регулатора в кредитния сектор. Новото управление на КЗП (настоящият председател е назначена май месец) за отрицателно време успява да влезе в конфликт с няколко сектора, дори с юридическия, като преди два месеца де факто призовава потребителите да не използват адвокати при подаването на жалби. Което провокира искания за официално извинение или оставка на председателя на регулатора.
Фурията от активности на комисията през последните месеци на пръв поглед може би изглежда добре от потребителска гледна точка. Като признак, че се върши работа. Само че трябва да имаме едно наум всеки път когато някоя държавна структура поради шумна хиперактивност започне да привлича страшно много медийно внимание. Напомням за активността на прокуратурата по времето на Иван Гешев.
Действията на държавните агенции трябва да се съдят по резултатите, а в случая хиперактивността на КЗП не е постигнала никакъв позитив за българските потребители. Заповедите, които издава падат в съда, а предложенията, които прави се отхвърлят от други държавни структури като противоречащи на закона (и с право).
Когато пазарът е конкурентен и работи добре той е най-добрият регулатор. Питайте всеки икономист. Правилно разбрана, функцията на регулаторните агенции трябва да е да поддържат такава среда. Когато обаче намесата на регулатура е прекомерна, хаотична и в най-лошия случай незаконна, това може само и единствено да влоши пазарната среда. Действия, които уж са в услуга на потребителите много бързо се оказват в техен ущърб. Особено в условията на продължителна политическа криза и липса на инвестиции, пазарната среда в България е силно уязвима към подобни неадекватни действия от страна на регулаторите.
Въобще не е добре да се изгражда впечатлението, че дадена регулаторна агенция работи хаотично и произволно. Това създава недоверие към нея и неизбежно възпрепятства функционирането ѝ в дългосрочен план. Комисията за защита на потребителите може да работи в тяхна полза само ако работи И с бизнеса, а не води война срещу него. Ако бизнесът бъде сплашен и се чувства застрашен, то той няма да има никакъв стимул да кооперира с регулатора. А без сътрудничеството на самия бизнес няма как да се решат проблемите в който и да е сектор.
Това важи с особена сила за пазари които с право имат репутацията на проблемни като телекомуникационния сектор и кредитния сектор. В тях със сигурност има проблеми за решаване, обаче подход в стил „след мен и потоп“ вдига много медиен шум, но не постига нищо. Да искаш отнемането на лиценза на всички големи телекомуникационни фирми е безразсъдно действие. Добре, че другата релевантна държавна комисия в случая имаше разсъдъка да го спре.
Ами ако го беше одобрила? Утре милиони български потребители щяха да останат без телекомуникационни услуги ли? Същото и в сферата на банковото и небанковото кредитиране. Там не трябва да се води регулаторна война срещу всички, а да се поощряват тези, които работят съвестно и според закона и да се наказват тези, които мамят (особено в сегмента на бързите кредити).
Силно препоръчително е ръководството на КЗП да направи една крачка назад и да се поуспокои. Крайно време е, с оглед на това, че последните ѝ инициативи бяха отхвърлени както от съда, така и от друга регулаторна институция. Продължаване на произволните и непремерени действия ще създаде трайно впечатление за целенасочен регулаторен тормоз. С каква точно цел не съм сигурен, но резултатът със сигурност няма да е добър за интересите на потребителите. Няма да е добър и за самото ръководство на КЗП.