Издателство "Изток-Запад"

10/02/2025

🎯 Глътка свеж въздух сред застоялите вече родителски теми. ⬇

✨️ Изненадааа! 📖
След последната ми книга се бях зарекла, че няма да пиша повече книги за родителство. Струваше ми се, че всичко важно е вече написано в безбройното множество от книги и няма какво повече да се каже. 🖊Но тогава на вратата ми почука една идея - идея, която ми се стори толкова интересна, различна и оригинална, че трябваше да я последвам. 💫 Защото аз самата имах нужда от тази книга; от глътка свеж въздух сред застоялите вече повтарящи се родителски теми.

💎 ️В „Екзистенциално родителство“ разглеждам насъщните борби на съвременния родител през призмата на вечните въпроси на съществуването – свободата, отговорността, правото на избор, вината, тревожността, свързаността и изолацията, смисъла, страданието, смелостта, грижата. Опитала съм се да обживея тези важни теми с художественост, метафоричност, живост на езика и конкретни примери от живота. И няма да крия, че с тази книга се превърнах в лоша книжна майка – защото я обикнах повече от другите ми книжни деца; защото в най-голяма степен тя прилича на мен.

💎 ️Написана под формата на есета и кратки родителски размисли и впечатления, книгата повежда на обогатяващо пътешествие отвъд битовата пелена на всекидневността (но чрез нея), към едно по-дълбоко себепознание и себеизследване на автентичната ни същност. Защото, „когато човек е потопен във всекидневността, той отвръща взор от дълбоките проблеми и не е способен на проницателно себеизследване“ (Ървин Ялом).“

💎 ️Тази книга няма да реши всичките ви родителски проблеми. Подобна претенция е нереалистична за която и да е книга. Но със сигурност ще ви дари с едно ново сетиво. Ще ви помогне да видите себе си и децата си от една различна и обогатяваща гледна точка. Ще добави нови цветове и щрихи към картината на вашето родителство и надявам се, че ще ви донесе много смисъл и освобождение от тесните черно-бели рамки на търсенето на единствената правилност.

"Екзистенциално родителство" 📖

08/02/2025

#ревю 📖 „Сянката на вятъра“ на Карлос Руис Сафон започва с тайнствена разходка на главния герой Даниел до място, наречено „Гробище за забравени книги“. Някои биха казали, че думите „гробище“ и „забравени“ са достатъчно основание да не иска човек да продължи нататък. Истината е, че сладкодумството на Сафон изкушава читателя да прекрачи в светилището загадка. От древността до днес лабиринтът е привлекателен дори ако в края му те очаква Минотавъра, или точно защото в края те очаква Минотавъра.

Гробището за забравени книги е място старо, колкото самия град, любимата на Сафон Барселона. Място посветителско, в което всеки баща трябва да заведе своя 10-годишен син, за да се роди новият пазител на книги. Както знаем от Булгаков, книгите не горят, затова приех, че Гробището е своеобразен Ноев ковчег, което приема, съхранява и допуска до книгите, освен пазителя и посветените читатели. Гробището ковчег всъщност погребва/съхранява книгите, докато за всяка се яви посветеният читател.

„Ще ти кажа същото, което баща ми каза на мен. Когато някоя библиотека изчезне, когато някоя книжарница затвори дверите си, когато някоя книга потъне в забрава ние, пазителите, които познаваме това място, имаме грижата те да пристигнат тук. Тук книгите, които никой вече не си спомня, книгите, изгубили се във времето, живеят вечно — в очакване на онзи ден, когато ще попаднат в ръцете на нов читател, на нов дух. В дюкяна ги продаваме и купуваме, но в действителност те нямат собственик. Всяка книга, която виждаш тук, е била най-добрият приятел на някого. Сега сме им останали само ние, Даниел. Смяташ ли, че ще можеш да запазиш тази тайна?“

Кой би устоял на подобно изкушение? Признавам си, че Гробището е най-привлекателната идея на Сафон, тя ме водеше напред по страниците на паралелните сюжети, изобилстващи с любов, приятелство и обилно количество мелодрама, която ми напомни френските романи от 19.век.

Коктейлът от авантюра, мистика, криминална интрига, романтика и любов към книгите е истинският словесен лабиринт. Съдбата на книгите и съдбата на хората е основната съставка в коктейла. Книгите на Сафон трябва да се четат без прекъсване, за да не се изгуби усещането за магичност, мистериозност и тайнственост. Прекъсването отрезвява.“

Ревюто на Цветелина Георгиева продължава в групата „Какво четеш“ (линк в коментар).

07/02/2025

👼 Ако и вашето бебе обича да гушка, мачка, разгръща до безкрай, а често и буквално да предъвква любимите си книжки, го зарадвайте с цяла серия, създадена да удържи атаката на настървените ръчички и зъбки.

„Първата ми книжка“ е вярна компания за мъниците, които опознават света около нас и се готвят да изрекат първите си думички. Героите в тази поредица са много, но целта им е една: да подскажат какво виждаме и чуваме „У ДОМА“, „СРЕД ПРИРОДАТА“ и във „ФЕРМАТА“ и да помогнат на децата да разпознават „ЖИВОТНИТЕ“ и „ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА“. Книжките са пъстри – за да уловят вниманието, забавни – за да стимулират сетивата, интересни – за да образоват с лекота, здрави – за да останат цели, и красиви – за да станат любими.

Специалистите по детско развитие са единодушни: книгите са верни приятели на децата от най-ранна възраст – те им помагат да усвояват по-лесно новите знания, умения и пример. Нещо повече: малчуганите се превръщат в читатели още преди да могат да четат. Запалете искрата с „Първата ми книжка“:

„Първата ми книжка У ДОМА“ ➡ https://bit.ly/3gRHHhY
„Първата ми книжка ФЕРМАТА“ ➡ https://bit.ly/3ORUv4A
„Първата ми книжка ЖИВОТНИТЕ“ ➡ https://bit.ly/3UpmNob
„Първата ми книжка СРЕД ПРИРОДАТА“ ➡ https://bit.ly/3ORxRcF
„Първата ми книжка ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА“ ➡ https://bit.ly/3OSeUGF

06/02/2025

👁‍🗨 Рей Кърцуайл: „Има няколко ключови сфери на промяна, които продължават да се развиват ускорено едновременно: изчислителната мощ става все по-евтина, човешката биология става все по-лесно разбираема и инженерството е възможно във все по-миниатюрни мащаби. С нарастването на възможностите на изкуствения интелект и достъпността на информацията ние все по-тясно обединяваме тези възможности с естествения си биологичен интелект. В крайна сметка нанотехнологиите ще позволят на тези тенденции да достигнат кулминацията си в директното разширяване на мозъците ни със слоеве от виртуални неврони в облака. По този начин ще се слеем с изкуствения интелект и ще подобрим милиони пъти изчислителната мощ, която природата ни е дала. Това ще разшири интелекта и съзнанието ни толкова крайно, че е трудно да го възприемем. Това събитие наричам Сингулярност“.

„Сингулярността е по-близо“ – кулминацията на шест десетилетия изследвания в областта на изкуствения интелект – е върховният принос на Рей Кърцуайл към историята на тази наука и революцията, която предстои.

„Сингулярността е по-близо“ ➡ https://bit.ly/4aAMXhx

05/02/2025

📙 Психичните разстройства са метаболитни разстройства на мозъка – твърди д-р Кристофър Палмър. Това революционно обяснение за причините за психичните заболявания заобикаля категориите за диагностика и предлага нов подход за лечение. Той е приложим не само към хората, диагностицирани с „психично“ заболяване, а и към страдащите от свързани с тях метаболитни разстройства като затлъстяване, диабет, сърдечносъдови заболявания, болест на Алцхаймер, епилепсия и хронични болкови разстройства.

Теорията на д-р Палмър е значим пробив, който обединява научните открития до момента, за да ни представи цялостна картина за нашето здраве. Ако приемем факта, че психичните разстройства не са синдроми, а метаболитни разстройства на мозъка, се открояват ясни решения: трябва да възстановим енергията на мозъка, като нормализираме метаболизма и функцията на митохондриите. Щом направим това, симптомите на психичните заболявания ще започнат да изчезват.

„Енергията на мозъка“ дава отговорите, които отдавна търсим – пише д-р Палмър. – Надявам се, че чрез нея ще бъде сложен край на страданията на милиони хора по света и техният живот ще се промени“.

„Енергията на мозъка“ ➡️ https://bit.ly/4hZ9RBN

04/02/2025

🌊 Какво ще открият читателите в тази книга за пътешествието на Магелан, което няма да намерят другаде?

Лорънс Бъргрийн: „Струва ми се, че истинската история на тази експедиция досега никога не е била описвана изцяло. Вплитайки различни разкази на очевидци (някои от тях са специално преведени за тази книга), отвеждам читателя на корабите на армадата при Магелан и неговия екипаж, докато те изследват нови земи, управляват корабите, бунтуват се, страдат и умират по време на своето епично пътешествие.

Запознаваме се с неговия верен млад помощник Антонио Пигафета, чийто поразително точен и откровен дневник е най-добрият писмен извор за пътуването. Неговите подробни и ярки описания на сексуалното поведение на екипажа и екзотичните сексуални обичаи на местните народи доскоро бяха смятани за „подходящи само за възрастни“ и цензурирани. Запознаваме се и с хитрия Хуан Себастиан Елкано, който в края на пътуването получава славата и всички почести, които по право се полагат на Магелан.

През очите на тези и други участници в събитията, читателите стигат до екзотични земи и усещат противоречивите страсти, накарали тези хора за първи път да обиколят света. Разказите от първо лице дават човешки облик на моряците от миналото и ги превръщат в пълнокръвни личности – образи, водени от алчност, страст, а понякога – и от чувство за чест. Както се казва в книгата, това не е само експедиция до края на света; това е същевременно и пътуване до най-тъмните кътчета на човешката душа.“

„Магелан: отвъд края на света“ ➡️ https://bitly.cx/f7D2v

03/02/2025

☀️ Какво се случва, когато чувстваме, че нещо възпрепятства творческия ни процес? Какво става, когато не ни хрумва какво да кажем, да напишем, да изпеем, да измайсторим? Какво ни пречи да творим?

„Ако няма вътрешно пространство, творческата енергия не тече. Но текне ли веднъж, вдъхновението може наистина да ни изненада; то е като да намерим скрито съкровище“ – твърди посветеният в тибетската мъдрост на бон будизма Тензин Уангял Римпоче.

Книгата му „Спонтанното творчество“ разкрива как да навлезем в дълбинното състояние на „велико съвършенство“ и да разгърнем потенциала си чрез медитация. Защото изкуството е поток от жизнена енергия, който тече отвътре навън. Трябва само да го освободим.

„Спонтанното творчество“ ➡ https://bit.ly/3EixiaA

02/02/2025

🇧🇬 „Историята не е само наука, а и изкуство, което трябва да бъде достъпно за широката публика“ – заяви проф. Пламен Павлов в разговор за новата си книга „България: кратки хроники“, която обхваща историята на България от праисторията до Средновековието. Чуйте повече в интервюто. ⬇️

В „Денят започва с Георги Любенов“ професор Пламен Павлов представи новата си книга България: кратки хроники, която обхваща историята на България от п...

01/02/2025

🎯 „Повечето творци се смятат за диригент на оркестъра. Но ако разширим ограниченото си виждане за реалността, ще видим, че имаме ролята по-скоро на инструменталисти в много по-голям оркестър, ръководен от вселената“ – пише Рик Рубин в „Творчеството: начинът да си“. Повече за тази вдъхновяваща книга чуйте в интервюто с издателя Любен Козарев.

Издателят Любен Козарев представя в "Артефир" книгата "Творчеството: начинът да си" на известния американски продуцент...

31/01/2025

🧡 „Позволявам си да обичам децата си с пълнокръвна и автентична любов; любов, която невинаги е бяла. Любов, която носи всички цветове, а понякога и липсата на цвят. Осъзнавам, че невинаги съм любящата майка, от която се нуждаят – понякога съм несправедлива, жестока, студена и нелюбяща. Въпреки това ги обичам. Надявам се да ги науча да приемат тази човешки амбивалентна любов. Истинската любов е сложна, многопластова, многоизмерна и включва дози от всички емоции в различно съотношение. И един ден, когато ме обсъждат и си спомнят за мен след смъртта ми, в допълнение към добрите неща да могат да кажат и нещо такова: „Старата вещица можеше да е наистина гадна понякога. Спомням си веднъж...“ Това ще ги освободи от закотвящия ефект на потиснатата враждебност. Искам децата ми също да ме обичат с автентичния поток на любовта, течащ във всички цветове.

Искам да ги науча как да бъдат щастливи, но и как да скърбят и да понасят загубите, как да губят и да кърпят тези „дупки“ в личността си и как да продължават напред с тях и въпреки тях. В свят, в който от раждането си осъден да преживяваш постоянни раздели, загуби и сбогуване, ако не знаеш как да преработваш тези загуби, си обречен да имаш един пробит с безброй дупки чувал на живота, през който всякакво истинско щастие ще изтича мигновено.“ – Елена Петрова, майка на три деца и автор на блога „За Майките и Хората“ и книгата „Съзнателно родителство“.

Новата книга на Елена Петрова „Екзистенциално родителство“ ни провокира да погледнем отвъд етикетите „родител“ и „дете“ и да открием онова, което ни свързва като човешки същества: нуждата от автентичност и смисъл.

„Екзистенциално родителство“ ➡️ https://bitly.cx/W2bU

30/01/2025

😇 Мартин Лутер: „От опит зная как човек трябва да се държи при изкушението. А именно този, който се измъчва в тъга, съмнение или друга сърдечна болка и постоянно като червей го гложди съвестта, нека се придържа най-напред към Словото Божие, а след това да яде и да пие, да участва в разговори с добри другари и боголюбиви християни и ще види как ще му стане по-добре.“

После разказа тази история за един епископ: „Имал той сестра в един манастир, която била обладана от духа на тъгата и лошите сънища, плашела се от изкушенията и никак не можела да се успокои. И отишла тя при брат си да се оплаче. Той накарал да приготвят вкусна вечеря, поканил сестра си и рекъл, че трябва да яде и пие до насита. Това и направила. На сутринта епископът я попитал как е спала и дали през нощта пак са я нападали изкушения и съмнения. Не, не са, спах чудесно и нямах такива. Тогава той казал: Мила сестро, прибирай се у вас, пази тялото си с храна и вино напук на дявола и ще се освободиш от лоши сънища и изкушения.“

„Ето защо тъжните люде трябва да се ободряват с ядене и пиене – рече доктор Лутер. – Обаче този лек не е добър за всички, а само за младите хора. На мен, дъртия, ми стига и една хубава глътка вино, та да изчезне изкушението и да заспя. Затова и свети Августин мъдро казва в напътствията си: Non omnia aequaliter omnibus, quia non aequaliter valetis omnes. (Не всичко е еднакво за всички, защото не всеки е еднакво силен!)“

„Трапезни слова“ ➡️ https://bitly.cx/ywyz

29/01/2025

🐲 Днес в Китай посрещат Лунната нова година под знака на Дървената змия. Какво могат да ни разкажат животните от китайския зодиак за най-старата цивилизация на земята? Те са ярък пример за това как китайската култура успява да съхрани своите древни традиции и знание и да ги пренесе дори в ултрамодерното съвремие на Пекин, Шанхай и Хонконг. Нека проследим как екзотичните сказания за йероглифи, дракони, демони и богове преливат в хроники на могъщи императори и разкази за Великата китайска стена, Забранения град, Теракотената армия и пътешествия по Пътя на коприната. Приказката преминава в съвременна история с две великолепни издания:

📍 „Китайски приказки“ с чудните илюстрации на Борис Стоилов ➡ https://bit.ly/3CiGMSz

📍 „История на Китай“ на сладодумният историк Майкъл Уд ➡ https://bit.ly/4gi0ITf

28/01/2025

🧠 „Най-трудните битови случаи на неуморни фантазии са свързани с майчината грижа за децата. В този случай милата майка създава абстрактен модел на блажен просперитет за своето потомство. След това целият ѝ живот е посветен на методичното въплъщение на фантазията, дошла в празната глава на 18–25-годишната гълъбица. Съвсем ясно е, че след като е поставила растящото потомство под полата си, тя перфектно храни, учи, дресира и защитава скъпоценното си генокопие. Очевидната егоистична цел на такова мамче е да постигне максимално доминиране в отсрочените резултати на размножението. Тя моделира бъдещето и се надява нейното прекрасно отроче да се превърне в благороден доминиращ самец. Обикновено такива истории завършват с факта, че младият мъж е неспособен дори по майчински да моделира околния свят, тъй като го е съзерцавал с едно око и дори през дупка в женската фуста. Понякога работата завършва с мигновеното прескачане на узрялото генокопие изпод майчината пола към фустата на съпругата. Последствията от такива красиви майчински фантазии ни заобикалят всеки ден и са от съществено значение за стабилизиращия се изкуствен подбор“. – Сергей Савелиев

Безпощадната увереност на проф. Сергей Савелиев в примитивните цели на човешкия мозък скандализира мнозина. Но сблъсъкът с нелицеприятните истини за нашата природа разкрива неочаквана алтернатива: възможността за рационално използване на мозъка, която да доведе до съзнателна, разумна еволюция на човечеството. ⬇

„Еволюцията на мозъка и социалният подбор. Церебралният сортинг след края на естествения отбор“: https://rb.gy/m55s5q

27/01/2025

🔥 Ричард Файнман е велик учител – вероятно най-големият на своето, а и на нашето време. Твърди се, че за него лекционната зала е била театър, а преподавателят – актьор, предлагащ драматични обрати и фойерверки, а не само сухи факти и числови стойности. Той пристъпва пред аудиторията, ръкомахайки енергично, „невъзможно съчетание от теоретичен физик и конферансие в цирк, едновременно подвижен и шумен“, пише „Ню Йорк Таймс“. Онези, които са имали щастието лично да присъстват на негова лекция, знаят, че преживяването е било нетипично и незабравимо – точно като самия него.

Между 1961 и 1963 г. Файнман предизвиква истинска революция в преподаването на физика с поредица от лекции, които изнася в Калифорнийския технологичен институт. Книгата „Шест достъпни урока“ включва избрани части от тях: блестящите му обяснения на теорията за атомите и фундаменталната физика, енергията и гравитацията, квантовата механика и връзката между физиката и останалите науки.

Удивителната вселена на физиката се разгръща пред нас в „Шест достъпни урока“ от носителя на Нобелова награда Ричард Файнман. ⬇️

„Шест достъпни урока“: https://bitly.cx/WaqK4