01/12/2023
Пратуранците са раса, изоставила всичко естествено. Това е раса, която е станала чрезмерно алчна за всичко. Огромната алчност на тяхното астрално тяло отпреди се е смесила с физическото тяло и така се явила алчност на все по-високи степени до безумие. Това били хора с изключително силни животински страсти. Тук се родили идеите за нисшата душа, тук тя се изработвала. Тук се е родила идеята за човекоядството. Това била една много гневна и жестока раса. Може да се каже, че това е раса, създала тонове грехове. Но такъв е бил техният път.
Пратуранците са създавали много усърдно могъщи елементали, които те насищали със своята енергия и със своята воля, и всичко в името на падението на другите същества. Те използвали много човешки жертви, за да дават енергия и жизненост на тези големи елементали. Казвал съм и преди, Бермудският триъгълник е малка част от елементала на пратуранската енергия. Пратуранците и Тлаватли, втората подраса на Атлантида, това е големият провал на Атлантида. Те са създавали мисъл-форми, които да не пропускат светлината в хората... Те са правили много жестоки опити. Няма да изреждам дълъг списък, но ще кажа някои неща...
Те били във връзка с падналите нефилим, същите тези, за които говорихме, и поради това имали много мощна енергия, с която, разбира се, злоупотребявали. Те създали много чудовища, които по-късно се вплели и външно, и вътрешно в историята на човечеството. И досега човечеството има определена степен кошмари и видения на подобни големи хора, чудовища и т.н.; има все още остатъци.
Постоянната злоупотреба на туранците с могъщите енергии разтревожила вселената и невидимия свят. И така започнало пробуждането на едни други същества, които били заключени под земята. В света това е известно като пробуждането на вулканите. Хората не знаят, че това е сбор от демонични сили, събрани и вързани там. Само когато им се даде власт, те заживяват в огъня и правят каквото трябва, когато имат позволение. Започнало пробуждането на вулканите. Според Учителя вулканът е сбор от същества, на които в определено време им се дава право да развържат и групират своите сили и да вършат своето дело.
Пратуранците трупали много знания и много богатства. От една страна, богатеели със знания, защото ги използвали срещу хората, а, от друга страна, трупали и много богатства. И злоупотребявали с всичко, което е възможно. Другите хора за тях били без значение. Така постепенно пратуранците стигнали дотам, че пожелали власт над цялата планета, защото самата алчност е ненаситна...
Туранците били същества с много сгъстена енергия, а сгъстената енергия може да убива. Тя може да се изостря, може да се наточва, може да се тренира и може да убива. Както е случаят с Брус Лий, убит от един тибетски монах с енергиен удар, но това е друга тема. Разбира се, невидимият свят трябва да ти даде право и тогава човек може да използва това Древно туранско изкуство. То се насочва като страхотна сила. Поначало винаги става дума за енергиен удар, ръката я няма, движи се енергията. Но това може да става за тренираните, тези, които са тренирали много прераждания, без помощта на външна ръка.
И така, прекалено много се увеличило числото на туранските черни магове. Те водили многобройни войни и използвали дори лъчите на силовия кристал. Имало е случаи, когато имали успех — насочват силовия кристал и цял град се изпепелява, превръща се на прах.
И преди около 200 хиляди години срещу тази опасна туранска раса и срещу нейния път възстанал само един-единствен народ. Той бил много добре въоръжен и подобно на туранците много, много опасен. Това е прастарата, Пракитайска империя, която също още тогава имала идея за господство над света.
Туранците решили да насочат силовия кристал към столицата на тогавашния Китай, Пракитайската империя, както правели и преди срещу силни и мощни врагове. Те направо изпепелявали, пак повтарям, цели градове и цели армии. И те просто изчезвали. Не знаели откъде идва силата, но просто изчезвали. Но този път нещо в изчисленията на кристала се объркало. Светлината на кристала се обърнала срещу самите туранци. Така източникът на голяма светлина и сила станал за тях източник на голяма беда. Когато лъчите на силовия кристал достигнали до слой гореща лава, настанал огромен взрив и една голяма част от Атлантида, средната част, се вдигнала високо във въздуха и с голям грохот паднала долу на парчета. И в северната, и в южната част се образували двата големи острова, а гигантският кристал се потопил на дъното на голямото, бушуващо море. От този огромен кристал и досега се излъчват опасни, но забавени смъртоносни вълни-вибрации, но само при определени взаимоотношения със слънцето и луната. Той се намира в Китай, друга част се намира в Бермудския триъгълник и едно малко парче от този кристал се намира в Египет. Но всички тези кристали са заключени и се пазят от Бялото Братство. В края на краищата, силовият кристал се обърнал срещу самата туранска раса и я погубил, главно нейното най-голямо демонично ядро.
~~Елеазар Хараш, "Пратуранците - Четвъртата подраса на Атлантида", 7.10.2008г
Великата култура на четвъртата подраса, това са Толтеките. Тази култура е спусната от Бялото Братство и от въплъщаване много често на Белите Братя в самите Толтеки. Именно това е Златният век на Атлантида, когато Белите Братя и много от напредналите Толтеки са се обединявали или просто те са слизали в телата на Толтеките.
Толтеките използвали най-Висшата и универсална практика. За всички времена и за всички учения тя е универсална. Наречена е Безупречност и поради това те общували с прастарите хора, т.е. Боговете. И затова този народ, тази раса, в случая подраса, е стигнала до много високи върхове.
Толтеките можели да приемат и да предадат най-чистите Божествени идеи и Истини на хората. В храмовете на Атлантида се прославяли най-вече огънят и слънцето. Оттам идва посрещането на изгрева. Оттам идва и отношението към огъня.
За толтеките огънят и слънцето били една излъчена Сила от Орела, на наш език — една излъчена Божия Сила. Те били зримото въплъщение на скрития Орел, изначалния Праотец. Когато тук се възпявали огънят и слънцето, тук в храмовете звучало за първи път Божественото Аум. Както ви казах преди, това е Ватанска дума от Праезика, оттук започва Божественото Аум и после се приема от много народи. Те смятали тази магическа дума за посредник между човека и Тайната Сила на Орела.
Толтеките били, както казах и друг път ще повтарям, много наблюдателни. Те открили, че Тескатлипока, т.е. илюзията, била много ценна. Забележете, те не отричат нищо, нищо не осъждат, всичко приемат и изваждат от него най-дълбокото. Значи много ценна, защото тя задвижвала и задължавала развитието на безупречността. Те разбрали, че трябва да практикуват безупречност, за да оцелеят в Истината и нейното Ядро.
Толтеките разбрали, че осъзнаването изисква пълно отдаване на човека на Истината. Така те разбрали, че могат да се завърнат в Тамоанчан. Тамоанчан означава мястото на Произхода, т.е. при Боговете и Праотците, или както са ги наричали: Прастарите хора.
Толтеките казват: Външният човек е само рисунка в книгата на боговете. И наистина външният човек е рисунка, сянка, призрак. Днеска го има, утре го няма. Тази илюзия е много ценна, за да се насочим към Истинския човек, докато вътрешният човек е именно идея на Вечността и Безпределността...Толтеките открили, че безупречността е начин за пробив и проникване в Орела. По-късно те открили, че безупречността естествено сътворявала безсмъртието. А пък от безсмъртието се раждала естествено свободата. И те разбрали, че който няма безупречност и не се стреми, той натравя своята енергия, т.е. той натравя своята енергия с илюзия.
Толтеките разбрали, че опасностите са само във външната вселена, а вътрешната вселена е неуязвима и те се устремили към нея, но използвали външната вселена, за да натрупат опит. Тук не става въпрос въобще за човешки опит. Става въпрос за Духовен и Божествен опит, другите два вида опит. Във вътрешната и безопасната вселена разбрали, че там е неуязвимостта, свободата, но за да влезеш в нея, необходима е много висока степен на безупречност. Иначе Орелът те изхвърлял отново във външната вселена, във външни светове, просто за да се учиш...За толтеките нямало по-голяма радост от цялостното отдаване на пътя към безупречност. Тука само искам да напомня: отначало те не се наричали толтеки, защото да носиш това име, е много високо положение. Преди време ви обясних думата Акулюаке, тяхната дума за толтеки, която означава вещите хора, майсторите. Значи първо се минава през три степени на човек. Обикновеният човек няма право да носи такова име толтек, дори думата воин. Първо и второ внимание човек, само бегло ще кажа, просто обичат илюзиите на живота. Третото внимание човек пак е елементарно, но човек малко започва да си подобрява постъпки, отношения с другите хора. И по този път той вече може след време, ако е по-усърден към себе си и към другите, вече може да бъде приет за воин...За толтеките няма по-голяма радост от цялостното отдаване на пътя към безупречност за техните воини, защото това означавало да вървиш по своя собствен и вечен път, а това било и дарът на Орела. Просто да разбереш, да осъзнаеш своя собствен и вечен път.
Толтеките имали и особено отношение към непредвидимото. Те осъзнали, че чрез безупречност го привличали на своя страна. И стигнали дотам, че те го заставили то да работи като техен приятел. Тук вече отпада понятието случайност. Учителят казва: Няма случайност. Думата случайност е закон от друг свят. — Тя се спуска като случайност, но каква случайност е тази, която ти променя целия живот. Но толтеките надрастват и това.
Днес толтеките са много тънко скрити от погледа на обществото и затова обществото не ги вижда, но те бавно проникват и навлизат в света, все повече и все повече...По пътя на безупречността толтеките разбрали, че са космически същества с необикновена съдба. И нещо повече, по-напредналите толтеки осъзнали, че те са същества и отвъд вселената...За толтеките лошата постъпка е всякога процеп, откъдето влизали нечистите сили, наречени паразити. Най-малката лоша постъпка, помисъл, тя може да е вътрешна, външна, това си е лоша постъпка — отваряш врата, процеп и тогава нечистите сили, както те ги наричат паразити, само това чакат, навлизат. И те смятали, че по пътя на безупречността всички процепи се затварят, т.е. безупречността затваряла процепа...Когато се случи нещо да те мъчи, те казвали: това е процепът, откъдето паразитите са влезли. Щом могат да влязат, значи те ще те мъчат, за да може да се откажеш напълно от лошата постъпка...Те казвали, че ако обикнеш твърдо Истината, злото и паразитите щели да правят само жестове и гримаси. И външно, и вътрешно ще се заканват, ще правят някакви жестове, но няма процеп, няма откъде да влязат. Това важи и за другия свят. Ще се опитват във вид на кошмари, на нещо подобно, но няма откъде да влязат...Толтеките знаели, че във външния свят човекът е заключен във форма, за да се освободи тя чрез безупречността. Иначе формата все повече ще заключва човека. И паразитите все повече ще измъчват човека.
~~Елеазар Хараш, "Толтеките", 7.10.2008г