20/08/2024
Изгреви, залези, Ауто Боки сервиз и един кърлеж
След миналия август се бях зарекъл, че в Гробник на палатка лично аз повече нЕма да спим. Никога! Ама времето минА, този път бях с подкрепление - вторият роб на Racebg (след мен) Госпожата реши, че ще ми става вице на корпорацията и ще ми покаже колко много ги снима (моторите, а и не само). Вицето е голяма работа - разгъва и сгъва палатка за нула време, за още толкова пали газовия котлон и готви (сутрин и вечер), па на всичкото отгоре верно снима и обработва. Роб мечта.
Затова планът беше да има и за него – Балканско пътешествие, че като види колко е зор на пистата, да не земе да зае... и сликане и све.
Този път тръгхахме ден по-рано, за да се изкъпем като бели хора в хърватското море (естествено, не се получи)
Първа спирка Сремска митровица – върло лепо. Бийча на река Сава (както му викат) с шезлонгчета, барчета, само местни, много добре. Около реката къщички на социално слаби хора с лодчици, още по-добре, все едно си в Стокхолм, ама си си на Балканите.
Втора спирка – Аутомотодром Гробник. Палатка разпъната, точено Ожуйско в Путнику, всичко как си требе. Ще ходим на следващия ден в Риека на любимото ми тирамису в Какао бара и плажче. По път обаче се сещам, че от пистата всеки път снимам един замък и си викам дай пък да го видим. Той е на един хълм и от него се вижда и пистата, и няколко селца в подножието. На крепостта Маринчо от Словения си надува един тромпет и си репетира нещо по ноти.
Мотото на Риека е grad koj tece. В случая обаче навсякъде имаше ремонти и беше по-скоро град, кой отече. Час и половина в мега задръстване търсим място за паркиране и няма, и няма. После за плажа, същата работа, съответно с подвити опашки отново към пистата.
Три дни яко снимане на 40 градуса. 7 състезания в събота, 7 в неделя. Оцеляхме някак.
Бяхме решили, че след палатката отиваме в Словения, три дни на хубаво да си обработваме снимчици и после тръгваме на Балканското приключение. Хубаво де, ама точно преди да легнем, вицето забелязва нещо черно на ръката ми. Забило хобот или там каквото забива и смуче сладката ми кръвчица. С общи международни усилия гадта беше идентифицирана като кърлеж. Полунощ е, пинцета няма, магазин няма в близките 20 км, да не говорим за болница. Под точните наставления на Криси и Симо (двама богове ветеринари), изродът беше премахнат.
Приключението продължава. Босна и Херцеговина, Черна гора и после ще му мислим дали ще минем през Албания и Македония. В Босна спим в Рибарска прича. Пред нея стара Ямаха R1 (доста лачена) без регистрационни табели. Излиза от кръчмата някакъв господин по къси гащи и джапанки, качва се без каска и навива масурЯ. Балкани, как да не ги обичаш.
Магистрали сигурно има някъде около Сараево, ама ние не ги видяхме. Преди Мостар имаше една велика красота около река Неретве, която те пренася в Норвегия, скали, заобиколени от вода, ама няма как и къде да спреш, гребеш с очи от колата и се дивиш на майката природа.
Мостар беше препъпкан от туристи. Стойностното, което си взехме оттам, беше посещението в музея на геноцида. Човекът може да бъде страшен изрод.
После поемаме към Crna gora. Един от най-известните им курорти - Котор, много вАжи, ама да не си там през август. Всъщност през август да си някъде откъснат от света на хладно, ако може в планината и да не виждаш хора.
Решаваме, че се прибираме. Няма Албания, няма Скопие, писнА ни. Убаво, ама тамън свършва магистралата и светва лампа за подгревна свещ на таблото и голфчето минава в авариен режим. Бавно, бавно стигаме до първия сервиз Auto Boki. Пред него едно Пежо с плевенска регистрация, един МЛ и още една дузина коли, които си личи, че скоро не са се движили.
Господин Боки връзва диагностиката и казва регулатор на налягане на турбината. Имаш ли такъв - немам. След малко се върна отнякъде с нещо подобно и 3 часа по-късно, отново бяхме на път. Стигаме границата със Сърбия. Дълга опашка, местим се бавно - бавно и хоп тая ламБа на таблото пак светна. Междувременно пред нас са 3 коли с немска регистрация, от скъпите. Собственикът на едната, с татуси, ланец с кръст слиза и дава на непълнолетния си син да мести колата. Толкова е горд, че Фончо кара, че прави клип. Кючекът дъни яко от всички коли. Ако Фончо случайно не спре и удари колата пред него, не е ясно кой и как ще понесе отговорност, ама пъплим без инциденти.
Паля, гася, паля гася, пъплим, смятам колко ще струва пътната помощ до България и в някакъв момент лампата изгасна. Минаваме границата и продължаваме. Спим на върха на една планина. 180 градусови завои, изкачване и яко втора и газ на баира. Стигаме мръсни, потни, пребити. Влизаме и собственикът на хотела ни посреща с усмивка, две домашни ракии и не търпи отказ. Вътре трима юнаци свирят на акордеон, дайре и още нещо. Една маса празнува ли празнува, а ние от вратата, дирекно с летящ старт се пренасяме в още една вселена, огласявана от idi, idi nesanice.
На връщане колата светна още 2-3-4 пъти, но съвсем успешно стигнахме до София и вече сме готови за следващите приключения.
Обогатяване на балканския речник:
Возачку – шофьорска книжка
Иош Едно
Да плАтим со картичку?
Сретан пут
Хвала
дОбър тек
