16/07/2024
…Не всяка болка идва, за да те нарани, казват сицилианците. Научавам го от Петя Кокудева и нейния сборник “Патагонци, тролове и още мои роднини” (изд. Жанет 45), продължение на първата й книга “Поздрави от синята палатка”.
Петя е от любимите ми разказвачи - бих тръгнала накрай света след нея със затворени очи, защото освен да вижда със сърцето, умее да рисува, осветявайки историите по пътя с фенерчето на своето деликатно любопитство, жив език и афористичен талант.
Сега пак е сглобила колаж от етюди - 24 държави, от Перу и Аржентина, през Фарьорите и Албания, до Япония и Нова Зеландия, в които главен герой са хората. “Срещата с непознати е за мен най-лековитата форма на живот”, казва Петя. “Хроничното сбогуване също ми действа лековито - по пътя човек общува интензивно, за кратко и с освобождаващата яснота, че повече никога няма да се видите. Това не създава обременяващи очаквания и внася в разговора неподозирана откритост и безстрашие да задълбаеш. В кратковременния заслон на сбогуването човек се разкрива в цялост - с възходите и провалите си. И нещо друго: понякога непознатите, без да искат, извеждат на преден план твоите дефицити, но няма начин да им се разсърдиш и да си тръгнеш, защото…ами ти така или иначе след малко си тръгваш.”
Петя, от чийто свят не бързаш да си тръгнеш.
