ИСКАМ ЛЮБОВ

07/08/2024

"Вървиш си с чаша кафе в ръка и изведнъж някой минава и те бута, а кафето ти се разлива навсякъде.
- Защо се разля кафето ти?
- Защото някой ме бутна.
Грешен отговор: Кафето ти се разля, защото имаше кафе в чашата ти.
Ако имаше чай в чашата, щеше да ти се разлее чая.
Каквото съдържа чашата ти, това ще се разлее.
Така, че когато животът те разтърси, каквото и да имаш вътре в себе си, това е което ще се разлее извън теб.
Можеш да симулираш, вървейки през живота, че "чашата ти" е пълна с добродетели, но когато животът те разтърси, от теб "ще се разлее" това, което в действителност имаш вътре в себе си.
И истината ще излезе на яве.
Така, че добре е да се запиташ:
"Какво има в моята "чаша"?
Когато животът ме изправи срещу трудности, какво ще се разлее от мен? Радост, благодарност, мир, смирение?
Или гняв, горчивина, груби думи и реакции?
Ти избираш!"
"Едно кафе за душата ти",
Ликда Елимар Хил Кампо

20/09/2023

Време е!

29/11/2022

Докато сте облечени със старите си дрехи, работите Ви няма да се наредят добре. Какво ще Ви даде една стара дреха, пълна с прах, пот и с нечистотии?Ако облечеш нова др....

18/09/2022

07/07/2022

КОГА НАМАЛЯВАМЕ ВИБРАЦИИТЕ СИ?
Когато лъжем.
Когато се самозалъгваме.
Когато манипулираме хората.
Когато контролираме другите.
Когато не спазваме обещанията си.
Когато правим неща, които не ни харесват.
Когато общуваме с енергийни вампири.
Когато живеем с големи очаквания към другите.
Когато се критикуваме и сме прекалено строги към себе си.
Когато обвиняваме другите за нашето състояние.
Когато критикуваме, осъждаме, обиждаме хората.
Когато мразим.
Когато искаме да променим света.
Когато винаги държим да сме прави.
Когато се правим на такива, каквито не сме, за да се харесаме.
Когато имаме зависимости (кафе, сладко, цигари, алкохол...).
Когато нямаме ясни цели.
Когато мислим постоянно за проблемите си.
Когато свеждаме глава пред трудностите.
Когато мислим негативно.
Когато позволяваме на негативните емоции да ни контролират.
Когато се оплакваме и сме неблагодарни.
Когато клюкарим.
Когато живеем със страх за бъдещето.
Когато живеем в миналото си.
Когато сме претурпани със стари дрехи, вещи, които не ползваме.
Когато ни е разхвърлено в дома, бюрото.
Когато отлагаме.
Когато забравяме за себе си заради другите.
Когато не се грижим за себе си.
Когато стоим затворени между четири стени.
Когато не се движим.
✨ КОГА ПОВДИГАМЕ ВИБРАЦИИТЕ СИ?
Когато сме искрени.
Когато сме честни със себе си.
Когато уважаваме чуждата свободна воля.
Когато позволим на другите да са такива, каквито са.
Когато изпълняваме обещанията си.
Когато правим неща, които обичаме и ни правят щастливи.
Когато сведем контактите си с енергийни вампири до минимум.
Когато се освободим от очаквания към другите.
Когато оценяваме успехите си и се възнаграждаваме за тях.
Когато поемем отговорност за себе си.
Когато се фокусираме върху хубавите качества на хората и ги обичаме безусловно.
Когато прощаваме.
Когато се фокусираме върху своята промяна.
Когато се откажем от нуждата си да сме винаги прави.
Когато се откажем от желанието си да впечатляваме останалите.
Когато се освободим от зависимости.
Когато създаваме в детайли ясни мечти и цели.
Когато мислим за позитивни решения.
Когато вдигнем глава и се изправим срещу трудностите.
Когато си повтаряме позитивни утвърждения и мантри.
Когато овладяваме настроенията си.
Когато благодарим всеки ден на Вселената за това, което вече имаме.
Когато се фокусираме върху своят живот и го направим по-интересен.
Когато се доверим на Вселената, че сме обичани и защитени.
Когато живеем в настоящето.
Когато разчистваме периодично.
Когато ни е чисто и подредено.
Когато започваме и довършваме нещата навреме според приоритетите им.
Когато обичаме себе си.
Когато се грижим за себе си.
Когато сме сред природата.
Когато се храним със сурова храна.
Когато спортуваме.

30/06/2022

УЧА СЕ ДА ОСТАВЯМ НЕЩАТА ДА СЕ СЛУЧВАТ

Уча се да оставям нещата да се случват. Да им позволя да се пренаредят така, както е най-добре за мен. Така, както ги насочва Вселената.
Защото разбрах, че ако тичаш след нещо, значи то не иска да стои при теб, значи не иска да бъде уловено, значи не иска да спре на твоя праг.

Вярвам, че това, което е писано да бъде за мен, ще ме намери, където и да съм. Няма да стоя пасивно, но и вече няма да се боря за изгубени каузи.

Уча се да оставя любовта сама да ме намери. Уча да се спра с декодирането на неясни сигнали и разчитането на скрити смисли. Уча се да чакам ясния знак, знака, който не те кара да си задаваш въпроси и да поставяш под съмнение всичко. Знака, който наистина чакаш. И който чака теб.

Уча се да позволя на тези, които не ме искат в живота си, да си тръгнат от моя. Дори ще им държа вратата отворена, защото вече не искам временни посетители в живота си. Не искам да споделям леглото си с някой, който не иска да споделя всяка нощ с мен. Не искам да давам сърцето си на някой, който не иска да го пази.

Уча се да оставя любовта да ме намери. Онази, ясната. Споделената. Истинската.

Уча се да бъда търпелива със себе си. Уча се да не пришпорвам плановете си.

Уча се да бъда готова да си дам време, за да сбъдна мечтите си.

Уча се как да си простя за грешките и да им позволява да се превръщат в спомени, а не в етикети. Уча се да позволя на тези грешки да ми напомнят, че съм се опитвала да се преборя за неща, които не са били за мен, че съм преследвала цели, които не са били моите цели. Че съм искала неща, за които сърцето ми, дълбоко в себе си, не е било сигурно.

Уча се да използвам натрупаната мъдрост, която ми показва, че най-често допускаме грешки, когато насилваме нещо, което не е за нас, когато се опитваме да вземем нещо, което вероятно не трябва да бъде част от живота ни.

Уча се да спра с опитите да контролирам живота си. Уча се да приемам, че понякога няма да знам всички отговори. Или че не съм там, където искам да бъда. Уча се да позволя на живота да поеме своята посока, вместо отчаяно да се опитвам да го насочвам натам, накъдето си мисля, че е правилно.

Уча се да осъзная факта, че невинаги ще получавам това, което искам, но че животът винаги ще ми дава това, от което се нуждая.

Уча се да се отнасям към живота като към свой приятел. Да се опитвам да го разбера, да го обичам, дори когато е труден за обичане, да го приемам, дори когато ме обърква. Да оценявам това, което ми е дал. И което ми дава. Да оценявам спомените, с които ме е дарил и с които ще ме дари. Да благодаря за смеха и за тъгата, която ми е помогнала да израстна.

Уча се да приемам нещата такива, каквито са. Уча се да оставям силата на живота да ме движи напред, вместо с всички сили да се опитвам да я спра.

Уча се да живея.

Рания Найм

29/06/2022

"Има мъже, които знаят какво искат, такива, които полудяват само за да те видят за 5 минути, мъже, които могат да те изненадват постоянно, такива, които биха могли да живеят и без теб, но не е това, което искат, защото искат теб. Този, който те избира, само защото си ти, може уж да те зареже и миг преди да те изгуби, се връща и те грабва обратно, без да каже и дума. На всеки ъгъл можеш да намериш мъж мислещ само за себе си, но да срещнеш мъж, който мисли за теб.. е най-хубавото нещо, което може да ти се случи."
- Gabriella Sanfilippo

27/06/2022

Някой завършва университет на 22, но изчаква 5 години преди да си осигури добра работа.
Някой става главен изпълнителен директор на 25 и умира на 50, докато друг става изпълнителен директор на 50 и умира на 90.
Някой все още е необвързан, а друг от училищния му клас е станал дядо.
Обама се пенсионира на 55, а Тръмп започна на 70.
Всеки на този свят работи въз основа на собствената си времева линия.
Хората около теб може да изглеждат по-напред, а някои могат да изглеждат по-назад.
Но всеки провежда свое собствено състезание, в свое собствено време.

Така че, отпусни се.
Не си закъснял.
Не си подранил.
Много си навреме!

21/06/2022

Eто какво ще стане един ден:
Ти ще влезеш при мен разплакана, ще паднеш на колене, съсипана от благородното си усилие да промениш мъжа до теб. А аз ще те вдигна, ще те погледна в очите, ще ти кажа, че те обичам, ще те целуна нежно по устните, и ще усетя как твоите ми отвръщат - как ти ми отвръщаш.
Телата ни ще се притиснат, докато страстта ни превзема. Ще разкъсаме дрехите си така сякаш времето свършва и не можем да се достигнем преди края на света.
После ще те вдигна и ще те сложа на масата, и за момент ще останем неподвижни, ще усетим как сърцата ни бият, застинали в мига, забравили да дишаме. Когато най-после вляза в теб, ще почувстваме екстаз и усещането, че сме у дома. Защото това сме ние един за друг, и ти ще го разбереш. Защото аз вече го знам.