24/07/2024
„Здравейте приятели на семейство котки. Аз съм от ония малките, които обичат да бъдат обичани и да живеят близо до Вас хората. Животът ми започна точно така - в човешки дом с много светлина, но скоро – така и не разбрах защо -- се озовах на един друг дом, който наричат УЛИЦА... И там имаше светлина, но нямаше топлина. Законът на улицата е безмилостен когато си млад и неопитен… когато вместо да се биеш, искаш да обичаш. Добри хора ми даваха храна, но светлината в техните прозорци вечер гаснеше, а аз оставах на улицата - преследван, гонен и нападан многократно. После дойде непоносимата болка и светлината изчезна напълно…“ Тук Гарфийлд или Боби (зависи кого питате) замлъкна, затова аз поемам разказа.
Идваме си в България всяко лято, за да се спасим поне за малко. И всяко лято се налага да спасим и някое коте или куче. Този малък Гарфийлд се появи в нашия двор миналата година, след като е бил избутан от дома си от друга, по-агресивна котка и оттогава се скита немил-недраг из улиците на Макак (Шумен). Беше ранен и гладен, с големи, добри очи. Нашите две котета, които ревностно си пазят територията (нали и те познават закона на Улицата) не го нападнаха, а приеха. Интуитивно усещаха, че не е дошъл за да им завземе дома, а за помощ. Оставяха му храна в паничката си, а той кротко ги изчакваше да свършат и да дойде неговия ред.
Малко преди да се приберем това лято, Гарфийлд (или Боби) е бил зверски нападнат от по-голяма котка. В паническия си опит да избяга от хватката е попаднал под гумите на кола в движение, които премазват едната му лапичка. Не знам как е успял да се довлачил до нашата къща, където се е крил няколко дена до идването ни. Застана на прага ни в окаян вид, множество рани по тялото и почти изцяло разкъсано, силно възпалено краче. Поглед, пълен с тиха, безумна болка и молба да го спасим. Успяхме да го хванем и закараме на лекар. Не знаехме ще оцелее ли, но благодарение на изключителния д-р Атанасов и грижите му вече месец, раните заздравяха, а крачето поне засега е извън опасност от ампутация. Няма да може да стъпва на него, но ще може да го ползва за опора.
И тук отправям молбата си към всички сърцати хора, които имат място и топлина за едно наистина красиво и безкрайно добро същество, готово да ви дари с цялата мъркаща обич на света. Без да бъде осиновен и приютен в нечий дом, Гарфийлд (или Боби) няма шанс за оцеляване, не и с този кротък нрав и на три крака плюс един помощен. Въпреки че бихме искали да го задържим, ние живеем в САЩ и просто няма как да го вземем, а там вече имаме котарак и осиновено от улицата куче... Обещавам ви, че ще се влюбите в него, както се влюбихме ние. Истински джентълмен е, напълно обучен за дома. Използва котешка тоалетна, кастриран е, а скоро ще има всички необходими имунизации (само да оздравее напълно) – за наша сметка. Въпреки, че е загубил употреба на дясната си предна лапа, това не му пречи да се движи – дори може да скача като шампион! Ще ви даде цялата си обич, вярност и топлота.
Нека да дадем на този смел, малък герой любящото семейство, което заслужава. Пишете ми на лични, ако вие или някой друг може да помогне. Благодаря ви, добри хора!!
