11/06/2024
Според толтеките човекът не е вселена, никакъв макрокосмос, никакъв микрокосмос, нито голяма вселена, нито малка; той е отвъд. Човекът е тайна вътре във вселената. Той е тайна и извън нея, той си остава тайна.
Човекът е велика и мистична безкрайност, според толтеките. Тескатлипока, т.е. вселената, или вселенската илюзия, има предел, както всичко създадено, както всеки свят има предел, както всяка илюзия има предел. Както и всяка звезда също си има предел. Например какво става с много от звездите. Както си пътуват, явява се една черна дупка от пространството и разлага звездата и цялата илюзия на всичките й съставни части...Невидимото е, което създава формите. Видимото е самата форма, обаче енергията е невидима, а черната дупка е именно една огромна енергия. Тази огромна енергия е голям майстор на преобразяването. Пак казвам: в черната дупка има вход и изход, входът е поглъщащ, изходът е прекрасен.
Да се върна, всяка илюзия има предел, толтекът воин няма предел. Той е една велика безкрайност, едно вечно пътешествие, едно вечно търсене, което означава постоянно обогатяване. Такъв е човешкият дух, нищо не можеш да направиш – просто няма смърт. Никой човек не може да направи нищо по въпроса, просто смърт няма. Няма даже и живот, има истински живот, но той е друга мярка, той е в духа – нещо много по-дълбоко от полюсите.
При толтеките такива неща като “познай себе си” са излишни думи, интелигентни, хубави, но излишни. Един човек не може да познае себе си, нито може да познае другия. Не можеш да познаеш човека до тебе – той е Велика безкрайност. Човекът е бездна, подобен на Любовта. Да познаеш другия, означава да го ограничиш, да го определиш и да развалиш всичко, така както действа умът. Като познае, казва “това го знам” и оттам нататък вече няма развитие. А да определиш човека, значи да го изгубиш. Но ако обичаш неговата безкрайност, тогава се заражда истинският живот, духовният живот.
Да познаеш себе си, не е въпрос на себепознание, а на това да заживееш, според толтеките, във Великата безкрайност. Ако така се тълкува идеята, тогава те смятат, че тя е правилна.
Когато навлезеш дълбоко в себе си, там няма его, няма кого да опознаваш. Още по-надълбоко няма и аз, все по-надълбоко – пустота, абсолютна чистота, абсолютна пълнота. Постигайки тази пълнота, толтеките се прераждат от живот в живот в пълнота и все нова пълнота. Животът им е безкрайно хубав, защото са разбрали пътя.
Навътре в човека е бездна, такава велика безкрайност и това всъщност е пълното изпълнение на закона, който ние наричаме Любов към Бога. Щом ти съществуваш, щом още имаш някакви мнения, още не можеш да се слееш с Бога. Ти просто трябва да изчезнеш. Когато напълно изчезнеш, когато кажеш: “Аз и Отец ми едно сме”, тогава вече можем да говорим за освобождение, за сливане, за изчезване и за пустота. Изпълнявайки закона, човек се завръща в своя произход. Обаче егото не иска да изпълни този закон, защото то е привързано – привързано към земята, към звездите, към науки, към някакви мечти, към зодиаци и други подобни. Науки и всякакви видове глупости, даже някои към имоти. За дявола най-хубавото нещо е човек да се посвети на своето его. Това е неговото царство. Ще го кажа на наш език, по-разбираем, макар че и дявол няма в дълбочината, но някъде на повърхността има нещо подобно.
За толтеките най-хубавото нещо е да се посветиш на безупречността. Толтеките нямат цел, защото всяка цел е ограничение. Те се посвещават всеки свой живот на безупречността, защото са разбрали колко много е важна тя, когато дойде момент за среща с Истината. Така безупречността узрява и се постига безусловна безупречност. При срещата с Истината оцеляваш. Това е единственият начин да постигнеш такава висока безупречност, за да можеш да оцелееш и да постигнеш истинския живот. Затова те отделят голямо внимание именно на тази идея и това е правилно, защото ако малко се окажеш извън безупречността, при сблъсъка с Истината ти ще бъдеш разпилян. Там се иска голяма мобилизация, голям огън, голяма организация, за да можеш да оцелееш. Само твоят чист дух може да издържи на страхотните вибрации на Истината и да оцелее на ново ниво. Затова богомилите са минавали през огън. Минавайки през огъня, техният дух заяква много, укрепват се в тайната. В следващото прераждане имат тяло, което е много мощно, организирано да издържа Мъдростта, не знанието, а Мъдростта. После те идват по нов начин в света, с нови стратегии, с нови начини и се движат по друг път. Понякога са много скромни и смирени и хората даже не могат да разберат, че това са били богомили, тъй като нещата се променят.
Толтеките казват, че който съумее да открие смисъл в митоте, т.е. смисъл в хаоса, той се освобождава от него. Значи във всяко нещо да съумееш да откриеш смисъл. Например лъжата е допусната, за да можеш до такава степен да видиш нейното нищожество, че да можеш да се откажеш тотално от нея. Затова тя в този свят има някакво значение, за да може да те накара да се откажеш напълно. Дотогава ще я има, после тя изчезва.
Който се упражнява в безупречност, той придобива едно особено Око. Това Око съумява да открие смисъл във всичко, дори и в нещастията, дори и в най-големите страдания. Пак това Око успява да види нещо Истинско и да израства.
Докога тескатлипока, т.е. великата илюзия, ще обвързва човека? Толтеките казват: Докато човек убеди вселената със своята безупречност. Значи дотогава ще има илюзия, докато човек убеди вселената със своята безупречност, и то безусловна безупречност, т.е. със своите чисти действия.
Без постижение на своята безкрайност човек не може да се освободи от вселенската илюзия. А това означава, според толтеките, че човек трябва да си изработи лично едно безупречно отношение към Истината. Не просто отношение, а едно безупречно отношение към Истината, което означава вече и към себе си.
А без Истината човек никога няма да придобие цялост, той няма да има всеобхватност. А тази цялост принадлежи на, на толтекски се казва Еекатл, т.е. Чистия Дух.
Вселенската илюзия съществува за тези, които са се отдалечили от Истината. Това означава, че тескатлипока, това е изкривеното съзнание, това е неразбраният път, това е, Учителят го нарича неразбраната свобода. Някой мисли, че като е свободен, може да прави каквото си иска. Свободният има желанията на Бога. Абсолютно разумни, Истинни желания, нищо друго, тогава е свободен. Това изкривено съзнание разчита на знания, т.е. на хитрости. Знанията са различни видове нива на хитрости, докато толтеките разчитат на безупречност, която ги води до пълно осъзнаване. Това означава, че тази безупречност лекува и изцелява т.нар. изкривено огледало, т.е. изкривено съзнание.
Толтеките много обичали Истината, защото разбрали, че тя е, която движи осъзнаването. Значи без отношение към нея осъзнаването е неосъществимо.
Толтеките разбрали, че Истината всъщност е съкровеното ядро. Те открили, че навлизането в Истината е навлизане в центъра на силата, а това се оказало точката, която задвижва Третия пръстен на силата. Третият пръстен на силата, това е прекрачване и освобождение от тескатлипока, или вселенската илюзия. Значи при бялата и черната магия, при доброто и злото ти си ограничен, ти си зависим от илюзията и живееш в нея. Само Третият пръстен те освобождава. Третият пръстен те освобождава от света, от вселената и от всички видове илюзия. Защо? Защото Третият пръстен се проявява под формата на Древното Единство. Това е областта, наречена в миналото АУМЪ. АУМЪ, Древното Единство, единството на боговете, единството на Първата слънчева раса. Толтеките го наричат по друг начин – Нагуалът – това е Нагуалът, животът на Древното Единство.
~~Елеазар Хараш, Тескатлипока, 6.9.2005г.
Толтекска Мъдрост из Словото на Елеазар Хараш, Теун Марес, Учителя Беинса Дуно и други.
