23/04/2023
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0nj63jriHzLVVW3W9xETuktF1mnASHPPvtQ3ESaXp5uLvUUHbmyZvGzHzHg2qcuRFl&id=100091902256397
ИНСТИНКТ ЗА НЕПРИСПОСОБИМОСТ:
ПАМЕТ ЗА ПОЕЗИЯТА НА ГЕОРГИ РУПЧЕВ
Продуцентска къща "Прожектор" преоткрива сеизмичната поезия на Георги Рупчев с мултидисциплинарния проект ИНСТИНКТ ЗА НЕПРИСПОСОБИМОСТ.
В рамките на четири изложби, литературна дискусия, студентски конкурс, поетичен пърформанс, видео, анимация и мечтата ни да напрвим документален филм за поета, ви каним да изледваме визуално едно полузабравено съкровище.
ЗАЩО?
Поезията е пренебрегвано оръжие в борбата за оцеляване на човешкия дух. Кога ще имаме по-добър случай да си припомним неподозираното й могъщество, ако не сега - в епохата на пандемии, политически интриги, война, глобални икономически и екологични сътресения?
С какво си струва да се примирим?
Кога е нужно да се разбунтуваме?
Къде да застанем в борбата между „здравословния" конформизъм и инстинкта за НЕприспособимост - този стряскащ поетичен образ на Рупчев за дълбинната необходимост от отстояване на човешкото достойнство, колкото и потискащ да става света около нас?
В налудната ни реалност, съвместяваща плоскоземци с напреднал изкуствен интелект, артистите също мобилизират своя инстинкт за приспособимост и преразглеждат - напасват, нагаждат реакциите си към новите екстремни условия.
Георги Рупчев (1957-2001), обратно, обявява поезията за средство на съпротива. Съпротива чрез изкуството и избор да се съществува на ръба, извън зоната на комфорта.
„Поезията е инстинкт за неприспособимост, а сега са времена на приспособление“, казва Рупчев в интервю през 1994. Той нарича своето поколение от втората половина на ХХ век поколение на „страстното разпиляване“. Поезията му извира и изтича през процепа между две епохи, разпилява се в „чувството за бавно изчезване“. И това изчезване, това масово отмиране на неповторим поколенчески опит и мироглед, е в пълен ход и днес.
НАСЪЩНА ЛИ Е ПОЕЗИЯТА НА РУПЧЕВ ДНЕС?
Едвин Сугарев пише:
„Поезията на Георги Рупчев е особен, рядък случай, чиято значимост надхвърля тази на неговото поколение, а и на времето, в което е създадена. Поети като него като че ли принадлежат към друга раса, за която поезията е наистина самоубийствен занаят – или „проява на инстинкта за неприспособимост”, както го определяше Жоро. И именно затова днес, в подлите и малоумни времена, които обитаваме, такива поети са насъщни."
С дейностите по проекта искаме да провокираме нов интерес към дълбоката, изпълнена с трагизъм поезия на един от най-талантливите съвременни български автори. Творчеството на Георги Рупчев е литературно наследство от световна величина. То заслужава да придобие признание и влияние извън посветения кръг на неговите почитатели.
Искаме да провокираме публиката и току-виж авторите на учебни програми и учебници решат най-после да допуснат Рупчев в Христоматията на българската литература!
Защо почти никой днес не издава Рупчев?
Защо поезията му не се изучава в училище?
Защо няма достойни за ранга й литературоведски изследвания?
Защо се опитваме да забравим точно тази поезия, която, дори заглушена, звучи като тътен преди големия трус?
Всъщност, в този проект въпросите ще са повече от отговорите, но си струва да опитаме.
Голямата ни цел е, чрез поредица от събития, да съберем спомените на хората, свързани с Георги Рупчев и неговата поезия. Да съберем поне част от разпръснатата информация за личността и творчеството на поета, и да направим отдавна нужния документален филм за него.
Проектът се финансира от Национален фонд „Култура“ – Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации и Едногодишен грант 2022.
Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria
