На мястото на някогашншото неолитно селище през VIII пр.н.е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по късно от завладялите го римляни Сердика - т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. В римската епоха (I - IV в. от н.е.) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Tракия.
През V - VI в. по време на т.нар. "велико преселение на народит
е" градът е преживял нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на VI в. градът се възражда като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица.
От 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава славянското име Средец.
От края на XIV в. до седемдесетте години на XIX в. градът, както и българската държава са под османско владичество. От началото XV в. е и последното име на града - София
След освобождението от турско робство и възраждането на българската държава градът е избран за столица. Избирането на София за столица през 1879 г. е осигурило по-бързо нарастване на броя на жителите в сравнение с другите български градове. Увеличението е главно за сметка на миграцията на населението от страната.
