23/05/2023
Примабалерината Алесандра Фери 🩷
Какво се случва с танца като изкуство.
„Отнясям се критично и съм притеснена“, посочва тя, докато се взира в безкрайността.
Според нея танцът е възприел тенденции, които го отдалечават от това, което му придава дълбок смисъл: намерението да се предаде послание и да се разкаже история по артистичен начин. Наблягането на физическата страна с цел усвояване на акробатични умения и печелене на конкурси, които стимулират този тип развитие, изглежда преобладава у младите танцьори по цял свят. И именно тук се губи изкуството, а движението става ценност само по себе си.
Фери обяснява:
„Конкурсите имат една много добра страна - децата имат възможност да се опознаят, да наблюдават различни нива на умения, да се конкурират помежду си, да спечелят стипендии, но мисля, че проблемът е със съдиите. Като жури, наша отговорност е да търсим и наблягаме на артистичността. Длъжни сме да кажем „да, този танцьор може да изпълни 8 пируета, но какво от това? Какво остава след това? Искате ли да го видите на сцената?
Вярвам, че като творци ние имаме отговорността да търсим изкуството, а не само физическата страна и атлетизма, които са част от танца. Нека децата имат учители, които ги карат да правят повече пируети, повече скокове, да разполагат с повече умения на петнадесет, шестнадесет години, за да се справят добре в даден конкурс. Но не това е най-важното, не това е танцът.
Това е вид състезателен танц: изпълнение, което получава точки и има повече общо с Олимпиадата, отколкото с изкуството. Танцьорите трябва да се опитат да направят нещо различно, а то е да общуват на по-високо ниво чрез танца. Както чрез музиката или изобразителното изкуство. Танцът не е аплауз на някого, който може да скача високо; това е просто трик. Това е цирк. И не искам да съм част от това."
