25/10/2024
Черно-бяла снимка, изпратена по мейл,
отпреди 63 години, уточнява подателят:
баща ми и майка ми на по 22, някъде
в Родопите, изгубили пътеката, пише
подателят (тяхна връстничка впрочем,
прибавя), но аз не я познавам, не ги
познавам още, още не съм се родил;
още трима са на снимката, ако не броим
кучето и фотографа – Великолепната седморка
не е дошла по тез земи все още, има време,
(стив маккуин, юл бринър с три момичета,
фотограф и куче); баща ми е крайният вляво
(не мога да го сбъркам, макар че никога
не съм го виждал на 22), майка ми –
предпоследната вдясно, до нея – мъж
с куче; между двамата – две момичета:
това е заснел фотографът, отзад – планината,
отпред – язовир, седят върху бента, падането
на водата не се чува, споменът нахлува:
мъжът (отдясно) пуши, баща ми (отляво)
пуши, (впрочем държат цигари на снимката,
няма дим); между татко и мама – двама души
(момичета). Снимка отпреди да се родя…
Казват: през смъртта се минава по-лесно, ако си представим, че е ново раждане в неизвестен за нас свят, който ни предстои да откриваме…
