Един проект на Бонев и Белстойнев. Филми, Албуми, Книги.
Съжаляваме че ни нямаше непредвидено. Ето реванш.
Момчил направи соло ревю песен по песен на последния IDLES албум CRAWLER.
всички причини защо - в записа
адаптирано за всички вкусове, възрасти и настроения.
anchor.fm/kafcast
https://open.spotify.com/episode/5Sny7kwQuYDHwAFHwTNtXv?si=mJB_fZImRSOzJAEo3L2SRQ
месец на гордостта, месец на любовта
не се притеснявайте, това е просто подкаст
anchor.fm/kafcast
https://open.spotify.com/episode/2LbRcdaN64NUdFFgXCjrK1?si=s0paklxmQvi5-RfmtRwpxQ
🎬 ФИЛМ #35
Вятърът ще ни понесе
в мойта нощ, уви, тъй кратка
Вятърът ще се срещне със листата
мойта нощ тъй кратка е с раздираща мъка
Ей! Чуваш ли шепота на сенките?
Някак чуждо чувствам го туй щастие
Толкова съм свикнал с отчаянието
Ей! Чуваш ли шепота на сенките?
Там, в нощта, нещо става
Луната е кървава и бясна
и лази по тоя покрив
всеки момент може да се срути
Облаците, като тълпа ридаещи жени
Чакат раждането на дъжда
Една секунда. После нищо
Зад тоз прозорец
вечерта трепти
И земята ще спре да се върти
зад тоз прозорец, непознат
тревожи се за мен и теб
ти, в твоята зеленина
подай ръцете си – тез парещи спомени
В моите две обичащи ръце
и повери ми устните си, запълни ги
с топлината на живота
към допира на моите грижовни устни
Вятърът ще ни понесе
Вятърът ще ни понесе
Необятният Иран на Абас Киаростами и не само. Сега в новия ФАК подкаст.
💿 АЛБУМ #35
В пъстротата на това синьо, нежно като нощта и меко като сатен
дращи една неизказана болка
ще трябва само да крещиш да се избавиш
но болката остава си
Йоанна, виждам с малкото си оконещо синьо в нощта
Виждам всички реки наведнъж
Там се къпе жената лампа
Докато спи, прошепвам ѝ "Хабиби, цвете на стената, Горе бих голия дуум"
Най-тъмния час настъпи
О боже Господи, Видях рая, човешката природа.
Няма начин да е истина.
Над Родопите изсипа се комета
Севдализа Шабранг, за на когото са му нужни имена. Новия ФАК подкаст сега.
📘 КНИГА #35
В къщата на джамията няма наши и ваши
Има само бога и вековната традиция
Имамът е ораторът, разбора на всичко актуално и всичко вечно
сам избираш дали да си трибуна или карцер
Детето гущер пълзи, докато хора кацат на луната
Бабите не се върнаха от Мека, в Техеран бомбардираха киното
Сексът е родово престъпление
Шахът падна, да живее аятолахът
Слава на исляма
Левите ще ни избавят
Нищо свято не е останало в тази държава
Кур за руснаците
Кур за американците
Кур за Ирак и Садам Хюсеин
Ааааааа
Къде ще заровим трупа?
Кратка история на Иран за европейци. Новия ФАК подкаст сега.
🇮🇷🇮🇷🇮🇷
Иран крие вековно минало и мръсните си тайни в новия ФАК.
Абас Киаростами, Севдализа и аятолахът влезли в един бар
Барът: https://open.spotify.com/episode/5ogA40k7R13WpnRnE3EdLz?si=J9bBzBBGRGOMudtdUbCWKQ
(00:00) Интро и тема на епизода: Иран
(06:00) 📘 "Къщата на джамията"
(37:20) 💿 Shabrang (2020)
(1:09:07) 🎬 "Вятърът ще ни понесе" (1999)
Запис и обработка: Илиян Ружин, ProCasters Studio https://www.facebook.com/ProCasters-399712383998333
Музика в ефира: https://open.spotify.com/playlist/6BGCNTp595S5Ex17kLzigs?si=6f7854a4207d4171
ФАК подкаст:
https://instagram.com/fakpodcast.bg
Момчил:
Goodreads: https://bit.ly/GRmomchi
Letterboxd: https://bit.ly/LBMomchi
Spotify: https://spoti.fi/2V8yHFf
Огнян:
Goodreads: https://bit.ly/GRogi
Letterboxd: https://bit.ly/LBOgi
Spotify: https://spoti.fi/3cVIgBg
Ти помниш ли
небето
и машините
Хаяо Миязаки, Никола Вапцаров и Джек Лондон влизат в един бар. Само че барът е ProCasters студио на последния ФАК подкаст
Слушайте сега, https://open.spotify.com/episode/6Kuer5eOD3cDMKKjnUGMfp?si=hcRAzUgAT7ytSo5dA1fiEA
📘 КНИГА #33
Онези години... Поезията понечи
да ме потърси. Откъде произлезе
не зная - om pека или зима
Kak u кога бе - не зная,
ни гласове бяха, ни бяха
думи, нито безмълвие..
Но от някаква улица ме зовеше,
от Вейките на нощта. Набързо
измежду всичко друго,
покрай огньове бунтовни.
Навярно, загубила образ,
завръщаще се самотна.
И ме докосна.
Пабло Неруда
новия ФАК подкаст наличен
сега
🎬💿📘 нов епизод
ПОЕЗИЯТА
Онези години... Поезията понечи
да ме потърси. Откъде произлезе
не зная - om pека или зима
Kak u кога бе - не зная,
ни гласове бяха, ни бяха
думи, нито безмълвие..
Но от някаква улица ме зовеше,
от Вейките на нощта. Набързо
измежду всичко друго,
покрай огньове бунтовни.
Навярно, загубила образ,
завръщаще се самотна.
И ме докосна.
Какво да й бях казал тогава?
Устата ми не умееше
да нарича,
очите ми бяха слепи,
В душата ми нещо трептешe -
загубени криле
или треска,
u cu тръгнах сам и самотен,
чувствax ce kamo на клада.
И написах
първия ред непонятен. Непонятен, безплътен, чиста
глупотевина,
чисто познание
на човек,
който не знае нищо.
И видях мигновено
небе
разсипано и открито,
планети
и пулсиращо плодородиe,
сянка, пробита
от стрели, цветя и огън,
Всемогъща нощ, всемир...
И аз, нищожно създание,
опиянен от огромност
пуста и озвездена,
подобна на тайнство -
ycemux ce
kamo прозрачен
отломък от бездна,
поех със звездите.
И сърцето ми се развихри
Пабло Неруда
слушайте епизода: https://open.spotify.com/episode/7E9V0YSBg8clsyBCPwUD5u?si=BrtB74G-Qk-LUA5duU8Ohw
Запис и обработка: Илиян Ружин, ProCasters
🎬 ФИЛМ #32
Dying For The Right Cause. It's The Most Human Thing We Can Do.
Този град е тъй жесток, мрачен и студен и в него крачиш с тежка самотна подходка. Над тебе рекламен свят, под теб подземие от греховни твари. Разтваряш се във самота.
В свят, в който всеки е създател, но никой не създава хора. Прозрението е имаш ли душа. И можеш ли да побереш в платка радостта. Тези въпроси вовеки ще овкусяват непълнежа на киберплънка.
Блейд Рънър 2049 в дискусия на ФАК подкаст. С нашите гости ShadowDance сега.
💿 АЛБУМ #32
Сам без нищо,
пет минути със сто живота
По навик бъркам
дали ми е телефона в джоба
Няма джобове,
в черната дупка гол и бос съм
Кой да знае, че антиматерията е комфортна зона?
Падам нагоре,
нищо не виждам,
деля на нула
Не всяка дума
е толкова важно да бъде чута
Съблечен до молекули,
живота е прекрасен
Но в тоя клуб е забранено за под осемнайсет
Има и по-хубава музика от Били Айдъл, загубил безвъзвратно силата си. Чуйте защо киберпънкът не е як като е само ретро и няма бъдеще в новия ФАК
📘 КНИГА #32
Небето над пристанището имаше цвета на телевизионен екран след края на програмата.
Киберпространството се разширява, съзнанието се смалява. Това е зададения алгоритъм, в който, единственото чоешко са транквилантите, с които те тъпчат. Те, корпорациите. Те, лошите големи мегаполиси. Тя, системата.
Пред нея група хакери. Каубои на киберсправедливостта. Лед в ръцете им, Ледомлък и на дека светят числа. 07:29:42. Още малко и платката ще включи Невромантика. Само че кой е той наистина, никой така и не разбра.
"Невромантика" на Уилям Гибсън е всепризнатата библия на киберпънка. Нелека, но важна книга. Чуйте защо в новия ФАК подкаст.
🎬💿📘 Нов епизод в киберпространството
e български фензин за фантастика, футуризъм и всичко около нърд културата. През 2019 г. те издават и първото си хартиено издание, специално посветено на движението киберпънк.
Затова и епизодът ни на тази тема е именно съвместен с Жоро Пенчев и Жени Колева от екипа на ShadowDance. В него заедно преминаваме ot дефиницията и корените на понятието "cyberpunk" през първоизточниците и провалите в залеза на първия период, та чак до възкръсването на жанра през последните години. Един разговор от нърдове за нърдове.
Слушай: https://open.spotify.com/episode/4FI0WB8Yq9Gpw5Psk7zxOa?si=OXx4v2VURhu1oHppKtuwSw
(00:00) Интро // тема на епизода: киберпънк
(20:09) 📘 "Neuromancer" на Уилям Гибсън (Locus Publishing)
(56:21) 💿 Billy Idol - Cyberpunk (1993)
(1:15:15) 🎬 "Blade Runner 2049" (2017, реж. Denis Villeneuve)
Запис и обработка: Илиян Ружин, ProCasters
Музика в ефир: https://open.spotify.com/playlist/6BGCNTp595S5Ex17kLzigs?si=930676bc19bf4e1a
ShadowDance:
Списание: https://www.ozone.bg/product/shadowdance-kiberpank/
Сайт: https://shadowdance.info/
ФБ: https://www.facebook.com/shadowdancemag
ФАК подкаст:
https://instagram.com/fakpodcast.bg
нов бонус в ефира на подкаста за Филмови Аналитици и Кънтове
Гостува ни Blagoy Ivanov от сайта Operationkino.net и подкаста Inglorious K***s. В него май пробвахме да говорим за книгите му в различни жанрови течения и за музикалния му вкус, но се получи два часа дискусия за кинокритиката и още неща, които не можем да поберем в заглавието.
Епизодът вече е наличен. Налазвайте, киномани ---> anchor.fm/kafcast
📘КНИГА #31
За една немска книга много сполучливо е казано er lässt sich nicht lessen - сама не позволява да бъде прочетена. Има известни загадки, които сами не позволяват да се разкаже за тях. Нощем в постелите си умират хора, стискат ръцете на призрачни изповедници и жално ги гледат в очите- - умират с отчаяние в сърцето и със спазми в гърлото от чудовищните тайни, които за нищо на света сами не позволяват да бъдат разбулени. Понякога, уви, човешката съвест се нагърбва с бреме, тъй натежало от ужас, че само в гроба е възможно да се хвърли. И по такъв начин същността на престъплението остава неразкрита.
Златният бръмбар. Гарванът. Кладенецът и махалото. Едгар Алан По. ФАК подкаст сега.
💿 АЛБУМ #31
От дълго време Багрената смърт опустошавала страната. Никога дотогава не била върлувала нито толкова страшна, нито толкова гибелна чума. Кръвта била нейният аватар, а нейното знамение - багреният ужас на кръвта. Остри болки, внезапно виене на свят, неудържим кръвоизлив от всички пори - и небитие. Алените петна по тялото и най-вече по лицето на жертвата въплъщавали анатемата на чумата, която изтръгвала осъдения далеч от застъпничеството и милосърдието на неговите ближни. И всичко траяло само половин час: заразата, развоят и развръзката на болестта. Нейното тайно име - порнографията на човешкия разсъдък. Нейният цяр - музиката на Дъ Кюр.
The Cure - Po*******hy. Сега във ФАК подкаст.
🎬 ФИЛМ #31
Има известни теми, наситени с всепоглъщащ интерес, ала прекалено ужасяващи, за да ни послужат за целите на здравомислещата белетристика. Ако не иска да оскърбява или да вдъхва отвращение, обикновеният романтик трябва да ги отбягва. С пристойност се докосваме до тях единствено когато строгостта и величието на истината ги освещават и обосновават. Например при описанието на преминаването на Березина, на Лисабонското земетресение, на Лондонската чума, на Вартоломеевата сеч или задушаването на сто двайсет и тримата затворници в Черната яма на Калкута цели да ни разтърси от болезнено удоволствие. В подобно описание обаче вълнува фактът... действителността... историческата случка. Ако то бе плод на въображението, бихме го погледнали просто с отвращение.
Гледането на Тим Бъртън не е просто с извращение. Има полюси. Затова някак си избрахме два филма. Чуйте в новия ФАК подкаст. Наличен сега.
🎬💿📘 Фак, нов епизод
Част първа от петологията за алт мацки. Тим Бъртън, Робърт Смит и Едгар Алан По, защото беше единственото логично нещо да се направи. И пак не е достатъчно готик. Какво по-готик от тъгата по недостигнатия идеал и насладата по отровния мрак.
Слушайте сега, https://open.spotify.com/episode/4rA36wsKSNR5PZ2hrE8muK?si=uyXAxNJAQPqM_zWgRmkLWA
(00:00) Интро, поща от слушателите и тема на епизода: 80-тарска готик естетика
(08:20) 📘 "Златният бръмбар" и "Гарванът" на Едгар Алан По (изд. къща Ведрина и изд. ФАМА)
(33:36) 💿 The Cure - Po*******hy (1982)
(1:06:51) 🎬 "Ед Ууд" & "Едуард Ножиците" (реж. Tim Burton, 1994 & 1990)
Запис и обработка: Илиян Ружин, ProCasters Studio ( https://www.facebook.com/ProCasters-399712383998333 )
Музика в ефира: https://open.spotify.com/playlist/6BGCNTp595S5Ex17kLzigs?si=e87n26aISECkGAwT0hvs-g
ФАК подкаст:
instagram.com/fakpodcast.bg
Добро утро, Виетнам, нов епизод с мирис на тестостерон, поквара и напалм
Трето юбилейно издание, в което аудиторията ни избра темата за войната. Хаха
Чуйте: anchor.fm/kafcast
(00:00) Интро, юбилейна статистика и тема на епизода: войната
(11:30) 📘 "Цар Плъх" на Джеймс Клавел (изд. Народна култура)
(46:31) 💿 Black Sabbath - Paranoid (1970)
(1:08:33) 🎬 "Апокалипсис Сега" (1979, реж. Francis Ford Coppola)
2&200podcast: Разговор за СТОИЦИЗМА: https://youtu.be/XNzA-fLS3jw
Видео поредица на CinemaTyler "Making Apocalypse Now": https://youtube.com/playlist?list=PLGciYgiR4atEUey1J37g4Bjy7rI2wzPi3
Запис и обработка: Илиян Ружин, ProCasters Studio
https://www.facebook.com/ProCasters-399712383998333
ФАК подкаст:
https://instagram.com/fakpodcast.bg
Момчил:
Goodreads: https://bit.ly/GRmomchi
Letterboxd: https://bit.ly/LBMomchi
Spotify: https://spoti.fi/2V8yHFf
Огнян:
Goodreads: https://bit.ly/GRogi
Letterboxd: https://bit.ly/LBOgi
Spotify: https://spoti.fi/3cVIgBg
![🎬 ФИЛМ #30[3/3]This is the endBeautiful friendThis is the endMy only friend, the endOf our elaborate plans, the endOf e...](https://img4.medioq.com/739/939/445181747399395.jpg)
🎬 ФИЛМ #30
[3/3]
This is the end
Beautiful friend
This is the end
My only friend, the end
Of our elaborate plans, the end
Of everything that stands, the end
No safety or surprise, the end
I'll never look into your eyes again
Сега сигурно много се питат "добре де, ужас, терор, агресор, хубаво, ама кво можем да направим по въпроса?Мненията, дето се изписаха по темата не струват нищо за тези, които реално ще пострадат."
Ами, ние си мислим, че в тоя случай май почти нищо. В активния смисъл. Колективно страната ни е прекалено кенеф и някак още не си знае попечителството в двете страни. Индивидуално като единици пък май сме прекалено навътре в друг тип мъжки битки, за да разрешаваме борбите за минало на предните поколения. Би било и безумно да се връщаме назад.
Тук засега можем да правим само това, което винаги сме правели и неотменно ни е носело смисъл. Да се връщаме към историята, да слушаме, четем и гледаме завещаното и да разказваме, за да се знае колко сбъркана е войната фундаментално. Защото точно филми като "Пълно Бойно Снаражение", "Апокалипсис Сега" и "Ъндърграунд" и книги като "Крадецът на книги" и целия Ремарк са ни научили да не повтаряме грешките на тези преди нас. Там "Какво ти тук значи някаква си личност" не е просто реторичен въпрос.
А най-тъпото в тоя случай е, че каузата дори не е нова, още по-малко е оправдана. Просвещение на отделния и колективна емпатия му е майката
![💿АЛБУМ #30[2/3]Не е ли прекрасен факта как нещо отвратиелно като убиването на невинни души в името на нечий чужд интере...](https://img5.medioq.com/406/616/445180694066167.jpg)
💿АЛБУМ #30
[2/3]
Не е ли прекрасен факта как нещо отвратиелно като убиването на невинни души в името на нечий чужд интерес може да бъде такъв генератор за вдъхновение на едно цяло поколение и най-вече на суровината, която си заслужава всички битки - изкуството?
Books, not guns, poets, not warriors, както се казва в един филм на Бертолучи с много любов и никаква война
Целия този рок, който параноята от Студената война и мъртвородените ѝ отрочета - Корейската и Виетнамската - поражда е последният голям пример за тежки времена, създали силни мъже. Моментът, в който акустичките и зализания рокенрол просто не е стигнал, та е дошъл мощния дисторжън, за да изобрази най-точно битката.
Разбира се, говорим за място на творене, което не е пряко засегнато от обстрела, та са имали достатъчно време да дойдат и "War Dogs", и "Us and Them", и "Fade to Black", и "All Along the Watchtower". Абсурдът е бил точно толкова присъствен, че не е оставило избор на бъдещите легенди на тая музика.
То и за това албумът се казва "Paranoid", да не решихте че е за друго.
The horror, the horror
![📘КНИГА #30[1/3]Какво да ви кажем, приятели? Тук сега брше предназначено да промотираме новия си епизод (избран юбилейно...](https://img4.medioq.com/739/957/445179937399576.jpg)
📘КНИГА #30
[1/3]
Какво да ви кажем, приятели? Тук сега брше предназначено да промотираме новия си епизод (избран юбилейно изцяло от вас, публиката) и да празнуваме изкуството, което триумфира над човешкото безумство, но мръсната реалност, от която то се ражда пак ни изпревари с блицкриг.
Иронично, но Апокалипсисът тоя път май наистина ще е Сега.
Трябваше да си прегънем мозъците да стоварим малко думички, които да ви препратят към малко повечкото думички, които сипем по адрес на трите шедьовъра, разглеждащи войната и нейните безброй изразни средства. Трябваше да се борим само със себе си по въпроса да емпатизираме на ветерани от конфликти, отдавна останали в историята.
Идеята беше да си дадем примери от чистата естетическа измислица, понеже единствения ни досег с войната е един паднал покрив в Горна Баня, отзвук от югославските събития малко преди да се родим. Идеята беше само наушким да преживеем това, което (поне в Европа) вече е само пожълтели страници от дебелите томове.
Но как да се радваме на абстрактната си мисъл, когато на три часа от Варна човешки съдби биват упътени другояче само в рамките на едно денонощие?
🎬💿📘 НОВЫЙ ЭПИЗОД / / NEUE FOLGE
Любовното издание идва ден-два след Деня на заблудените, защото лъкът никога не те прострелва навреме. Джаз, BMTH, руски мами и китари, които те опияняват.
Слушайте сега: anchor.fm/kafcast
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.
..Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
(05:39) 💿 my bloody valentine - loveless
(31:48) 🎬 "Нелюбов" (2017, реж. Андрей Звягинцев)
(1:20:11) 📘 "Аутопсия на една любов" на Виктор Пасков (изд. Сиела, 2005)
Запис и обработка: Илиян Ружин, ProCasters
ФАК подкаст:
https://instagram.com/fakpodcast.bg
Момчил:
Goodreads: https://bit.ly/GRmomchi
Letterboxd: https://bit.ly/LBMomchi
Spotify: https://spoti.fi/2V8yHFf
Огнян:
Goodreads: https://bit.ly/GRogi
Letterboxd: https://bit.ly/LBOgi
Spotify: https://spoti.fi/3cVIgBg
новият бонус ФАК е наличен за слушане във всички стрийминг платформи на https://anchor.fm/kafcast
В него ни гостува Виктор Иванов, познат на доста ъндърграунд поддръжници като някогашния рап артист Луната, част от колектива Curtain Entertainment със Стругаре, BOGI, Духовни и др.
Сега обаче музиката е минало, а миналото, по Ицаки, винаги е в гроба. На преден план е киното и всички преживявания, които то предоставя за обещаващ млад артист като Вики, който далеч не се лимитира само в българските стандарти.
В този разговор си говорим за де що намерим режисьори, опасения за изкуството, Айзък от BC,NR, музиката в киното и киното в музиката и още и още. Не изпускайте.
🎬 ФИЛЬМ #28
С вериги стегнал си скалите, за да са здрави тези дни, когато ще текат реките през твойте очни падини.
Намираш се във зона "опасност" и стъпвай тихо мълчешком, сърцето свило се натясно ще търси своя вечен дом.
Предай, предай ме с чиста съвест, а аз ще гледам отстрани и докато ме тъпчеш властно ще те попитам "Как си ти?"
В сребро скалите горе светят, но няма да ги стигнеш ти в кошмари моите портрети зловещо ще навяват "спри".
Още
Аз и Хартрайдер
Стоим...
Тук на брега, между нас
свършват зоните.
Губят се правите линии.
А пясъкът в крачолите ни
мърка.
Ние ще забавим
ритъма на сърцата си.
Ще забравим миналото си.
За да останем тук,
между камъни и пясък.
Мълчим и гледаме
встрани от залеза.
Където свършват зоните.
Където е винаги ничие.
И тогава -
разпляскват се вълните
в съзнанието ми
и аз си мисля:
"Никои сме".
💿 АЛБУМ #28
Мы не актеры
мы не играем
Мы не режиссеры
мы фильмов не снимаем
Последният диктатор в Европа, чието име даже не заслужава споменаване все пак може да се похвали с едно нещо, което, макар и косвено, е причинил. Тихите къщи или иначе казано Молчат Дома.
Идват от Беларус, но тръгват общо взето навсякъде. Особено странно е привлекателните им сили в Латинска Америка, където тоталитаризмите са диаметралното на сковаващ стыд, но и във винаги субкултурната и подземна Европа се ползват с особено внимание.
Естетиката е изровената от мазата на баба ти от Войнеговци мидиклавиатура/пишещамашина/счетоводенапарат/диалъпспутник и безкрайната тъга на масива изоставена сива инфраструктура. Смешно е, защото е тиктокабъл.
Налично от оня ден в спотифая ви.
📘 КНИГА #28
Конспект:
Замятин, Оруел и другите
Блейд рънър ритъмендблус
Хиляди сияйни слънца във стъкленици
Лето няколкостотин поредно след Великата революция. Еволюцията е достигнала върха си. В стъкленици зреят плодовете на Новото време, всички сме служители на единия Хронос.
Какво е поезия? Какво е вяра? Какво е достойнство? От няколко квазиединици се боря с този срив в системата, кодът все се пренарежда и безпорядъкът ме прави още повече извън строя.
Моят пол е нулев. Другият е единицата. На минали епохи сме оставили борбата за пространство. Ние делим животи в кухините на стените, отварящи се само при необходимост. Какво има да се обхожда? Нашият Всевъзторжний город е единственото което трябва на човека, ааах, на работника.
Новиий подкаст в мрежата. Сега.
🎬💿📘 ЕПИЗОД #28
Започваме с новините:
-Илиян Ружин от Фалшименто вече ни помещава в студиото си и подкастът започва да прилича на нещо достойно
-гласувайте за #30 в Инстаграма ни
Иначе в епизода темата е руска фантастика, прото-, мета- и пост-съветска
Чуйте: https://anchor.fm/kafcast
(13:06) 💿 Молчат Дома - Этажи / Etazhi (2018)
(40:40) 📘 "Ние" на Евегений Замятин (изд. ФАМА, 2020)
(1:07:30) 🎬 "Сталкер" (1979, реж. Андрей Тарковски)
Филма "Сталкер": https://youtu.be/TGRDYpCmMcM
Видеа за Тарковски:
https://youtu.be/lhK7hMBli4s
https://youtu.be/cztCmNSVS3Q
ФАК подкаст:
https://instagram.com/fakpodcast.bg
https://www.facebook.com/fakpodcast
Момчил:
Goodreads: https://bit.ly/GRmomchi
Letterboxd: https://bit.ly/LBMomchi
Spotify: https://spoti.fi/2V8yHFf
Огнян:
Goodreads: https://bit.ly/GRogi
Letterboxd: https://bit.ly/LBOgi
Spotify: https://spoti.fi/3cVIgBg
🎬 ФИЛМ #27
Церемонията е наред да започне...
Правило на Клуб 27
1)Не говорим за Клуб 27
2) Не, сериозно, не превръщай легендата в мит. Едното е мистично предание, другото е вяла измислица от някогашните -питеци.
Преди 3 месеца приключихме фестивала Cinelibri със среща с Оливър Стоун и първа в живота прожекция на филма "Дорс". И двамата бяхме на среща от третия вид, може би възможно най-близката ни такава с рокенрола от плът и кръв.
Джим Морисън не е човек. От него струи поезия, в него кипи котел от червени кръвни телца, а около него на концерт е Содом и Гомор. Вал Килмър вади ролята на живота си.
Добре де, Джим е бил човек и то като всички други, иначе нямаше да е в епизода ни за Forever 27. Само че кривото огледало на Холивуд толкова го е деформирало, че почти не е останало нещо човешко в него.
Екстремно пипкаво е с биографичните филми. И те манипулират, и те мотивират, и те разочароват. Бъдете нащрек за кпаните на носталгията, която не сте страдали. Нов епизод на ФАК подкаст сега в гевгира на ефира.
💿 АЛБУМ #27
..и боговете [на)правиха любов...
Честно, можеше да изберем каквото си искаме тука. Не защото всеки избор е грешен, а защото все ще са равилни хора.
А, да, и защото епизодът е посветен на велики музиканти. От тези, не които на чужди стари години слепешката искат прошка и тлеят като въглен в сетен час. Не, тези са от тия, които горят толкова силно в пламъка на младостта, че изгарят прекалено рано.
Или точно навреме преди да ги е очернил въглена дълголетието. Не знаем още. Знаем само, че за 4 години Джими Хендрикс завинаги промени китарата като инструмент и го превърна в експириънс. Изживяване. Преживяване. Надживяване.
Боже е, няма какво да се говори. Всички около наблюдателната кула веднага. Клуб #27 подкаста вече е във въздуха, вдишайте.
Be the first to know and let us send you an email when ФАК подкаст posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.
Send a message to ФАК подкаст:
Want your business to be the top-listed Media Company?
