Just Me

12/03/2018

Підписатися на канал: http://bit.ly/2ktHLq3 Придбати на iTunes: http://apple.co/2xZY3u6 Режисер відео «Обійми» (2013) - Говард Грінхол (Howard Greenhalgh), о...

05/03/2018

05/03/2018

05/03/2018

Има жени и жени...

Жени,
които докосват всяка твоя клетка..
карат те да забравиш кой си..

Жени,
които обезличават всички други..
след които нямаш спомен,
за всички останали..

Жени,
които преобръщат целия ти свят
и те карат да покажеш
най-доброто от себе си..
дори и да не го осъзнаваш..

Жени,
които ако излязат от живота ти -
те оставят опустошен и полужив,
струва ти се че не живееш,
че светът е спрял в един миг..

А, ако успееш да ги запазиш -
превръщат живота ти в рай, до край..
Но, които и да са те - ти, ще си този..
който докоснал душата им,
ще извадиш на показ,
това което си отразил..

ஜ

29/01/2018

"Walking through life together... But the trail is getting short."

26/01/2018

къщата е просто място,
домът ми е човешко същество

28/12/2017

''Красотата на жената не се вижда, тя се открива.''

28/12/2017

;)

27/12/2017

''Непрекъснато сънувам тялото, гласа, косата й…Като някакъв наркоман! Няма отърване от нея, а за друго вече ми е късно…''

27/12/2017

"Ако мъжът не е крепост, как жената да съблече душата си в него?"

Ваян Дечков, из "Вдъхноваяние"

27/12/2017

Ти знаеш ли как те обичам? Не знаеш ли? Слушай сега.
Когато те видя – не тичам… не тичам. Направо летя.
Направо се нося нагоре към някакъв приказен свят.
Изчезват и сгради и хора… Животът мени своя цвят.
В миг става бонбонено-розов. А аз се превръщам в дете,
което си шляпа тъй – босо, по седмото синьо небе.
Което си прави хвърчило от няколко смели мечти. –
Във теб да намери закрила от всичко. От всички. Сами
да свием гнезденце на облак от захарен цветен памук.
Да стане уютно и топло. И там да не пускаме друг.
Сърце и душа да разкриеш! Да бликне в мен жива вода.
А после да пиеш, да пиеш… Забравил во веки Света.
Към тези вълшебства, любими, със мене дали би поел?
Не искаш. Разбирам.
Прости ми, че в миг съм те взела за СМЕЛ…

15/12/2017

Ако някой ден реша,
че не те обичам вече,
ако тръгна си от теб,
ако кажа ти, че пречиш,
ако с думи те раня и надеждите ти взема,
ако искам да съм с друг,
ако бъда зла, надменна,
ако мисля си че ти, с нищо мен не си заслужил,
ако пратя ти мъгла и тайфуни да те брулят,
ако някой ден така - без причина те напусна..
Ти не вярвай във това,
и не казвай, че е късно.
Завържи ме във прегръдка,
със целувка прикови ме,
укроти ме с капка нежност,
накажи ме с твой'то име.
Нищо, че очите ми с мълнии ще те пронизват,
нищо, че светът край нас мълчешком ще се изнизва.Разреши ми пак за миг в твойте длани да изгрея.
Знам, че много ще боли, докато докрай изтлея..
Знам...
Но знам, че ти, ако истински обичаш,
ще успееш да спасиш, туй, в което се заричаш.
Ала ако някой ден,
Ти си тръгнеш без причина..
Аз ще мога ли така?
Или просто ще загина..

caribiana

14/12/2017

Накарай ме да се усмихвам пак…
Накарай ме отново да се влюбя…
До болка искам да ти липсвам чак…
Във твоите очи да се изгубя...
Накарай ме отново да греша…
Нима е грях щом толкова обичам?
За кой ли път смутена аз мълча…
И липсваш ми… дори да го отричам…
Не ме наказвай…с мене остани…
Целувай ме... и силно прегърни ме…
Не си отивай - времето лети…
Денят ти нека почне с мойто име…
И нека в огъня да изгорим…
Това за нас ще е едно начало…
В света голям ти вече ме откри...
Без теб не мога аз да бъда цяла...
Таня Симеонова

09/12/2017

Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам

Искам три листа любов – бял – да те нахвърля по него,
дори и с черни контури…
черен – себе си да заключа с останали щрихи от бяло…
сив – да запомня
каквото ще има след тебе…

Превер

08/12/2017

"Тази вечер тя „забрави” предразсъдъците си вкъщи. Не се интересуваше от хорското мнение, не искаше да знае какво ще говорят за нея. Знаеше само, че иска да бъде с него. Желаеше го толкова силно, с такава страст, с такъв копнеж...Обичаше грешния, неправилния мъж и това я побъркваше. Изпитваше едновременно любов, вина, копнеж по нещо толкова красиво и толкова опасно. Тя харесваше опасността, това я възбуждаше. В него имаше нещо, нещо, което я караше да губи разума си, задръжките си...Искаше го, още тази нощ трябваше да бъде с него! Тази мисъл не й даваше покой. Бе напълно обсебена от него, събуждаше се, мислейки за този мъж, заспиваше, виждайки лицето му. Не можеше да повярва, че днес, тази нощ, ще бъдат заедно, отдадени един на друг. Таксито спря. Тя слезе от колата и бавно изкачи стъпалата, които водеха към неговата къща. Той я чакаше, там, на входа. Пое ръката й и я покани вътре. Тя изтръпна. Влизайки в дома му, усети някаква студенина, сякаш нещо лошо предстоеше. Той й наля питие, после двамата пиха до дъно. Алкохолът сякаш изгори гърлото й...Но дали беше той или мисълта, че е толкова близо до мъжа, когото обича?..Оставиха чашите. Той я погледна, впи в нея този хищнически поглед, поглед на ловец. После силно я притисна към себе си и я целуна. Тази целувка сякаш я изпепели. Вече бе безсилна, не можеше да се бори със страстта си. След секунди роклята й се свлече на пода. И тя знаеше, че това, което ще се случи, ще бъде нейната сладка смърт..Защото влюбвайки се в него, тя сама подписа своята присъда. Но това не я интересуваше, тя просто искаше да бъде негова, дори за миг да се почувства жива...А нека после да умре...!"
Грета Маринова

08/12/2017

никога няма да полетиш
ако не паднеш
в нечия прегръдка
която подслонява
страховете ти
без да поиска
сигурност
в замяна
Николай Владимиров

05/12/2017

ВЪЛК ЕДИНАК ! Той е
някъде там...
Почти бездиханен е.
Лежи в храсталака...
Пречупил в спазъм
гръбнака. Самотен и
горд.Той е Вълк
Единак ! Трогателно
нежно обгърнатот
хищните пръсти на
острата драка... Все
още яростен, кървав,
озъбен ! На Смъртта
чака злокобния знак.
За
него Тази нощ е
последна, а утре...
Друга вече няма да
има... Удавени в пяна,
потъват в гърлото...
ръждивите, дрезгави
хрипове. Жестока
болка вълчата сила
изпива- мощна,
свирепа, неумолима....
Но и те лежат някъде
там ! Убийците
негови !
И са огризани
трупове !
Очите кървясали
търсят да видят
Гората - беше Майката
негова... Последно
сбогом да си вземат с
Луната - Другарка бе
негова... С последен
любовен вой ще
изпрати Ноща-
Любимата негова ! На
самотния Воин, на
Вълка - последния дъх
ще попие Вселената !
Вселената силна и
горда, жестока !
Негова- Вълча
Посестрима ! Всичко
принадлежи на
силните, смелите,
гордите ! Единствено
Те могат и знаят как !
Да завоюват и
завладеят завинаги...
Да направят Своя...
дори Вечността...!!!
(Lone Wolf)

04/12/2017

Има и такива жени, като скъпо уиски. Всяка глътка е пареща, но и много сладка. И остават след себе си аромат на спомени...

- Александър Глог