16/08/2024
🫶Обратна връзка, мнение и малко за книгата „Когато тялото казва НЕ“ от една будна майка!
❤А както пише и в коментарите, тази благинка на на снимката е 😍😍😍
🛈Още за книгата: https://kibea.net/book/3126
👉Ако случайно някой все още не е чувал за Габор Мате, може да прочете тук: https://kibea.net/author/3025
"Когато тялото казва НЕ"
(Бебето на снимката е за разкош и привличане на внимание)
Може ли тялото ни да "говори"? Какъв е неговият начин да комуникира с нас? Кога и защо казва НЕ? Как се стига дотам? Какво се крие зад това НЕ? Вслушваме ли се в сигналите на нашето тяло? Забелязваме ли ги? Зачитаме ли ги? Приемаме ли ги?
Такива и още въпроси пробуди в мен тази книга на Габор Мате - титан по темите за детското развитие, взаимоотношенията родител-дете, травмите и стреса, взаимовръзката между детството и начина ни на живот като възрастни и много други.
Въпроси, които да изследвам тепърва. Въпроси, чиито отговори могат да ми помогнат да съм по-свързана със себе си. И съответно по-рядко да се стига до онзи момент, в който тялото казва "НЕ" през болестта. Моментът, в който е било нужно да кажем "НЕ", но умът ни е отказал да го направи.
В тази книга Габор Мате разглежда връзката между скрития, неосъзнат или осъзнат стрес и възникващите в тялото ни процеси, водещи до някаква болест. Стъпвайки върху своя клиничен опит с пациенти, както и върху солидни научни изследвания, Габор Мате описва една цялостна картина и ни представя своите прозрения, осъзнавания и изводи за неразривното единство на емоциите и физиологията в човешкото развитие през целия живот.
Книга, която ни кара да се замислим и да обърнем своя фокус върху собствените ни нужди. Да се вслушваме в онези малки, деликатни сигнали, които нашето тяло ни дава. Сигнали, които ни насочват, че балансът ни е нарушен и че ако рефлектираме осъзнато, можем да открием причината дълбоко в себе си и да се опитаме да работим в посока изцеление, като внесем промени в своето ежедневие, в своите взаимоотношения, в своите вярвания и убеждения. Като потърсим нужната помощ и подкрепа. Като комуникираме и показваме своите слабости и уязвимост.
Няма да излагам подробности, а ще наблегна на кратко изложение какво можем да открием в книгата и след това ще оставя цитати, които съм сигурна, че ще събудят във вас любопитство и, надявам се, желание да се докоснете до тази ценна книга.
В по-голямата част от книгата авторът разглежда подробно няколко случая от собствения му клиничен опит. Към всеки един вмъква проведени научни изследвания и разяснения, включващи теоретични познания върху начина, по който нашето тяло функционира и взаимовръзката между емоциите, нервната, имунната и ендокринната система.
Разглежда различни автоимунни и ракови заболявания.
Към края на книгата авторът изброява често срещани несъзнателни убеждения, които много от нас имаме и които контролират нашето поведение, държейки ни в режим на самоотбрана, непозволяващи ни да израстваме и да сме здрави. Ето някои от тези дълбоко вградени убеждения, които ни "тровят":
1. Трябва да бъда силен
2. Не бива да се гневя
3. Ако съм ядосан, няма да ме обичат
4. Нося отговорност за целия свят
5. Мога да се справя с всичко
6. Не ме искат, не ме обичат
7. Ако не върша нещо, значи не съществувам. Трябва да оправдая съществуването си
8. Трябва да бъда много болен, за да заслужа внимание
"Основен фактор за много заболявания е прекомерният стрес, предизвикан от несъзнателни убеждения. Ако искаме да се излекуваме, много важно е да се заемем с болезнената задача да променим биологията на убежденията, която сме възприели от най-ранна възраст. Това означава да преосмислим и да преоткрием живота."
Последната глава от книгата е посветена на седемте крачки на изцелението, които авторът ни дава:
1. Приемане
"Готовността да видим и да приемем нещата такива, каквито са. Приемането не означава да се примирим с обстоятелствата, които ни смущават, но изисква да спрем да ги отричаме."
2. Осъзнаване
"Пълното осъзнаване означава да възвърнем изгубената си способност да възприемаме емоционалната реалност и да се освободим от парализиращото схващане, че не сме достатъчно силни, за да приемем истината за живота си... Осъзнаването означава също да опознаем признаците на стрес в собственото си тяло - начините, по които то телеграфира, когато умът е пропуснал дадена информация."
3. Гняв
"Гневът не налага враждебни прояви. Той е преди всичко физиологичен процес, който трябва да бъде преживян."
"Гневът е енергията, която Майката природа дава на малкото дете, за да отстоява себе си и да заяви: Аз съм важен... Разликата между здравословната енергия на гнева и вредната енергия на емоционалното и физическото насилие е в това, че гневът зачита границите. За да отстояваш себе си, не е необходимо да нарушаваш границите на другите."
4. Автономия
"Лечението неизбежно трябва да включва изграждане или утвърждаване на границите на личната автономия."
5. Привързаност
"Привързаността е нишката, която ни свързва със света. В най-ранните си привързани взаимоотношения изграждаме или губим способността си да бъдем открити, здрави и грижовни към себе си."
6. Себеотстояване
"Способността да заявим пред себе си и пред света, че СМЕ и че сме това, което сме."
"Да отстояваш себе си, означава да бъдеш, не да вършиш. Себеотстояването понякога е точната противоположност на действието - не само в тесния смисъл на отказ да правиш нещо, което не желаеш, а освобождаване от самата потребност да действаш."
7. Утвърждаване
"Всеки търси своя път към светлината в себе си и извън себе си....А търсенето е намиране, защото човек може да търси трескаво само онова, което знае, че съществува."
Цитати:
"Целта изобщо не е да виним родителите си, предишните поколения или партньорите си, а да се избавим от убежденията, които са се оказали пагубни за здравето ни."
"Процесите в тялото са като поток - нещо влиза, нещо излиза, но не можеш да контролираш всички аспекти. Трябва да разберем този поток; да проумеем, че има неща, на които можем да влияем, и други, на които не можем. Това не е битка, а процес на откриване на баланс и хармония."
"Болестта е дисхармония. По-точно, тя е изражение на вътрешната дисхармония. Да я разглеждаме като нещо чуждо и външно, означава просто да водим война със самите себе си."
"Не бива да се срамуваме от крехкостта си.И силният човек понякога се нуждае от помощ; всеки е самодостатъчен в едни сфери на живота си и безсилен и объркан - в други."
"Позицията на наблюдаващия влияе на наблюдаваното явление и на резултатите от наблюдението."
"Стресът е сложна поредица от физически и биохимични реакции към силни емоционални дразнители."
"Когато човек потиска емоциите си, той обезоръжава собствените си защити срещу болестите."
"По-голяма вероятност има да намерим пътя към здравето, ако се опитаме да идентифицираме и да отговорим на въпроса за стреса, отколкото да го пренебрегваме."
"Стресът се състои от вътрешни промени - видими или не, които настъпват, когато организмът долавя заплаха за съществуването или благополучието си."
"Когато изискванията към организма превишат разумния капацитет за удовлетворяването им, възниква прекомерен стрес."
"При хората, свикнали с високи нива на вътрешен стрес още от детска възраст, липсата на стрес предизвиква безпокойство, скука и чувство на безсмислие. Те се пристрастяват към собствените си стресови хормони - адреналин и кортизол."
"Стресът се поражда не от очакванията и намеренията на другите хора, а от собственото ни възприятие за тях."
"Преживяването на стреса се състои от три компонента:
1. Събитието (стресор) - физическо или емоционално, което организмът възприема като заплаха.
2. Преработващата система, която преживява и интерпретира смисъла на стресора. При човека това е мозъкът.
3. Стресовата реакция, която включва различни физиологични и поведенчески промени в отговор на заплахата.
Веднага виждаме, че дефиницията за стресор зависи от преработващата система, която му придава смисъл."
"Всяко стресово събитие е уникално и се преживява в настоящето, но също и в ехото на миналото. Силата на преживяването и дългосрочните му последици зависят от множество фактори, характерни за конкретния индивид."
"Силните убеждения не означават непременно силен вътрешен Аз: много често е тъкмо обратното."
"Емоциите имат пряк модулиращ ефект върху имунната система."
"Учени установяват, че емоционалните фактори и социалната ангажираност са по-важни за оцеляването от степента на самото заболяване."
"Пряката връзка между преживяванията в детството и стреса в зряла възраст се пропуска от толкова много учени в продължение на толкова години, че човек едва ли не се чуди дали не е нарочно. Възрастните с проблемно детство може да не се сблъскват с повече сериозни загуби от другите, но способността им да се справят е нарушена от възпитанието."
"Тютюнът сам по себе си не е достатъчен за появата на рак: необходимо е емоционалното потискане някак да усили вредните ефекти от дима."
"Привичното потискане на емоциите води до състояние на хроничен стрес, а той от своя страна създава неестествена биохимична среда в организма."
"Чувството на безнадеждност произлиза от хроничната неспособност да бъдем верни на себе си на най-дълбоко равнище."
"В действителност не съществува вродена човешка склонност към контрол. У контролиращия човек се таи дълбока тревожност. Бебето и детето, което усеща незадоволени потребности, може да развие обсесивен модел за справяне със ситуацията, свързан с тревожност за всеки детайл. Когато такъв човек се притеснява, че няма контрол върху събитията, той изпитва силен стрес."
"Емоциите имат дълбок ефект върху нервната система. Тя от своя страна е тясно свързана с регулацията на имунните реакции и възпалителните процеси."
"Ако хронично потискам собствените си емоционални потребности, за да стана по-приемлив за другите, увеличавам риска в бъдеще да си платя под формата на заболяване."
"Никой не се ражда със склонност да потиска емоциите си - тъкмо напротив. Всеки, който някога се е опитвал да накара бебе да преглътне храна, която не харесва, ще потвърди присъщата способност на младото човешко същество да се съпротивлява на принудата и да изразява недоволството си."
"Жизненоважна за здравото развитие на невробиологичните връзки на саморегулацията е връзката с родителя, в която последният вижда и разбира чувствата на детето и откликва с емпатия на емоционалните сигнали на детето."
"Ако родителят не съумява да внуши безусловно приемане на детето, то е поради факта, че детето възприема обичта не така, както родителят желае, а пречупена през личността му."
"Високоадаптивните хора и семейства като цяло по-рядко страдат от физически заболявания, а когато това стане, болестта обикновено е с лека до умерена тежест."
Издателска къща КИБЕА
#дасимайкаревю
