Racebg.Net

13/11/2023

Някои моменти от Отборно Копринка 2023

10/11/2023

Днес искаме да Ви срещнем с едно супер талантливо дете. Ивон е толкова бърза, че вкъщи вече няма място за всички спечелени купи. Тя е само на 13, говори 3 езика и е шампион по картинг на Австрия.

Приятно четене с нашата позитивна петъчна история!

Нещо се събуди в мен на дъжда в Словения и спечелих трите състезания Тя е на 13 години, говори 3 езика и е шампион по картинг на Австрия в клас Джуниър Макс за 2023 г. Като...

22/10/2023

Последен кръг - Алпе Адрия, писта Гробник. Финалният кадър е специален поздрав за всички, с които ни свързват общи спомени.

А това е галерия, с която малко се гордеем.

Last round of Alpe Adria Championship at Automotodrom Grobnik.

The final shot is a special salute to everyone with whom we share common memories.

And this is a gallery that we are proud of.

Alpe Adria Motorcycle Union
Automotodrom Grobnik

20/10/2023

Our first impressions from day 1

Automotodrom Grobnik
Alpe Adria Motorcycle Union

19/10/2023

We are ready, if there is a race, we will shoot it!

15/10/2023

Final day!

15/10/2023

Good morning! This is how we saw the second day : )

13/10/2023

Last race of National and Balkan Motorcycle Championship - day 1

10/10/2023

Последно състезание от националния картинг шампионат. Благодарим, че бяхме част от преживяването!

Last race of National Bulgarian kart championship. Thank you for being part of the journey!

07/10/2023

Last round of the season! Some Friday and Saturday shots. Enjoy!

06/10/2023

Никол Илиева - сама си товари мотора на ремаркето, сама го сваля. Сама тръгва на състезание, кара, пада, става и продължава. 7-кратна шампионка по самбо на България, пета в света. Много обичаме такива истории.

P.S. В интервюто са използвани чудесни кадри на Valentin Alipiev

МСК Препараторите-Горна Малина
BG X-Enduro Championship
GASGAS
GASGAS Bulgaria

Заради контузия 7-кратна шампионка сменя бойните спортове с моторите Никол Илиева е на 24 години от София. Седем пъти е шампион на България по джудо и самбо, на светов...

02/10/2023

Тhere was mud, there were some falls, but in the end we all survived.

P.S. If you need more shots, contact us

EnduroX Alba-Damascena 2023
BG X-Enduro Championship
Enduro X Alba - Damascena
Мото Дружина Банско
Beta Motorcycles Bulgaria
МСК Препараторите-Горна Малина
HARD Riders Bulgaria
Enduro Club Crazy Job Стара Загора
Ендуро Севтополис / Enduro Seuthopolis

30/09/2023

Ендуро Дамасцена - ден 1

EnduroX Alba-Damascena 2023
BG X-Enduro Championship

13/09/2023

And the winner for the highest jump is...

12/09/2023

Race day emotions

09/09/2023

Day 2

08/09/2023

It's nice to be back at our Greek office

04/09/2023

Емоции и портрети, които остават

03/09/2023

Pleven Grand Prix - day two

02/09/2023

Няколко щрихи от ден първи. Мото хепе Плевен : )

09/08/2023

Гробник – гробището за шатри

Гробник е първата писта с „гробище“ за шатри, която виждат очите ми. Купчина потрошени железа се издига до боксовете. Най-предпочитаните места за разпъване на „цирка“ е до оградата, за да може да си вържеш шатрата за нея. В последствие се оказа, че няма никакво значение къде си я вързал, вятърът просто я пречупва.

Сряда пристигам, 30 градуса пек цял ден, тая работа с шатрите по-скоро ми се вижда преувеличена. Миналата година пак бях тук и изпуках от жега.

А и след Бърно бях спокоен, гордо заявих, че повече нищо не може да ме бутне и съм безсмъртен (ха-ха).

Обикновено най-голямата ми тревога като пътувам навън е Jumpy for life, което в момента чака нова скоростна кутия или последно причастие. Сега обаче чичУ се качи на хубавото. Немаш ли Голф, немаш нищо, са казали мъдрите вагаджии. Вързах си телефона за навигацията, па кеф ти песнички от спотифая, кеф ти климатиче, кога сме виждалЕ ние такива екстри. Подадеш малко, турбинката надуе, нЕма се кръстиш и потиш вече ше го минем ли сега тоя тир, нема ли.

Един вид за пръв път пътувам кат бЕл гастербайтер и си викам - е сега стана работата.

По пътя нощувка в Сремска Митровица, градче с красив мост, което ме посрещна с чуден залез.

Още преди да пристигна на пистата, бях видял, че следващите дни ще вали. С пристигането разпъвам палатката и газ към плажа. След 6 часа каране да плуваш в хладката вода между рибките е висша наслада за морното телО. Можех да остана поне още час, но започна да мръква.

За следващия ден планът беше плодово тирамису. В Cacao Riva много могат да го правят, сладоледът не, ама другото...Винаги обичам да се връщам на подобни места, които вече познавам и да се наслаждавам на спомени. Красива меланхолийка. Обаче четвъртък едно мръчкаво, яко задръсване, нямаше места за паркиране, вече преваляваше. Нямах нерви да връткам из центъра, едно кауфладче и обратно към пистата.

И като се почна от четвъртък в 1 през нощта, дъжд, дъжд, дъжд та така чак до понеделник сутринта. Опитваш се да спиш в палатката, обаче по нея капките удрят като млад барабанчик от Плаза, на който тамън си сложил 20 кинта в джоба.

В петък почна същинската част от това, за което бяхме отишли. Първото, което установихме, е че рибките от Адриатическо море са се преместили да живеят в обувките ми. И естествено - захладня. Два чифта мокри, ходиш по чехли и дзиндзирик-дзиндзирик. Отмениха следобените карания, защото се смрачи, нищо не се вижда и не спираше да вали.

Марио: Ела да спиш в буса тая вечер. Не чаках втора покана.

Вечерта сядаме да хапнем, оцеляхме, ай наздраве. Сашката направил пържолки, на Лорката майка му салата, Копи каза молитвата и почваме. Лягаме към 12 и нещо.

След 40 минути дремане се будя, бусът нещо се клати от вятъра. Гледам палатката, аха-аха да литне. Ставам, пак вали, естествено. Връзвам я за джантата на голфа, затискам я с тротинетката, вътре също имаше някакви неща, викам си вече няма да мръдне. След 15 мин поглеждам, вятърът я меси като тесто с невидимите си ръце. Викам, убаво, явно по тъмно и на дъждец ще трябва да я събирам, майкя му и живот...

И докато се чудя откъде да я подхващам, в следващия миг всичко вече беше във въздуха. Шатрите, както бяха завързани заедно и за бетонните блокове, просто си се обърнаха в комплект. Кафе машини, хладилници, всичко тръгна нанякъде. Краката на шатрите се забиха в задното стъкло на една клета шкодичка. Собственичката й от своя страна изви глас и почна да повратя онова за майката и све. Държим с Ники краката на шатрите, той се опитва да свали платната, аз седя и гледам в ступор, невярвайки, че това се случва ей сега пред мен.

Двамата очевидно бяхме обречени. Ставайте, че си ....майката, събуди Копи останалите. От съседните боксове притичаха Боян и Алекс да ударят и те по едно рамо. Вятърът спря, а след него ни остана да гледахме тъпо и да се чудим каква да я вършим.

След 2 часа някакъв сън ставам сутринта - пак вали. Викам си тва беше, айде обратно, отварям букинг да пиша на двата хоста за смяна на резервациите. Гледам ги обаче, нашите разпъват две-три оцелели шатри. Ще карате ли, ще караме.

Следващите три дни дъждът спираше по за 15-20 минути, техниката стана мокра, аз мокър, но въпреки целия световен кОр, който се изсипа на главата ни буквално и преносно, свършихме ей това.

Дано през октомври гробището за шатри да е по-гостоприемно.

Сега излизаме в заслужена августовска отпуска и септември с нови сили ще се видим отново по пистите.

С много любов, от окото на бурята, ваш любим кореспондент, (фото) репортер Дачко Драскачко.

Alpe Adria Motorcycle Union
BMW M CUP
Automotodrom Grobnik

26/07/2023

Как стигнахме на магия до Бърно (полезни съвети за бюджетно приключение)

Ако мотоциклетите са ваша страст и бихте искали да видите бързи пилоти на легендарна писта, този текст е точно за вас.

Тази година бяхме за четвърти път в Бърно и решихме да споделим малко опит и полезни съвети как с максимално стегнат бюджет да имате истинско приключение във всеки смисъл на тази дума.

Нашата цел беше поредният кръг от шампионата Алпе Адрия. За зла беда при прибирането ни от предишното състезание скоростната кутия на любимия ни бял бус на надеждата, известен още като Jumpy for Life, се предаде в Сърбия и трябваше за шести път да прибегнем до услугите на пътната помощ.

Време много нямаше и билетите на Райън еър до Братислава ни се видяха единственото спасение. Бяха 120 лв. отиване и връщане. Нашите чукнаха 200 заради необходимостта от Priority, даваща възможност и за куфар към раницата. Тук е моментът да изкажа благодарности на момчетата от отбора на Еконт рейсинг, които взеха палатката ни заедно с тротинетка, сак с дрехи и най-големия обектив.

Излетяхме сряда по обед от втория терминал на летище София и след час и 50 минути кацнахме. Евро и 10 цента е билетчето за автобуса от Letisko (летището) до Hlavna stanica (централната им гара). Много е важно да имате монети евра, тъй като не може да се плати с карта. Рейсът е редовен и за 30 минути се стига до гарата.

От Братислава до Бърно избрахме да пътуваме с влак (10 евро). Още час и половина ту туф, ту туф и композицията спря на Hlavní nádraží.

Бяхме избрали да нощуваме в Wake up Wellness Hostel, който ни беше спасявал вече веднъж срещу 80 лв. на вечер. Този път изборът беше греда, защото хостелът нямаше климатик, нито въздух в стаята, в която спахме с още трима пътешественици.

Планът ни за придвижване до пистата и спане там включваше наемането на бус от приложение, в което граждани си споделят личните автомобили с цел допълнителни доходи. Така за едно от GP-тата вече бяхме наемали Фоксваген Поло за смешни пари. Бусът щеше да излезе 330 лв. от четвъртък сутринта до понеделник, но тази година вече искаха постоянен адрес в Чехия, вероятно някой голям наш или от Балканите е измислил нЕкоя схемичка, което направи наемането на бус/кола (за нормални пари) невъзможно. Затова трябваше да се справяме с каквото има – градския транспорт.

Преди обаче да се впуснем в това приключение, имахме четвъртък вечер само за нас – без обработване на снимки, без стрес и решихме да се възползваме. В центъра на града има няколко дървени къщички за сандвичи и напитки, до тях бар с наливна кехлибарена течност. Взимаш си напитка и сядаш на някое от изнесените на площада дървени сгъваеми столчета. Към 7,30 дойдоха и трима музиканти – с цигулка, китара и контрабас и започнаха да свирят и пеят. Отпиваш, слушаш и си казваш, мамка му, струваше си всичко това.

Бирата няма да я коментирам – беше превъзходна и на цена от 5 лв. Вечеря в ресторант в центъра с още бира за гарнитура - 28-32 лв.

Към 9 обаче трябваше да се отправям за хостела, защото на следващия ден трябваше да се справим с ново изпитание – 25 км от хостела до пистата с градски не много редовен транспорт.

Схемата е следната - проверена и изпитана. Хваща се трамвай номер 8 (в нашия случай от гарата) и с него се пътува 11 спирки в посока Nemocnice Bohunice. Слизате на последната спирка, пресичате улицата и чакате автобус номер 402. Оттам още 11 спирки. Много е важно да слезете на Ostrovacice hajenka Na Sipu. Това е спирката след Automotodrom Brno, но тя е най-близката до трасето (2.1 км пеша). Ако слезете на Automotodrom Brno (която е подходяща, ако имате билет General admission за GP-то), ви очакват 3 км трамбоване. Не питайте откъде знам.

В ранния следобед към 13 часа вече бях в ресторанта на пистата - любимо място от времената на gp-то. За него имах много хубави спомени от предишни години, но този път нещо мръвката ми се видя по-жилава. В следващите дни нямах време да проверя дали просто съм случил на лоша доставка.

Спането на палатка е напълно постижимо – на пистата има две сгради с бани и тоалетни, топла вода, ток – всичко 6. Ресторантът обаче отваря в 10,30 и затваря към 17,30, та ако нямате храна - автоматът със сандвичи и сладичко ви очаква.

Състезанието започва с тренировки от петък и два старта съответно в събота и неделя. Входът е свободен, като в същото време може да видите супер бързи пилоти. Един от тях е 16-годишният Милан Павелек от Полша, който постави рекорд на пистата в Унгария в предишния кръг. Тук също спечели и двата старта без особена интрига. Милан кара в клас Суперщок, а брат му в Супербайк за отбора на Сикора. Милан ще го видите след някоя и друга година да кара в световния супербайк шампионат, помнете ми думата. Просто когато талантът и финансовата подкрепа се срещнат, резултатът е това.

Ние няма защо да се отчайваме. Да тръгнеш от България, да платиш 550 евро такса участие, гуми, бензин, спане, храна и да се състезаваш при положение, че в понеделник или вторник трябва да си на работа, си е победа над обстоятелствата отвсякъде.

Митака (68) беше сам, без механик, без някой друг за кураж. Натоварил се с кемпера, закачил отзад на ремарке мотора и отива да се състезава като преди това е шофирал два дни без климатик на тия жеги. Шапка му свалям.

Първият ден на пистата се изля страшен дъжд до към 1,30 през нощта. Палатката обаче не пропусна - да живее китаецът, който я е правил.

Следващите 3 дни си бяха работно извращение във всеки смисъл на думата, но няма да се оплакваме, сами сме си го избрали и сме щастливи с този избор (поне засега). Неделя нощувка в кофти хостела и в понеделник по обратния път.

В Братислава обаче извадихме късмет със спането – хостелът Chors ни предложи всичко, от което имахме нужда. Стаи с вентилация и климатик, голямо общо пространство до рецепцията, в което можеше да се работи. Хубави бани и тоалетни и един наливен Ъркуел (нищо общо с благинките дето пихме в Бърно, че и двойно по-скъп и то в хостел, бате)

На 50 метра от хостела обаче имаше бар за никак нелоши наливни бири на народни цени. Сутринта полетът беше в 7,20 за България. Най-евтиният вариант за стигане до летището е с Bolt – за 13 евро. По това време в едно от двете работещи кафенета на летищео закуска не можеше да си купим, затова вдигнахме инсулина с тортичка и зачакахме Райън еър да ни отведе отново към вкъщи.

Защото East West home is best. След всяко прибиране вкъщи все повече заобичвам собственото си неудобно легло.

25/07/2023

Любима част от състезанията по картинг ни е комуникацията между пилот/родител/механик.

24/07/2023

Вече спокойно можем да кандидатсваме за кюстендилско жителство.

А вие да разгледате най-интересното от изминалия уикенд :)

19/07/2023

Бърно приключи – толкова стрес не сме виждали през цялата си фотографско-драскаческа кариера. Каквото можеше да се обърка, се.

Е, можеше и да е много по-зле.

Позитивните страни:

Маршали ни спасиха два пъти от сигурно колабиране вследствие на изчерпани водни запаси.

Не си изпуснахме влака от Бърно за Братислава, макар че работата беше аха-аха.

Забравена аларма издаде забравения ни телефон (с pdf на бордната карта и приложението Bolt) в тоалетната на хостела. (Ако не беше тази случайност, щяхме още да си висим в Братислава)

За втори път снимахме BMW Cup и за първи Women’s cup „ъфишъли“ дет викат знаещите езици. Вследствие на което не ни порасна... обектива, но ни стана сгодно на душата, че някой е забелязал тая пот дет се лее.

Поука:

Догодина няма да сме (чак толкова големи балъчета) и задължително със скутер на пистата.

P.S. Ако използвате тези снимки за социални мрежи, най-учтиво ви молим да подписвате автора (демек мен) или да тагвате чудната ни ФБ страница, защото в противен случай ще ви дадем две камери с обективи (6 кила общо) и раница с още обективи, вода (която никога не е достатъчна за цял ден) и да се пробвате дали е лесно по тия баири на 30-40 градуса:))))

P.S 2 Айде със здраве и ако наредим пъзела, ще има точено Ожуйско в Риека.

Искрено ваш коресподент/пътуващ фотографин Дачко Драскачко

Alpe Adria Motorcycle Union
Automotodrom Brno - Brno Circuit

15/07/2023

Some shots of our first day at a track the we love a lot.

Alpe Adria Motorcycle Union
BMW M CUP
Automotodrom Brno - Brno Circuit

27/06/2023

Love is all around Pleven GP

26/06/2023

Ей така го видяхме. Изпихме сигурно над 15 литра вода (и малко бира) за тези три дни, потопът се отложи. Както и да го погледнем - извадихме късмет.

Приятно гледане/споделяне!

19/06/2023

Final touches of our Hungarian adventure at Pannonia ring

Alpe Adria Motorcycle Union
BMW M CUP

17/06/2023

There is a lot of emotion involved here. Day 2!

Pannónia-ring, Hungary
BMW M CUP
Alpe Adria Motorcycle Union

16/06/2023

Day one at our Hungarian office (:

Alpe Adria Motorcycle Union
Pannónia-ring, Hungary
BMW M CUP

13/06/2023

Няма да си кривим душата, този път си беше тегаво. И недоспиването беше много. Но с общи усилия го избутахме. Една нощ без обработване и поемаме към Pannonia ring. След това Плевен GP и в началото на юли, ако сме оцелели, ще почерпим по бира :)

09/06/2023

Няколко импресийки от последните дни (:

06/06/2023

Още една любима история - Андрей е работил за BMW и Audi, а днес заема позицията Компонент мениджър в AMG. С Анди си говорим защо вече няма „вечни“ коли като 124-ката на Mercedes, за автосервизите, емоцията от първия работен ден в AMG, за пътя от езиковата в Ловеч до компанията, която създава едни от най-луксозните спортни автомобили в света.

Новите коли са по-сложни, но остаряват по-бързо Андрей Иванов е на 35 г. от Ловеч. Най-голямата му страст са автомобилите от марката Мерцедес. След като изкарва 5 месеч....

03/06/2023

Още малко магия за хубава събота (:

Hard Enduro Kornitsa Knockout 2023

29/05/2023

Този уикенд трябваше да реша дали да пътувам за Словакия ринг или за Корница.

През 2022 г. в Корница снимах първото си ендуро състезание. След него усетих, че новият път, по който съм поел, е моят.

В Корница срещнах много добри, работливи и задружни хора. „Като правеха джамията, всички бяха там. Като правеха черквата – също.“

Като застанеш с гръб към трасето, се открива една величествена красота. Отдолу зелено, отгоре заснежени върхове. Отпиваш от бирата и забравяш и за грижи, и посредственост, в която сме затънали до шия.

Защо някакви хора си мЕтат кенчета насред тая гледка, още не можем да проумеем.

Може и да звучи клиширано, но част от мен остана на това място. Досещате се вече къде избрах да пътувам.

Приятно гледане/споделяне!

P.S. Ако използвате наши снимки за социални мрежи, ще се радваме да ни тагнете ФБ страницата, за да може един ден да се прочуем от Корница та чаааак до другия край на света (:

Hard Enduro Kornitsa Knockout 2023

27/05/2023

На любимото

Hard Enduro Kornitsa Knockout 2023

23/05/2023

Жестовата комуникация в този спорт винаги ни е била много любима :)

22/05/2023

Final day 3