Диаскоп комикс - Diaskop comics, Plovdiv (2025)

31/01/2025

31 хелиогравюри "В огледалото на Рембранд" разкриват магията от светлини и сенки на великия холандец в галерия Люнион

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6468

Галерия L’union Ви кани на забележителна, гостуваща изложба „В огледалото на Рембранд“. Изложбата е част от пътуваща експозиция, подкрепена от Нов български университет и Посолство на Кралство Нидерландия в България. Тя представя хелиогравюри, създадени по оригиналните офорти на великия холандски майстор Рембранд ван Рейн, които разкриват неподражаемото му майсторство в графиката.

Изложбата включва 31 хелиогравюри, които възраждат класическите графични техники чрез метода на хелиогравюрата. Тези репродукции демонстрират техниката, тоналните ефекти и експериментите на Рембранд, вдъхновили поколения художници, включително импресионистите и постимпресионистите.

Преди това, в 17:00 ч., ще се проведе кураторски тур, който ще разкрие любопитни истории за творбите, техниката хелиогравюра и значението на Рембранд като пионер в графиката. Това е уникална възможност както за ученици, така и за любители на изкуството, да се запознаят отблизо с магията на неговото творчество.

31/01/2025

Жени, тютюн и лавандула в "Ментални портрети" на художника Росен Марковски в Пловдив

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6467

Менталните портрети на Росен са вдъхновени от жените в живота му.

Преди време в свое интервю за „Капитал Лайт“ споделя:

„Не аз, а моят живот рисува картините. Те са отпечатъци от срещи и вълнения. Важно е с кого говоря, на кого се радвам и с кого си пия кафето/уискито. Ако мога да докосна света около мен, ако допусна малки частици от него в подсъзнанието си, ще оставя отпечатъци от моя живот. Вярвам, че изкуството започва там, където свършва съзнателното. Кафе, тютюн и лавандула. Отпечатъци от срещи, контакти и любов. Рисувам това, което живея“.

30/01/2025

Из моето творчество: В Пловдив има паметник "стоящ на своя пост Гюро Михайлов" - загинал в пламъците на пожар при опазване на общинската каса. Образът на Гюро Михайлов е двойствен - той може да се счита за герой, но може постъпката му да се вземе за глупост.
По мой поглед, може да се счита постъпката за подвиг, изпълнявал е своя дълг към обществото. Безславна смърт е да загинеш заради каприз на своя работодател - притежател на акции в предприятието (където работиш само за прехрана). Т.е. не за създаване и постигане нови завоювания на човечеството.
Така както при въздушната катастрофа от най-новото на деня - вижда се неувереност и липса на утрешен ден като перспектива. В живота налагат присъствие бездомни, безработни, инвалиди и безперспективни хора в безсмислен живот. Липсват големите човешки ценности. Сили, ентусиазъм и воля, трябва да се отдават за възвишени задачи. Милиони погледи от западния свят гледат на изток - напр. към практическия опит от китайската система за изпит при назначаване на ръководни длъжности. Това е принцип за организация на националния ум - стремеж всеки китаец да е грамотен и се приема план за съревнования посредством изпити. Пътят към обществено издигане е открит за всеки. Заслугата е единственото право за получаване на длъжност! Степента на заслуги изключително определят висотата в общественото положение. Правителството е организирано по умствени качества. На всеки три години във всеки окръг, се провеждат публични изпити, с цел да се намерят хора способни за заемане на длъжности. Който има успех, след три години има други изпити за изкачване по обществената стълба.

29/01/2025

Чудният свят на комикса
"Доброто се забравя, затова трябва да се припомня!"
epochtimes.bg/chudnijat-svjat-na-komiksa-v-nacionalna-izlozhba-v-sofija/
Така сполучливо е озаглавен един журналистичен репортаж на висота от EpochTimes.bg! Сполучливо подбраният материал, вдъхва вяра за надежден живот и полезна оран над младите български души - "Който има уши да слуша, нека слуша". Подрастващата българска младеж, за да опознае и обикне България, трябва да и се даде полезно и достоверно четиво, а не фалшифицирана история. На илюстрациите се показват снимки от научно-практически статии, публикувани през времето - когато не само в България, но и в света, в такава насока нямаше подобни. Творецът трябва да знае цената си и има право да ги дарява на когото си иска - поредицата от 30 статии за изкуството и езика на комиксите, се отпечатаха официално в Пловдив от 1987 до 1994 г. (те са със закрила на авторско право "по време"). Дружество "Диаскоп" винаги е отбелязвало, че желае своите научно практически изследвания, да са интелектуално имущество за регионалното развитие в областта на комикс изкуството, В архива на пловдивското дружество за романи в картини и комикси има много запазени документи с исторически интерес за развитието на българското комикс изкуство. Та затова заинтересованите да спекулират с историята, да се предпазват, за да не си навлекат неприятни последствия, защото "Диаскоп" не желае да се озлобява с никого.

Другите за нас

Българската общност на комикс изкуството
Освен обособената в столицата общност, Деветото изкуство в България има именити радетели в Пловдив и Варна.

Пловдивско дружество за романи в картини и комикс изкуство „Диаскоп“ е едно от отличимите явления, чиито основател е художникът Георги Чепилев. Вдъхновяващи са целите на ”Диаскоп” като частен институт за изследване езика на романите в картини и комикс изкуството, сред които са:

Основна цел е да се съдейства за развитието на романите в картини и комикс изкуството в България чрез събиране, документиране, съхраняване, изследване, създаване и разпространение на комикс култура и духовни ценности и хуманизиране на обществените отношения.
Запазва, развива и утвърждава българската комикс традиция, както и нейното популяризиране сред широката публика и съдейства за реализиране на съвременни романи в картини и комикс произведения, които я продължават.
Място за свободни творчески контакти и обмен между дейците на комикси и обществото, издирва млади дарования и ги насърчава за творчески изяви.
За изложбата София Комикс ЕКСПО 2024, посветена на историческите комикси, Георги Чепилев споделя:

Изложбата обещава да представи за първи път задълбочено, развитието и осмислянето на национално историческите процеси чрез художеството на Деветото изкуство. Експозицията ще бъде принос за разбиране на националните традиции като важен компонент на българското Девето изкуство. Голяма роля за осъзнаването на националните различия и своеобразия, е участието на гостуващи автори от съседни балкански страни.

Години назад Георги Чепилев споделя и своята оценка за метаморфозите на българския исторически комикс и водещата роля на варненските му колеги:

Варненското комикс дружество има голям опит и именити специалисти в историческия жанр. Достатъчно е да споменем сценариста Асен Кожихаров, специалиста по исторически облекла Александър Въчков и художника на най-добрите книжки от поредицата „Царе и воеводи” – Веселин Чакъров.

Тези прекрасни комикси на фондация „Въздигане” се нареждат на върха на българския исторически жанр, защото запазват реализма и достоверността на историческите събития и с внимание се отнасят към битовата обстановка, спазвайки верността на психологията. Тук откриваме творческата свобода и вдъхновените възможни в историческия жанр.

Из множеството изследователски статии на Георги Чепилев в онлайн платформата https://www.diaskop-comics.com/ намират израз и следните съждения на художника за изкуството:

Изкуството въплъщава “красивото”, “прекрасното”, а нравствеността – “доброто”. Това са два близнака, които на пръв поглед трудно се разпознават. Две прилагателни, които се употребяват едно вместо друго, макар че между тях има разлика.

Всички големи творци са били образец на скромност и благородство в личния си и в обществения живот. Те са били и активни борци за общочовешки идеали, смело са реагирали на неправдите, и същевременно са били добродушни до наивност и достъпни за всички.

Наред с художественото изкуство се шири и т.нар. шлагерно изкуство. Съществен елемент при него е баналното – простата и скучна еднообразност, в която няма нищо съществено. Не всички творци на шлагерното изкуство, но повечето не изразяват възвишени стремежи. Такова изкуство е едно зло, защото не подбужда към нравствени деяния. Нравственото чувство е буден страж на човешката душа, то дава насока, активизира волята и възпитава човека. Истинското изкуство е тайнство и чрез него се приобщават към прозренията на вдъхновените, големият брой души, загубени в делнични грижи, но все пак способни за вътрешно издигане от магията на изкуството.

Четвъртата национална изложба на българския комикс (12 май – 3 юни, 2024 г.), изложена на етаж II в сградата на СБХ – Шипка 6, очаква своите вдъхновени посетители, за да ги потопи в магията на комикса!

28/01/2025

Въпроси и отговори с носителя на "Пулицър", поета Тед Кусър

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6466

Джон Кюсатис
5 януари 2025

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Тед Кусър живее в Гарланд, Небраска, със съпругата си Катлийн Рътлидж. Има два мандата като Поет-лауреат на САЩ между 2004 и 2006 г. През 2005 е удостоен е с наградата „Пулицър“ за поезия.

Корицата на „Сал“* – картината с маслени бои „Стари обувки“ от 1926 г. на Грант Ууд, е красива. Като поет и художник какво ви подтикна да използвате този образ?

Просто много исках точно тази картина на корицата на една от стихосбирките ми. През втората половина от живота си родителите ми живееха в Седар Рапидс, Айова, а тази картина и други творби на Грант Ууд са изложени в Музея на изкуството в града. Самият Ууд е израснал в Седар Рапидс. Когато им ходех на гости, винаги се отбивах в музея.

26/01/2025

През 2009-2010 г. дружество "Диаскоп" работи по обединителната тема „Общество”.
По случай юбилейната за дружеството 2011, през 2010 г. се издаде юбилеен лист с есе в картини "Прокълната монета". Началото на художественото произведение е следното: На улицата един безработен минувач забелязва блестяща старинна монета. Взема я и тръгва доволен... но някаква кола го блъсва. Монетата се изплъзва от мъртвата му ръка...
2010 г. бе оптимистичния вариант, а след 2012 г. бе песимистичния сценарий за въвеждане на еврото. То има както предимства, така и недостатъци.
Ето някои бележки от ексцерптите при подготовка на творбата - Смислови извадки:
България е въвела системата на валутен борд още през 1999 г. и е възприела еврото за валута, към което е прикрепен българския лев. Дотогава лева бе прикрепен към германската марка. С въвеждането на валутен борд, България предопредели неофициално присъединяване към зоната на еврото. Споразумение за въвеждане на еврото се подписа между Министерския съвет и БНБ, свързано с изпълнение на критерии за членство в Еврозоната. Но негативните: нестабилно българско законодателство, не добре разработено, често променящо се, зле работеща съдебна система и държавна администрация, са от извънредно значение. Освен това - ниската конкурентноспособност, технологична изостаналост, лоша грамотност в мениджмънт и др. ненормални условия ще са фатални за повечето български граждани и с непредвидими последици за тяхното оцеляване. Защото някои средни и малки фирми ще се окажат в несъстоятелност, а заетите в тях изхвърлени на улицата. А при хармонизация на цените на стоки и услуги, по-високите няколко пъти цени на стоки (от първа необходимост) и по-ниските доходи, ще се отразят болезнено при по бедните жители.
В общата част на споразумението, правителството се е ангажирало да се съобразява напълно с европейското законодателство. Двете държавни институции МС и БНБ, които са подписали споразумението са призвани по силата на конституцията и българското законодателство да работят за защита на правата и интересите на жителите в демократичното ни общество.
Разсъждения от ексцерптите:
Срещу парите с които човек разполага, може да получи всички необходими за живота продукти – днес, утре или други ден, докато парите му свършат. Съществува в обществения живот едно явление – размяна на един обект (пари) срещу други необходими за живота предмети. Цената обаче в различни места и в различно време е различна. Всеки се досеща, че дървата лятно време са по-евтини отколкото зимно, а през тежка зима са по-скъпи спрямо леката. Също така при неплодородна година хляба е по-скъп. Може да се вземе и друг пример: в голям град край който няма насадени лози – виното ще е по-скъпо защото се доставя отдалеч.
Важно е да се отбележи, че законите за народното стопанство в стара Гърция и Рим (при робския труд) бяха едни, през средните векове (при ръчната работа и слаба размяна) – бяха други, а през 20 век, епохата на машините, широките контакти и кредита – съвсем други. Днес, както се вижда от съкращаване на пространството посредством новите технологии и стремежа към единно глобално село са възникнали нови фактори в стопанския и финансов живот, от тук и в отношенията между хората в обществото. Ето защо се очакват обществени реформи и съвсем други закони.
В „Прокълнатата монета” се проследява пътя на една банкнота от ръка на ръка и какво извършва по своите дълги и потайни пътища. Постарахме се да покажем какво поражда сребролюбието: тревоги, кавги и войни, защото парите освен стойностен знак в стоковото обръщение, определят отношенията между хората.
А алчността мери сегашните блага с желанието за бъдещи, като счита първите за нищожни в сравнение с непридобитите”.
Темата за грабителството освен в маскираните крадци, се вижда в кадъра със заложния магазин - алчните пръсти на собственика-мошеник (ограбващ бедна старица) приличат на граблива птица, римувани с комплекта сребърни вилици на витрината. В „Прокълнатата монета” се проследяват начините за придобиване на парите – ТРУД, ГРАБИТЕЛСТВО, ЗАЕМИ С ОПРЕДЕЛЕНА ЛИХВА И СРОК, ДАРЕНИЕ, ПЕЧАЛБА и др.
Много интересен абзац - за фалшивата пара, която няма никаква стойност, а само вреда за този който тайно е пуска в обръщение...
Да потърся какъв е бил предпаричния стадий на разменната търговия, известен със страшна строгост и бдителен контрол - върху безумно сложна механика...

26/01/2025

Мариана Тодорова: Изкуственият интелект в литературата – първи заявен глас "за" и "против" през 60-те години на ХХ век в българската литература

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6465

Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице – това е вечно.

Джордж Оруел

Резюме на проекта

Когато говорим за изкуствен интелект, за технологиите на глобалните мегатехнически постижения проблемът схематично може да се онагледи така: от първото стъпване на човешки крак на Луната през 1969 г. чрез изобретение на Вернер фон Браун – до изграждането на зловещата баталистична ракета ФАУ-2, родена пак от гениалния разум на фон Браун. Тези две противоположни явления сякаш сумират в себе си полюсите в историята на човека от XX век - от триумфа в овладяване на Космоса до трагичните разрушения в две световни войни. Грандоманските мечтания на нацистката власт през Втората световна война, умопомрачителното преследване на евреите, последвалото противопоставяне между САЩ и СССР в областта и на Космическите, и на военните стратегии… Модифицирана темата може да се разчете и в живота на Вернер фон Браун, описана в "Тъмната страна на Луната" от Уейн Бидъл (в български превод 2023). Фактически и сега борбата между човешко-хуманното и тъмната военна сила на агресорите поражда нови събития: престъпното вероломното нападение на Путин над Украйна през например през февруари 2022, отразено вече и в множество книги от български автори. Никога досега не е стоял така остро въпросът: Какво да подкрепим – Доминантност не чрез морал, а чрез преимущество на глобалните оръжия? Хуманност – или механизирано бездушие? Джордж Оруел изгради точната визия за света през 1948 г, книга излязла след смъртта му и разчетена като „1984“ година. Там гениалният писател обобщава: „Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице – това е вечно.“ „Големият брат“ на Оруел, шпионирал ни неотлъчно през времената на тоталитаризма, отдавна се е превърнал в нарицателно обобщение за терор, за „механично“ надмощие на политическата цензура над „сърцето човешко“. Повече от седемдесет години антиутопията му „1984“ е настолно четиво за всеки, милеещ за свободата. Колкото и прекален да ни се струва описаният тотален контрол над човека в книгата му, явлението не е непознато в историята. Има го и днес в не една тоталитарна държава… И липсва гаранция, че няма да пожелае отново да властва над света. А фалшивите новини, виртуозно осъществявани чрез изнасилването на подправен „интелект“…могат да се реализират там, където няма закони за регулация. Освен прекрасната белетристична творба на Оруел, изпълнена с бунтуваща се тъга и напрежение, този все по-актуален негов роман е и с включена алармена система – докъде може да стигне обществото, ако се подчинява сляпо на властта и нейните механизми. Думите-мантра на ОРУЕЛ имат ефект на вечна истина: „който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото“.

26/01/2025

Георги Борисов: Часовникарят на човечеството

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6464

Но най-голямото завоевание на Хлебников през този първи период на неговия творчески път е безутешната „Зверилница“, „където в животните загиват такива прекрасни възможности като вписаното в часослова Слово за похода на Игор по време на пожара в Москва“ (преписът на този безценен литературен паметник е унищожен в пламъците на войната с Наполеон през 1812 г., но остава още един, за който Хлебников не е знаел). След нея поетът решава да създаде теория за произхода на видовете. По-късно Корней Чуковски ще спомене, че „Хлебников откровено пародира Уитман“, докато младият поет открито му подражава, но с пълното съзнание за силата си. Съвременници свидетелстват, че „макар и да не разбираше английски, Хлебников обичаше да слуша Уитман в оригинал“ и че го е наричал „космически психоприемник“. А с томчето негови стихове в превод на Чуковски, където и да се намира, не се разделя до последния си час. Макар да владее в съвършенство класическото стихосложение, а в използването на пълни и в изобретяването на съставни рими да няма равен в руската поезия, към края на живота си Хлебников все по-често се обръща към свободния стих. И това във време, когато за ценителите на изящната реч „варварските верлибри“ са звучали кощунствено, а „Стръкчета трева“ са били наричани „роман“.

24/01/2025

Велимир Хлебников: Заумният език

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6463

Заумният език означава език, който се намира извън, отвъд пределите на разума.

Това, че в заклинанията и баянията заумният език господства и измества разумния, доказва, че той има особена власт над съзнанието, особено право на живот, наред с разумния. Но има и начини заумният език да стане разумен. (В.Х.)

Превод от руски: Георги Борисов

§2. ЗАУМНИЯТ ЕЗИК

Значението на думите в естествения, битов език ни е близко и достъпно. Както момчето по време на игра може да си въобрази, че столът, на който седи, е истински, чистокръвен кон и по такъв начин столът по време на играта да му замества коня, така и по време на устната и писмена реч малката дума слънце замества прекрасната, величествена звезда. Заместваното от словесна играчка величествено, спокойно сияещо светило приема на драго сърце всички дателни и родителни падежи, приложени спрямо неговия наместник в езика. Но това равенство е условно: ако истинското слънце изчезне, а остане само думата, то няма да може да сияе на небето, нито да топли земята; земята ще замръзне и ще се превърне в снежна топка в юмрука на световното пространство. Така, като си играе на кукли, детето може искрено да се облива в сълзи, когато неговата купчинка парцали е смъртно болна и умира; или пък да вдига сватба между две напълно еднакви парцалени топки, в най-добрия случай с плоски тъпи глави. По време на играта тия парцали са живи, истински хора със сърца и страсти. Оттук идва схващането за езика като за игра на кукли: в нея от парцалките на звука са ушити кукли за всички неща на света.

23/01/2025

21 януари 2025
На 2 юни 2012 г. френската аукционна къща Artcurial продаде оригиналната корица от HERGÉ - за € 1,108 милиона или 1,37 милиона долара.
Защо корицата на Тинтин в Америка (от 1932 г.) достига космическа цена, сякаш е произведение на Жорж Брак или Ф. Леже?
Ето какво съобщават новините от времето на аукциона: "Барак Обама, който в момента управлява с втори труден мандат, оглави списък с най-лошите държавни глави на САЩ след Втората световна война." Т.е. има недоволство сред народа и следващият президент е Доналд Тръмп. А героят Тинтин потвърждава призванието си за изправяне на неправди, като се противопоставя на мафиота Ал Капоне, гангстерите от Чикаго и негодниците от всякакъв вид.
Славата на Тинтин се простира отвъд Атлантика. До такава степен, че когато пристига в Чикаго, в разгара на забраната, всички свързани бандити и престъпници му подготвиха много неприятен прием. Тинтин използва цялата си смелост и целия си интелект, за да оцелее!
Днес, при встъпване във втори мандат, виждаме дама с огромна шапка, която ще следи в обществото и това притеснява нарушителите на реда. Всеки бандит няма да има избор, освен да се хвърли в изкопна дупка от боеве, но ще се наложи да пълзи. През параван дамата с шапка ще му подаде кървава роза. Той ще бъде принуден да я приема, защото който не може да целуне лице (заради шапката), целува ръка. Т.е. престъпника ще плати за злодействието си, като разбере, че е встъпил в брачни връзки с призрачна смърт с огромна шапка...
Из дневника на Георги Чепилев

23/01/2025

Велимир Хлебников: "Тризна" и други стихотворения

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6462

Встъпих в брачни връзки със Смъртта¹ и по този начин съм женен. Живял съм на Волга, Днепър, Нева, Москва-река, Горин.

Излязох с искането да се очисти руският език от сметта на чуждиците, правейки всичко, което може да се очаква от 10 реда. (В.Х.)

Превод от руски: Георги Борисов

ТРИЗНА*

Труп до трупа сме строили –
голи – насред хълма гол.
Свели взор и пряко сили
слушаме заупокой.
Изравнихме със земята
дъбовете до един
и на своите телата,
свода славейки, горим.
Хора ли сме тук, или –
на една ръка в юмрука –
съдбоносен сноп стрели?
Веми ниц** – и труп до трупа.
Между дъбовите вейки –
руси къдри – и така,
русокосите горейки,
тризна сторваме сега.
Дим към свода се въззема,
гъст и мощен черен дим,
и за обреда строени,
треба*** служим и стоим.
Много паднали под хълма
с езерата – сто на брой,
кладата качиха тъмна.****
Лягат русите под строй.
И от строгите тела
Дон се вдига и въззема
в гълъбовата мъгла
заедно с Иртиш и Лена.
А вековната дъбрава
черния огрява дим.
Щрак! – и с пушките през рамо
И с оръжие през рамо
ние пак на бой вървим.*****

1915

*У древните славяни – обредни действия в памет на умрелия – народни игри, пиршества и пр. В православието – помен. – Б. пр.
** Нищо не знаем (непр. пол.). – Б. пр.
***Богослужебен обред, извършван по молба на вярващите (кръщене, венчавка, панихида, изповед).
****Много често в едно и също стихотворение или поема Хлебников сменя най-произволно броя на сричките, ритъма, че и стъпката, дори бихме казали, че това е любим негов похват, към който той прибягва, за да раздвижи читателя, да придаде допълнителен смисъл и израз на идеите си. При това, без изобщо да се смущава, че може да бъде упрекнат в елементарно техническо и формално несъвършенство. Както е в случая с куплета, който съм означил. Ето как би звучал приблизително според оригинала вторият вариант на преведеният от мен куплет, който не се осмелих да предложа в първия:
Покрай хълма с езерата –
сто на брой – видяхме много смърт
и на русите телата
върху кладата сурова дъбова растат.

*****Ако пак трябва да бъда верен на авторския оригинал, то вместо да римувам „дим“ с „вървим“, както е в случая, бих оставил последният стих с непълната рима би могъл да звучи така:
тръгваме тогава ний.

23/01/2025

Уендъл Бери, Мери Оливър, Уилям Хенри Чанинг: Три стихотворения за живота

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6459

Ерик Ритънбъри

1 януари 2025

"Едно от достойнствата на добрата поезия е фактът, че дразни посредствеността."

Теодор Рьотке

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Новалис казва, че Поезията изцелява раните, нанесени от ума. Платон също разбира, че Поезията е по-близо до изначалната истина от историята. Дори строгият рационалист Зигмунд Фройд е принуден да признае, „че поетите и философите са открили несъзнателното преди мен. Това, което аз открих, беше научния метод, с който да се изследва несъзнателното."

Големият поет Теодор Рьотке казвал на студентите си: „Да се преподава поезия изисква фанатизъм… Ще ви изведа, скъпи мои гълъбчета, от рационалното към царството на чистата песен.“ В най-високата си и свята форма поезията има силата да изцелява раните, нанесени от студената неподатлива рационалност. „Раната“, за която говори Новалис, не е нищо друго освен отчуждаване от духовното, интуитивното и трансцендентното - самата същност на живота, която, в прецизността си, разумът толкова често пренебрегва.

Там, където рациото разделя и анализира, поезията обединява и възстановява.

Тя ни връща към селенията на чудото и красотата, към неописуеми загадки, които са недостижими за логичното. Поезията изковава мост между ума, сърцето и душата, предлагайки утеха и дълбока цялостност, повторно свързване с вечните ритми на съществуването.

Чрез символите и образите си поезията съживява това, което разумът не успява – чувството на благоговение, дълбокия пулс на емоционалната истина и тихото осъзнаване на безкрайността.

За мен поезията не е просто бягство, а завръщане – целебен балсам, който ни напомня кое е най-важното, невидимите истини, които съществуват извън обсега на ума и въпреки това поддържат най-съкровените копнежи на душата.

Затова ми се иска да започна годината с няколко стихотворения, които хранят душата – защо не? Точно тези три творби бяха подбрани заради тихата си красота и нежното напомняне за това какво означава просто да БЪДЕШ посред безкрайния шум и тегобата на досадните нужди на живота.

Нека стиховете ви донесат същата тишина и утеха, както на мен. Честита нова година!

23/01/2025

Румен Рачев и светът на човека "Без рамка" в галерия Ракурси

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6460

►

Галерия „Ракурси“ има удоволствието да представи изложбата „Без рамка“, живопис на Румен Рачев. Художникът представя картините, които е създал през последните години. Експресивните му платна са изпълнени с енергия и цветни вибрации.

„Без рамка е името на новата ми изложба, не защото не рамкирам платната, които рисувам....

Без "рамки" в преживяванията, емоциите, човешките отношения, външния и вътрешен свят на хората, всичко съществуващо на Голямата сцена на живота!
Искам да предам радостта ми от създаването на изкуство на всички, които общуват с картините ми....и вярвам, че успявам. Радостен съм, че имам и малка дъщеря, която е огромен източник на позитивна енергия и щастие!

С времето всички узряваме, ставаме по-задълбочени и взискателни и към себе си и към живота. Запазвайки детското и непринуденото в нас, вървим напред....Искам картините ми да радват хората, затова ги създавам!“

Румен Рачев

23/01/2025

Два поредни дни в галерия „Капана“ с лекция и кураторски тур на Вера Млечевска и Пламен В. Петров

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6461

Образователната програма на изложбата „Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“ продължава и тази седмица.

На 25 януари (събота) от 15.00 в галерия „Капана“ ще гостува кураторката на българското участие във Венецианското биенале от 2019 г. – Вера Млечевска.

На 26 януари (неделя), от 15.00 часа в галерията ще се проведе и първият кураторски тур в изложбата „Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“. Кураторът Пламен В. Петров ще води публиката в експозицията, разкривайки някои от скритите отношения между произведенията в нея, истории, които са все още неразказани, и детайли от процеса по намирането и събирането им.

21/01/2025

Георги Чепилев: "ФУНКЦИИ И СИТУАЦИИ в комикса "Една шапка за цялото семейство""

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6458

Първа публикация: 27 февруари 2016 г.

Художникът твърди, че костюмът изменя значението на фигурата и се увлича от предаването на мотив. Може да се каже, че шапката е раковина за мозъка, идея, отразена в комикс лентата „Разни жени, разни идеали”, където се забелязват различни по форма шапки. Но в разглеждания комикс „Една шапка за цялото семейство” шапката е една, обаче се изменят очертанията и чрез фрагментите й се получава нов тип. При тъщата полетата са унило увиснали, прилича на камбана, а при бащата изтегленото напред поле скрива челото, но едновременно с това открива тила, наподобява по фасон военната каска или шлем. При майката конструкцията на шапката закрива тила, открива челото и подчертава силуета. Докато вдигнатите полета в шапката на сина са израз на движение, не на статика (вдигнати като самолет). При дъщерята шапката добива вид на сламена капела за плаж или за горещи дни, като се явява фон не за лицето, а за устните.

21/01/2025

Георги Чепилев: Българският анархист - пловдивски тип, илюстрация на Моно от 1909 година

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6457

Една рисунка от 1909 г. на българския комикс автор Моно е нагледен пример как техническите прийоми за рисуване могат да се използват за главна цел на произведението. Как образната изразителност да се подкрепя от вътрешен смисъл.

Това е портрет, балансиран между изображение на определен човек и въплъщение на определен социален тип, клонящ към жанровост. Прави впечатление, че индивидуалното частично се размива, тъй като характерът не е устойчив. Уловена е форма на поведение в обстановка и ситуация. В подобни случаи обстановката може да не се изобразява, а само да се подразбира.

Авторът се е стремял да проникне в атмосферата на Пловдив от 1909 г. Това е постигнато чрез психологическо състояние на остра реакция към околната среда. Анархистът е облечен в палто с вдигната яка, шал, който се вее от всеки повей на вятъра и шапка с унило увиснали краища. По всичко личи, че това е беден човек, намиращ се на улично кръстовище. Разсеяният му поглед пълзи по тълпата, която ние не виждаме, но нейното присъствие се усеща. Обладан от чувство на обида, на жизнена несполука, този бедняк е сякаш изхвърлен зад борда на социалната йерархия. Той не чувства нищо близко от човешкото общество и култура – всичко му изглежда чуждо, потискащо и омразно. Може да се съзре дори някакво злопаметство срещу непостигнати блага, както и страст към разрушение. Сякаш живее в духовна пустиня, гради върху нищото и нищото е съдържание и цел на неговия живот.

Диаскоп комикс - Diaskop comics

31/01/2025

31/01/2025

30/01/2025

29/01/2025

28/01/2025

26/01/2025

26/01/2025

26/01/2025

24/01/2025

23/01/2025

23/01/2025

23/01/2025

23/01/2025

23/01/2025

21/01/2025

21/01/2025

Address

Website

Alerts

Contact The Business

Videos

Shortcuts

Share

Category