Най-старите археологически останки на територията на град Добрич датират от епохата на античността. През ранното средновековие тук съществува за кратко време неукрепено старобългарско селище. Сегашният град възниква през ХVІ век под името Хаджиоглу пазарджик. Легендата разказва, че Добрич е основан от богатия търговец Хаджиоглу. Според историческите извори градът е създаден от огузки род със същот
о име. В тях той е споменат като малко село с 14 домакинства. Само след четвърт век в документите селото присъства вече като град, а след още половин столетие и като център на обширна каза. Разположен на важен стратегически път, свързващ центъра на Османската империя с отвъддунавските земи, Добрич бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център. А през ХІХ в. се прочува и със своя ежегоден панаир, който привлича търговци от всички краища на империята.
На 27 януари 1878 г. Хаджиоглу пазарджик е освободен от османско владичество. През 1882 г. по настояване на своите граждани той е преименуван на името на българския владетел Добротица, който през ХІV в. управлява Добруджанското деспотство.
През епохата на Новото време градът запазва значението си на административен, стопански и културен център на Южна Добруджа.
По време на румънското владичество (1913-1916 и 1919-1940 г.) той е един от центровете на национално-освободителните борби на добруджанци. Неслучайно, по време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916 г., тук се водят тридневните кръвопролитни сражения за отбраната на града, останали в българската история като Добричката епопея.
С подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се възвръща към България. На 25 септември българските войски влизат в града и затова този ден е обявен за официален празник на Добрич.
