09/10/2024
Плащания в криптовалута на стоки и услуги при търговци.
Възможно ли е плащането в криптовалута?
С развитието на съвременните технологии, все повече хора и бизнеси започват да се обръщат към алтернативни методи за разплащания, като основно се търси бързина и ефективност. Фокусът на тази статия е върху разплащанията с криптовалути като заместител на традиционните фиатни валути, които ни изправят пред някои неудобства. Така например няма универсална валута, която да се използва в целия свят от всички. Ако искам да платя от българската си левова банкова сметка на свой контрагент например в САЩ, аз трябва да платя таксите за превалутиране от лев към долар, както и комисионните на банките- кореспонденти. Моят превод ще мине през SWIFT системата за международни разплащания и е възможно да се забави между 3 и 7 календарни дни. Банките работят от 9 до 5 и до съвсем скоро (преди появата на услугата за разплащания blink) това работно време също беше ограничаващ фактор при разплащанията между хора и бизнеси. Плащанията в брой са ограничени до 10 000 лева или валутната им равностойност. Това ограничение ни задължава при разплащания на стойност равна или надхвърляща 10 000 лева, да търсим форма на безкасово плащане, за да спазим закона.
Алтернативите ни са да платим по банков път с платежно нареждане; да платим с дебитна или кредитна карта или да платим по алтернативен начин, като например с криптовалута. Този алтернативен начин се нарича замяна.
Правни аспекти на плащането в криптовалута
Договорите за замяна са уредени в Закона за задълженията и договорите (чл. 222, чл.223, които гласят, че „С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права. ….. Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.“). Често в практиката и в различните сфери на бизнес и търговия като синоним на замяната се използва бартер, трампа, колаборация, суап и други. Различното име на дадена сделка или отношение по никакъв начин не променя правните му белези, неговият предмет, а от там и данъчното му третиране.
Плащането в криптовалута е замяна на стока или услуга срещу услуга по доставка на финансов актив. Криптовалутите са признати за „финансови активи“, а търговията с тях, за „финансови услуги“ по силата на Решение „С-264/2014 СЕС“, което анализира пар 135 от Директива 112/2006 ЕО (известна като Директивата за ДДС) и чието преюдициално заключение е задължително за всички администрации и данъчни органи на територията на Европейския съюз, от който България е част. Това тълкувателно решение намира своето продължение в чл. 33 от Закона за Данъците върху Доходите на Физическите лица (ЗДДФЛ), който дефинира виртуалните валути като финансови активи и ни изпраща към легалната дефиниция за виртуална валута в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), което обхваща както криптовалутите, така и всеки друг виртуален токен (например токени на онлайн игри), без значение дани същите се намират на блокчейн или не. Определението гласи, че „Виртуални валути" са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път“. (ЗМИП, Допълнителни разпоредби, пар. 1, т. 24)
Правя това изложение, защото често се изказват становища, че плащанията в криптовалута са незаконни, защото по смисъла на валутния закон криптовалутите нямат статут на законно платежно средство, като под законно платежно средство се визира именно фиатна валута, емитирана от Централна банка и призната за официална валута на дадена държава. Съответно този аргумент е несъстоятелен, защото хората в ежедневието си сме възприели редица начини за непарични плащания като чекови, записи на заповед, менителници, и други.
Следва да се има предвид, че когато формираме икономичска дейност, свързана са покупка и продажба на криптовалути, трябва да спазваме приложимите разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари и да проверяваме произхода на получената криптовалута, която тема ще се засегне в изложението по-нататък.
Данъчни аспекти на плащането в криптовалута
При разплащания с криптовалути се прилагат всички изискуеми правила както при нормални сделки по покупко продажба на стоки и услуги. А именно:
В предвидените от закона случаи се издава фактура (т.е. когато търговец по смисъла на търговския закон продава стока или услуга), освен в изключенията по член 113 от ЗДДС, ал. 3, аименно: „(3) Фактура може да не се издава:
1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
2. за доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;
4. за продажби на самолетни билети;
5. при безвъзмездни доставки;“
Интересна е точка 2. Според нея, ако два търговеца се разплащат помежду си, като единият предоставя например счетоводна консултация и клиентът (също търговец) му заплати в криптовалута, то доставчикът на счетоводна консултация е длъжен да издаде фактура за своята услуга, а контрагентът му, който също е търговец и плаща в криптовалута ще бъде освободен от задължението по закон да фактурира, защото продажбата и обмяната на криптовалути са в режима на член 46 от Закона за ДДС. Съответно издаването на фактура няма да се третира като административно нарушение, а решението дали да има фактура за предоставянето на криптовалута или не, е предоставено изцяло на избора на страните по сделката.
Плащането с криптовалута, което е волатилен актив, предизвиква поредица от данъчни и счетоводни въпроси, като например в чия полза или в чия тежест ще са курсовите разлики. Когато плащането не е в стейбълкойн (стейбълкойнът е криптовалута, която е емитирана съобразно конвертируема фиатна валута в обръщение. Например емитирани са 1 000 000 крипто единици, на номинална и емисионна стойности, които съвпадат, по 1 долар всяка. Компанията – емитент поддържа валутен резерв в размер на 1 000 000 долара във фиатни пари), който поддържа сравнително постоянен курс и е със стабилна пазарна стойност, а в Биткойн, Етериум, Солана или друга криптовалута, възникват положителни или отрицателни курсови разлики между моментите на начисление и моментите на плащане.
Ако по договорка на страните цената е фиксирана, например 1000 лева, то ще се преведе такова количество криптовалута от съответния вид, което в момента на плащането струва 1000 лева.
Ако цената е фиксирана на на 1 Етериум, то без значение каква е моментната цена на Етериума 350 долара или 4500 долара, то това е цената, която ще трябва да се плати и според ситуацията едната от двете страни може да понесе загуби от курсови разлики.
Затова не е никак лоша идея при договори за продължаващо и периодично изпълнение, които се плащат в криптовалута, да се слагат валутни клаузи, с които да се уточняват именно тези въпроси. Поради високата волатилност на активите, печалбите и загубите от курсови разлики могат да са на изключително висока стойност.
Криптовалутите си нямат централен държавен емитент, както например българският лев, който се емитира от БНБ. Затова няма как да се определи фиксинг за деня. За да спазим ЗКПО, сме изправени пред предизвикателството без наличие на фиксинг, да определим пазарната цена на криптовалутата, която не е една и съща на всички пазари (борси), ами между курс купува, курс продава, както и на всяка отделна борса, в цената на една и съща криптовалута се получава арбитраж. Това означава, че например 1 Биткойн според това каква е ликвидността на всяка отделна борса, може да струва между 63 и 64 000 долара, което е съществена разлика в цената.
В този случай е добра търговска практика да се обърнем към източник, който проследява цялата пазарна капитализация по света и дава средна цена, която ще се приеме за пазарната цена на актива. Методът на определяне на цената се описва в счетоводната политика на търговеца. Честа практика е информацията на готово да се взема от портали като Coinmarketcap.com или Coingecko.com .
Курсовите разлики, които възникват между моментите на начисление и плащане следва веднага да се признаят за печалби и загуби.
Когато възникнат курсови разлики на криптовалути, които са останали като наличност и са задържани дългосрочно, това са нереализирани печалби и загуби и за тях следва да се приложи режима на съставяне на активи и пасиви по отсрочени данъци. За данъчни цели няма да се признае нито печалбата, нито загубата от преоценки. За да може обаче числото на собствения ни капитал в баланса ни да отговаря на действителността, тези преоценки следва да се вземат за счетоводни цели, когато курсовата разлика се отчита при търговци.
От данъчна гледна точка съществува много интересен въпрос. А именно, ако продавам сладолед и ми платят в криптовалута, трябва ли да издам касова бележка?
Краткият отговор е, да, трябва.
Дългият отговор включва обяснение защо трябва и как следва да са се случи това. Уредбата е както в Наредба Н-18, така и в Закона за ДДС, член 118 и следващите. В конкретния случай чл. 118, ал. 3 гласи, че „Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства“. Това означава, че на практика касова бележка се издава при плащане с всякакви „заместващи средства“, стига страните по сделката да са се съгласили с тях и да са го приели помежду си. Заместващо средство може да е бартер (замяна) на услуга за услуга, стока за стока, или какъвто е нашият случай стока или услуга за криптовалута. Необходимо е чисто технически това плащане да се отдели в отделен департамент. В противен случай рискуваме при проверка да ни търсят тази наличност в касата на дружеството. Може да се стигне до неразбиране на фактите и ако/когато продажбата надхвърля 10 000 лева, да се окаже, че сме приели плащане в брой в нарушение на закона.
Данък върху печалбата при физически лица
Когато физическо лице приеме плащане в криптовалута, има следните възможности:
- Платена е заплата;
- Платено е по граждански или друг договор за работа чрез личен труд;
- Продавам нещо свое и ми се плаща в криптовалута;
- Получавам дарение
- Дивидент от компания
- Производствен дивидент от компания
- Лихва
- Добив от копане или стейкване
- Фарминг и харвестинг
- Доставка на ликвидност
- Пиша код и ме възнаграждават с отложени периодични плащания за неопределен период от време, което се нарича vesting allocation
- И други
Фокусът на тази статия е разплащането между търговци. Останалите видове сделки могат да са тема на отделна статия. По закон физическите лица не водят счетоводство. Ако са регистрирани като свободни професии, и не са търговци, физическите лица нямат задължение да издават касови бележки. В техния случай следва криптовалутата да се остойности към момента на получаването и, защото лицата реализират доход в натура. Прилага се режимът на чл. 10 и чл. 33 от ЗДДФЛ. Според вида на дохода, същият подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация на физическите лица.
Когато един ден лицето реши да продаде криптовалутата, то следва да посочи тази стойност като цена на придобиване и продажна цена в годината на продажбата на криптовалутата. В този случай ще се дължи данък върху маржа, ако разликата в цената на продажба минус цената на придобиване е положителна. Ако разликата е отрицателна, физическото лице реализира загуба. Физическите лица не могат да прехвърлят загуби от текущата година в бъдещи периоди, но имат възможност да приспаднат загубите си от реализираните печалби при разпореждане с други финансови активи. Например имам загуба от продажба на криптовалута, но в същото време имам печалба от продажба на акции. В този случай имам право да извършва прихващане. Ако обаче имам загуба от продажба на криптовалути, но имам печалба от продажба на недвижим имот (или обратното), няма да имам право да направя прихващането, защото в България данъците са подоходни, т.е. всеки вид и всеки клас доход стои отделно. Финансовите активи, на които виртуалните валути и в частност криптовалутите са подвид и парите са имущество от един и същи вид, поради което прихващането е възможно.
Когато търговец плати на физическо лице доход, без значение дали доходът е паричен или непаричен, следва да опише този доход в справката по чл. 73 ЗДДФЛ, която се подава до края на месец февруари. В българският закон подходът е да се описва вида на сделката, по която се реализира доходността, а не вида на самата доходност. От тази гледна точка, когато физическо лице получи доход от търговец, който е обхванат от чл. 73, няма никакво значение как е извършено плащането- дали в пари, в злато, ваучери, чекове, криптовалута или по друг начин. От гледна точка на закона е важно, че плащането е настъпило и на каква стойност е то.
Данък върху печалбата при търговски дружества
Както при физическите лица, така и търговците определят данък върху печалбата, когато получават плащане, било то в пари или в заместими права и и имущество.
Важен акцент в случая е, че за да се определи точно данъка, следва да се вземе стойността на криптовалутата в момента на плащането и ако е налице курсова разлика между момента на плащане и момента на начисляване (например споразумявам се да ми се плати за доставка на услуга и плащането трябва да е на стойност един Етериум. Издавам фактура за един Етериум. Когато издаваме фактурата, Етериумът струва 3519.36 долара. По закон плащането следва да се извърши в едномесечен срок. Получавам си плащането след 3 седмици и затова време цената на Етериум се е сринала до 2 614.81 долара). В този случай ще имам начисление 3519.36 долара на очаквани плащания от клиенти, плащане от клиент на стойност 2614.81 долара. Моментално, с получаването на плащането трябва да се отчете загубата от курсовата разлика. И понеже гледаме цените в долари, следва да погледнем фиксинга на БНБ и да отчетем валутните курсове на всяко от изброените данъчни събития към български лев.
Не бива да се пропуска моментът с определяне на пазарната цена или как решихме колко струва 1 Етериум към момента на начисляването и към момента на плащането. Следва да се посочи откъде черпим информация за цените (в счетоводната ни политика).
Когато плащането не е договорено в конкретна криптовалута, а сме сложили валутна клауза в договорите си, например цената на сделката е 3000 лева, тогава няма значение дали 1 Етериум струва 2000 или 3000 долара. Ние ще получим толкова количество Етериум, колкото в момента на плащането може да се остойности на 3000 лева.
И в двата описани случая при разплащане с криптовалута търговците носят валутен риск. Когато продаваме стоки и услуги срещу плащания в криптовалута, носим риска тази криптовалута да изгуби съществена част от пазарната си стойност поради силната пазарна волатилност. Цените в сектора могат да флуктуират за кратки периоди от време с над 60% от стойността. Подобен пазарен срив е в състояние да стопи оборотните средства на търговеца и на практика да се окаже, че той няма достатъчно средства, за да обслужва текущите си плащания към доставчици, както и други текущи задължения. За да се хеджира този риск, обикновено се предприема един от двата подхода:
- Търговците почти незабавно продават получената криптовалута и получават за нея фиатни пари или
- Обръщат получената криптовалута в стейбълкойн, който е подплатен с фиатна валута в резерв.
При честа обмяна и продажба, търговецът може да формира втора икономическа дейност, която ще се отрази върху данък ДДС. Този въпрос ще го разгледаме в детайли.
Заприхождаване на криптовалутата при търговски дружества
При отчитане на плащането, са възможни два подхода, като кой ще бъде избран зависи от счетоводната техника на изписване.
В единия случай решаваме, че криптовалутите са оборотен капитал, с който ще се разплащаме с доставчици и с клиенти. Междувременно ги ползваме като алтернатива на платежно средство и при покупки на стоки и услуги от наши доставчици и при продажби на стоки и услуги от наша страна на клиенти.
В този случай, тъй като сметкоплана на търговското предприятие е свободно избираем, би било адекватна стратегия да изберем подходяща сметка в 51 счетоводна група. При всяко разплащане с криптовалута (входящо или изходящо) ще дебитираме или кредитираме вместо кореспондиращите сметки за банка и каса, кореспондиращата сметка за криптовалута от 51 група. Като така ще отчитаме плащанията в криптовалути, т.е. счетоводната статия ще отразява плащане от клиент.
Ако стъпим върху тезата, че тук имаме сделка по замяна по смисъла на закона за задълженията и договорите, то би трябвало да отчетем продажба на стока или услуга и да начислим плащане.
След това да следва да отчетем покупка на финансов актив и да начислим задължение към доставчик.
След това да направим прихващането на двете насрещни задължения между двамата продавачи и да отчетем евентуалните курсови разлики.
Има известни различия в счетоводното третиране на криптовалутите, които е важно да се уточнят.
Счетоводно третиране според приложимите счетоводни стандарти
Важно е да спазваме счетоводните стандарти. В повечето случаи предприятията в България прилагат националните счетоводни стандарти. Специално разработен стандарт за счетоводното третиране на криптовалутите няма. Чисто счетоводно определението на виртуална валута и в частност на криптовалута не отговаря на определението за финансов инструмент, въпреки, че за данъчни цели ги третираме като финансови активи (следва да се прави разлика между инструмент и актив). Криптовалутите на са инструмент към собствения капитал, не е предвидено обратно изкупуване, не са законно платежно средство и съответно нямат статут на „пари“.
Според обяснение на Владимир Христов, Регистриран одитор към ИДЕС, при свободно търсене в интернет: „По смисъла на СС 32 финансовият инструмент представлява договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или инструмент на собствения капитал в друго предприятие.
Финансовите инструменти се подразделят на три базисни категории: финансови активи, финансови пасиви и инструменти на собствения капитал. Финансов актив е всеки актив, който представлява: а) парична сума; б) договорно право за: - получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие; - размяна на финансов инструмент с друго предприятие при потенциално благоприятни условия; в) инструмент на собствения капитал на друго предприятие; г) компенсаторен инструмент по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти.“
В нашия случай виртуалните валути и в частност криптовалутите не отговарят на нито един от посочените критерии в Стандарт 32 за Финансовите инструменти.
Би следвало в този случай да приложим становище на ИДЕС как да третираме криптовалутите. Такова не е налично. Следователно трябва да стъпим на принципите на вярно и точно представяне, заложен в СС 1, а именни: „Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Счита се, че вярно и честно представяне е постигнато, когато предприятието: а) (изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) е избрало и прилагало счетоводна политика в съответствие със Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти; б) (изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) е избрало и прилагало за нерешени въпроси в Националните счетоводни стандарти счетоводна политика в съответствие с Международните счетоводни стандарти и е оповестило този факт.“ Или казано иначе, сами решаваме как да представим информацията, стига максимално прагматично да се доближава до действителността и да сме го оповестили в счетоводната си политика.
Алтернативно, можем да приложим, съгласно възможностите в СС1, международен счетоводен стандарт, какъвто за криптовалутите конкретно отново няма. Налице е обаче тълкувателно решение на КРМСФО (Комитет по разяснение на международното финансово счетоводно отчитане), разяснение към което е публикувано в списание „Тита“( давам линкове в „източници“ към тази статия) според което практиката в световен мащаб следва да се уеднакви. Според Георги Николов, регистриран одитор към ИДЕС, „Заключението на КРМСФО е, че криптовалутите, които се притежават с цел продажба в обичайния ход на дейността на предприятията, следва да се отчитат като материални запаси. (Решението на КРМСФО е подробно анализирано в материала: "Практически аспекти на счетоводното третиране на притежаваните криптовалути", публикуван в списанието в бр. 117 от месец юли 2019 г.)
Във всички останали случаи притежаваните криптовалути трябва да се отчитат като нематериален актив.“
Проблемът идва от разминаването на националните счетоводни стандарти, приложими в България и международните счетоводни стандарти в третирането на нематериалните активи. А именно в България са амортизируеми, а според МСС не е нужно да се амортизират. Ако приемем, че ще отчитаме криптовалутите като нематериален актив по реда на НСС 38 или МСС 38, амотизациите стават необходима тема за разглеждане.
Амортизации, оценки и преоценки
Амортизация на криптовалута от гледна точка на практиката, звучи безумно и непрактично поради много причини, защото криптовалутите нямат срок на годност, което ги прави неамортизируеми. Ако в счетоводството е приет подхода криптовалутите да се третират като нематериален актив, съгласно стандартите, изборът е дали да приложим НСС или МСС.
Ако изберем НСС, трябва след всяка амортизация, защото стандартът изисква амортизация, да правим преоценка. Тук ще имаме проблем с това, че амортизацията е данъчно признат разход, който следва да се игнорира за данъчни цели. Или да се приеме амортизационна норма 0, за да се избегнат изкуствени операции, които ще променят цената на актива в разрез с пазарната действителност и ситуация.
По реда на Стандарт 38 следва да се правят преоценки, за да се стигне до т.нар възстановима стойност.
Можем да приложим МСС 38 за нематериални активи, които не изисква амортизации.
В резюме може да се каже, че нямаме оеднаквена практика по темата и е разумно преди да се избере счетоводна политика, да се прецени дали предприятието подлежи на одит и ако подлежи, какво е становището на одиторът, който ще завери отчета.
Данък ДДС – проблеми и решения при плащания с криптовалута на стоки и услуги
Формиране на втора икономическа дейност
От гледна точка на закона за ДДС, бизнесът е изправен пред някои предизвикателства. Когато продаваме стоки, например, ние имаме икономическа дейност, свързана с търговия със стоки. Напият режим на прилагане на ДДС ще бъде за начисляваме ДДС при продажба на стока, например 20% и при покупки на стоки, услуги и материали, да възстановяваме ДДС при покупките. Или да го приспадаме от сумата на ДДС за внасяне.
При чести разплащания с криптовалути, когато хеджираме риска от пазарен срив в цената, ние продаваме криптовалутата или я обменяме за стейбълкойн. Това също са нетни приходи от продажби.
Определяне на Коефициент
С тях ние формираме икономическа дейност по продажба на финансови активи, която дейност е освободена от ДДС за внасяне съгласно чл. 46 от ЗДДС. Оказва се, че срещу нашия ЕИК стоят едновременно облагаема и освободена дейности, за които се ползва един и същи търговски обект, персонал, активи, стоки и прочее, т.е. няма как разходите за упражняване на тези две дейности логически и икономически да бъдат разделени. И то там ще се окажем в ситуацията, ако формираме икономическа дейност по продажба на финансови активи, а.к.а криптовалути, задължително при изчисляване на ДДС за възстановяване, да определяме коефициент по реда на чл. 73 ЗДДС.
Лицензионни режими, които забраняват формиране на втора икономическа дейност
Извън хипотезата с определяне на коефициента, стои втори практически проблем, а именно че при някои видове дейности, като например здравни заведения по закона за здравето, лекарски кабинети, стоматологични центрове и други, търговците нямат право да упражняват в същото дружество паралелни дейности, каквато дейност се явява системната продажба на криптовалута. Съответно този вид разплащания не трябва да се случват в същото дружество.
Решения на въпросите с втора икономическа дейност
За да не се формира втора икономическа дейност при търговеца на стоки и услуги, която да обхваща и търговията с криптовалути, ефективно решение е превалутирането на криптовалутите към фиатна валута да се случва в обхвата на дейността на трета страна, която е по средата.
Такава трета страна може да е доставчик на терминално устройство, което освен отчитането на самото плащане и уведомяването на НАП, да предоставя и услуга по превалутиране, при което търговецът ще получи фиатни пари.
Много е важно при избора на доставчик на терминал да се избере такъв, който ще поеме дейността по превалутиране. Има различни видове пеймънт терминали и при всеки доставчик този въпрос е решен по различен начин.
(Не знам до колко е адекватно да посоча конкретни марки и модели пеймънт терминали, защото се явява реклама. Но има такива.)
KYC & KYC (know your client/customer & know your business) въпросници и изисквания по ЗМИП
При разплащания с криптовалути е добра идея да се направи консултация с компетентен експерт по процедурите, свързани с мерките против изпирането на пари. Търговецът следва да е наясно какво е рисков клиент, как да формулира въпросниците за различните клиентски профили и да определи степента на риск. Важно е да се следи за следното, което не е правен и данъчен съвет, а просто насока:
- Според ЗМИП следва да се направи комплексна проверка „при извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка, която представлява обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, обмяна или прехвърляне на виртуални активи, на стойност, равна или надвишаваща 1000 евро или тяхната равностойност в друга валута;“ (чл. 11, ал. 1, точка 5). Когато се прави разплащане с криптовалута на стойност равна или надхвърляща 1000 евро и това плащане идва от бизнес или от частен клиент, задължително се попълва въпросник за произхода, прилага се декларация за произхода и се предоставят релевантните документи за този произход. От документите трябва да е възможно да се проследи пътя на парите в максимално точна степен. Например, ако аз твърдя, че съм продала апартамент и с парите от недвижимия имот съм си купила биткойна, с част от който се разплащам в момента, следва да покажа нотариален акт за продажба, плащането по банков път, зареждането на акаунта ми в борсата и движението вътре в акаунта, което е довело до текущите наличности. Ако междувременно банката е закрила сметката ми, това е стъпка, която мога да пропусна, но със сигурност трябва да покажа зареждането на сумата в борсовия акаунт, че идва от личната ми банкова сметка. Ако между продажбата на недвижими имоти и покупката на криптовалута са минали години, може да се направи основателно предположение, че двете събития (продажба на недвижим имот и покупка на криптовалута) нямат нищо общо и да се потърсят документи, които ги свързват.
- Освен това търговецът е длъжен да проследи дали криптовалутата не е била обект на престъпление. Тъй като блокчейн регистрите са абсолютно публични, реално всеки може да направи проверка на всяка транзакция, стига да има хеширания й адрес или адреса на платеца (публичния му ключ). Подобни проверки стават буквално за секунди, когато се ползват приложения или програми- тракери на транзакции. Чрез тях се проследява дали криптовалутата не е минала през флагнат адрес (адрес, за който е доказано, че се е използвала за престъпна дейност и който органите на изпълнителната власт някъде по света са успели да деанонимизират). За тези адреси се поддържат специални регистри. Отделно, често за да се прикрие произхода на определена криптовалута, се преминава през койн миксер. При установяване на подобни действия е желателно да не се приема плащането с криптовалута от този клиент.
Много търговци нямат знанията и административния капацитет да правят тези проверки, нито човешкия ресурс за подобни проверки на всяко плащане. Затова е добра практика това да се превъзлага на външен изпълнител. „Превъзлагането“ е най-лесно, когато разплащанията минават през централизирана борса (чейндж или ексчейндж). Борсите имат изключително добре структурирани KYC и AML (anti-money laundry) политики и процедури и проверяват всички свои клиенти, както и плащанията към техните адреси. Съответно ако бъде разпозната опасна транзакция, тя ще бъде спряна своевременно, което ще предпази търговеца от всички потенциални рискове за носене на наказателна отговорност по ЗМИП и другите относими закони за прането на пари.
Автор: Марина Мучакова (данъчен консултант, управляващ съдружник в счетоводна къща Веста Консулт)
Източници:
Закон за ДДС;
Закон за корпоративното и подоходно облагане;
Закон за задълженията и договорите;
Закон за данъка върху доходите на физическите лица;
Закон за мерките срещу изпирането на пари;
Практика на съда на Европейския Същз в Люксенбург, РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав), 22 октомври 2015 година(*) ( https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?docid=170305&doclang=BG )
Електронни източници: „ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ – БАЗОВИ ПОСТАНОВКИ В КОНТЕКСТА НА СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 32 – ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ“:https://www.ides.bg/media/2104/04-2023-vladimir-hristov.pdf
Списание Тита:
„Някои често допускани грешки при счетоводното третиране на притежаваните криптовалути“: https://www.tita.bg/free/accounting/858
„Нов подход на счетоводно отчитане на дейността по добиване на криптовалута“: https://www.tita.bg/free/accounting/762
