Сп. Café le Rouge

11/09/2024

СНИМКА ОТ 11 СЕПТЕМВРИ

Скачаха от горящите етажи долу -
един, двама, още няколко
от по-високо, от по-ниско.
Снимката ги остави живи,
а сега ги държи
над земята към земята.
Всеки е още цял
с лично свое лице
и добре съхранена кръв.
Има достатъчно време,
за да се развеят косите,
а от джобовете да изпаднат
ключове и дребни предмети.
Те са още в прегръдката на въздуха,
за тях тепърва ще има място.
Само две неща мога да сторя за тези хора:
да опиша този техен полет
и да не добавям финално изречение.

Вислава Шимборска
Превод: Силвия Борисова

02/08/2024

ПОМНЯ

Додето стана първи август,
невидимите бръмбари подеха
хъркането си и тревата беше
здрава като коноп и
с неясен цвят – също като
пясъчна дюна, а
ние, протрили босите си стъпала,
боси от двайсети
юни, понякога забравяхме
да навием будилника
ти и в някои нощи
пиехме джина чист и топъл,
в стари десертни чаши, докато
слънцето, тази червена
широкопола шапка, угасваше, а
един ден си прихванах косата
с панделка и ти каза,
че изглеждам почти като
пуританка, но онова, което
помня най-добре, е, че
вратата към твоята стая беше
вратата към моята.

Ан Секстън

Преводач: Габриела Манова

20/06/2024

Before Sunset.

28/03/2024

tutto passa 🕸

21/03/2024

всяка дума

14/02/2024

Ван Гог в писмо до брат му Тео:

"...Първо, искам да те попитам не те ли поразява донякъде това, че може да има любов, тъй дълбока и страстна, че нищо да не може да я охлади, нито дори безброй "никога, не, никога"?
Не, разбира се, това далеч не ще те порази, а ще ти се види съвсем естествено и разумно. Та любовта е нещо положително и могъщо, нещо тъй действително, че да задушиш това чувство, е също така невъзможно, както да посегнеш на собствения си живот. Ако ми възразиш: "Все пак има хора, които посягат на живота си", ще ти отговоря само: "Не вярвам наистина, че съм човек с такива склонности."
Животът почва твърде много да ми харесва и аз съм щастлив, че обичам. Нека изпада в меланхолия, който ще. На мен това ми омръзна, едничкото ми желание е да бъда весел като чучулигата през пролетта."

изд. "Кръг", преводач: Никола Георгиев

30/01/2024

НИЩО НЕ ОЧАКВАЙ

Нищо не очаквай. Карай го скромно,
живей от почуда.
Отвикни
от нуждата от съжаление,
а ако милост щедро
се раздава,
взимай само колкото ти трябва.
Въздържай се от порива да молиш,
а след това пропъждай порива.

Не пожелавай нищо по-голямо
от мъничкото си сърце
или пък по-велико от звезда;
с милувка неприветлива и хладна
бурни неуспехи озаптявай.
Душата си
с милувката предпазвай.

Отговори си сам защо
такова дребничко човече,
със своя неразумен страх,
изобщо съществува.
Но нищо не очаквай. Карай го скромно,
живей от почуда.

Алис Уокър
Превод: Габриела Манова

26/01/2024

🫶

I love subversive humour, freckles, knees, the long hair of women, the dreams of young children at liberty, a young girl running in the street."
René Magritte

19/01/2024

Джулиан Барнс днес става на 78 🎉 Харесвам много негови книги, но любимата ми е "Единствената история":

„Не долових паниката й. Откъде да се досетя? Мислех, че само аз я изпитвам. Сега, макар и твърде късно, осъзнавам, че всички изпитват паника. Дължи се на нашата тленност. Имаме си кодекс на поведение, за да я облекчаваме и ограничаваме, шеги, навици и най-различни средства за отклоняване на вниманието и за разсейване. Убеден съм обаче, че у всеки от нас има стихийна паника, притаена, готова да се разрази. Виждал съм как фучи сред умиращите като последен протест срещу човешката крехкост и хроничната печал. Има я обаче и у най-уравновесените и най-разумните от нас. При подходящите обстоятелства несъмнено ще се прояви. И тогава си на нейния произвол.“

Превод: Надежда Розова

16/01/2024

Днес е родена Сюзан Зонтаг и затова си припомням части от "Да гледаш болката на другите":

"Това познание за страданието, извличано от подбрани войни, ставащи някъде другаде, е и нещо конструирано. То лумва пред очите ни, щом го регистрират камерите, то лумва, споделят го мнозина, а после избледнява – и изчезва от полезрението ни. Но за разлика от словесното описание, което в зависимост от вложените мисли, отпратки и речник достига до някаква по-голяма или по-малка читателска аудитория, фотографията борави само с един език и потенциално е предназначена за всеки."

Превод: Юлиан Антонов

12/01/2024

Lines of laundry hang out to dry behind tenement houses in New York City ca. 1900 - 1910
Photo: Library of Congress Prints and Photographs Division Washington, D.C. 20540 USA

14/12/2023

Лошите неща ще се случат.
Доматите ти ще се покрият с плесен
и котката ти ще бъде прегазена.
Някой ще забрави кутията със сладоледа
да се разтопи в колата и ще хвърли
кашмирения ти пуловер в сушилнята.
Съпругът ти ще преспи с
момиче на годините на дъщеря ти, гърдите ѝ
ще издуват блузата. Или жена ти
ще си спомни, че е лесбийка
и ще те остави заради съседката. Другата котка –
която никога не си харесвал – ще се разболее
и ти ще трябва да разтваряш насила трескавата ѝ уста
на всеки четири часа. Родителите ти ще умрат.
Без значение колко витамини пиеш,
колко ходиш на Пилатес, ще си изгубиш ключовете,
косата и паметта. Ако дъщеря ти
не си включва сърцето
във всеки мъжки щепсел, който подминава,
тогава ще се прибереш и ще видиш, че синът ти
е изпразнил хладилника, замъкнал го е на тротоара
и се е обадил да дойдат от магазина за уреди
втора употреба – пари за дрога.
Има една будистка притча за жена, подгонена от тигър.
Когато стига до една скала, тя вижда дебела лоза
и се спуска по нея на половината разстояние.
Обаче отдолу чакал друг тигър.
А и две мишки – едната бяла, другата черна – се появили
и започнали да прегризват лозата. В този момент
жената видяла дива ягода да се подава от една пукнатина.
Тя погледнала нагоре, погледнала надолу към мишките.
После лапнала ягодата.
Такава била гледката, вятърът, пулсът в гърлото ѝ.
Портфейлът ти ще бъде откраднат, ще надебелееш,
ще се подхлъзнеш на плочките в банята в чуждестранен хотел
и ще си спукаш бедрената кост. Ще бъдеш самотен.
Ох, усети колко сладък и тръпчив
е червеният сок, как малките семенца
хрускат между зъбите.

Елън Бас
Превод Пейчо Кънев

13/12/2023

Знам, никога не си възнамерявал да си на този свят.
И все пак си тук.
Затова защо да не започнеш веднага.
Имам предвид, да му принадлежиш.
Има толкова неща за възхита и за проливане на сълзи.
И да се сътворяват музика или стихове.
Благословени краката които водят навсякъде.
Благословени очите и ушите които слушат.
Благословен езика и чудото да вкусваш.
Благословено докосването.
Може да доживееш до сто, случва се.
Или не.
Говоря от името на късметлия, живял
доста лета
и нищо, смятам, не e пропиляно нахалост.
Трябва ли ти мотивация?
Трябва ли ти малко тъма, за да се впуснеш в живота?
Нека тогава съм настоятелна като нож
и ти напомня за Кийтс
толкова целеустремен и за миг повярвал
че има цял живот пред себе си.

Мери Оливър
превод: Ю. Тодорова

04/12/2023

- Безпокои ме това, че не знам как да общувам с хората - каза Езра.
- И таз добра.
- Безпокоя се, че ако се приближа твърде много до тях, ще ми кажат да не преминавам допустимата граница. Ще кажат, че съм нахален или...емоционален, знам ли. Но пък ако се отдръпна, биха си помислили, че съм безразличен. Наистина вече съм убеден, че съм пропуснал някое правило, считано от всички други за нещо, което се разбира от само себе си. Навярно съм отсъствувал от училище, когато са го предавали. Между мен и хората винаги се издига невидима стена, чието място като че ли никога не мога да определя.

Ан Тайлър - Вечеря в ресторант „Носталгия“
Преводач: Виолета Кюмюрджиева