Ах, тези медии

20/02/2024

Вече в търговската мрежа.

28/01/2024

Ето и статията ми за шестия поред Годишникъ ¬– този за 2023 година. Тя е озаглавена

КАКВО СЛЕДВА СЛЕД ЛЯВАТА ВЪЛНА?

Изхождайки от убеждението, че светът е олевял до безобразие, се стига до извода, че това не може да продължава вечно и рано или късно, по един или друг начин ще свърши. Остава въпросът какво ще бъде след това. В статията предлагам три хипотези, без претенции за изчерпателност:

1. Ляв тоталитаризъм. Управляващата класа успява да се пребоядиса и да остане такава в някаква нова (все едно каква) обвивка, но задължително тоталитарна, защото положението ще става все по-неудържимо. За началото на това свидетелстват протестите и бунтовете, които започнаха в европейските страни след написването на статията.

2. Десен тоталитаризъм. Националистическите партии изместват левите либерали и глобалистите от властта и въвеждат нещо като фашизъм, характеризиращ се с по-строга икономическа дисциплина, повече ограничения за корпорациите и нетърпимост към иновации от рода на джендър идеологията и ЛГБТ движенията.

3. Консерватизъм. Единственият начин да се избегнат крайностите. Опит за установяване на нормалност, политически реализъм и ограничаване на индоктринацията при взимането на кардинални решения.

Повече четете в статията.

Сякаш за да потвърди казаното от Маркс, че комунизмът ще победи по „естествен“ (кавичките са мои) начин в най-развитите капиталистически общества, днес светът е то....

22/01/2024

На 26 януари 2024 година в Клуб „Перото“ в НДК ще бъде официално представен шестият ГОДИШНИКЪ на Дясната платформа „Консерватор“. Начало: 20 часа. В изданието ще прочетете:

(Чети нататък...)

„Въоръжените сили и полицията са обединени в усилията си да започнат отговорната историческа мисия д

27/12/2023

През 2023 г. централните банки успешно намалиха ръста на цените, като повишиха лихвените проценти, забавяйки темпа на инфлацията до средни до ниски едноцифрени стойности. Насочвайки се към 2024 г., инфлацията трябва да продължи да спада на развитите пазари, докато развиващите се пазари могат да претърпят по-постепенно забавяне поради нестабилността на цените на храните и енергията.

“Спадът на инфлацията през 2024 г. трябва да бъде много по-постепенен, отколкото през 2023 г., тъй като инфлацията е близо до, но не съвсем на целта в повечето развити пазарни икономики”, казва Карпентър.
(Чети нататък...)

Със захлаждането на инфлацията централните банки по света са изправени пред дилемата на Goldilocks:

08/12/2023

Вестник „Капитал“, който не е само яростна трибуна на собственика си и проводник на ляво либерална идеология, а и истински рупор на безбожието, много изчерпателно обясни какво е св. Николай за съвременния горд секуларен човек, за владетеля на цялата и окончателна истина! Казва така:

„Днес е Никулден – празничен ден за пътешествениците, моряците, рибарите, търговците и банкерите (ох, слава Богу, че св. Николай не е покровител и на сутеньорите – б.м.)… Според народните вярвания за подялбата на света, на св. Николай се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони. Вярва се, че светецът може да предизвиква бури и урагани в морето и затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светецът покровител. На този ден свършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба“.

Забележете ключовите думи: господар на водните демони; угощение и почерпка.

Текстът е илюстриран с картина от Владо Попов, която изобразява лодка. В лодката моряк бие барабанче. Пред него, обнажили островръхи цици, танцуват две рижи моми – досущ сестри на Хела от свитата на хор Воланд в „Майстора и Маргарита“. Всичко това става под одобрителния поглед на сатаната или поне на някой зеленолик воден демон, на подчинение при св. Николай.

Някой твърде находчиво нарече тези хора, както и онези с коледните чудовища пред „Св. Александър невски“ „побъркани сатанисти“.
(Чети нататък...)

Етиката и естетиката са дялове на философията. Етиката се занимава с морала, тоест с доброто и злото, а пък естетиката – с красивото и грозното. И доколкото Истина, Д...

05/12/2023

02/12/2023

Становище на Св. Синод на БПЦ-БП по отношение на повдигнато дело срещу България в опит за легализиране на еднополовите съжителства

С т а н о в и щ е на Св. Синод на Българска православна църква – Българска Патриаршия, прието на зас

31/12/2022

Феминизмът използва емоционалната сила на необоснованото убеждение, за да разпространява своите доктрини. Това беше забележително ефективно в хода на . Теориите за мъжкото тиранично господство бяха заменени от поток от сърцераздирателни примери, всеки от които беше използван, за да подкрепи твърдението, че феминизмът е бил прав през цялото време. Безброй жени излязоха напред – съседки, приятелки, сестри, дъщери – носейки гневно своите белези, за да ги види светът. Проблемът вече не беше абстрактен; онова, което беше скрито, се видя ясно, съобщено чрез потока от ужасяващи свидетелства в социалните медии. Тези изблици дадоха гласност на натрупаната ярост и травма на много жени, които бяха отчуждени и самотни в страданието си.

Те поискаха страданието им да бъде признато и източникът му да бъде отхвърлен. На пръв поглед това е лесно да се изпълни. Естествено е да се осъди сексуалното насилие. Макар че лекарствата, предлагани за проблема с изнасилванията и нападенията от защитниците на – особено в сферата на правосъдната система – са отвъд границите на разумния наблюдател, простото признаване, че сексуалното насилие е зло и трябва да бъде осъдено, е очевидно задължение – поне в контекста на западната традиция.

Четете още:

Лесно е да пренебрегнем движението като просто безсмислено идеологическо продължение на феминизма.

30/12/2022

Илон Мъск направи нещо немислимо – взе може би най-любимия инструмент на левия медиен режим и го обърна срещу него. Уволни цялото предишно ръководство и повечето паразитиращи „офицери по разнообразието, равнопоставеността и включването“. Разкара фанатични привърженици на политическата цензура, които маскират изкривяването и изнасилването на истината като „регулация“ в името на „човешките права“.

После Мъск отвори останалите архиви на вътрешна комуникация и даде на редица независими журналисти възможността да разкажат подробно как „Туитър“, заедно с големите издания и службите за сигурност, е работил директно срещу интереса на хората и в полза на властта. Да го разкажат в „Туитър“, разбира се.

„Файловете на „Туитър“ демонстрираха с факти как предишното ръководство е взело фриволно политическо решение да премахне акаунта на тогавашния действащ президент на САЩ Доналд Тръмп. Публикуваха се комуникации, в които служители обясняват, че няма повод той да бъде премахнат и не е нарушил никакви правила на компанията. Но си измислят такива „на крак“, буквално изкривяват реалността и в крайна сметка трият профила му. Това действие беше последвано от другите големи платформи.

Четете още:

Предприемачът от Претория и нов враг №1 на прогресивната селищна система Мъск заяви, че служителите на могъщи издания вече няма да могат да ползват „Туитър“ за св....

30/12/2022

Дали ще наречем Христо Грозев разследващ журналист, което подразни много родни журналисти и предизвика негативните им реакции, всъщност не е най-важното в момента. Да, Грозев не влиза точно в общоприетото определение, макар именно европейската преса да го нарича „разследващ журналист“. Да, безспорно преди 2014г. името му е било свързано с по-различна сфера на дейност. Дали има някакви контакти с чужди правителства или служби, напълно е възможно. Как точно и защо е започнал да прави това, с което сега се занимава, вероятно също е интересно, вероятно буди резонни подозрения сред доста хора.

Важният въпрос сега е друг – благодарение на негови разследвания (ако щете, проучвания ги наречете), благодарение на изнесената от него информация, разкрити ли са данни, които по категоричен начин осветляват престъпни действия на Русия и руски граждани, превърнати в държавна политика, срещу неудобни за страната им лица, като сред жертвите са и напълно невинни лица. Мисля, че отговорът на този въпрос е категоричен и еднозначен. Без условности, без допълнения, без ако – да!

Зад „Просто не идвай в Русия“ се крие предупреждение какво може да очаква Грозев, ако продължи с работата си – той, както вече беше уточнено, и да иска не може да отиде в Русия, поради което неизречените от Митрофанова думи вероятно са: „Повече не се занимавай с Русия“, а ние можем да допълним – защото знаеш какво се случва с всички, които са разкрили разобличаващи режима на Путин (и политиката, водена от Русия) данни.

А преследването на лица, само заради работата им, особено ако се касае за дейност, свързана по един или друг начин с писане, разследване, анализиране, най-важното – с разкриване на истината, е недопустимо и престъпно. Ако по този въпрос някой има друго мнение, трябва сериозно да преосмисли моралния си компас.

Четете още:

Както вече беше оповестено от нашите информационни агенции, позовавайки се на ТАСС, журналистът от разследващия сайт „Белингкат“ Христо Грозев е обявен за издирв...

29/12/2022

Когато наближи Нова Година, хората се отдават на равносметки и статиите им започват с думите: „помните ли миналата година по това време?“. Помните ли наистина миналата година? Тогава страшен беше ковидът и се надпреварвахме да се ваксинираме и да се снимаме как сме го направили. Медиите с щедри кофи наливаха масло в огъня, поддържаха огъня на страха, разпален още в първите месеци на пандемията, когато алармираха, че в Италия не достигат ковчези и чували да се прибират труповете. Тогава всеки, който дръзнеше да изрази мнение, че може би малко се прекалява с истерията, че нещата са достатъчно сериозни и едва ли ще станат по-малко сериозни, ако се отнасяме към тях разумно и спокойно, а не с патетични крясъци в социалните мрежи, беше обявяван за „антиваксър“ и троглодит, който влече след себе си цялото прогресивно и цивилизовано човечество в бездната. Вие по колко пъти се ваксинирахте? Помните ли как лидерите на обществено мнение се снимаха със заголени кълки и как кичеха снимките си с всевъзможни агитационни надписи? Този сезон дали си боднаха същото количество „бустери“?

После дойде 24 февруари и войната изяде ковида. Колкото и да е sapiens, човек не може да се страхува пълноценно от две неща едновременно. Ако надникнем в официалната статистика, ще установим, че данните за ковида днес не са принципно различни от онези миналата година по същото време. Само че днес приемаме ковида разумно, както трябваше да го приемаме от самото начало. И го приемаме разумно, единствено защото никой не ни набива безумие. Безумието е като отровен газ: щеш – не щеш, дишаш го. Едни се натравят повече, други – по-малко. Спецификата тук е, че колкото повече си отровен с безумие, за толкова по-умен се мислиш. Толкова по-умен и толкова по-праведен. Днес е същото, както миналата година по това време да бъдеш „антиваксър“, ако не получаваш ерекция всеки път, когато зърнеш украинското знаме. Или ако коментираш войната с нормални думи, а не на новоизкования специално за случая жаргон. А иначе войната си е война, агресията си е агресия и жертвите са си жертви.

Четете още:

Изглежда, за свое добро, човекът трябва да живее в страх. И когато това не е здравословният и спасителен страх от Бог, трябва да е някакъв друг страх, все едно какъв.

23/12/2022

След като по време на предишния си мандат Минеков пося и ожъна безброй скандали, поде война срещу някои медии и опита да затвори устата на журналисти, които не му харесват, сега явно е събрал нови сили. Инициаторът на колениченето пред президентството по време на протестите, отново беше повторно възнаграден от Румен Радев с поста министър.

Министърът с ковчезите, който се опитва да погребе и българския театър, задушавайки го в отровната воня на развалени яйца и риба. Това чудо, уважаеми, е начело не на кое министерство, а на културата! Но както беше написал Радой Ралин: "Не ме страх от министъра на културата, а от културата на министъра"…

Четете още:

След като по време на предишния си мандат Минеков пося и ожъна безброй скандали, поде война срещу някои медии и опита да затвори устата на журналисти, които не му ха....

22/12/2022

Този месец речникът на Кеймбридж се подчини на джендър идеологията и промени своята дефиниция за жена. В официалното си описание този толкова престижен и влиятелен езиков ресурс вече прибави всеки, който се идентифицира като жена.

Точният начин, по който тази историческа институция изнасилва истината, науката и словото съвпада с невротичните крясъци на „хората с дъгата“, превърнали цветния флаг в нещо като имперски символ на новата власт/религия/философия/кредо на англоезичния свят, а оттам и с претенции върху ценностния суверенитет на Стария континент.

Речникът на Кеймбридж е световно признат и ползван продукт на издателството на Кеймбридж, което е най-старото университетско издателство, основано преди почти 500 години. Самият университет пък вече има над 800 години история. Тази цивилизационна тежест се използва сега от капризните идеолози за натиск върху човечеството.

Та речникът на Кеймбридж вече описва думата „жена“, и като „възрастен, който живее и се идентифицира като жена, въпреки, че е бил определен с друг пол при раждане“. Академичната институция дава и езикови примери за пътеводна светлина за прогреса:
„Тя е първата транс жена, избрана на власт“
„Мери е жена, на която са приписали мъжки пол при раждането“

Четете още:

Този месец речникът на Кеймбридж се подчини на джендър идеологията и промени своята дефиниция за жена. В официалното си описание този толкова престижен и влиятеле....

21/12/2022

Мнозина от левите (за разлика от либералите) воюват срещу Коледа вече повече от едно поколение. Левичарите винаги отричат, че има война срещу Коледа, и се подиграват на онези, които твърдят, че има такава.

Смайваща е наглостта или липсата на самосъзнание, когато хората правят нещо и отричат, че всъщност го правят. Но доказателствата са неопровержими. Левицата е забранила на училищата да наричат коледните ваканции с това име – името, с което училищата са ги наричали през цялата американска история до последните няколко десетилетия. Почти всяко нехристиянско училище в Америка сега нарича коледната ваканция „зимна ваканция“. Все по-малко американци, магазини, компании или медии пожелават на хората „весела Коледа“, предпочитайки кастрираното „щастливи празници“ (въпреки факта, че преобладаващото мнозинство от американците празнуват Коледа). И само за едно поколение почти всеки американски бизнес премина от „коледно парти“ към „празнично парти“.

Четете още:

Мнозина от левите (за разлика от либералите) воюват срещу Коледа вече повече от едно поколение.

21/12/2022

Ако антинаградите „Златна малинка” се раздаваха не само за издънки във филмовото изкуство, но и за такива на политици, то Владимр Путин щеше да обере статуетките за най-лош директор, режисьор и сценарист покрай неговата продукция „специална военна операция в Украйна”. Все пак тази лента трябваше да е късометражно кино, да си спечели висока оценка от приятелската критика и акламации от славянската публика. Уви, филмът се превърна в сериал, който вместо да свърши за 5 дни, продължава да се точи 10 месеца; западната гилдия „няма непосредствени планове” да се вижда с автора му, а публиката започна да снабдява с оръжие украинците. Последните пък се заредиха не с пуканки, а с куршуми.

И въпреки че светлината от прожекторите на подиума за връчване на „Златна Малинка” ще гъделичка преобладаващо руския президент, който е с основна заслуга за появата на филмовата лента, в която руснаците освобождават украинците от собствения им суверенитет и перални, то не трябва да подценяваме и приноса на актьорите с поддържаща роля, благодарение на които въпросната продукция допълнително разгърна потенциала си.

Четете още:

Ако антинаградите „Златна малинка” се раздаваха не само за издънки във филмовото изкуство, но и за такива на политици, то Владимр Путин щеше да обере статуетките з...

20/12/2022

През март 2023 година ще се навършат 80 години от спасяването на евреите в България по време на Втората световна война. Светла годишнина, която би трябвало повече от всяка друга да ни обедини и да ни накара заслужено и с гордост да вдигнем глава. Но какво се случва в действителност. Колкото повече наближава тази дата, а и като цяло в последните години, все повече се засилва тенденцията да се говори за 11 000 от Вардарска Македония, изпратени на смърт. И за вината на Царство България, лично на цар Борис III, на българите.

Случващото се в момента ни напомня и 2000г. когато Комисията към израелския национален фонд реши да махне четирите персонални паметни плочи от гората на България в Ерусалим и да вдигне на тяхно място нов паметник, носещ имената на 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Западните покрайнини. Като забележете, инициативата и яростната атака срещу паметните плочи на цар Борис III и царица Йоанна дойде основно от българи и от български евреи, сред които тогавашният председателя на “Шалом” Емил Кало, както и Благовест Сендов, Анжел Вагенщайн, Велко Вълканов, Илчо Димитров, които чак написаха писмо до тогавашния израелски президент Езар Вайцман, в което натъртваха спорния характер на царските заслуги.

Аз лично не се сещам за друга страна, в която шепа хора да се съберат, за да напишат протестно писмо до президента на друга страна, в която оспорват героизма на техни съграждани и настояват да се премахне паметна плоча, която признателната страна им е сложила. Осмисляте ли го въобще? Вследствие на вътрешни полемики и негативна кампания срещу ролята на цар Борис III, този конфликт е нарочно изнесен към Израел и към местната диаспора, която всъщност хич не беше единодушна за взетото решение за премахването на този паметник. Напротив, на хората им трябваше време да проумеят какво въобще се случва и защо именно от България идва такова искане, по дяволите. Но тогава наши Кириак Стефчовци усърдно не пестиха време и слова, за да ги убедят, че всъщност България, българите, лично цар Борис III имат вина за депортираните към концентрационните лагери 11 000 евреи от Беломорска Тракия.

Абсурдна и срамна ситуация, която сами си създадохме. И някъде по това време именно започна и активната антибългарска кампания, повтарям – водена от българи, която кампания вече 22 години цели да ни убеди, че ние трябва да чувстваме предимно вина.

Четете още:

През 2023 година ще се навършват 80 години от Спасяването на евреите в България по време на Втората световна война.

19/12/2022

Един от крайъгълните камъни на левичарската власт в Америка е доминацията ѝ в журналистиката. Отдавна са отминали дните на обективното фактологично отразяване. Повечето от днешните журналисти са истински привърженици на „прогресивизма” и искат да направят всичко възможно, за да се уверят, че и всички останали ще бъдат такива.

Вече не е достатъчно начинаещите журналисти да вярват в Голямото правителство, но и в „многообразието, равенството и инклузивността” (DEI – diversity, equity, inclusion) – цяла плеяда от понятия, свързани с расата и потисничеството.

Четете още:

Един от крайъгълните камъни на левичарската власт в Америка е доминацията ѝ в журналистиката.

16/12/2022

„Продължаваме промяната“ официално обявиха, че номинират бившия министър на образованието Николай Денков за премиер с втория проучвателен мандат за съставяне на правителство. Ден по-рано ПП предупредиха, че ще направят тази жертва – да предложат правителство на малцинството с ДБ, но само ако останалите партии изпълнят условията им за приемане на конкретни законодателни инициативи, като сред най-важните са: приемане на механизъм за разследване на главния прокурор; приемане на реформата на КПКОНПИ; внасяне на предложение за промени в конституцията за премахване на неограничената власт на главния прокурор; приемане на ветото на президента на промените в Изборния кодекс.

Благодарности на ПП, че никога не забравят болките на обикновения човек, който сън не го лови откакто Иван Гешев е главен прокурор и ката ден се чуди как да премахне неограничената му власт! Не по-малко важен е въпросът с приемането на ветото на президента, касаещо гласуването с така компрометираната хартиена бюлетина, срещу която - както знаем отлично - целият народ се вдигна на многохиляден бунт.

Не по-малко важен знак е, че съпредседателят на ДБ (бел. авт. Христо Иванов) заяви, че „академик Денков е човек с ясна политическа кауза, каквото е образованието. Мисля, че има много смисъл в такава кандидатура”. Както знаем, кандидатура без одобрението на Иванов всъщност не е легитимна и е предварително обречена на провал.

Но да кажем няколко думи за Николай Денков. Първото и най-важното – той не е просто професор, а академик. Академик, хора, представяте ли си? Плюс това, опитът извира от него – бил е в първото правителство на Бойко Борисов, после е зам.-министър на образованието във второто правителство на ГЕРБ, става служебен министър на Румен Радев, а накрая е министър в редовното правителство на Кирил Петков. Аааа, да не пропуснем, бил е заместник и на Меглена Кунева.

Четете още:

Проектокабинетът на проф. Николай Габровски не мина, което беше и съвсем очаквано.

15/12/2022

Това вероятно е вярно и за мароканската диаспора в Европа като цяло. След като тя е там, значи условията, които представя Стария континент, са по-добри от тези в Северна Африка. Тогава възниква въпросът: защо тези конгломерати от хора не уважават приемащата ги среда? Защо редица европейски градове – Париж, Монпелие, Брюксел, Амстердам и т.н. – се превърнаха в арени на хулигански прояви от страна на представители на мароканската диаспора след победите (и загубата от Франция) на Мароко? С какво Шан-з-Елизе им бе виновна, че трябваше да бъде насилвана, а витрините й – изпочупени? Че кой отгледа големите футболни звезди на Мароко днес: тези градове или Рабат?

Явно е, че за част от африканската (и не само) диаспора Европа е не майка, а мащеха. Но това е мащехата, под чийто покрив те живеят и от чиято маса те се хранят. Успяват и да заделят, така че да подпомагат и близките си по родните им места: за първите 8 месеца от настоящата 2022-ра година мароканската диаспора е превела към страната 7.5 млрд долара, което е почти 6% от БВП-то й за 2020-та година. До края на текущата година очакванията са сумата да достигне 9 млрд. долара. Това са пари, които са изкарани предимно в Европа. И определено Стария континент не заслужава да бъде набит за което.

Чети нататък:

Мароко току що е спечелил двубоя срещу Белгия в груповата фаза на Световното първенство по футбол в Катар, а Хаким Зиеш, атакуващото крило на северноафриканската с....

15/12/2022

„Документалната“ поредица на „Нетфликс“ „Хари и Меган“ изпълнява точно тази поръчка на културната революция. След смъртта на кралица Елизабет II „организираният прогрес“ нямаше търпение да ескалира деконструкцията на кралската институция. Един от последните западни символи, който не се вписва в идеологическата рамка на синтезирания от Холивуд и англоезичните академии нов публичен ред. Кралското семейство не празнува открито LGBT дните, станали месеци, а в Бъкингамския дворец, замъка Уиндзор и този в Балморал, не се канят небинарни, джендърфлуидни, афроцентрични туъркинг „изпълнители“ да „обогатяват културно“ пространствата на „имперски колониализъм“. Това не може да се търпи. Някой трябваше да каже на английската аристокрация, че е време за свръхдоза „критическа расова теория“ и публично унижение.

На сцената излезе Меган Маркъл – слаба актриса с лоши роли, но светло бъдеще. Тя спечели сърцето на принц Хари, превърна мозъка му в пюре от престояли броколи, а гръбнака му – в мокри спагети. Все повече медии прогнозират, че шестсерийната саморазправа с Кралското семейство, озаглавена „Хари и Меган“, ще има нов сезон.

Чети нататък:

Срамен, но сочен семеен скандал, който започва с интервю при Опра Уинфри, следва да завърши с поредица на „Нетфликс“. Суровият алгоритъм на холивудско-булеварднат....

14/12/2022

Представителната демокрация, както четем в специализирания сайт pravoto.net, е система, в която „народът е носител на държавна власт, но упражняването на властта се осъществява чрез представители, които са избрани от народа. В парламентарната демокрация (каквато сме ние – б.м.) водеща роля има парламентът в образуването и дейността на правителството. Парламентът избира или цялото правителство, или само шефа на правителството“.

Тоест ролята на народа, в т.ч. и на фейсбук академиците, свършва с последните парламентарни избори. След като са гласували за партиите, които харесват, след като са излъчили депутатите от листите на тези партии и след като се е конституирал парламентът, от фейсбук академиците вече не зависи нищо. Те вече са изразили волята си, тази воля е взета под внимание и е придобила формата на редовен и законен парламент, който упражнява властта от името на „суверена“. Всичко останало, всички крясъци, всички компромати, всички остроумни мемета и колажи – всичко това е сквернословие и нагнетяване на омраза. Нагнетяване до такава степен, че иначе нормални и културни хора утре да не могат да се погледнат.

Това, че нашето мнение не съвпада с мнението на мнозинството в парламента, просто означава, че сме в малцинство и опозиция, че нямаме легитимност да управляваме или, тъй като всъщност по правилата на представителната демокрация няма как да управляваме, не можем да се наслаждаваме на управлението на нашите избраници, което изразява мнение и ценности, идентични с нашите. Така трябва да разсъждава всеки, който изживява себе си за демократ.

Четете още:

В понеделник обявиха състава на правителството „Габровски“ и ние дори писахме по този въпрос.

13/12/2022

Каквото и да си говорим за вярата и религиозността, трябва да имаме предвид, че преди всичко това е един собствено духовен живот. Личен, както впрочем и молитвата е личният ни разговор с Бога. Затова и е трудно да се говори просто в числа за нея, защото тя трудно може да бъде побрана в сухата статистика. Вярата е живот и всеки, в различен момент от неговия житейски път, се доближава до Бога.

От цифрите, дадени ни от НСИ, можем да вземем бележки и работата по отношение на религиозната грамотност да бъде увеличена. А това се случва чрез въвеждането на задължителен предмет „Религия” в българското образование. Там е ключът към укрепването на българския народ, създаването на правилна ценностна система в младите и подрастващите и запазването на семейството, което е най-основната единица в обществото ни.

Четете още:

Преброяването съпътства народа ни на всеки десет години и помага да разберем и оценим обществените процеси, които се случват без дори и да разберем.

13/12/2022

Нека повторим. Диана Димитрова е станала жертва на насилие преди пет години. През цялото това време е мълчала с изключение на интервюто ѝ пред Мон Дьо през 2018 г., в което споделя накратко за преживяното и в което определя случката като „момент, в който два свята се сблъскаха”, като изтъква, че не се възприема като жертва. Не си е извадила медицинско. Не е подала жалба в полицията, независимо че си е дала сметка, че си има работа с човек с психически отклонения, както твърди преди четири години. Избрала е „кариерата пред достойнството си”. Пред Светослав Иванов два пъти заяви, че между нея и нападателя ѝ не е имало напрежение. И след всичко това актрисата решава да проговори… защото е лице на кампания. Това идва ли да рече, че в противен случай би продължила да си мълчи?

А за каква кампания става дума? Повече от разкошна. Димитрова е лице на кампанията #РаноБудна на НПО-то EMPROVE на Олга Минева. Посетих сайта на организацията с надеждата да се запозная с дейността на едни човеколюбиви хора искрено загрижени за жертвите на насилие у нас, но не би. Няма как да повярвам в чистите намерения на някого, сред чиито партньори фигурира възхитителният „Български фонд за жените”, подкрепян от… фондация „Асоциация Анимус”, „София прайд”, „Джендър алтернативи” и Българския хелзинкски комитет, да се свети името му, иззад които наднича уродливата физиономия на Джордж Сорос.

Ако логиката не ви куца, вероятно бързо ще направите връзката, като се сетите, че през последните месеци беше подновен натискът над България да приеме човеконенавистната Истанбулска конвенция, която под прикритието на благородната кауза за борба с насилието над жени и деца цели да прокара всевъзможни джендър политики. За това свидетелстват скорошна резолюция на Европейския парламент и речта на председателя на ПЕС Стефан Льовен в Берлин, в която Льовен посочва приемането на ИК от всички страни членове на Европейския съюз като основен приоритет.

Четете още:

Допреди две седмици нямах представа каква се явява Диана Димитрова.

12/12/2022

През изминалата седмица светът беше изненадан от разкритието за един необичаен със своята кичозна театралност, но и зловещ в замисъла си заговор в Германия. Всички медии в недоумение разказваха за движението на „Райхсбюргерите“ и се питаха как е възможно такова нещо реално(!) да се случва днес. Такова усещане за абсурдност имахме и докато на 6-и януари 2021-а гледахме на живо опита за въоръжен преврат във Вашингтон. Всяка революция започва от налудни идеалисти, водени или от задкулисие, или от собствените си заблуди.

Смятаме, че човечеството е все по-образовано и знаещо, а в същото време сякаш колкото повече научни знания придобиваме, толкова се увеличава тази вълна от войнстващо невежество и емоционална неудовлетвореност. Отговорите са много и връзката между тях е сложна. Но в корена си проблемът е свързан с духовния дефицит на днешното време. Хората стават част от тайни и полутайни общества по две причини. Едната е, че преминават през някакъв емоционално травматичен момент в живота си и търсят опора, съмишленици и приемане.

Огромното мнозинство от най-различни масонски организации, квази-рицарски ордени или благотворителни общности като Ротари или Лайънс са клубове за дискусии на литературни, исторически или езотерични теми. Някои са по-отнесени в ирационалното си мислене, други са по-земни и прагматични. Но като цяло са места, където добронамерени и любопитни хора намират разнообразие от сивотата или трудностите на ежедневието си.

Втората причина е търсене на контакти за кариерно развитие и създаване на бизнес мрежи. Това са откровени лобистки клубове и нямат нищо общо с идеалите за свобода, равенство и братство между всички човеци. Този тип „тайни“ общества са много, много по-малко от първите, но са свръх агресивни и показни, затова обществото обикновено възприема всички подобни организации като сборища на меркантилни и властолюбиви хора без морал и принципи.

Четете още:

През изминалата седмица светът беше изненадан от разкритието за един необичаен със своята кичозна театралност, но и зловещ в замисъла си заговор в Германия.