08/12/2017
"Тази вечер тя „забрави” предразсъдъците си вкъщи. Не се интересуваше от хорското мнение, не искаше да знае какво ще говорят за нея. Знаеше само, че иска да бъде с него. Желаеше го толкова силно, с такава страст, с такъв копнеж...Обичаше грешния, неправилния мъж и това я побъркваше. Изпитваше едновременно любов, вина, копнеж по нещо толкова красиво и толкова опасно. Тя харесваше опасността, това я възбуждаше. В него имаше нещо, нещо, което я караше да губи разума си, задръжките си...Искаше го, още тази нощ трябваше да бъде с него! Тази мисъл не й даваше покой. Бе напълно обсебена от него, събуждаше се, мислейки за този мъж, заспиваше, виждайки лицето му. Не можеше да повярва, че днес, тази нощ, ще бъдат заедно, отдадени един на друг. Таксито спря. Тя слезе от колата и бавно изкачи стъпалата, които водеха към неговата къща. Той я чакаше, там, на входа. Пое ръката й и я покани вътре. Тя изтръпна. Влизайки в дома му, усети някаква студенина, сякаш нещо лошо предстоеше. Той й наля питие, после двамата пиха до дъно. Алкохолът сякаш изгори гърлото й...Но дали беше той или мисълта, че е толкова близо до мъжа, когото обича?..Оставиха чашите. Той я погледна, впи в нея този хищнически поглед, поглед на ловец. После силно я притисна към себе си и я целуна. Тази целувка сякаш я изпепели. Вече бе безсилна, не можеше да се бори със страстта си. След секунди роклята й се свлече на пода. И тя знаеше, че това, което ще се случи, ще бъде нейната сладка смърт..Защото влюбвайки се в него, тя сама подписа своята присъда. Но това не я интересуваше, тя просто искаше да бъде негова, дори за миг да се почувства жива...А нека после да умре...!"
Грета Маринова