21/11/2022
ТЕОДОРА – (С)ЦЕНАТА НА МЕЧТИТЕ
Нова и провокативна ще бъде Теодора
след 8 години, които посвети на двете си деца
* Майка ми ме записа
на кастинга на фирмата ми.
Аз израснах с Diapason Records
* Не знам как се случи,
но един ден измислих
няколко мелодии
ИНТЕРВЮ КОСТАДИН АТОВ
СНИМКИ ОЛЕНА ЗЕРНИЧЕНКО, БОЯН ХРИСТОВ,
DIAPASON RECORDS
– Два са въпросите, които хората си задават: защо замина преди 8 години за Америка и защо се върна в България, Теди?
– Преди осем години срещнах любовта, а когато човек е влюбен, нищо не може да го спре да отиде и на другия край на света. Не ме спря и фактът, че не знаех английски. Нито часовата разлика. Върнах се, защото носталгията при мен надделя. Веднъж се огледах – първородната ми дъщеря Мария вече беше готова за първи клас, а аз тъкмо бях родила Ани, второто си дете. И си казах наум: децата ми ще пораснат, какво ще правя, какво искам да правя? Ами аз най-добре мога да пея. А животът в Америка ме отдалечи от кариерата ми. Липсваше ми толкова много публиката, контактът с хората по участията. А да не говоря колко ми липсваха родителите ми и брат ми. Това решение – да се върна в родината, изобщо не беше спонтанно, а го обмислях в последните години. Всъщност от старта на пандемията.
– Ти се прибра в средата на септември. Дъщеря ти Мария тръгна ли на българско училище?
– Да, записахме я в първи клас, макар че реално беше за втори, но поради различията в учебните програми се наложи, а и тя трябва да се упражнява с българския език и да наваксва пропуските. Училището ѝ харесва, сприятели се бързо с децата, защото е много контактна. Още бърка някои думи, казвайки ги на английски вместо на български, което е съвсем нормално.
– Преди да заживееш в Щатите, беше ли ходила там по друг повод, например за концерт?
– Преди да се преместя да живея в Щатите през 2014-а, имах едномесечно турне там още през 2007-а. Спомням си с какви впечатления се прибрах от страната. Най-много ми хареса Лас Вегас. Имах огромното желание някой ден отново да се върна там, точно на това място. Втория път, когато стъпих на американска земя, за мен всичко беше познато, нямаше изненади, почувствах мястото много близко. Честно казано, не съм си и мислила, че ще остана толкова дълго време в САЩ.
– Къде точно живя в Америка и как ти понесе животът?
– Аз живях в слънчева Калифорния, в много спокоен град с прекрасен климат. Хората не се интересуваха кой кой е, какъв е – известен, неизвестен, имаш или нямаш пари. Усетих американците като естествени и усмихнати, поздравяват с „Хааай“ навсякъде, дори да не те познават. Създадох много истински приятелства за целия си престой с американци. Там нямаш много време за социален живот. Всичко е по план, всичко е по график, дори да отидеш на гости на някого. Липсваше ми спонтанността. Да звънна на приятелка и да ѝ кажа: „Хайде да излезем на кафе след един час!“.
– Кои места в Америка ти харесват, къде ходеше с удоволствие?
– Харесвам Лас Вегас, Лос Анджелис, Маями, Хавай, Сан Диего, езерото Тахо.
– Спомена родителите си в началото на разговора ни. Те не бяха виждали дъщерите ти, нали?
– Толкова емоционален момент беше, когато майка и татко прегърнаха на живо Мими и Ани! Просълзиха ми се очите. Не бях виждала по-щастливи хора от тях! Преди това са виждали внучките си по камери в интернет. Имам прекрасни родители, те са моят гръб. Майка ми ме записа навремето на кастинга на Diapason Records, тя е първият човек, с когото споделям всичко относно музиката. На нея пускам всички песни още в работен вариант, показвам текстовете си, снимките от фотосесиите. Тя ми е голям коректив. Винаги е била много реална. Когато нещо не ѝ харесва, няма притеснение да ми каже. Винаги се допитвам до мнението ѝ – разбира се, решенията си ги вземам аз.
– Личи си колко ти е липсвала кариерата, защото за отрицателно време излезе информация, че си записала няколко нови песни, и то с фолклорно звучене.
– През всички тези години на съвместна работа с музикалната ми компания винаги поддържахме прекрасни и точни отношения. Там знаеха и какви бъдещи планове имам, когато се върна отново в България. Така решихме да правим и попфолк, и фолклор.
Всъщност в Америка записах няколко балади и ги представих с клипове. Но си дадох сметка, че да правя музика от толкова много километри, нямаше как да продължи дълго. Без контакт с публиката очи в очи все едно правех изкуство за самото изкуство, не беше истинско.
– Разкажи ми малко за фолклорните песни, които записа.
– Записах няколко авторски песни на македонска основа. Не са автентични. Те толкова ми харесаха, че взех решение да ги събера във фолклорен албум. В него ще включа и други автентични песни, които съм пяла през годините, например тези, с които се явих навремето на „Пирин фолк“ и ги представих в рецитал. Има обаче доста време до албума. В началото на ноември представих на слушателите и зрителите „Либе ле“. Първата от двете песни, които най-напред изпях в студио. Горда съм, че вече имам в репертоара си песен на Никола Ваклинов, който е сред големите имена на „Пирин фолк“ и един от създателите му. Втората песен, която записах след завръщането си, е също авторска на фолклорна основа. Изненадата е, че музиката е моя. На емигрантска тема е и който от близкото ми обкръжение я е чул, е казал, че настръхва на нея. Смятам да ѝ заснема видеоклип, защото е специална песен, но мисля да я представя например напролет, ще видим.
– Ти засне и красиви кадри към тези песни с фотографа Боян Христов. Тоалетите ти много ме впечатлиха!
– За първи път работя с Боян. Той е нов човек в екипа ми. Бони например ме гримира отдавна, такъв е и случаят със Стели, тя се грижи за блясъка на косите ми. Фотосесията е разкошна. Нямаше да бъде така без тоалетите на VEZE.BG. Шиха ги специално за мен, с българска шевица са, красиви и стилни. Когато ги облякох, наистина се почувствах горда българка!
– Кое те мотивира да записваш и фолклор?
– Ще ти кажа нещо, което действително е клише, но клишетата са и верни: закърмена съм с народната музика. Неслучайно учих фолклорно пеене и съм участвала в големи ансамбли. На кастинга за постъпване в музикалната ми компания също изпълних народни песни. Гласът ми има такава постановка. Фолклорът само ми е давал и ме е учил, затова с попфолка ми беше по-лесно впоследствие. Записвам такива песни с огромно желание и знам, че те със сигурност ще останат и след мен.
– Ако не се лъжа, досега не си открехнала вратичка към предстоящите си попфолк проекти?
– Не съм и специално за читателите на „Фолк магазин“ ще бъда по-многословна. (Смее се.) Стартирам с парчето „Самолет“. Любопитно заглавие. Залагам на авторска песен по музика и аранжимент на Мартин Биолчев, текста написа Йордан Гергов. С този екип работя от 2013 г. Парчето е бавен кючек. Пея забавни неща, заложихме на хумора. Има и една част, наричаме я лирична, там включихме за баланс и по-сериозно послание. Парчето и клипът са имиджови. С тях ще напомня за себе си. Следващия сингъл, който е готов дори и с клип, ще го пусна малко по-нататък, кючек е. Засега не искам да издавам заглавието.
Почти готова съм след това и с още два сингъла. Искам да бъда по-продуктивна, имам да наваксвам пропуснатото време. Освен това новото при мен е, че ще бъда по-провокативна отпреди. Слабост са ми баладите, мога само балади да пея, но музикалният бизнес в България очаква друго от нас, попфолк изпълнителите. А именно провокация и изненада. Искам да намеря златната среда. Хем да задоволя очакванията на сегашните слушатели, хем да не правя компромиси с моя вкус и да не прекрачвам моралните граници.
– Преди време беше казала, че ще издадеш албум с балади, отказа ли се?
– В никакъв случай не съм се отказала. Песните са събрани, записах почти всички. Първо обаче искам да издам фолклорен албум, това ми е приоритет. Сега е най-подходящият сезон за балади, но на мен ми трябват първо бързи песни.
– Какво в попфолка по твое виждане най-много се е променило?
– Най-много са се променили текстовете. Те са по-директни и агресивни. Иначе сега има по-професионална техника за заснемане, използват се и дронове, вече има и 4K, картината става все по-добра и ясна.
– Разбрах, че си започнала да композираш музика…
– Вярно е, по време на пандемията открих този талант в себе си. Още не мога да повярвам! Един ден моят текстописец ми се обади и ме изненада, че ми е написал музика и текст в едно. Той ми каза: „Защо и ти не пробваш да напишеш музика?“. Помня, че се изсмях: „Кой? Аз ли?!“. Той продължи да ми го повтаря. Не знам как се случи, но един ден се събудих с няколко мелодии в главата си. На следващия ден пак ми се роди нещо. В един момент мелодиите станаха толкова много, че си поръчах диктофон. Създадох много песни, балади са, но и една-две бързи също. Това е нещо, за което съм благодарна на пандемията. Имах спокойствието да остана насаме с мислите си.
– Но композирането и пеенето далеч не са единствените ти таланти. Дочух също, че си започнала да рисуваш.
– Истина е, дори се записах на курс в Америка. Рисуването ме успокоява. Нямам самочувствието на голямата художничка, но това е чудесно хоби, за което в момента не намирам, за съжаление, никакво време.
– В личен план роди две прекрасни момичета. Разкажи ми нещо повече за децата си…
– Голямата кака Мими е на 7,5 г. и както споменах, е първокласничка, а малката госпожица Ани е на годинка. Изкарах две спокойни бременности. Имах възможността да си гледам децата на спокойствие, без да ходя на участия през нощта и да се боря с режим на ставане.
– Успя ли вече да се справиш с часовата разлика и отново да свикнеш с живота в България?
– Бързо се адаптирах. Разбира се, в началото ми беше трудно, защото 8 г. бях в друг часови пояс. Свикнах.
-- ФАКТИ --- ИЗБОРЪТ НА ФМ ---
* Родена е в Бургас, зодия Близнаци
* На 6 годинки изпява странджанската „Мари Величку“
* Завършва музикално училище с фолклор
* Пее в ансамблите „Странджа“ и „Нефтохимик“
* От 2004 г. има договор с Diapason Records
* От 2014-а до 2022-ра живее в САЩ
-- ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ --
Продуцентът ми. През годините са ме упреквали несправедливо, че продуцентът ми Ненчо Касъмов е давал най-добрите песни на мен. Аз сама си поръчвам песните на композиторите, затова мога да отрека всички слухове, че първо на мен ми се дават хитовете. Винаги съм държала на точността в бизнес отношенията с музикалната ми компания и не съм си и помисляла да търся друг издател.
Арендби. Направих две песни в арендби стил малко след като заминах за Америка. Бяха дуети с изпълнители зад Океана. Имах някакви планове да ги представя именно там, но после ме завъртя животът и се отказах. С днешна дата не съжалявам. А и кой знае – може по-нататък да ги реализирам и на нашия пазар.
(С)цената на мечтите. Животът ме научи, че винаги човек си плаща, дори за мечтите. А тяхната цена, цената да бъдеш на сцената, са безсънните нощи, многото пропътувани километри, това да си далече от любимите си хора…
