02/06/2023
🇧🇬 🇧🇬 🇧🇬
КОГАТО ЗАВИЯТ СИРЕНИТЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН ЧУЖДЕНЕЦ
“Здравей, приятелю... Отдавна ме молиш да ти разкажа за България. Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата... ужасно се изплаших. “Война” – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище... И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка... Стана неестествено тихо... Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените!...
.. В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от “приятелски” куршум). Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност.Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност... От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира... Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година...2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно."
