За хвърчащите хора - младежко списание

25/10/2023

♪⁠(⁠┌⁠・⁠。⁠・⁠)⁠┌ Хвърчащите наблюдават хвърчащи!ヘ⁠(⁠￣⁠ω⁠￣⁠ヘ⁠)

25/10/2023

//////Той обича да разказва истории, овкусени с щипка черен хумор. Като тази историйка за едно… убийство. /////

/
///
Стелян Йорданов
Миналото
Миналото. За някой миналото е благодетел. За други миналото е спомен. За трети миналото е носталгия. За мен обаче миналото е враг. Ето го, наднича отново зад ъгъла, готово да се докопа до мен. Ако човек само можеше да остави миналото на пясъка, за да го отлеят вълните...
Помниш и добрите, и лошите си моменти. Но какво става, ако лошите са прекалено силни и владеят съзнанието ти? Опитваш се да ги забравиш, но не можеш. Искаш да ги закъташ навътре в мозъка си, да потънат и да заглъхнат, но не успяваш. Лошото ти минало те търси. Гони те, за да те изтръгне от сегашното и да преживяваш всичко отново и отново. Миналото бие сегашното. Бие бъдещето. Миналото става вечно. Вечно и фатално за човека.
Котка бива блъсната на улицата. Много лошо. Дете бива отвлечено. Ужасно. Умишлено запалена сграда изгаря с 12 жертви. Трагедия. Ако човек преживява такива моменти постоянно, какво би му причинило това? Да ги вижда как се случват. Да се повтарят. Да не може да ги забрави. Всеки човек би се побъркал. Да, ако не поеме нещата в свои ръце. Трябва да сграбчиш миналото, не то да сграбчва теб. Да го заведеш на плажа да го отлеят вълните. Ако много упорства, собственоръчно да го удавиш в солената вода. Да види то соления ти живот.
Уморих се. Миналото трябва да получи това, което заслужава. Трябваше да стана свидетел на нещо ужасно, за да хвана миналото в капан, докато пак се докопва до мен.
Миналото е вече само минало. Скимти в пясъка. Не може да се повдигне. Не изпитвам жал, въпреки драматичните му вопли. Дори не го поглеждам. Очите ми се залепят в хоризонта и до слуха ми вече достига само морето и смехът на момиче. Свободен съм.

24/09/2023

Здравейте отново! Липсвахме ли Ви?? Ако отговора е ДА нека не се бавим повече!
Нещо интересно за интересното чудовище написано от Таня Петрова!

~~
~~~

Денят, в който
куршумът прониза
дебелата кожа на чудовището,
беше денят, в който
чудовището се усмихна.
Но не страшно.
Изглеждаше
сякаш благодарно,
сякаш го спасяваме,
сякаш затова беше създадено,
сякаш точно това бе копняло отдавна.
А куршумът,
пълен с лавандула,
миришеше на лилаво и на нов живот.

19/08/2023

Поетична страничка: Младият преводач
Преводът е изкуство, а с този преводачът може да се гордее!
Дървото на живота
Лизелоте Зийгерд
Превод от немски език – Стефан Константинов
///

Любовта е Дърво на живота.
Тя го разклонява.
Буря бушува в короната,
в самите клони лудува.

В самия сок на дървото
някакъв див инстинкти расте
и щом постигне то силата си,
сякаш иска да го отсече.

Блъска клоните, сякаш да ги издуха навън,
и ето – пъпки растат, зрее плодът,
пропуква се кората,
но дървото не се разпада.

Дълбоки са корените на любовта,
която е Дървото на живота.
И нейна е тази мощ в клоните,
инстинктивната сила за нови стремежи.

16/08/2023

15/08/2023

Поетична страничка: Време
Автор на стихотворението и рисунката - Деница Младенова

///
Време

Лягам на една страна.
Затварям очи и чувам
пулса си.
Звучи като стрелките на часовник.
Дали ще му спрат стрелките?
Дишам – тик-так.
Не дишам – времето спира.

09/08/2023

Смяна на жанра предстои:
"Поетична страничка: Лунно" прочети!
/
//
Ния Караянова

Аз съм
Колко страшно е да бъдеш себе си!
Аз да съм си аз, истинска,
а не такава, каквато трябва –
засмяна, подредена, слънчева…

Аз съм Луната и те моля –
не ме карай да съм слънчева.
Не, не съм, а и не зная как.
Аз съм Луната.
От сребърен прашец създадена,
изтъкана от нощта и морските сълзи.
Дете съм на Уран и Посейдон.
Аз съм Луната, mon amour,
аз съм Луната.

02/08/2023

Трето есе от поредицата! Вълнувате ли се за него? Нека започнем четенето тогава!

////
//
Камък по камък, звезда след звезда
Деница Младенова
По кой път да поема? Лутам се като скитник по отъпкана земя. Загубена съм, затова продължавам да вървя, за да видя докъде ще стигна. Дестинация... Накъде съм тръгнала? Трябва ли да вървя изобщо? Просто ще спра, когато усетя момента. А после? После какво?
Пътят, който човек успява да създаде, е всекидневният сбор от избори и борби, през които преминава. Така всеки създава свой собствен път – неутъпкан, неравен, потискащ. Пътят олицетворява начина, по който човекът се е превърнал в този, който е, когато вече е стигнал дестинацията си.
В безкрайната черна пустош от вселени и галактики всеки мой избор беше увековечен в една различна, отделна паралелна вселена. В тях парализирам историята и я описвам между звездите. Тя блести. Борбата ми е понякога черна дупка. Поглъщаща материя. Друг път е избухващо слънце. Създавам нова вселена. Моят избор, моята борба създават свой собствен Млечен път. В крайна сметка, пътувам в космическото, необятно небе, създавам планети и се приземявам на тях. Не търся рози. Нито се боря с човешката неправда. На тези планети е лунен пейзаж. Но стъпвам, а все още чувам ехото, останало от нечии стъпки – шепот на прашинките пясък в пустинята. Загубена съм. Настръхвам, докато вървя по тези вече утъпкани пътища. Всеки път крещи история. Всеки път разказва съдба, която не е моята. Искам да намеря своя път, искам той да не крещи, а да пее. Искам гласът му да създава вибрации, отекващи в космоса. Искам… Искам да го създам. Избрах началото, където един път се разделя в кръстопът. Лесно беше да започна. Беше като… все едно пътят ми беше начертан и аз го следвам. Виждах го и го материализирах в съзнанието си. Сякаш някой ми шептеше и ме напътстваше накъде да поема. А аз не мога да се боря с волята и страстта, с които този глас ми казваше накъде да вървя. Камък по камък редях, разбуждайки охлюви и ядосвайки мравки. Късах тревички, които оцветяваха пръстите ми в зелено. Пръст се наместваше между ноктите ми и клони деряха кожата ми, ~~~

25/07/2023

Есе № 2 от 3-те есета за генерацията Z, за която всеки има да каже нещичко....
///
//

Ния Караянова

„Аз не съм това, което ми се е случило, аз съм това, което съм решил да бъда.”
Карл Юнг

Когато прочетох за пръв път този цитат, в главата ми изплува образа на Хари Потър. Може би това се дължи на факта, че през последната седмица изгледах всички филми от поредицата и във всеки един от тях се повтаряше следното – учител или ученик идваше при главния герой и му разказваше за невероятната му съдба, колко прилича на родителите си и как той е Избраният. В действителност Хари Потър е различен от останалите, защото е свързан с антагониста Лорд Волдемор. С годините Хари разбира колко много общо споделят двамата и това го кара да вярва, че ще се превърне в следващия Черен Лорд. Но тогава директорът на училището му припомня как на първия ден той сам е избрал дома, в който иска да бъде разпределен: „Не способностите показват нашата истинска същност, а изборът.”
Независимо от трагедиите, които са ни сполетели, от грешките, които сме допуснали, ние сме тези, които решим да бъдем. Можем да се поучим от миналото, да се отърсим от пепелта на спомена и подобно на митичната птица Феникс да се преродим. Способни сме да се пресъздадем, прекроим, ~~~

19/07/2023

Нашето поколение – Z го наричат и обичайно го критикуват… Ако ви допада полемиката с тези клишета, може би ще ви допаднат и тези три есета.

„Хвърчилото лети най-високо,
когато е срещу вятъра!”
Уинстън Чърчил
////
////
Станислав Илиев
Ние сме прагматични, агресивни и нетолерантни! Мнозина ще кажат така. Но нима това са непременно отрицателни качества?
За прагматичния човек в онлайн речник, пише: „Човек, който в работата си, дейността си се ръководи повече от полезните резултати и непосредствената полза при дадени конкретни условия, отколкото от някакви определени принципи и идеи.” Аз бих казал, защо не — идеите и принципите ти няма как да се осъществят докрай, ако дейността ти не постига полезни резултати и непосредствени ползи при конкретни условия! Наслушали сме се на изявления за принципи, идеи, идеологии, проекти, но колко от тях постигат реализацията си?
И да, ако човек е горд с постигнатия резултат и го показва на света, не е непременно „манекенско”. Полето на изява е поле с пилци, където, ако искаш да израстеш, да се откроиш като растение, ще бъдеш изяден! Живеем в свят, в който хората са станали толкова скептични, че според мен дори е необходимо да се показва постигнатото добро. След тези безбройни кризисни ситуации масата се нуждае да види, че нещо наистина е създадено, има нужда да повярва, че нещо добро се случва. От неми герои обществената сцена няма нужда — иначе там ще продължат да крещят необезпокоявани фалшивите.
„Избирайте битките си. След като изберете битката, я спечелете. Но първо я изберете. Агресивният дух на лидерството е важен, но безцелната агресия е повече от безполезна.” — пише Алън Акселрод в „Патън за лидерството“. Ние сме избрали своята битка, затова сме агресивни! Не може да сме смирени, нито да се примиряваме с разните обобщения, които се твърдят за нас. Да, импулсивни тийнейджъри сме! Имаме чувства и ги изразяваме бурно, защото те крещят в нас. Експресионисти сме! Радваме се на света около нас непринудено. Викаме, караме се, смеем се! Защо да задържаме емоциите?
Промяната няма как да се случи, докато вие, „старците” не преглътнете егото си и не излезете от фалша, в който живеете — установен е „ред“ и не може да се разбиват „с лека ръка” структури, които „работят“! Докато не се вслушвате в идеите, копнежите и мечтите на бъдещето, винаги ще живеем в полемика, вместо да си партнираме – вие с вашия опит и мъдрост, ние с нашата дързост и мечти! Това се крие зад нашата „агресивност”, тя е по-скоро дързост и крясък, чрез който да заявим мнението си в свят, който не иска да ни чуе! Това е нашата битка – да бъдем чути!
Нетолерантни! Много ясно! Нетолерантни сме към глупостта, към нетолерантността, към насилниците, към властолюбивите, към лъжците! Нима трябва въобще да толерираме когото и да е?! Нима има нещо, което ТРЯБВА?!
Да, няма да толерираме свят, който не иска да продължи растежа и развитието си! Максимилиан дьо Робеспиер записва една основна максима на демократичното мислене: „Трябва да помним, че правителствата, каквито и да са те, са избрани от народа и за народа.” Управляващите в нашата родина трябва да си я припомнят по-често!
Да, няма да толерираме онези, които убиват планетата, природата! Онези, които, осъзнават или не, убиват нас!
Не мисля и да толерирам и негативното ви отношение, пренебрежението към моето поколение!
Не е нужно и да ни разбирате, но вместо да ни подрязвате крилата и да се държите така, все едно вече сте разбрали всичко в света и всичко за нашето поколение, по-добре ни подбуждайте да намерим и създадем най-добрите себе си! Без да потъпквате това, в което вярваме!
Нас не ни интересува в какви граници ще ни поставите, границите са ваши. Ние ще се движим срещу вятъра и ще ви покажем, че може да се живее извън тях!

11/05/2023

🤩 Заповядайте, приятели!

🎨 ГОДИШНА ИЗЛОЖБА "ПОСОКИ" И 🗞 ПРЕДСТАВЯНЕ НА СПИСАНИЕ "ЗА ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА", 4 БРОЙ

Скъпи приятели, заповядайте на 15.05.2023 г. от 18 ч. в КЦ "Морско казино", да се насладите на прекрасните творби на талантите ни от арт проект "Палитри" с ръководител Златка Коева.

Съпътстващо изложбата ще бъде и представянето на 4 брой на За хвърчащите хора - младежко списание, в което са събрани красиви авторски текстове на младежите от едноименния творчески клуб с ръководител Добрина Топалова.

Заедно ще се потопим в едно цветно събитие, което ще провокира незабравими емоции и спомени, затова запазете датата и бъдете наши гости!

Творбите от изложбата ще бъдат в продажба, като набраните средства ще бъдат в полза на каузата ни за изграждане на символ на талантливите деца на Бургас.

Очакваме ви!

05/04/2023

🤩 Скъпи приятели,

Каним ви на 07. 04. 2023 г. от 17:30 ч. във фоайето на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ гр. Бургас за представянето на специалния ни брой, посветен на 135-та годишнина на библиотеката и на месеца на космонавтиката!

Очакваме ви!

31/03/2022

🤩 Приятели,
Последни бройки от първия ни брой можете да откриете в Център за млади таланти, Бургас!

23/03/2022

🤩 Безценни моменти от вчерашното ни събитие!

Благодарим на всички, че бяхте с нас

22/03/2022

🤩 Точно 5 часа ни делят от срещата ни! Очакваме ви, приятели!

https://www.gramofona.com/hobi/rodi-se-nova-mladejka-mediya-v-burgas

В навечерието на първа пролет ще бъде представен първият брой на младежкото списание „За хвърчащите хора“.

21/03/2022

🌟Очакваме ви утре, приятели!

Мястото е Център за млади таланти, Бургас, а часът - точно 18.00! Обещаваме, че ще бъде незабравимо!

18/03/2022

🥰 Благодарим и на Община Бургас за отразяването!

https://www.burgas.bg/bg/novini/rodi-se-nova-mladezhka-mediya-za-hvarchashtite-hora

Община Бургас

18/03/2022

🤩 Официалното представяне на първия брой на списанието ще се състои на 22.03.2022 г. от 18 ч. в Център за млади таланти, Бургас!

Очакваме ви!
https://www.burgasnews.com/2022/03/18/%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%B2%D1%8A%D1%80/?fbclid=IwAR2iml4c8K0OUOmfyMfLyXfi4GqZl3onHoDuK60s3R_CFXryXZkm5aHpTAA

Създаването на творческата група е част от кампанията „Шанс за таланта“, даваща възможност на талантливи ученици да се обучават безплатно

17/03/2022

❓ КОИ СМЕ НИЕ?

Откак свят светува човекът мечтае да е птица, да лети.

Не, не става дума за самолети, вертолети, космически кораби, а за това да размахаш крила. Още от митичния Икар, та до днес човекът не спира да изобретява приспособления, които да го направят крилат – орнитопери, махолети, после съвременния костюм за летене. „Крилатите дрехи“ днес се усъвършенстват непрекъснато – последната им версия се захранва от слънчеви батерии. Съвременните имитатори на птиците могат да се похвалят със световен рекорд – цели 7 километра прелетяно разстояние!

Но не, ние не сме от тези хора. Не мислим, че човекът трябва да „стане“ нещо друго, за да почувства небето свое. Ние сме пишещи хора и като библейския поет Давид вярваме, че „Душата ни е като птица”. Вярваме, че човекът е цялостен, когато помни, че е създаден и от земя, и от небе. Затова по-скоро сме „от рода на хвърчащите хора“ на Валери Петров. И стъпваме по земята, и си носим небето у себе си. Обичаме го. Така се хвърчи.

Психолозите казват, че въображението дава на човека ,,крила", с които да преодолява границите на собственото си тяло, културната си и географска ситуираност. Да, въображението и любовта към писането ни събраха и никой от нас не би казал, че го респектират подобни граници.

В психологията се счита, че въображението е основният генератор за идеи, с чиято помощ човек се опитва да влияе върху света или да избяга от него. Да, ако границите на света не са нашите, ако се нуждаем от хармония, която не откриваме, можем да избягаме. Можем да поживеем „другаде“. В една или друга степен точно това е творчеството, писането.

Но не си мислете, че сме избрали да не принадлежим на времето си, на света. Напротив, ние сме тук и сега, за да бъдем повече себе си, да усъвършенстваме писането си, да кажем своята дума на света. Избрахме да правим света, а не просто да кръжим наоколо.

Затова е създадена тази младежка медия, за да проговори с нашия глас. Тя е дело на хвърчащите и е за хвърчащите. Колко сме? Кой знае? Може би сме много повече, отколкото очаквате.

Авторите на проекта „За хвърчащите хора“ – Клуб по творческо писане към Център за млади таланти, Бургас и
Chance for the Children and the Nature of Bulgaria Foundation