12/09/2023
НАКРАТКО ЗА КОНСТАНТИН ПЕТКАНОВ
И РОМАНА МУ „ИНДЖЕ ВОЙВОДА“
Сред непомръкващите исторически творби на именития български писател академик Константин Петканов достойно място със своята национално-патриотична полемика заема и романът „Индже войвода“ - отпечатан през 1931 година и заел равноправно място до предшестващите го творби на автора - разкази, повести, детски приказки и романи. Но преди да навляза в коментара за литературната и национално-историческа стойност на това произведение, колкото историческо правдиво авторът да пресъздава бита и страстите на подтискания от османската робия български народ, редно е да се знаят някои факти от биографията на Константин Петканов.
Роден в село Каваклия, Лозенградска община, през 1891 година, той израства в семейство, неразривно свързано с освободителните борби на народа ни от неволите на чуждото владичество над него. И особено участието му в църковно-националната борба и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, след което по време на Балканската война /1912-1913/ се преселва в България. Бъдещият талантлив словесен художник завършва Одринската българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“ през 1907 година, а по-късно следва славянска филология в Софийския университет /1912-1915/. Прекъсва образованието си, за да постъпи доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Участва в Първата световна война /1914-1918/. През 1910-1912 година е учител в Малко Търново, с. Индже, Лозенградско и Бунархисар. През 1919-1920 г. е учител в Созопол. От 1920 година се заселва в Бургас, където е председател на музикалното дружество „Родни звуци“ и библиотекар в общинската библиотека от 1921 до 1930 г. През това време е редактор и издател на вестник „Странджа“, където за първи път публикува своя творба.
Динамично протичат следващите години от живота на писателя. Установил се в София през 1932 година, създава семейство с писателката Магда Драгова. Тази среда му помага да се заеме сериозно с литературно творчество. Преосмисляйки преживяното, прочиствайки го от излишни емоции и страсти, той създава поредица от блестящи литературни творби - разкази, повести, романи, пряко свързани с националния бит на българина, неговата неугасваща историческа памет и дълбока нраственост. И ако някой от литературните изследователи на акад. К. Петканов дават първенство на романите „Морава звезда кървава“ и романа „Жътва“, то аз без колебание бих добавил към тях и историческия роман „Индже войвода“, отразяващ живота на странджанските българи през отоманския мрак, описващ достоверно патриотизма на Бимбелския и Узунниколовия родове - непримирими и непоколебими застъпници за църковно и национално освобождение. Участници в Караевренската буна против Юмер Драза - самопровъзгласил се за независим владетел на Странджанската Равна гора. Башия, в непрестанни конфликти с кърджалийския главатар Кара Фейзи, в чиято орда за известно време се подвизава Индже войвода и последващият му байрактар и неразделен приятел Кара Кольо.
Факийските и Ичменските първенци Вълко Бимбелов, Маринчо Тюрюдията и Никола Узуна - непримирими врагове на османското владичество и опитите на гръцката църква да похити духовната самостоятелност на българите, ги събира и единява за борба против националните неволи и въздигане на българския дух за освобождение. И срещата на тези непоколебими патриоти е опит за пробуждане на бунтовния дух на равногорци, за отхвърляне на робията и провъзгласяване на свободно българско царство.
С великолепно художествено майсторство и завидна вещина авторът описва срещата, споровете, съмненията, страховете на тези бунтовни мъже. Упованията им във войводите, бродещи с дружините си по гори и балкани, за да мъстят на поробителя - Моню войвода, Христо войвода, Вълчан войвода, Стоян войвода от Ямбол, и най-вече надеждите им да приобщят към делото заместника на Кара Фейзи - Индже Стоян и Кара Кольо. И те вярват непоколебимо в намеренията си, в техния успех. Замислят план, чрез който Юмер Драза и Кара Фейзи да застанат в открита един срещу други бран, при която да се погубят взаимно. И този план е построяването на Караевренската кула от Драза, която да му бъде в помощ за спасение при набег на Кара Фейзи. Със задължението да склони потурнака да построи калето, въпреки отвращението си към него, се заема Вълко Бимбела. Всеки от съзаклятниците приема свое задължение в организиране на Странджанската буна. Накрая решават как и кога да се срещнат с Индже. Заради страстта колкото по-скоро да се случат тези събития и войводата да бъде обявен за български цар, понякога водят до крамоли и несъгласие, но никога до разколебаване на замисъл. Още по-силна се възвисява вярата им след съгласието на Индже и другите войводи да се включат в делото против поробителите и гръкоманите.
Авторът с вещина и художествено майсторство изгражда разказа за събитията през онази историческа епоха - къде обнадеждаващо приповдигнати, къде горчиво-трепетни. Себеотрицанието и пробуденият патриотичен дух се възземат и остават живи дори пред опасността делото да бъде обречено на неуспех. Перспективата е недвусмислена. Смъртта на войводата не е краят на делото. То продължава, подето от останалите живи, заклели се в свещената кауза - освобождението на България.
Наред с описанието на бунта, на трагичните събития и несгоди, Константин Петканов не подминава да опише в романа самобитността на българския дом, на неговото ежедневие, изпълнено с радости, трепети и грижи. С любови и разочарования. Със скръб и веселби. Неща, неразривно свързани с битието на всеки човек - било той богат или беден, мъдър или своенравен до безумие, като наред с това не подминава картинността на творческото си въображение при описанието на природните красоти, неповторимо обрисувани и обагрени от естествено присъщите им цветове и подредби. И точно тук се крие тайната на авторовата мощ чрез словото да достигне до опияняващия душевен транс у читателя, равностоен на изящните трели на музиката, изтръгнати от Всемира.
И това прави разказа достоверно жив. Прави го духовно съпричастен на всяка човешка съдба с великолепието на живота. Но той, този разказ, е безсъмнено вплетен в дълбокия смисъл за опазването и съществуването на народността ни, което го прави неповторим и високо добродетелен.
Иван Джамбазов
