21/08/2024
ПЕПЕРУДА
Когато настъпвало продължително засушаване, народът ни прибягвал до своите стари обичаи за измолване на дъжд. Такъв един обичай се нарича „пеперуда“ като в различни краища на страната носи и други наименования: „пемперуга“ (Западна България), „пеперуг“ (Дупнишко, Панагюрско), „додола“ (Свищовско, Търновско), „росоманка“ (Трънско). Димитър Маринов разказва, че преди „сто и повече години“ този обред се извършвал редовно всяка година през юни, още преди да настъпи сушата. После се правел през юли, при случаи на продължително засушаване. Според вярванията само пеперудата можела да измоли от св. Илия да отключи небето за дъжд. Не всеки обаче можел да влезе в ролята на пеперуда. Това трябвало да бъде момиче на 10-12 години, още чисто и невинно. Освен това трябвало да бъде изтърсаче, последно родено дете, след него майка му вече да не ражда. Ако не се спазело това изискване, настъпвало „голямо зло, голяма напаст за селото“, „наместо дъжд да вали, бие град, а самото момиче ставало щуро“.
След като е избрана пеперудата, тя се облича само по риза, разпуска косите си и на главата ѝ поставят венец от зеленина – бучениш, бъз, росен. После бива накитена надолу с клонки и снопи от същата зеленина, навързани на кръгове, така че остава само личицето ѝ да се вижда. В двете си ръце пеперудата държи по един стрък зеленина. Така пременена, заедно с още десетина момичета от селото, пеперудата обикаля от къща на къща, където някой от стопаните я полива с котле с вода и с вино, а тя танцува, скача и се върти в кръг като размахва ръце и поръсва с клонките всички около нея. Докато обикалят селото, момите пеят пеперугарски песни, които навсякъде са със сходен текст и смисъл, както например тази от с. Козар Белене, Свищовско:
Пеперуда лета,
пред бога се мета
и милно се моли:
— Дай, боже, дъждец!
Да се роди жито,
да се роди ръж,
да се роди просо и пр.,
като се изрежда всичко, което се сее в полето в съответния край.
От всеки дом пеперудата и нейните другарки получават дарове – пари, жито, брашно, масло, сол, мляко, сирене, лук и други продукти. Парите разделят помежду си, а продуктите остават за майката на момичето пеперуда. (Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С. 1981., с. 727 -736.).
На снимката: Пеперуда, с. Момина клисура, Пазарджишко, 1930 г. (Вакарелски, Хр. Етнография на България. С. 1974, с. 609.).
ПЕПЕРУДА
Когато настъпвало продължително засушаване, народът ни прибягвал до своите стари обичаи за измолване на дъжд. Такъв един обичай се нарича „пеперуда“ като в различни краища на страната носи и други наименования: „пемперуга“ (Западна България), „пеперуг“ (Дупнишко, Панагюрско), „додола“ (Свищовско, Търновско), „росоманка“ (Трънско). Димитър Маринов разказва, че преди „сто и повече години“ този обред се извършвал редовно всяка година през юни, още преди да настъпи сушата. После се правел през юли, при случаи на продължително засушаване. Според вярванията само пеперудата можела да измоли от св. Илия да отключи небето за дъжд. Не всеки обаче можел да влезе в ролята на пеперуда. Това трябвало да бъде момиче на 10-12 години, още чисто и невинно. Освен това трябвало да бъде изтърсаче, последно родено дете, след него майка му вече да не ражда. Ако не се спазело това изискване, настъпвало „голямо зло, голяма напаст за селото“, „наместо дъжд да вали, бие град, а самото момиче ставало щуро“.
След като е избрана пеперудата, тя се облича само по риза, разпуска косите си и на главата ѝ поставят венец от зеленина – бучениш, бъз, росен. После бива накитена надолу с клонки и снопи от същата зеленина, навързани на кръгове, така че остава само личицето ѝ да се вижда. В двете си ръце пеперудата държи по един стрък зеленина. Така пременена, заедно с още десетина момичета от селото, пеперудата обикаля от къща на къща, където някой от стопаните я полива с котле с вода и с вино, а тя танцува, скача и се върти в кръг като размахва ръце и поръсва с клонките всички около нея. Докато обикалят селото, момите пеят пеперугарски песни, които навсякъде са със сходен текст и смисъл, както например тази от с. Козар Белене, Свищовско:
Пеперуда лета,
пред бога се мета
и милно се моли:
— Дай, боже, дъждец!
Да се роди жито,
да се роди ръж,
да се роди просо и пр.,
като се изрежда всичко, което се сее в полето в съответния край.
От всеки дом пеперудата и нейните другарки получават дарове – пари, жито, брашно, масло, сол, мляко, сирене, лук и други продукти. Парите разделят помежду си, а продуктите остават за майката на момичето пеперуда. (Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С. 1981., с. 727 -736.).
На снимката: Пеперуда, с. Момина клисура, Пазарджишко, 1930 г. (Вакарелски, Хр. Етнография на България. С. 1974, с. 609.).